№ 1655
гр. Плевен, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430103899 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” *** гр. *** против Н. Б. К. от гр.
Плевен. В молбата се твърди, че на 19. 07. 2018 год. между „***“ *** и
ответника е бил сключен договор за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разстояние № ***. Твърди се, че договорът е бил сключен
съобразно разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Твърди се, че конкретните
действия по отпускане на заема са описани в Общи условия, уреждащи
отношенията между „***“ *** и неговите клиенти по повод предоставяните
от дружеството потребителски кредити. Твърди се, че съгласно сключения
договор кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия,
посочени в преддоговорната информация, за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР, както и тези посочени в
Общите условия. Твърди се, че със сключване на договора за кредит
кредитополучателят е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на
„***“ *** в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
1
неразделна част от същия. Твърди се, че по силата на сключения договор на
кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 600 лв., който е
следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора,
в размер на 20, 28 лв., за срок от 30 дни. Твърди се, че на 19. 07. 2018 год.
между ответника като кредитополучател и „***“ ***. като гарант е бил
сключен договор за гаранция, по силата на който гарантът се е задължил в
полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил договорното си задължение, поради което
кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото лице- гарант
„***“ ***. Твърди се, че дружеството- гарант е погасило дължимата сума в
пълен размер към „***“ ***, с което е встъпило в правата на кредитора.
Твърди се, че на 31. 12. 2018 год. е бил сключен договор за покупкопродажба
на вземания, с който „***“ ***. като цедент е прехвърлило на „*** като
цесионер вземанията си срещу ответника по процесния договор. Твърди се, че
с последващ договор за покупкопродажба на вземания от 12. 12. 2019 год.
„*** е прехвърлило вземанията си срещу ответника на ищцовото дружество.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 1756/ 2022 год. по описа
на Плевенския районен съд. Твърди се, че заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя и правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. В заключение ищецът
моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за
следните суми:
-сумата от 600, 00 лв., представляваща главница по договор за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № ***/19. 07. 2018
год., ведно със законната лихва, считано от 01. 04. 2022 год. до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата от 20, 28 лв., представляваща договорна лихва за периода от
19. 07. 2018 год. до 18. 08. 2018 год., и
-сумата от 117, 30 лв., представляваща лихва за забава, от която ***, 12
лв. начислена за периода от 12. 12. 2019 год. до 13. 03. 2020 год. и 102, 18 лв.
начислена за периода от 14. 07. 2020 год. до 28. 03. 2022 год. Претендира и
присъждане на направените в заповедното и исковото производство
2
деловодни разноски.
Ответникът Н. Б. К. от гр. Плевен, чрез назначения му от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1756/ 2022 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Вземането на
„***” *** гр. *** произтича от договор за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разстояние № ***/ 19. 07. 2018 год., договор за гаранция
/поръчителство/ от 19. 07. 2018 год. и договор за цесия от 12. 12. 2019 год.
По силата на цитирания по- горе договор за заем, сключен с „***“ ***,
ответникът Н. Б. К. като кредитополучател се е задължил да погаси
задължението си в общ размер на 620, 28 лв. на падежната дата- 18. 08. 2018
год. Не се спори между страните, че ответникът не е изпълнил задължението
си, като към момента на приключване на съдебните прения е останало
непогасено задължение както следва: 600, 00 лв. представляващи главница,
20, 28 лв. представляващи договорна лихва и 117, 30 лв. представляващи
лихва за забава.
Основното възражение на особения представител на ответника е за
изтекла погасителна давност по отношение на вземането за договорна лихва.
Същото е основателно: видно е, че изискуемостта на вземането е настъпила
на 19. 08. 2018 год., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
3
депозирано на 01. 04. 2022 год., т. е. след изтичането на предвидения в
разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД тригодишен давностен срок. Оттам се
налага изводът, че вземането за договорна лихва е погасено по давност.
В заключение може да се обобщи, че предявеният установителен иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да бъде уважен в размер на 717, 30 лв.,
включващ главница и лихва за забава, като за разликата до 737, 58 лв.
претенцията на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 72, 94 лв.
съобразно признатата част от вземането, както и направените в хода на
исковото производство деловодни разноски в размер на 461, 94 лв. съобразно
уважената част от иска.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. Б. К.
от гр. Плевен, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” № ***,
представлявано от ***, сумата от 717, 30 лв., от която 600, 00 лв.
представляващи главница по договор за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разстояние № ***/ 19. 07. 2018 год., и 117, 30 лв. представляващи
лихва за забава, от която ***, 12 лв. начислена за периода от 12. 12. 2019 год.
до 13. 03. 2020 год. и 102, 18 лв. начислена за периода от 14. 07. 2020 год. до
28. 03. 2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.
04. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 737, 58 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Б. К. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на „***”
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” № ***,
представлявано от ***, сумата от 72, 94 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част
от вземането.
ОСЪЖДА Н. Б. К. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на „***”
4
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” № ***,
представлявано от ***, сумата от 461, 94 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5