Р Е Ш Е Н И Е
№ 1058
гр.Перник, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАПКА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 06999 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск
е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.
Производството
по делото e образувано по искова молба предявена
От
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин,
представлявано от Тервел Янчев Кънчев
срещу
Е.В.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
С
искане да бъде установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
има следните вземания срещу ответника по Договор за кредит №***от ***г., във
връзка с Договор за договор за гаранция от ***: сумата 742,76 лв. /седемстотин четиридесет и два лева и 76 ст./, представляваща главница
по Договор за кредит № ***от *** г., сумата 132,45 лв. /сто тридесет и два лева
и 45 ст./, представляваща договорна лихва за периода от 02.06.2016 г. до
28.04.2017 г., сумата 100,00 лв. /сто
лева/, представляваща такси, сумата
458,13 лв. /четиристотин петдесет и осем лева и 13 ст./, представляваща
гаранция по кредитната сделка, сумата 36,21 лв. /тридесет и шест лева и 21
ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 29.04.2017 г. до 17.05.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата 742,76 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.05.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца направените разноски в настоящето и заповедното
производство.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по
установените в ГПК способи е подал отговор, с който оспорва изцяло исковата
претенция по основание и размер като неоснователна и недоказана. Твърди, че не
е сключил договор от разстонияние и не се е запознал с преддоговорната
информация, както и и да е декларирал, че е съгласен с нея, общите условия и
тарифата на дружеството. Не е сключвал договор с дружество гарант. Ответника
твърди, че изцяло е погасил задължението си към ищеца, като е изплатил сумата
от 880,00 лв. На следващо място в отговора се сочи, че дружеството гарант не е
погасило задължението на ответника, поради което и то няма как да прехвърли
правата си на ищеца, тъй като те не са били възникнали и за него. Прави
възражение за нищожност на уговорките в договора с кредитора относно
необходимостта от оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и сключен
договор с гаранта. Твърди се, че не е налице обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.
С
молба рег. № 29937/09.11.2018г. ищецът е оттеглил иска си за следните суми:
сумата 132,45 лв. /сто тридесет и два лева и 45 ст./, представляваща договорна
лихва за периода от 02.06.2016 г. до 28.04.2017 г., сумата 100,00 лв. /сто лева/, представляваща
такси, сумата 458,13 лв. /четиристотин
петдесет и осем лева и 13 ст./, представляваща гаранция по кредитната сделка,
сумата 36,21 лв. /тридесет и шест лева и 21 ст./, представляваща мораторна
лихва за периода от 29.04.2017 г. до 17.05.2018 г.
С
Определение от 22.01.2019г. съдът прекрати производството по настоящото гр.д.№
06999/2018г. по описа на Районен съд Перник на основание чл. 232 от ГПК, в
частта и за сумите, както следва: сумата 132,45 лв. /сто тридесет и два лева и
45 ст./, представляваща договорна лихва за периода от 02.06.2016 г. до
28.04.2017 г., сумата 100,00 лв. /сто
лева/, представляваща такси, сумата
458,13 лв. /четиристотин петдесет и осем лева и 13 ст./, представляваща гаранция
по кредитната сделка, сумата 36,21 лв. /тридесет и шест лева и 21 ст./,
представляваща мораторна лихва за периода от 29.04.2017 г. до 17.05.2018 г..
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е
депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу Е.В.И. за вземания, за които са предявени настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 03543 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за
която е
подадено посоченото заявление. Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от Е.В.И..
По делото е представена Информация за заявка за кредит № ***между „Фератум България” ООД и Е.В.И., в която
са посочени информация за заявителя, статус на заема и контактна информация.
Приложена е разписка № 07000439891090 от *** г.,
касаещо извършване на паричен превод за сумата от 800 лева от „Фератум
България” ООД на Е.В.И..
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Твърди се, че правоотношението е породено от договор
за кредит № ***от *** г., който е сключен от разстояние чрез средства за
комуникация от разстояние.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към
ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с
лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги.
Договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние се счита сключен с постигане на съгласие между страните относно
неговото съдържание. Особеното при договорите за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е, че както преддоговорните отношения, така и самото
сключване на договора се осъществява чрез използване на средствата за
комуникация от разстояние. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът следва да
докаже както, че е изпълнил задълженията си да предостави необходимата
информация на потребителя и е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и 2, но така
също и изразеното от потребителя съгласие за сключване на договора. Според ал.
2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за
електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3). Анализът
на цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика
предложение, което при спор следва да се докаже от доставчика. В тази връзка
следва да се отбележи, че законът не допуска съгласието на потребителя да се
изрази чрез активиране на изпратен от доставчика линк за потвърждение, тъй като
това действие не може да се определи като словесно или писмено изявление.
В тежест на ищцовата страна е доказването на
сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***от
*** г. В настоящото дело не се представиха доказателства за изразено съгласие
от страна на ответника за сключване на договор за кредит от разстояние. Липсват
каквито и да е било доказателства, установяващи някакво волеизявление на Е.В.И..
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът не е изразил съгласие за
сключване на договор за кредит от разстояние, поради което между страните по
делото не е възникнало твърдяното облигационно отношение. В този смисъл е и
Решение № 199/07.06.2019 г. по в.гр.дело № 00095/2019 по описа на Окръжен съд
Перник.
Горният извод не се променя и от обстоятелство за
извършен паричен превод от 800,00 лева на Е.В.И.. Това е така, тъй като не се установи, че
паричната сума е преведена във връзка договор за кредит, доколкото липсва
съгласие на ответника за сключване на такъв договор. ЗПФУР не препраща към
разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК, а и липсва съгласие за сключване на
договор за кредит, за да се приеме, че сумата от 800,00 лева представлява чиста
стойност на кредита и подлежи на връщане. Същата сума би могла да се търси по
реда на неоснователното обогатяване, но в настоящото производство не е предявен
подобен иск.
Горното налага исковите претенции да се отхвърлят
като неоснователни, тъй като не се установи наличието на облигационни отношения
свързани със заплащането на сумите за главница, лихва за забава и неустойки.
Съобразно изхода на делото ответникът има право да
му се заплатят направените в разноски в настоящето производство, които са в
размер на 300 лева за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯ от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел
Янчев Кънчев срещу
Е.В.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** иск за
признаване на установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
има вземане срещу ответника по Договор за кредит №***от ***г., във връзка с
Договор за договор за гаранция от *** в размер на сумата 742,76 лв. /седемстотин
четиридесет и два лева и 76 ст./,
представляваща главница по Договор за кредит № ***от *** г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата 742,76 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел
Янчев Кънчев да заплати на Е.В.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, сумата от 300.00 /триста/ лева, направени разноски по
настоящето дело.
След влизане на решението в сила,
частно гражданско дело № 03543/2018г., по описа на Районен съд Перник
да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в
сила решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.