№ 118
гр. Пазарджик, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220201555 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. Л., с ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 33 / 13.08.2024 г. на Директора на ОДБХ -
Пазарджик, с което на основание чл.69 от Закона за защита на животните му е
наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
В съдебно заседание за дружеството, чрез своя процесуален
представител, поддържа жалбата и настоява да се отмени НП вкл. с оглед
ангажирани доказателства. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, застъпва
становище за потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на
ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 26,06.2024г. от инспектори от отдел „Защита на животните“ при ОДБХ
гр. Пазарджик била извършена планова проверка в Община Лесичово-
Кметство Лесичово, представлявано от жалбоподатгеля.
Установено по представените документи, че Общината разполага с
Наредба за отглеждане на домашни животни, приета с Решение № 158 по
протокол №22 от заседание на Общински съвет Лесичово, проведено но
18.12.2020г., както и с Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета, изготвена на основание чл.40, ал.З от ЗЗЖ и приета
1
с решение №324 от 22.02.2022г. взето с протокол №40 на Общинският съвет.
Съгласно чл. 40в от ЗЗЖ мерките за овладяване популацията и
ветеринарномедицинските манипулации по безстопанствени кучета се
осъществяват в регистрирани ветеринарномедицински амбулатории, като на
животното се осигурява престой за възстановяване не по-малко от 24 часа,
което изискване е заложено и в програмата на Община Лесичово.
При проверката на 26.06.2024г. на инспекторите при ОДБХ Пазарджик не
бил предоставен договор с регистрирано ветеринарно медицинско лечебно
заведение за обработка на безстопанствените кучета.
Представен бил договор с такъв предмет, който Община Лесичово имала
сключен с фондация „Анимал Уелфеър“ до 19.06.2024г., след която дата той
не бил подновен и друг не бил сключен.
Липсата на договор към датата на проверката нарушение на разпоредбата
на чл.69 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), за какво бил съставен
процесния АУАН №0000291/26.06.2024г., надлежно предявен и с връчен
препис .
Въз основа на акта било издадено НП.
Правят се общи възражения за процесуални нарушения от степента на
съществените, но извършеният контрол дължим в рамките на цялостния за
законосъобразност не установи такива. И констативният, и санкционният
административен акт съдържат пълно описание на онези обстоятелства, при
които е извършено нарушението и които покриват напълно съответно
признаците на състава на възприетото нарушение. В частност - отразени са
надлежно и обективно времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, получило своята съответна правна квалификация. НП съдържа
и мотиви досежно размера на наложената санкция.
Спазени са изискванията са предявяване, подписване и връчване на
административните актове, които са издадени от териториално и материално
компетентни орани, предвид представената заповед.
Внимателната проверка на процесуалната изправност на двата
административни акта не откри техни пороци, които да съставляват същество
процесуално нарушение,даващо директно основание за отмяна на НП.
Вмененото с него и с акта, въз основа на който е издадено, нарушение е
извършено и доказано. Впрочем, то не се и оспорва.
Няма спор и напълно еднопосочно и взаимнодопълващо се събраните по
делото гласни и писмени доказателства установяват, че на възприетата дата на
извършване на нарушението процесната Община, представлявана от
жалбоподателя като кмет, не е имала сключен договор в изпълнение на
посочената горе Програма за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета. Съгласно същата , както и предвид чл. 40в от ЗЗЖ мерките за
овладяване популацията и ветеринарномедицинските манипулации по
безстопанствени кучета се осъществяват в регистрирани
2
ветеринарномедицински амбулатории. Такава е била ангажирана с договор с
фондация „Анимал Уелфеър“, изтекъл на 19.06.2024г., след която дата той не
бил подновен и друг не бил сключен. Затова и към датата на проверката - само
седем дни по-късно, 26.06.25г. договор не е представен, а не и съществувал.
Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 69 ЗЗЖ, която норма е
санкционна, но съдържа и състава на нарушението, чиито субект, както и на
предвидената административно-наказателна отговорност е кмет на Община,
каквото качество притежава жалбоподателя.
Неоснователно се претендира липса на вина у жалбоподателя, тъй като
неизпълнението на програма в частта досежно задължението за сключване на
договор от процесния вид е напълно съзнателно. Жалбоподателят е знаел за
задължението си да сключи такъв договор след изтичането на предходния и
неизпълнението не се дължи на създадените от посочените лице Мариела
Петрова проблеми във връзка с грижа и защита на бездомните кучета в
Общината. Тези проблеми са доказани с показанията на св. Кабакчиева (
л.108) , а и част от тях са ноторно известни с оглед публикациите от самото
лице в различни социални мрежи. Но действията на това лице - така, както ги
представи свидетелката не водят до безвиновно поведение .
Нарушението е доказано и правилно квалифицирано , но неоснователно
санкционирано, защото с наложената в определения размер глоба е
засегнат фундаменталния принцип за пропорционалност /справедливост на
наказанието .
Вярно е, че нарушението е на формално извършване и че са засегнати
обществените отношения, охранени със Закона за защита на животните. Извън
вниманието на наказващият орган обаче е останал най-същественият въпрос -
периодът за който Общината не е имала договор. Тук на първо място следва да
се посочи, че в НП изрично е прието че, парушението е извършено на
26.06.24, на която дата е проверката и констатацията за липса на договор ( В
НП е посочено следното :“ „ на 26,06.2024г. при извършена проверка от
инспектори ...... са констатирали на 26.06.2024г., че С. Л. в качеството си на
кмет на община Лесичово не е организирал изпълнението на програмата и
плана по чл. 40, ал. 3 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) за овладяване
популацията на безстопанствените кучета в частност не е представил договор
с регистрирано ветеринарно медицинско лечебно заведение за обработка на
безстопанствените кучета“. Съвсем ясно като дата на нарушението
контролният и наказващият орган са приели само 26.06.25г. , който факт е част
от административно-наказателното обвинение ( което Съдът може само да
провери, но не и да измени)..
Тоест обвинението е за един ден, в който не е имало сключен договор;
един ден, в който е извършено нарушението.
Дори да се вземе предвид ( извън обвинението, но с оглед констатациите в
проверката), че предходния договор е бил до 19.06.24 , то до 26.06.24г. е
период от само седем дни. Само за седем дни не е имало договорно
3
гарантирана за посочените горе дейности амбулатория. В НП не се твърди
дали имало ли е въобще и колко и какви животни, които точно в този
седмодневен период да се нуждаят от помощ. Няма и такива доказателства и
което е по-важно не са търсени, за да се обезпечи в достатъчна степен
решението за санкциониране.
Наложеното административно наказание е минимално предвиденото , но
дори и този минимален размер на имуществената санкция не е несъответен
според принципа за съразремност/пропорционалност. И този извод е
директен с оглед факта, че нарушението е само един ден, а целият период без
договор - седем дни, в които не е установено дори едно безстопанствено куче
да е имало нужда от неосигурената амбулатория. Принципът на
пропорционалност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй
като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. Съгласно
трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите- членки имат
законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси.
С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и
цитираната там съдебна практика е установено, че : „при липса на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат
санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността.” Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по
този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно
принципа за лоялното сътрудничество е предвидено държавите-членки да
вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното
действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си
власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че
при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и
възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т.
44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по
делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по
правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на
националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка
на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели” . В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по
дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във връзка с това
следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от
4
общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4
ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите
на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели,
преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато
съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става
дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са
единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по
отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе,
EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид
преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни за
нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени
отношения. В случая това са това са обществените отношения, свързани с
опазване на живота и на безстопанствените кучета, здравето и доброто им
състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко
отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот ( чл.1 от
ЗЗЖ) . Тези интереси обаче не са били засегнати от еднодневната липса на
договор за ветеринарномедицински амбулатория, каквато дори не е
установено да е била нужна и на едно животно. В този смисъл минималната
глоба от 1000 лева е крайно несъразмерна на процесното нарушение и
негативните последици за санкционирания за явно и драстично несъответни
на преследваната цел.
Горното обосновава решение за отмяна на НП, от което следва
неоснователност на претенцията за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Разноски не се присъждат и в полза на жалбоподателя, т.к. се
претендират, но нито към пълномощното, нито впоследствие се представят
доказателства, че такива са сторени.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33 / 13.08.2024 г. на Директора
на ОДБХ - Пазарджик, с което на С. Н. Л., ЕГН **********, е наложена глоба
в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5
6