РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300503315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, против решение
№ 3367 от 19.10.2022 г. на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с., постановено по
гр. д. № 20461/2021г., с което се признава за установено по иска на Н. Г. Л., че
в отношенията й с ответното дружество „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** че е нищожна клаузата на ред 27 от
допълнителното споразумение от дата 26.03.2020 г. към договор за
потребителски кредит № ***за заплащане на такса за експресно разглеждане
в размер на 34,73 лева, на основанието по чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, като възраженията му са за това, че ГПР по
процесния договор за кредит не надвишава 50%, таксата е уговорена по
искане на кредитополучателя, а уговарянето на такава клауза не е било
задължително условие за сключване на договора. Прави искане за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на друго решение по същество, с
което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата Н. Л. оспорва жалбата като неоснователна. Моли за
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
1
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от лице, имащо право на
жалба, поради което съдът я намира за процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, но
недопустимо.
Страните не спорят, че на са сключили допълнително споразумение -
анекс от 26.03.2020 г. към договор за кредит № ***от 20.03.2020 г., сключени
по електронен път. Доколкото договорът е реален и се счита сключен с
получаване на сумата по кредита, то неговото сключване се установява и от
приетото пред ПРС и заключение на вещото лице С.К. по назначената
счетоводната експертиза. От заключението се установява още, че ищцата Н.
Г. Л. е погасила изцяло задълженията си към ответника по договора за кредит
№ ***от 20.03.2020 г. и допълнителното споразумение към него от 26.03.2020
г., като му е заплатила включително и таксата за бързо разглеждане в размер
на 34,73 лв.
Предявеният в тома производство иск е за обявяване нищожността на
клаузата на ред 27 от допълнителното споразумение от дата 26.03.2020 г. към
договор за потребителски кредит № ***за заплащане на такса за експресно
разглеждане посочената клауза, но не е предявен и иск за връщане на така
заплатената сума. Това обстоятелство поставя въпроса за наличието на правен
интерес от така предявения иск, като настоящият съдебен състав приема, че
такъв правен интерес не е налице.
За наличие или не на правен интерес съдът следи служебно, тъй като
това е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен
иск за нищожност на клауза от договор.
За да е налице интерес от водене на установителен иск за нижожност
на договор или част от него, решението по делото следва да се отрази на
правното положение на ищеца и след уважавенота на иска да се постигне
определен правен резултат. Обявяването на процесната клауза за нищожна с
нищо няма да промени правното положение на ищцата, нито ще я защити от
евентуални бъдещи претенции срещу нея предявени от ответната страна,
защото таксата за бързо разглеждане е платена. Пълната защита интереса на
кредитополучатеял в случая се изразява във връщането на платената сума по
нищожна клауза, но такъв иск не е предявен.
Ето защо, не е налице интерес от самостоятелното предявяване на
иска за обяваване нищоността на клаузата от процесния договор за бързо
разглеждане на договора, без този иск да е съединен с иска за връщане на
сумата, платена по тази клауза.
Изложеното налага извода, че правото на иска не е надлежно
2
упражнено, тъй като липсва абсолютна положителна процесуална
предпоставка за упражняването му, а именно наличието на правен интерес.
Предявеният иск е недопустим. Постановеното решение, с което същият е
разгледан по същество, е недопустимо и следва да се обезсили, а
образуваното исково производство – да се прекрати.
С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да заплати на
въззиваемата страна разноските по делото пред двете съдебни инстанции,
които се констатираха на 25лв. за заплатена ДТ пред ПОС, и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение пред ПРС.
Воден от горното и на основание чл. 270, ал.1, изр. първо от ГПК
съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3367 от 19.10.2022 г. на Районен съд –
Пловдив, ХХІІ гр. с., постановено по гр.д. № 20461/2021г., с което се
признава за установено по иска на Н. Г. Л. с ЕГН **********, че в
отношенията й с ответното дружество „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** че е нищожна клаузата на ред 27 от
допълнителното споразумение от дата 26.03.2020 г. към договор за
потребителски кредит № ***за заплащане на такса за експресно разглеждане
в размер на 34,73 лв. на основанието по чл. 143 от Закона за защита на
потребителите, като ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №3315/2022 г. на
Окръжен съд – Пловдив, Х гр.с-в и производството по гр.д. № 20461/2021г. на
Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с-в.
ОСЪЖДА Н. Г. Л. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на
„Вивус.Бг“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 100 / сто / лв. – разноски по делото пред ПРС за юрисконсултско
възнаграждение, както исумата от 25 /двадесет и пет/ лв. - разноски по делото
пред ПОС за заплатена държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3