ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1190 30.04.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: тридесети април две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 942 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.45Е, вх.В, подадена чрез ю.к. Радина Илиева, против разпореждане № 221/07.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 88/2020 г. по описа на РС – Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника С.С.З. ***, за сумата от 660.55 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № **********, и за сумата от 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, начислени до 18.01.2018 г.
В жалбата се оспорва атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Оспорен е изводът на съда за нищожност на уговореното възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги поради противоречие с добрите нрави и на закона. Според жалбоподателя, заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи, поради което счита, че районният съд е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила. Сочи се, че с подписването на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги длъжникът е приел по свое усмотрение задължението да заплати цената на тези услуги, които се изразяват във възможността за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, за промяна на датата на падежа и др., като сключването на това споразумение не е задължително за отпускане на кредита, а опционално, по избор на потребителя, поради което не може да става дума за неравноправни клаузи. Сочи се също, че тези допълнителни услуги не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение. По отношение на претендираните такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията се сочи, че същите не представляват такси за управление на кредита, като ограниченията на чл.10а, ал.2 ЗПК не важат при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Моли въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания. Претендират се направените по настоящото дело разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството по ч.гр.д.№ 88/2020 г. по
описа на РС-Карнобат е образувано по подадено от „Профи кредит България” ЕООД
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против С.С.З. за сумата 600 лв. – неплатена главница, сумата от 130.40 лв.
– неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 03.10.2018 г. до
03.08.2019 г., сумата от 660.55 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, дължимо до 03.08.2019 г., сумата от 30 лв. – неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени до 18.10.2018
г., сумата от 180.32 лв. – лихва за забава от 04.10.2018 г. (датата на изпадане
на длъжника в забава) до 18.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на 40.03 лв. за платена държавна такса и 150 лв. за
ю.к. възнаграждение.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит № ********** и Споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По договора на длъжника е отпусната заемната сума, който следва да върне договорената като общо задължение сума за срок от 11 месеца, с месечна вноска по погасителен план от 126.45 лв. и падеж на всяко 3-то число на месеца, като дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, като неизплатеното такова е в размер на 130.40 лв. Между страните по договора е сключено и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по което длъжникът също дължи възнаграждение, изискуемо от подписването му и е в размер на 660.55 лв. Посочено е, че длъжникът не е заплатил нито едно погасителна вноска.
Първоинстанционният
съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираната главница от
600 лв., договорно възнаграждение от 130.40 лв., лихва за забава от 180.32 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и съдебни разноски
от 51.19 лв. съобразно с уважената част от заявлението.
С обжалваното
разпореждане районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 660.55 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
сумата от 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията,
както и за съдебните разноски над присъдената сума от 51.19 лв. Съдът е приел,
че възнаграждението за допълнителния пакет услуги е такова по самия договор за
кредит и съгласно чл.19, ал.1 ЗПК следва да се включи в ГПР, но това не е
направено в обявения от кредитора ГПР,
което е в нарушение на закона. Прието е, че тази разходи са част от ГПК и така
той надхвърля значително максималния размер по чл.19, ал.4 ЗПК, поради което на
основание чл.19, л.5 ЗПК клаузите, предвиждащи възнаграждение за допълнителни
услуги са нищожни и вземането е недължимо. По същите съображения съдът е
отхвърлил и претенцията за такси в размер на 30 лв., тъй като съгласно чл.10а,
ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Бургаският окръжен съд напълно споделя
аргументите на първата инстанция, като намира обжалваното разпореждане за
правилно и законосъобразно.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави. В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. Ето защо, не налице превишаване на правомощията на районния съд и липсва нарушение на съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Въззивният съд не споделя доводите в жалбата, че така уговореният пакет допълнителни услуги не бил задължителен за отпускане на кредита и се подписвал по избор на потребителя, като на същия се давала възможност да се възползва от допълнителните услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитирането, както и доводите, че претендираното възнаграждение не представлявало цена на услугите, а било дължимо за наличието им и за възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент. В случая, жалбоподателят не твърди потребителят да се е възползвал от някоя от тези допълнителни услуги, като такива твърдения липсват и в подаденото пред районния съд заявление по чл.410 ГПК. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че допълнителния пакет услуги не бил във връзка с дейността по кредитиране. Видно от споразумението, голямата част от тези услуги (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, отлагане на определен брой вноски; намаляване на определен брой вноски; смяна на датата на падежа) са свързани именно с отпускането и изплащането на задълженията по сключения договор за потребителски кредит. Не е свързана с договора единствено последната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“, но за същата липсва каквато и да било конкретизация в какво точно се изразява тази услуга, нито пък са изложени твърдения длъжникът да се е възползвал от нея, т.е. да са му били предоставяни допълнителни парични средства. Поради това, неоснователно се твърди в жалбата, че допълнителните услуги не са пряко свързани с договора за кредит, при положение, че данните по делото и представения договор за потребителски кредит сочат точно обратното. От данните по делото и от твърденията на заявителя става ясно, че длъжникът дължи възнаграждението по пакета за допълнителни услуги от момента на подписване на споразумението, като плащането му е разсрочено и е включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, но и възнаграждение по този допълнителен пакет услуги, което следва да се включи в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. В този смисъл, въззивният съд намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стигна до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР, а това води до нищожност на клаузите за уговореното възнаграждение за допълнителния пакет услуги на основание чл.19, ал.5 и чл.21 ЗПК. Ето защо, сумата от 660.55 лв., начислена на това основание е недължима и заявлението за заплащането й противоречи на закона, поради което районният съд правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед за изпълнение.
Въззивният съд намира, че заявлението за заплащане на такси в размер на 30 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, също противоречи на закона и правилно е отхвърлено от районния съд. В случая, претендираните от заявителя такси за извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие с нормата на чл.33, ал.1 ЗПК, тъй като в посочената разпоредба е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, тези клаузи на договора са в противоречие със закона, тъй като по същество с тях се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК, като по този начин се оскъпява кредита и това води до неоснователно обогатяване. Изброените дейности в чл.17.4 от ОУ към договора не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката на „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а са разходи във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, както самият заявител ги е характеризирал. Претендираната сума има характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията, в това число и възнаграждение на служител, извършващ тази дейност. Наименованието на това задължение от заявителя като такса, вместо неустойка, представлява опит да се представи, същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК са разрешени. Следва да се има предвид обаче, че дейността по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Ето защо, по същество така начислената неустойка е в противоречие с ограничението в ч.33 ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона, поради което тази сума е недължима.
Предвид горното и тъй
като нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, БОС намира, че
заявлението по чл.410 ГПК за сумата от 660.55 лв. – възнаграждение за
допълнителен пакет услуги и за сумата от 30 лв. – такси за извънсъдебно
събиране на вземането, се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Предвид изложените
съображения, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а
разпореждането на КРС за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 221/07.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 88/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.