Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………..                                 13.03.2020 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К.  районен съд                                     II  граждански състав

На тринадесети февруари                                     Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                               

                                                                                 Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г.гражданско дело № 2230 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът твърди, че на *** г. между него и ответника Б.М. бил сключен договор за аренда, с който същият му предоставил за временно ползване, за срок от 15 стопански години, т.е. до 2028 г., следната земеделска земя, находяща се в с. Ш., община К., а именно: Нива с площ от 2.018 дка, представляваща имот № 123001, пета категория, в местността „Ч.", която по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ш. представлява - Поземлен имот с идентификатор *** с площ 2 018 кв.м. с адрес на поземления имот с. Ш., местност „Ч.", трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – изоставена орна земя, с номер по предходен план 123001, при съседи:

Заявява, че Договорът за аренда бил с нотариално заверени на 22.01.2013 г. подписи на страните и вписан в Служба по вписванията - К. с вх.рег. № 334/23.01.2013 г., акт 131 т.1.

            Сочи, че съгласно чл. 2 от Договора за аренда арендното плащане е във вид на зърно в размер на минимум 50 кг., като съгласно ал. З на същия член плащането се извършва ежегодно през месец октомври на текущата календарна година. Заявява, че е налице разписка-декларация от 09.08.2016 г., подписана от ответника М., за получено арендно плащане от него по договора за аренда за стопанската 2015/2016 г.

Заявява, че на 30.05.2016 г. арендодателят Б.М. отправил чрез нотариус П. №  уведомление рег. №, т. , №  до него, с което го предизвестявал за прекратяване на договора за аренда. В същото не били изразени никакви основания за предсрочното прекратяване на договора за аренда, който бил за 15 години, като единственото записване било: „прекратявам всички сключени между мен и Вас договори за аренда с тримесечно предизвестие, считано от получаване на настоящото уведомление".

Сочи, че прекратяването на договора за аренда с едностранното предизвестие от страна на арендодателя - отв. М. е вписано в Служба по вписванията вх.рег. № г., т. 6 №.

            Твърди, че получил уведомлението на 30.05.2016 г., като в същото изрично е заявил, че не е съгласен с прекратяването на договора за аренда. Сочи, че в уведомлението, изпратено до него не се съдържат никакви мотиви или снования за прекратяване на сключения между тях договор.

Заявява, че възможността за прекратяване на аренден договор с едностранно предизвестие е уредено в чл. 27, ал. 1, т. 4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, съгласно който договорът за аренда се прекратява с едностранно предизвестие в предвидените в този закон случаи. В редица определения, постановени по реда на чл. 274, ал. З ГПК, съставляващи задължителна практика /Опр. 424 от 05.07.2012 г. по ч.т.д.№ 316/2012 г. I т.о.; Опр. 789/17.09.2012 г. по ч.т.д. № 370/2012 г. II т.о.; Опр. № 14/07.01.2013 г. по ч.т.д № 713/2012 г. II т.о./ , ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ е императивна, и че противоречията при прилагането на нейната четвърта алинея произтичат от неконкретността на обхвата на израза "в предвидените в този закон случаи", защото на практика в закона има само един случай на прекратяване на договора след едностранно предизвестие - този по диспозитивната норма на чл. 29, ал. 1 ЗАЗ. Съгласно тази разпоредба с едностранно предизвестие могат да бъдат прекратявани само безсрочните договори. Въпреки непрецизната законодателна техника, ВКС е приел, че чл. 29, ал. 1 ЗАЗ следва да се съотнесе към чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ като единствена хипотеза, като не е допустимо по тълкувателен път обсега на закона да се разширява и че способът по чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ не е приложим по отношение на срочните договори. Сочи, че от горното е видно, че единствено и само договорите за аренда без определен срок могат да бъдат прекратявани от една от страните по него с едностранно писмено предизвестие.

Заявява, че сключеният на *** г. между него и ответника М. договор за аренда, вписан в Служба по вписванията - К. на 23.01.2013 г. е срочен договор - за 15 години, поради което същият, видно от изложеното по-горе, не може да бъде прекратяван с едностранно писмено предизвестие от една от страните по него, тъй като това противоречи на закона.

Счита, че като е вписано прекратяване на цитирания по-горе договор за аренда на основание едностранно писмено предизвестие от страна на арендодателя е допуснато нарушение на закона. Процесният аренден договор не е развален по предвидения в закона ред и същият продължава валидно да ги обвързва. В имотния регистър в Служба по вписванията - К. е вписано едно несъществуващо обстоятелство - прекратяването на договора за аренда.

Твърди, че съгласно чл. 88 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК.

Моли съда да признае за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между него и ответника Б.В.М. ***, ЕГН ********** съществуването на арендни правоотношения от Договор за аренда на земеделска земя от *** г. с нотариално заверени подписи на 22.01.2013 г. и вписан в Служба по вписванията - гр. К. с вх. рег. № от 23.01.2013 г., том 1, акт № 131 за поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК за с. Ш., община К., местност „Ч." с площ 2 018 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя; да отмени на основание чл. 88 от ЗКИР, във връзка с чл. 537 ал. 2, изр. последно ГПК вписването с вх.№ г., том 6, № 147/2016г. на едностранно прекратяване на договор за аренда, въз основа на уведомление от Б.В.М., извършено от Служба по вписванията, гр. К. по Договор за аренда на земеделска земя от *** г. с нотариално заверени подписи на 22.01.2013 г. и вписан в Служба по вписванията, гр.К. с вх. рег. № 334 от 23.01.2013 г., том 1, акт № 131. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат В. А., която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

 

В срока по чл. 131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание пълномощника на ответника, адвокат Ц. М. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

            По делото е представен договор за аренда от *** г., с нотариална заверка рег. № г. на Нотариус Р.Б., рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – К., вх. № г., акт  131, том 1. Съгласно договора същият е сключен между Б.В.М. като арендодател и Ю.О.Ю. – земеделски производител като арендатор за временно ползване за срок от петнадесет стопански години 2013/2028 г., на земеделска земя в землището на село Ш., община К. – нива с площ от 2018 кв.м, имот № ***, пета категория, в местността „Ч.“.

            В чл. 2 от договора за аренда страните са уговорили арендното плащане  във вид на зърно в размер на минимум 50 /петдесет/ кг. за всеки декар, предоставена под наем арендна земя. В случай на природни бедствия или форсмажорни обстоятелства, които са извън контрола на арендатора арендното плащане се намаля под определения минимум съответно на загубите претърпени от арендатора. Арендното плащане се дължи всяка стопанска година, като плащането се извършва ежегодно през месец октомври (от 01.10. до 31.10.) на текущата календарна година. Съгласно чл. 19 на договора договорът за аренда се прекратява: А/ с изтичане на срока, за който е сключен; Б/ по взаимно съгласие на страните в писмена форма с нотариална заверка на подписите; В/ с едностранно писмено предизвестие, отправено в срок три месеца преди началото на следващата стопанска година; Г/ при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди и Д/ при неизпълнение – по общия ред на разваляне на договорите, ако неизпълнението се състои в забава на арендното плащане арендодателят може да иска разваляне при забава най-малко на две последователни вноски.

        Договора за аренда от *** г. е подписан: за арендодател – пълномощник Ю.О.Ю. и за арендатор – Ю.О.Ю..

 

         По делото е представена разписка-декларация от 09.08.2016 г. от Б.В., с която същият декларира, че е получил от арендатора Ю. *** по силата на сключения между тях договор за аренда, аренда в размер на 109 кг., за 2018 кв.м., за стопанската 2015/2016 г. (л. 12) Процесната разписка не е оспорена от страна на ответника Б.В.М.

       

        С нотариално уведомление рег. № г., том 1, №  на Нотариус М. П., рег. №  на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К., връчено на Ю.О.Ю.,  ответникът Б.В.М. е отправил до ищеца тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за аренда от *** г., считано от получаване на уведомлението. В уведомлението е отразено, че същото е получено от ищеца на 30.05.2016 г., с отбелязване от негова страна „не съм съгласен“.

 

            По делото е представено  пълномощно от Б. Г.П. с постоянен адрес ***, Златка Петрова Захариева с постоянен адрес ***, Б.В.М.,***, Л.К.Д., с постоянен адрес *** и Й. И. Ч., с постоянен адрес ***, с което упълномощават Ю. *** да ги представлява пред Държавна Агенция по ГКК -  С. и вместо тях да заяви издаването на удостоверения за характеристики на недвижими имоти и актуални скици на техни наследствени/собствени недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището на село Ш., община К. /индивиуализирани по площ, № и местонахождение/  като за тази цел да подава съответните писмени заявления и се подписва навсякъде от тяхно име и за тяхна сметка (т. 1). Съгласно т.2 от пълномощното да получава от тяхно име изготвените документи, свързани с изброените в пълномощното недвижими имоти като за тази цел да подава съответните писмени заявления и се подписва навсякъде от тяхно име и за тяхна сметка.  Съгласно т. 3 на пълномощното, с ръкописен текст е записано „да ни представлява пред Нотариата и вместо нас да сключва договори за наем и аренда с гореописаните недвижими имоти като за тази цел се подписва от наше име и за наша сметка.“,  Кмет село Ш. подпис (Н. Т.). Пълномощното е с нотариална заверка на подписите в т.ч. на подписа на Б.В.М., под рег. № 15, том 1 от 17.01.2013 г. на Кмета на село Ш., Община К. Н. Т..

 

        От представеното по делото удостоверение № 736 от 10.05.2018 г. на Служба по вписванията – К. се установява че ответникът Б.В. е сключил нов аренден договор за срок от 5 години за същия земеделски имот с друг арендатор – „К.“.

           

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля  Н. С. Т.. От неговите показания се установява, през периода от 2003 г. до 2015 г. е заемал длъжността Кмет на кметство село Ш.. Заявява, че началото на 2013 г. с него се свързал Ю.О.Ю., който го уведомил, че желае да бъде съставено пълномощно с упълномощители „няколко граждани на село Ш.“. Обяснил му, че целта на пълномощното е те да го упълномощят да извърши всички необходими действия и да подготви подписване на нови арендни договори с него. Знаел, че Ю.  е земеделски производител от село Ш. и „упълномощителите са негови дългогодишни арендодатели“. Свидетелят заявява, че след като му предоставили всички необходими документи за съставянето на пълномощното „аз започнах работа по него като текст“. След като го уведомил, че пълномощното е изготвено „той ми съобщи, че упълномощителите са заявили желание да бъде включена клауза, която да му дава право да ги представлява и пред нотариус, за да сключи арендните договори с въпросните земеделски земи.  Сочи, че вече бил отпечатал пълномощното, но същото не било съхранено в електронен вариант и разполагал само с хартиен носител се наложило да добави т. 3 „в която собственоръчно добавих и волята на упълномощителите да ги представлява пред нотариус и да сключва договори от тяхно име“. По тези съображения била добавена и заверена от него т. 3 в пълномощното. Твърди, че подписването не е станало едновременно от всички упълномощители, а това се случило за определен период от време като Ю. поел ангажимента да уведоми всички упълномощители „ за да може всеки един в удобно време да посети кметството и да подпише пълномощното“. Заявява,че всеки един упълномощител посетил и подписал пълномощното – „не мога да си спомня за какъв период, но не бяха заедно“. Заявява, че когато идвали упълномощителите текста в т. 3 бил вписан в пълномощното и всеки можел да се запознае като никой от упълномощителите не изразил възражение или забележки.  Заявява, че понеже добавката се наложило да бъде направена на ръка, а не на компютър преценил че за удостоверяване „на достоверност да сложа моя подпис и печат, от което да произтича еднозначно, че добавката е моя“.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на арендно правоотношение с претенция на основание чл.88 от ЗКИР във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на вписаното едностранно прекратяване на договора за аренда. Предявеният иск е допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като с вписване прекратяването на процесния аренден договор, осъществено извънсъдебно от ответника –арендодател с уведомление за прекратяване с предизвестие са засегнати правата му.

 

Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за арендтата в земеделието (ЗАЗ) /редакция от 29.04.2008 г./ приложима към настоящия случай, „договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Договорът за аренда се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие.“. По делото не е спорно, че процесният договор за аренда от *** г. е с нотариална заверка на подписите на 22.01.2013 г., рег. № г. на Нотариус Р.Б., рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – К., вх. № г., акт  131, том 1. Договорът за аренда е подписан от името на Б.В.М. като арендодател от пълномощник Ю.О.Ю. и от Ю.О.Ю. като арендатор, с пълномощно с нотариална заверка на подписа на Б.В.М. на 17.01.2013 г. с рег. № 15, том 1, заверено от Н. Т. – Кмет на село Ш., Община К..

           

            Съдът намира, че следва да отбележи, че упълномощаването е едностранна правна сделка, с която едно лице овластява друго да извършва от негово име правни и/или фактически действия, чиито последици настъпват направо за представлявания, като за него приложение намират общите правила за договорите по силата на препращащата норма на чл.44 от ЗЗД. Пълномощното в частта, в която е обективирано изявлението на автора-упълномощител, представлява частен документ. Нотариалната заверка на подписа на частен документ представлява нотариално действие, за извършването на което законът е предвидил специални правила, гарантиращи неговата валидност, като нарушаването им води до опорочаване на действието. Компетентен да извърши официално удостоверяване на подписите върху частни документи е нотариусът- чл.569, т.2 от ГПК и помощник-нотариусът - чл.40 от ЗННД Съгласно чл.83, ал.1 от ЗННД,  когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 от ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по своята същност е заверка от длъжностно лице /нотариус, органи на местната администрация съгласно чл.83, ал.1 ЗННД/ в предвидената от закона форма, поради което в частта на пълномощното, отнасяща се до извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител физическо лице, представлява официален документ. Когато нотариалното удостоверяване на подписа е извършено от длъжностно лице, различно от Нотариус, са приложими са разпоредбите на чл.578, ал.4 и ал.5 от ГПК, които изискват упълномощителят да се яви лично пред длъжностното лице - нотариуса респ. кмета, който проверява самоличността му въз основа на представения документ за самоличност.

 

            Съдът намира, че настоящия случай не е оспорена истинността на представеното по делото пълномощно от една страна. От друга страна не са опровергани събраните по делото гласи доказателства. От горното се налага извода, че процесната упълномощителна сделка е извършена съобразно изискването /към 17.01.2013 г./ на чл. 37 от ЗЗД и на чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, т.е. в предвидената от закона писмена форма, с нотариална заверка на подписа на лицето посочено като упълномощител – Б.В.М.. Следва да се отбележи, че удостоверяването е извършено от длъжностно лице  – Кмета на село Ш., община К., което разполага с материална и функционална компенетност /арг. чл.83, ал.1 от ЗННД/, поради което полагайки лично подписа си пред длъжностното лице, ответника е заявил волята си да упълномощи ищеца да сключи от негово име договор за аренда на собствената му нива от 2018 кв.м, в местността „Ч.“ в землището на село Ш.. Съдът намира, че в настоящия случай е ирелевантно  кой е изпълнил ръкописния текст под печатния в пълномощното, тъй като няма формално изискване упълномощителят сам да е изпълнил текста. Същественото е, че упълномощителят М. е обективирал волята си за упълномощаване чрез полагане на подписа си, след като ръкописният текст вече е бил изпълнен от кмета, изготвил пълномощното – обстоятелство, установено и необорено от ответницата. Освен това дори и да се приеме, че към 22.01.2013 г.  – момента на нотариалната заверка на подписите в договора за аренда, извършена от Нотариус Р.Б., рег. № *** на Нотариалната камара е липсвала представителна власт на пълномощника, то с получаването от М. на арендната вноска и декларирането, че е получена по силата на сключения между него и ищеца аренден договор съставлява и потвърждение на извършените от упълномощения действия по арг. на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

 

            По изложените съображения съдът приема, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по силата валидно сключен договор за аренда на земеделска земя от *** г., с нотариална заверка на подписите на 22.01.2013 г., рег. № 286/22.01.2013 г. на Нотариус Р.Б., рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – К., вх. № 334/23.01.2013 г., акт  131, том 1, с предмет: временно ползване, за срок от петнадесет стопански години на земеделска земя – нива, масив ***, с площ 2018 кв.м., местност „Ч.“, в землището на село Ш., община К..

           

            Следва да се отбележи, че вписването на договора за аренда има оповестително – защитно действие, което прави правото на арендатора да ползва земята противопоставимо при последващо учредяване на ограничено вещно право върху арендувания имот -  арг. чл.17, ал.5 и ал.6 от ЗАЗ. В чл.27, ал.1 от ЗАЗ са предвидени няколко основания за прекратяване на договора за аренда като: в т.1, т.3 и т.6 са посочени следните хипотези на прекратяването на арендното правоотношение: с изтичане на срока, за който е сключен договора; по взаимно съгласие, изразено писмено с нотариална заверка на подписите; при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди по реда на глава трета от ЗДС и на ЗОС ; а в т.2, т.4 и т.5 хипотезите са: при неизпълнение- по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго; с едностранно предизвестие в предвидените в този закон случаи; при смърт /поставяне под запрещение и прекратяване на юридическо лице. Нормата на чл.27, ал.1 от ЗАЗ е императивна. В съдебната практика е прието, че противоречията при прилагането на чл.27, ал.1, т.4 от ЗАЗ, произтичат от неконкретността на обхвата на израза „предвидените в този закон случаи“, като такива изрично посочени случаи на прекратяване след отправено едностранно предизвестие в закона липсват, освен в хипотезата на чл.29 от ЗАЗ, която норма е диспозитивна и урежда случаите на безсрочните договори, но дори да се приеме, че е налице непрецизна законодателна техника, ще следва тя да се съотнесе към чл.27, ал.1, т.4 от ЗАЗ като единствена хипотеза. / Определение №399/23.06.2014 г. по ч.т.д.№4624/ 2013 г. на ВКС, II т.о., Определение №424/05.07.2012 г. по ч.т.д.№316/2012 г. на ВКС, I т.о., Определение №789/17.09.2012 г. по ч.т.д.№370/2012 г. на ВКС, II т.о./.         

            Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.29 от ЗАЗ предвижда две хипотези, при които се допуска едностранно прекратяване на договори за аренда с писмено предизвестие: 1.от страните- ако договорът е сключен без определен срок, и 2. по обективни причини от арендатора, респ.неговите наследници или правоприемници – при трайна нетрудоспособност на арендатора. В мотивите на Тълкувателно решение №2/20.07.2017 г. по т.д.№2/2015 г. на ВКС, ОСГТК също е прието, че проявление на основанието по т.4 е едностранното прекратяване на аренден договор, сключен без определен срок – чл.29 от ЗАЗ. В настоящия случай, сключеният между страните договор за аренда е със срок от петнадесет години, поради което не подлежи на едностранно прекратяване с писмено предизвестие /в т.см. Определение №506/01.07.2014 г. по ч.т.д.№1887/2014 г. на ВКС, І т.о./.  Предвид изложеното клаузата на чл.19 б.“В“ от договор, предвиждаща възможността за прекратяване на договора с „едностранно писмено предизвестие в срок от три месеца преди началото на следващата стопанска година“, на която се е позовава арендодателя противоречи на императивните правила на ЗАЗ. Нотариалното уведомление от г. не съдържа недвусмислено заявена воля от арендодателя за разваляне или за прекратяване на договора на друго от предвидените в ЗАЗ основания, както и причините за това поради което то не е произвело правно действие, а и развалянето на аренден договор, сключен за срок, по-дълъг от 10 години, става по съдебен ред- арг. чл.28, ал.2 от ЗАЗ. Ответникът- арендодател не е навел доводи и в тази връзка не са събрани доказателства за незаплащане или за забавено изплащане на арендни вноски, както и за осъществено прекратяване на друго от предвидените в ЗАЗ законови основания, от което следва, че процесният договор не е прекратен по предвидения в ЗАЗ ред и продължава валидно да обвързва страните, при което предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. 

           

            Предвид уважаване на главния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК на уважаване подлежи и обусловената претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна вписването на констатираното несъществуващо обстоятелство – прекратяване на процесния договор за аренда. Претенцията е допустима. Нормите на чл. 88 от ЗКИР и чл. 90, ал. 1 ЗКИР съдържат възможност, когато с вписването са засегнати права на трети лица, последните по исков ред да установят несъществуването на вписано обстоятелство. В случая е доказано, че в имотния регистър е вписано прекратяването на процесния договора за аренда. Вписването има оповестителна и защитна функция поради което за ищеца е налице интерес от отмяната му, защото вписаното прекратяване на договора се явява пречка той да упражнява правата си по договора, респ. вписването е предпоставка трети лица да претендират за себе си права, които ищецът цели да реализира. Искането следва да бъде уважено.

            

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от  ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

           

            Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящият случай и двете страни са представили списък за разноските. На основание 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на  ищеца сумата от 550 лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ю.О.Ю., с ЕГН ********** *** като арендатор и Б.В.М., с ЕГН ********** *** като арендодател, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че съществува арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от *** г., с нотариално заверени подписи на 22.01.2013 г., рег. № г. на Нотариус Р.Б., рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – К., вх. № г., акт  131, том 1, за поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-94/29.12.2009 г. на АГКК за село Ш., община К., местност „Ч.“, с площ 2018 кв.м., трайно предназначение на територията  – земеделска, начин на трайно ползване – изоставена орна земя; със срок на договора – петнадесет  години.

 

 

 

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК извършеното вписване с вх.., том 6, № г. на Служба по вписванията, град К., на уведомление на Б.В.М., с ЕГН ********** ***  за едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя от *** г. с нотариално заверени подписи на 22.01.2013 г., рег. № г. на Нотариус Р.Б., рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К., поради несъществуване на вписаното обстоятелство.

 

ОСЪЖДА Б.В.М., с ЕГН ********** ***  да заплати на Ю.О.Ю., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 550 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                              

                                                                                                 

 

                                                                      Районен съдия: