Р Е Ш Е Н И Е № 195
20.11.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на девет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 395 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 1339/07.06.2019г.,
подадена от „Гаранционен
фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.161, партер, представлявано от управителя П. С. С., против К.З.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че е търговец, който осъществява
гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК *********,
което пък е регистрирано като финансова институция по ЗКИ, с издаден лиценз от
БНБ за същата дейност и предоставя потребителски кредити и свързани с тях
допълнителни услуги. Излага, че между „Фреш Кредит“ ЕООД и длъжника бил сключен
Договор за потребителски кредит № 0001598 от 31.07.2017г. и свързаният с него
Договор за допълнителни услуги от 31.07.2017г., ведно с Общи условия към тях.
Между длъжника, кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД и третото лице „Гаранционен
фонд България“ ЕООД като поръчител, бил сключен Договор от 31.07.2017г. за
гаранционна сделка /поръчителство/ за задълженията на длъжника към „Фреш
Кредит“ ЕООД по договора за потребителски кредит и договора за допълнителни
услуги. Ищецът твърди, че на датата на подписване на договорите – 31.07.2017г.,
на длъжника била предоставена заеманата сума в размер на 600 лева, като
длъжникът се задължил да погасява разсрочено задължението с краен падеж
30.04.2018г., съобразно подписания от него погасителен план и график на
плащанията, дължимите по двата договора суми при съответните падежи, ведно с
другите допълнителни услуги. Сочи, че по двата договора до 13.03.2019г.
длъжникът извършил следните плащания: 8,98 лева за главница, 13,40 лева –
договорна лихва по Договора за потребителски кредит, 57,60 лева – главница по
Договора за допълнителни услуги, като след тази дата нямало повече плащания.
Посочено е, че съобразно чл.3, ал.2 от договора за потребителски кредит –
„обезпечения/гаранции“ в случаите, когато кредитополучателят не осигури
обезпечения на кредита, изразяващо се в двама или повече поръчители, отговарящи
на определени изисквания, или банкова гаранция, се сключвал договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице – дружество
поръчител. Излага се, че съобразно
сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил срещу посоченото
възнаграждение в договора, да отговаря солидарно с длъжника за неговите
задължения по договора за потребителски кредит и договора за допълнителни
услуги. Релевира се, че кредитополучателят заявил желанието си да ползва предоставена
му от кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД допълнителна услуга по договор,
изразяваща се във финансиране на възнаграждението на поръчителя на разсрочено
плащане. Твърди, че ползването на допълнителната услуга не била условие за
предоставяне на кредита, съответно извършването на разходите по нея не са
задължителни за приемане и ползване от кредитополучателя и в този смисъл не се
включвали в общите разходи по кредита. Предвид това, както и поради искането на
длъжника, с кредитодателя бил сключен договор за допълнителни услуги, съгласно
който последният предоставил на К.З.Н. допълнителна услуга, като поел
задължението да заплати на вноски на третото лице поръчител дължимото му се
възнаграждение по договора за поръчителство, като било уговорено
кредитополучателят да изплаща на кредитодателя така предоставената сума на
равни месечни вноски, заедно със сумите по договора за потребителски кредит,
съгласно график за плащанията, неразделна част от договора за допълнителни услуги.
С оглед просрочия на длъжника за плащане на задълженията по сключените договори
с „Фреш Кредит“ ЕООД, дружеството е упражнило правото си на вземане към
поръчителя, като на 13.03.2019г. писмено го поканил в 30-дневен срок да заплати
задълженията, съобразно представената справка, в общо размер на 1240,22 лева,
която била сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената
възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на
първото просрочие до датата на поканата за плащане. На 13.03.2019г. поръчителят
погасил дължимите от него задължения солидарно с длъжника, поради което
изпълнявайки чуждо задължение, е встъпил в правата на кредитора „Фреш Кредит“
ЕООД по процесните договори и сам бил станал кредитор на длъжника за същите суми. За заплащане на сумите по ч.гр.д.№ 158/2019г.
по описа на Районен съд – Средец, била издадена Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Отправя искане да се признае за
установено между страните, че ответникът К.З.Н. дължи на ищеца „Гаранционен
фонд“ ЕООД сумата от 1240,22 лева, от които: 591,02 лева – остатъчна главница,
55,64 лева – договорна лихва за периода от 31.07.2017г. до 13.03.2019г. по
Договора за потребителски кредит № 0001598 от 31.07.2017г., 460,80 лева –
остатъчна главница по т.I и 51 лева –
главница по т.II /за СМС известие/ по Договор за допълнителни услуги
от 31.07.2017г., 81,76 лева – лихва за забава по Договора за потребителски
кредит за периода от 01.09.2017г. до 13.03.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане. Претендира сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника К.З.Н.,
чрез особения представител адв.Г.Н..
Излага, че предявените искове са допустими, но неоснователни, както и че спрямо
процесните договори е приложима нормативната уредба на Закона за
потребителския кредит. Сочи, че видно от
договора за кредит, в него не била отразена действителната обща сума, дължима
от потребителя, а в графата „детайли на кредита“ фигурирала „обща сума за
погасяване“, но тя отчитала само общия размер на кредита, но не и общите
разходи за потребителя, в които се включвало и възнаграждение за поръчителя,
което било допълнителна услуга и била пряко свързана с кредита, независимо, че
задължение за кредитополучателя можело и да не възникне, ако успее да представи
обезпечението по чл.3 от договора за кредит. Особения представител на ответника
релевира, че пропускането на дължимото възнаграждение за поръчителя се
отразявало на стойността и на годишния процент на разходите, защото отразявал
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че като е
„спестена“ съществена част от общата сума, дължима от потребителя, кредиторът
заобикалял изискванията на закона за точното посочване на финансовата тежест на
кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишен процент на разходите, били нищожни. Релевира, че клаузата
на чл.4 от договора за потребителски кредит, според която ползването на
допълнителна услуга – финансиране на възнаграждението на поръчителя на
разсрочено плащане, не било условие за предоставяне на кредита и изведения от
това довод в исковата молба, че не се включва в общите разходи на кредита по
смисъла на §1, т.1 от ДР към ЗПК, не променяло горните изводи и представлявало
в тази част нищожна и заобикаляща закона клауза, още повече, че и трите
договора – договора за предоставяне на потребителски кредит, договора
гаранционна сделка /поръчителство/ и договора за допълнителни услуги били
сключени на една и съща дата – 31.07.2017г. Излага, че предвид
недействителността на договора за потребителски кредит, кредитополучателят
дължал само чистата стойност на кредита. В настоящи случай обаче, счита, че не
се дължала и чистата стойност, намалена с извършените плащания, тъй като
поръчителството можело да съществува само за действително задължение, а след
като договорът за кредит бил недействителен, за поръчителя не се пораждало
задължение да обезпечи кредитора, т.е. ищецът е изпълнил „чуждо задължение“.
Твърди се, че от крайната падежна дата за изпълнение по договора за кредит до
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК били изминали повече от 6 месеца, от което следвало, че плащането било
недължимо и поръчителят не можел да претендира плащане въз основа на договора
за поръчителство. Не било налице и
условието за встъпване в правата на кредитора, тъй като ищецът нямал правен
интерес да извърши плащане на чуждия дълг. Счита, че дори да се приемело, че
към момента на извършване на плащането не е знаел за нищожност на сделката, то
предвид нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, неплащането след изтичане на 6 месечния
срок на бездействие на кредитора не би могло да доведе до неблагоприятни за
ищеца имуществени последици, тъй като той успешно би могъл да отблъсне
претенцията на кредитора, поради отпадане
на солидарната му отговорност. Излага, че отделно от липсата на правен интерес
за плащане, не били представени доказателства, годни да установят извършеното
реално плащане от страна на ищеца на исковата сума на кредитора, което било
самостоятелно основание за неоснователност на претенциите. Отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
С молба от 28.10.2019г., представена
преди проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание, ищецът е
заявил, че в чл.4 от Договора за потребителски кредит изрично било уговорено,
че ползването на допълнителни услуги не била задължителна предпоставка за
получаване на кредита, като съобразно чл.3 от договора, ползването на
дружеството поръчител било обусловено само и единствено, доколкото
кредитополучателят не е предоставил други форми на обезпечение, както и предвид
това, че кредитополучателят не може и не иска сам със собствени средства да
заплати дължимото на поръчителя възнаграждение. Твърди се, че кредитополучателят
бил подал отделно нарочно искане за ползване на допълнителни услуги по договора
за допълнителни услуги, като самите суми по договора за допълнителни услуги не
се явявали общ разход по Договора за потребителски кредит по смисъла на § 1,
т.1 от ДР към ЗПК и не е следвало да се включват в него. Ищецът излага, че
длъжникът лично и в рамките на чл.9 от ЗЗД е договорил и приел условията на
договора за поръчителство, като при това положение определянето на
възнаграждението на поръчителя било станало в рамките на самостоятелно
договорени и приети от длъжника условия, извън договора за потребителски
кредит. Счита, че дори да се приемело, че клаузата на чл.3 от ДПК е
недействителна, то същата не попадала в обхвата на приложението на чл.22 от ЗПК
и нейната недействителност не водела до недействителност на целия договор за
потребителски кредит. Релевира, че в дадения случай задължението на длъжника
било изискуемо, чуждо за ищеца и той го платил – основание по чл.74 от ЗЗД за
суброгиране, при което било ирелевантно значението на чл.147 от ЗЗД. Отправя
искане предявените искове да бъдат уважени.
В открито съдебно заседание особеният
представител на ответника адв.Г.Н. поддържа отговора на исковата молба и
оспорва исковата молба. Отправя искане да бъде постановено решение, с което да
бъдат отхвърлени предявените искове.
Районен съд – Средец, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.9 от ЗПП във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, от ЗЗД във
вр. с чл.86 от ЗЗД във вр. във вр.с чл.138 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 158/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Гаранционен фонд България“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 304/18.09.2019г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.З.Н.,
предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в
заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, предвид което е
налице правен интерес от предявения в настоящото производство иск по
чл.422 от ГПК за претендираните в заповедното производство суми, което от своя
страна обуславя неговата допустимост.
От представения по делото Договор за потребителски
кредит № 0001598 от 31.07.2017г., сключен между „Фреш Кредит“ ЕООД /заемодател/
и К.З. Недялова /заемател/, се установява, че е постигнато съгласие дружеството
да предостави на физическото лице сумата от 600 лева в заем, като е уговорен
лихвен процент 26,83 %, 9 броя вноски, като размер на всяка погасителна вноска
е 74,34 лева, датата на първата погасителна вноска е 31.08.2017г., общата сума
за погасяване е 669,06 лева, годишен процент на разходите – 47,83%, такси по
кредита – 5 % върху главницата – еднократна такса за експресно одобряване на
документи при усвояване, начин на усвояване
- изцяло в брой при подписване на договора, като срокът на кредита е
30.04.2018г. В чл.3 – обезпечения и гаранции, е предвидено, че
кредитополучателят се задължава в срок от 48 часа от подписване на договора да
осигури като обезпечение по кредита си: 1. Поръчителство от две физически лица,
имащи безсрочни трудови договори с минимално брутно трудово възнаграждение от
1500 лева за всеки поръчител или 2. Неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от кредитодателя банка, като в случай, че кредитополучателят не
предостави в срок обезпечението щяло да се счита, че кредитополучателят се
съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за негова
сметка, в т.ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД, договор за поръчителство с
одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да предостави на
кредитодателя гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя, възникнали по договора за потребителски
кредит, с възнаграждение за поръчителя на стойност в рамките на 518,40 лева,
като въпросното възнаграждение за поетото поръчителство се заплащало от
кредитополучателя разсрочено на равни месечни вноски. В настоящото производство са приети като
доказателство Общи условия към договора за потребителски кредит, всяка страница
от които е подписана от Н.. Видно от представения Договор за допълнителни
услуги към Договор за потребителски кредит № 0001598, подписан на 31.07.2017г.
в гр.Бургас, сключен между К.З.Н. и „Фреш Кредит“ ЕООД, дружеството е
предоставило на клиента следните допълнителни услуги: финансиране, разсрочване
и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство за кредита, като срокът е 9
месеца, вноската е 57,60 лева, общата сума – 518,40 лева. Представено е и
искане за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договора за кредит №
0001598 от К.Н.З. до „Фреш Кредит“ ЕООД, в което заявява, че желае, съобразно
Тарифа за допълнителните услуги на „Фреш Кредит“ ЕООД, да ѝ бъде
предоставена допълнителна услуга „Финансиране, разсрочване и заплащането на
поръчителя на сумата, която се дължи на клиента за възнаграждението по договор
за поръчителство за кредита“. Като доказателство по делото е приет и Договор за
гаранционна сделка /поръчителство/ от дата 31.07.2017г., сключен между „Фреш
Кредит“ ЕООД /кредитор/, К. З. Н. /длъжник/ и „Гаранционен фонд България“ ЕООД /поръчител/, видно от който страните са
се споразумели поръчителят да предостави на кредитора гаранционната сделка
/поръчителство/, като при условията на договора да се задължи спрямо кредитора
да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по Договор за
потребителски кредит № 0001598, като така сключеният договор за поръчителство
влизал в сила след изтичане на два дни от сключването му и то при условие, че
длъжникът не е предоставил на кредитора някое от обезпеченията по чл.3,
ал.1 от Договора за потребителски
кредит. Уговорено е, че поръчителят отговарял солидарно с длъжника за
изпълнение на задължението, като той дължал същото, за което се бил задължил и
длъжника и в същия обем. Видно от представения погасителен план към договора за
потребителски кредит, неговото издължаване е в рамките на 9 месеца – от
31.08.2017г. до 30.04.2018г., месечната вноска е в размер на 74,34 лева,
посочен е размера на отпуснатия кредит – 600 лева, дължимата сума общо 669,06
лева, годишен лихвен процент – 26,83 %, ГПР – 47,83 %, а от представения график
на плащанията към договора за потребителски кредит и договора за допълнителни услуги
става ясно каква е общо дължимата сума от длъжника, в която се включва
месечната вноска по кредита, посочена по пера - лихва и главница, както и
вноската за финансиране на поръчителството, с които ответницата е запозната и
приема условията по договора и схемата за погасяване. Приета е като
доказателство по делото и разписка за изплатена сума по Договор за
потребителски кредит № 0001598, видно от която К.З.Н. е декларирала
получаването в брой на сумата от 600 лева, справка за задълженията изх.№
173/13.03.2019г. от „Фреш кредит“ ЕООД, видно от която към дата 13.03.2019г.
изплатената главница по кредита е в размер на 8,98 лева, изплатената лихва по
кредита е в размер на 13,42 лева, изплатеният допълнителен пакет е 57,60 лева,
като остатъчната просрочена главница по кредита е 591,02 лева, остатъчната
просрочена лихва по договора за кредит е 55,64 лева, остатъчната сума по
допълнителен пакет е 460,80 лева, обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение – 132,76 лева, такса СМС известяване – 51 лева, като общо посочената
сума предсрочно погасяване е 1240,22 лева. Представена е и покана за плащане от
„Фреш Кредит“ ЕООД до „Гаранционен фонд България“ ЕООД, видно от която
изискуемите задължения по процесните договори били в общ размер на 1240,22 лева
и се отправя покана в 30 – дневен срок от получаване на поканата да се заплати
посоченото задължение по банковата сметка на дружеството, като поканата е
получена от управителя на „Гаранционен фонд“ ЕООД П. С. С. на дата 13.03.2019г., както и
протокол за прихващане от 13.03.2019г. между „Фреш Кредит“ ЕООД до „Гаранционен
фонд България“ ЕООД, с който са погасени вземанията между „Гаранционен фонд
България“ ЕООД от „Фреш Кредит“ ЕООД по фактура № 32/30.06.2018г. в размер на
9766,98 лева и процесното вземане, обективирано в поканата.
Основателността на исковите претенции е
обусловено от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на спорното вземане за главница и лихви и техния размер, в т.ч. –
наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски
кредит № 0001598, сключен на 31.07.2017г. между ответницата и „Фреш Кредит“
ЕООД, предаване на отпуснатата сума в заем на ответника, настъпване
изискуемостта на претендираните вземания, както и липса на плащане от страна на
заемателя.
Относно претенцията за заплащане на сумата по договора за допълнителни услуги,
ищецът следва да установи, че въпросната сделка е сключена между ответницата и
„Фреш Кредит“ ЕООД, както и че са налице предпоставките обуславящи
изискуемостта на претендираната сума. Следва да се установи и наличието на
облигационни отношения по съглашението за поръчителство, изпълнение на
дължимото задължение на кредитополучателя К.Н. от страна на ищеца, както и
правният интерес от въпросното изпълнение.
Между „Фреш Кредит“ ЕООД и К.З.Н. е
сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в
Закона за потребителския кредит. Уговорената в него заемна сума в размер на 600
лева е предоставена на заемателката. Налице е изискуемост на кредита, тъй като
неговия срок е изтекъл на 30.04.2018г. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу задължение на длъжника – потребител да върне предоставената
парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10,
ал.1 от ЗПК. При преценката дали потребителският договор поражда правни
последици е от съществено значение установяване на обстоятелството дали същият
е действителен, като в тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на
глава VI от ЗПК –
„Недействителност на договора за потребителски кредит, поради неравноправни
клаузи“, според които всяка клауза в договора за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по – голямо от
посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1 – 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправните
клаузи, съдържанието на договора за потребителски кредит и неговата
недействителност са повелителни. Независимо от релевираните съображения от
особения представител на ответника за недействителност на договора, доколкото
основна функция на съда е да осигури прилагането на закона, съобразно заложения
принцип в нормата на чл.5 от ГПК, тази му дейност не може да бъде обусловена от
волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен
материален закон, установен в обществен интерес. Ето защо съдът може да приложи
императивна материална правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведена
като основание в производството, тъй като се касае за установена в публичен
интерес норма, а не за диспозитивно правило, което тълкуване е актуално и
потвърдено с т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по Тълкувателно дело
№ 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 384/02.11.2011г., постановено по
гр.д.№ 1450/2010г., I г.о., ВКС. Още повече, че процесуалната възможност за
служебно произнасяне относно наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договор е прието за допустимо в съдебната практика,
обективирана в Решение №
23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/14г. на ВКС, І т.о., Решение
№ 232/05.01.2017г. по т.д. № 2416/15г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 142/01.08.2018г. по т. д. № 1739/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
От събраните по делото доказателства
се установява, че по – голямата част от определеното съдържание на договора е
налице. Не са спазени обаче императивните изисквания, заложени в нормата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор
е посочен годишният лихвеният процент и годишният процента на разходите
/ГПР/, само като абсолютни стойности. Предвид това не е налице ясно посочена
методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита. Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита на
потребителя – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези дължими на посредниците за
сключване на договора, като следва по ясен и разбираем начин за потребителя да
са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които пряко са
свързани с кредитното правоотношение. Компонентите на ГПР в случая остават
неизвестни и на практика така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Съобразно нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон е нищожна. Действителността на договорната клауза е
обусловена от това същата да не противоречи на добрите нрави. В законодателството не
се съдържа дефиниция за понятието „добри нрави“, но е общоприето, че това са
критерии за поведение, установени в обществото и наложили се като норми на
държание, с които хората се съобразяват и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение.
Включването в договор на клаузи, които са неизпълними изначално, сочат на
противоречие с добрите нрави, доколкото това неизпълнение води до крайно
неблагоприятни последици за заемателя. В процесния договор е налице и
неравноправна клауза относно уговорката в договора за потребителски кредит,
инкорпорирана в чл.3 от същия – обезпечения/гаранции. Въведеното изискване за
осигуряване на поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни трудови
договори и минимално месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1500
лева, в посоченият кратък срок от 48 часа, е на практика неизпълнимо, както и
това за осигуряване на неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка, като по отношение на второто изискване невъзможността
същата да бъде предоставена е предопределена и от факта, че искайки заемните
средства, то очевидно кредитополучателят не разполага с такива, какво остава да
разполага със суми, които могат да послужат за банкова гаранция. Съответно,
непредставянето на тези обезпечения, автоматично води до това, че следва да се
сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество
поръчител, което да предостави гаранционна услуга – поръчителство срещу
възнаграждение в размер на 518,40 лева,
като същото първоначално се финансира от кредитодателя, а в последствие
се връща от заемателя с месечни вноски. Така въведеното задължение за
осигуряване на обезпечение е в противоречие с добрите нрави, тъй като същото
цели кумулиране на значителен допълнителен паричен ресурс, който да бъде
възложен в тежест на потребителя и на практика води до многократно оскъпяване
на заема. Това обуславя преценката за неравноправна клауза, доколкото поставя
по – слабата икономическа страна в правоотношението в изключително неизгодно
положение спрямо заемодателя.
Предвид това, в процесния
договор липсва съществено съдържание, тъй като не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и са налице
неравноправни клаузи. Това от своя страна има за последица недействителността
на договора за кредит, съобразно чл.22 от ЗПК и на основание чл.23 от ЗПК
потребителят е задължен само за чистата стойност на кредита, но не и за
дължимата лихва или други разходи по кредита.
Обстоятелството,
че уговорката за финансиране, разсрочване и заплащане на възнаграждението на
поръчителя, е обективирано и в самостоятелен договор за допълнителни услуги,
сключен между „Фреш Кредит“ ЕООД и Н., не обуславя самостоятелност на
претенцията вън от контекста на договора за потребителски кредит. Още повече,
че договорът за допълнителните услуги е с идентични параметри с уговорените в
чл.3, ал.2 от договора за потребителския кредит – уговорената сума за
финансиране е 518,40 лева, като нейното заплащане е на месечни вноски. В случай, че се касае за
предоставяне на допълнителни услуги, то те следва да бъдат включен в годишния
процент на разходите, тъй като това са възнаграждения по самия договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителските
кредити, но в случая това не е сторено. По същите съображения е неоснователна и претенцията за „СМС
известяване“, тъй като по същността си представлява разход по кредита и с нейното
отделно претендиране, като невключена в годишния процент на разходите, се
заобикалят императивните нормативните изисквания ЗПК. Следва да се има
предвид, че свободата на договаряне между страните не следва да води до
резултат поставяне на едната страна по сделката в положение на абсолютна
невъзможност да изпълнява поставените условия от икономически по – силната
страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които
придава привидно доброволен характер и привидно право на избор. В случая следва
да се подчертае, че фактът на представяне на искане от страна на ответника за
въпросното финансиране на поръчителството не променя горният извод, доколкото с
оглед поставените изисквания в процесния договор за потребителски кредит,
осигуряването на въпросното поръчителство, се явява условие за отпускане на
заема.
Видно
от приобщените в доказателствената съвкупност Договор за гаранционна сделка,
дружеството ищец е поело задължението да отговаря спрямо кредитора „Фреш
Кредит“ ЕООД за изпълнението на всички задължения на длъжника по Договора за
потребителски кредит № 0001598. Предвид това и след отправена покана от
дружеството кредитодател към него, е изпълнило задължението, обективирано в
нарочна покана, в която е отразен остатъкът от дълга. Съответно извършеното
погасяване на дълга от страна на „Гаранционен фонд България“ ЕООД към
кредитодателя е чрез прихващане. В тази връзка доводите на особения
представител на ответника, че не е установено реално плащане на дълга не
обуславят преценка за липса на такова, доколкото извършеното прихващане е с
правни последици идентични с реалното плащане – а именно погасяване на дълга.
Относно съображенията, че поръчителят е платил целия дълг, включително и
дължимото му се възнаграждение, не обуславя нередовност на извършеното
погасяване, тъй като в договора за поръчителство е уговорено да отговаря за всички
задължения на длъжника по договора за потребителски кредит.
Договорът за
поръчителство е акцесорен спрямо главното задължение. Предвид това отговорността
на поръчителя е обусловена от тази на длъжника и той не следва да отговаря за
повече от това, което той самият дължи. Съобразно нормата на чл.138, ал.2,
изречение I от ЗЗД поръчителството може да съществува само за
действително задължение. Недействителността на договора за кредит има за
последица обстоятелството, че не е налице задължение да поръчителя да обезпечи
кредитора. Ето защо в настоящия случай, ищцовото дружество е изпълнило едно
чуждо задължение, поради което спрямо него е ирелевантно изтичането на
шестмесечният преклузивен срок, в който той остава задължен след падежа и може
да се заведе исковата претенция спрямо него, съобразно чл.147 от ГПК.
„Гаранционен фонд България“ ЕООД, плащайки чуждия дълг, при наличие на правен
интерес – а именно възможността „Фреш кредит“ ЕООД да пристъпи към принудително
изпълнение за вземането, предмет на обезпечителната сделка, то ищцовото
дружество се е суброгирало в правата на кредитора, съгласно нормата на чл.74 от ЗЗД. В случая фактът на недействителността на договора за потребителски кредит
не е бил известен към момента на извършеното плащане от страна на поръчителя.
С оглед гореизложените
съображения, ищецът встъпва в правата на кредитора, включително и в правото да
получи чистата стойност на кредита. Доколкото
в настоящият случай ответникът дължи само чистата стойност на кредита, всички
исковите претенции, представляващи акцесорни вземания по договора кредит, а
именно: 55,64 лева – договорна лихва за периода от 31.07.2017г. до 13.03.2019г.
по Договор за потребителски кредит № 0001598/31.07.2017г., сумата от 460,80
лева и 51.00 лева – главници по Договор за допълнителни услуги от 31.07.2018г.,
сумата от 81,76 лева – лихва за забава по Договора за потребителски кредит №
0001598/31.07.2017г. за периода от 01.09.2017г. до 13.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците, са недължими и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед обстоятелството, че
от представената справка за задълженията на ответницата се установява, че към
дата 13.03.2019г. е платила сумата от общо 80 лева, тази сума следва да бъде
приспадната от чистата стойност на кредита – а именно 600 лева, като разликата
е в размер на 520,00 лева – т.е. това е оставащата сума, дължима от Н. по
договора за заем от 31.07.2017г. Предвид това исковата претенция за главницата
по договора за заем, е основателна само за сумата от 520,00 лева, като за
разликата над 520,00 лева до пълната претендирана сума от 600,00 лева, искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като законна последица от
частичното уважаване на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК и материалноправно основание чл.9 от ЗПП във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.240, от ЗЗД във вр. с
чл.86 от ЗЗД във вр. във вр.с чл.138 от ЗЗД, върху главницата в размер от 520,00 лева, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 14.03.2019г.
до окончателното й изплащане.
При този изход на спора на
разноски имат право и двете страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е
доказал заплащането на държавна такса в размер на 125 лева и депозит за особен
представител в размер на 300,00 лева. Общият размер на разноските за исковото
производство възлизат на 425,00 лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени
178,19 лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
общ размер на 25,00 лева, като следва да му се присъдят по съразмерност 10.48
лева. На ответницата не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са
направени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.З.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Гаранционен
фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.161, партер, представлявано от управителя П. С. С., сумата от 520,00 лева /петстотин
и двадесет лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 0001598 от
31.07.2017г., ведно със законната лихва
от 14.03.2019г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 304/18.03.2019г.
по ч.гр.д.№ 158/2019г., по описа на Районен съд – Средец, като ОTХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 600,00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 14.03.2019г. до окончателното ѝ
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 304/18.03.2019г. по ч.гр.д.№ 158/2019г., по описа на Районен
съд – Средец.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено по отношение на К.З.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Гаранционен
фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.161, партер, представлявано от управителя П. С. С., сумата от 55,64 лева /петдесет
и пет лева и шейсет и четири стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 31.07.2017г. до 13.03.2019г. по Договор за потребителски кредит №
0001598/31.07.2017г., сумата от 460,80 лева /четиристотин и шейсет лева
и осемдесет стотинки/ и 51.00 лева /петдесет и един лева/ –
представляваща главници по Договор за допълнителни услуги от 31.07.2018г.,
сумата от 81,76 лева /осемдесет и един лева и седемдесет и шест
стотинки/ – лихва за забава по Договора за потребителски кредит №
0001598/31.07.2017г. за периода от 01.09.2017г. до 13.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 304/18.03.2019г. по
ч.гр.д.№ 158/2019г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА К.З.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Гаранционен
фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.161, партер, представлявано от управителя П. С. С., сумата от 178,19 лева /сто
седемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща съдебно
деловодни разноски за исковото производство и сумата от 10,48 лева /десет лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....