Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 14.07.2020 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Павлина Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 59/ 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на С.Ф.А. с постоянен адрес:***,
подадена чрез процесуален представител по пълномощие, срещу Решение № 2153-08-6/
06.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата й срещу Разпореждане № ***/ *** г. на действащ за ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се да се
отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане №
***/ *** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ – Кърджали. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание не се
явява и не се представлява.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Кърджали се
представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата по
съображения, изложени в решението на директора на РУ”СО” Кърджали. Допълнително
посочва, че от събраните доказателства в хода на съдебното производство по
безспорен начин било установено, че за процесния
период жалбоподателката не е пребивавала на
територията на Р България и не е упражнявала трудова дейност като земеделски
производител, поради което не е възникнало осигуряване за съответния риск.
Изразява становище, че евентуалното внасяне на осигурителни вноски не е правопораждащ факт за възникване на осигуряване и не е
достатъчно, за да се признае правото на парично обезщетение. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След проверка на събраните доказателства съдът приема
следното от фактическа страна:
С оспореното в настоящото производство решение
административният орган е приел, че жалбоподателката
не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, тъй като се е
намирала извън територията на Република България.
Административното производство, в което е постановено
решението на директора на РУ “СО” - Кърджали, е започнало с представен в ТП на
НОИ – Кърджали БЛ № ***, издаден на 28.10.2019 г. от АПИМП д-р С. М. с период
на временна неработоспособност от 19.04.2019 г. до 05.06.2019 г. В забележка
към този документ е отразено, че е антидатиран поради
късно потърсване от пациентката, както и, че детето е родено в ***.
За преценка правото на обезщетение по чл.48а от КСО от
ОДМВР – Кърджали е изискана справка за регистрираните пътувания през границите
на Р България, за периода: 01.01.2018 г. до 12.11.2019
г. за лицето.
От Справка от регистъра на самоосигуряващите
се лица се установява, че С.А. е декларирала, че започва да осъществява дейност
като земеделски производител на 28.09.2018 г. и ще се осигурява за осигурителния риск „Общо заболяване и
майчинство“ и „Пенсии“.
След анализ на събраните доказателства,
началник-сектор “КП”, действащ “за” ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане № ***/ *** г. е отказал да
отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.
В жалба срещу това разпореждане е посочено, че
изложените в оспорения акт мотиви, че жалбоподателката
не е упражнявала дейност понеже не се е намирала на територията на Република
България, са незаконосъобразни и дискриминационни.
С оспореното в настоящото производство решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали жалбата срещу посоченото разпореждане е била
отхвърлена. За да постанови този резултат горестоящият
административен орган се е позовал на Справка, рег. ***/ *** г. на ОДМВР –
Кърджали за презгранични пътувания на лицето, както и
на нормите на чл.4, чл.4а, ал.1, чл.10 и §1, ал.1,т.5 от ДР КСО.
При така установените факти съдът прави следните
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО от
лице, чиито права се засягат от оспорения административен акт. Разгледана по
същество е неоснователна.
Относимата разпоредба на чл.48а от КСО
предвижда, че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение за бременност и
раждане, вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск. В чл.50,
ал.1 от КСО е посочено, че Осигурената за общо заболяване и майчинство майка
има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които
45 дни преди раждането. Съгласно ал.8 на чл.50 от КСО, Самоосигуряващите
се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, когато отговарят
на условията по чл. 48а.
Съгласно мотивите на оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали основание за отказ да се изплати парично обезщетение за
временна нерабоспособност поради майчинство е приетият
за доказан факт, че С.Ф.А. не е осигурено лице, тъй като не е осъществява
дейност като земеделски производител, така както е декларирала в ТП на НОИ –
Кърджали.
Следователно, спорният въпрос е: било ли е лицето
осигурено по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО.
Осигурено е това лице, по отношение на което е
възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва
да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая, основанието за осигуряване е
осъществяване на дейност като земеделски производител. Ето защо, за възникване
на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбоподателката
е необходимо да е възникнало правоотношение, чието изпълнение е започнало и не
е прекратено. При наличие на посочените предпоставки, при настъпване на
осигурителния случай бременност и раждане, за осигурената жена възниква право
на парично обезщетение за бременност и раждане, за срока по чл.50 от КСО – 410
календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
В решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че
според данни от справка, рег. ***/ *** г. на ОДМВР – Кърджали се установява, че
на 30.09.2018 г. С.А. е напуснала територията на Р България. До настъпване на
осигурителното събитие – раждане на детето Д. А. на 08.03.2019 г., няма
основание да се направи извод, че е осъществявала дейност като земеделски
стопанин. Прието е, че не е упражнявала трудова дейност като земеделски
производител, поради което не е осигурено лице и към момента на настъпване на
осигурителния риск не отговаря на изискванията в чл.48а от КСО за получаване на
парично обезщетение за бременност и раждане.
При извършена проверка, по чл.168 от АПК, за
законосъобразност на решението, не се установиха отменителни
основания по чл.146 от АПК. Административният акт е постановен от компетентен
орган, в съответствие с целта на закона и при изяснена фактическа обстановка.
Съответстват на установените факти изводите на административния орган, че към
настъпване на осигурения социален риск – раждане на дете, жалбоподателката
не е била осигурено лице. В този смисъл са данните от цитираната по горе в
решението справка от ОДМВР – Кърджали. При така установените факти, изплащането
на обезщетение за бременност и раждане по представения болничен лист
законосъобразно е било отказано. Това е така, защото няма данни жалбоподателката да е започнала осъществяване на заявената
дейност като земеделски производител.
След като е установено, че жалбоподателката
не е извършвала дейност като земеделски производител и не е била осигурено лице
при настъпване на осигурителния риск – раждане на дете, то правилно е отказано
изплащане на обезщетение по реда на чл.50 от КСО. Поради изложеното жалбата
срещу оспореното решение е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора е основателна претенция на процесуалния
представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали да бъде осъдена жалбоподателката да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на С.Ф.А. с постоянен адрес ***
срещу Решение № 2153-08-6/ 06.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали,
с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № ***/ *** г. на ръководител
по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали
Осъжда С.Ф.А. с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
Съдия: