Решение по адм. дело №1661/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. А. И., [държава], против Решение № УПХ 329/18.09.2025 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ /Д. Т./.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. При правилно възприета фактическа обстановка били направени неправилни изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Не били посочени аргументи защо молбата се явявала явно неоснователна и същата следвало да се разглежда по общия ред. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че ще бъде изложен на опасност от посегателства. Не бил спазен принципа на non refoulement. Излагат се и аргументи във връзка с нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания за разглеждането ѝ по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят М. А. И., редовно призован, се явява лично. Поддържа казаното от неговия защитник и това което е казал в интервюто. Чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Разказва бежанската си история като посочва, че селото в което живеел било обект на нападения първоначално от ДАЕШ, тъй като било близо до Сирийската граница, а след това и от анти***ска организация Х. А., които убили баща му. Заради последното роднините му го притискали да отмъсти за баща си, като се изправи срещу лицата убили баща му, а той не желаел да извършва убийства и да лежи там в затвора, поради което искал да остане в България, където въпреки че влязъл нелегално, сам се е предал на властите с цел да остане тук. Посочва, че заради етническата си принадлежност бил малтретиран от Х. А., които убили баща му, а брат му получил психически проблеми. Моли за отмяна на решението.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ при МС /Д. Т./, редовно призована, не се явява и не се представлява. В подадения писмен отговор на жалбата, чрез процесуален представител моли да се отхвърли жалбата като неоснователна, защото личната бежанска история и искането не се основават на обстоятелства попадащи в обхвата на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Развива подробни съображения за процесуалната и материалноправната законосъобразност на акта.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.08.2025 г. И. М. - [държава], е поискал международна закрила в Република България, като молбата е била потвърдена с такава с вх. № 1672/01.09.2025 г. пред РПЦ Харманли, на която дата чужденецът вече попълнил декларацията като М. А. И. е регистриран като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], [държава], [ЛНЧ], етническа принадлежност – ***, религия – ***, семейно положение – неженен. Видно от приложението към регистрационния лист майка му, двамата му братя и трите му сестри живеят в [държава].

На 02.09.2025 г. е проведено интервю с М. А. И. в условията на ускорено производство. Напуснал [държава] легално с виза за Турция около дванадесет дни преди интервюто и останал няколко часа в Истанбул Турция. Преминал границата на България, нелегално през оградата, но след като вървели два дни пеша се качили на тир, който ги закарал в [населено място], където той се предал. Бил в група с още 8 души.

Преди това живеел в [населено място], но се преместил в [населено място] в [държава]. Групировката Хаш Алшаби завзели земите на семейството и убили бащата на молителя. От тогава брат му го преследвал, за да отмъсти за баща си. Членове на Х. А. го пребили когато искал да си вземе личната карта. Негови приятели го посъветвали да дойде в България. Не знаел каква етническа група е, тно говорел ***ски.

Въз основа на гореизложените факти, справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република [държава] от 04.08.2025 г. с Решение № УПХ329/18.09.2025 г. на Д. Т. - интервюиращ орган при ДАБ при МС, се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на М. А. И..

Решението е връчено на адресата му на 25.09.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед на Председателя на ДАБ/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. А. И. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. В административната преписка не се съдържа становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ по чл. 58, ал. 10, изр. Второ ЗУБ но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Този извод е формиран след анализ – налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения, да представи допълнително доказателства, като изрично е посочено, че текстът на протокола е преведен на разбираем език, не са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него, което е удостоверено с подписите на интервюиращия орган, на преводача и на лицето, търсещо закрила. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство, е отхвърлил молбата на М. А. И. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал. 1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. Съдът не намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради непосочването на основанията за провеждане на ускорено производство при условие, че същите са налични, което е така.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ „при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна“.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай М. А. И. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход – [държава], тъй като същият дори не посочва в интервюто към коя етническа група принадлежи и не посочва, че преследванията на групировката Х. А. са именно основани на неговия етнос. Напротив посочва, че същите завзели земеделските земи и основната причина, която го мотивирала да напусне [държава] била, че брат му го тормозил да отмъсти за баща си. Едва в изложението си пред съда, същия уточнява, че групировката Х. А. (Силите за народна мобилизация и Комитет за народна мобилизация) била насочена срещу ***ите, като това не се потвърждава от представените писмени доказателства за политическата и икономическа обстановка в [държава]. След анализа на тези обстоятелства съдът намира, че не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Същият не е бил и политически ангажиран, не е бил арестуван на политическа , етническа или религиозна основа, не е бил осъждан и срещу него не било оказвано физическо и психическо насилие заради неговата етническа принадлежност.

Не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец завземането на земеделските земи и заплахите от страна на членовете на семейството му с цел натиск за отмъщение. Спорадичните му сблъсъци с членове на Х. А., които са му оказвали насилие не попадат в обхвата на понятието действия на преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В изложената бежанска история не се сочат конкретни случаи, в които лицето да е заплашвано или върху него да е оказвано насилие заради етническа, национална, политическа или друг вид социална принадлежност. Между напускането му и оказаното му двукратно насилие не се установява причинно-следствената връзка.

Следва да се акцентира и върху изявленията на М. А. И., дадени пред Интервюиращия орган, от които следва извод, че не е бил принуден да напусне [държава], а го е направил доброволно, по собствено желание след насърчаването му от приятели, в търсене на спокойствие от натиска от семейството му за търсене на отмъщение, което се потвърждава и от изявленията му в хода на съдебния процес. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, без конкретни намерения за завръщане в [държава], се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 и 8 ЗУБ, като не следва да се коментират предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. И. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана на изтезанията“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на анализ подлежи бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично в оспорения акт, а и от международните справки от 04.08.2025 г. и 03.10.2025 г. че към момента не е налице въоръжен конфликт в страната по произход. Също, че [държава] изпитва относителна стабилност и напредва устойчиво в развитието си, като все още има кризи със сигурността. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци на иракските милиции срещу Глобалната коалиция срещу Ислямска държава, или сблъсъците между милицията К. Х. и иракската милиция в Багдад, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история.

Този извод се формира и въз основа на представените по делото справки от 04.08.2025 г. и 03.10.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно [държава] и И. К.. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не подлежат на анализ разпоредбите на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила.

Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Следва да се добави, че съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което по причини, различни в изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя М. А. И.. Последният е мигрант, а не бежанец.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелства – семейството на молителя живее в [държава], същият има възможност, както да напусне конфликтния район, така и да остане в Турция, за която имал разрешителна виза, но всъщност желае да остане в България, за да има по-добър и спокоен живот.

В този смисъл се налага изводът, че оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на М. А. И. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. И., [държава], против Решение № УПХ 329/18.09.2025 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /Д. Т./.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.