№ 740
гр. Варна, 19.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20253100900424 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът П. П. И. , действащ със знанието и съгласието на своя баща и
законен представител П. И. И., редовно призовани, не се явяват, представлява
се от адв. Д. Т., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.,
редовно призован, представлява се от адв. Св. Д., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Контролиращата страна в производството по делото Дирекция
”Социално подпомагане“ – Варна, редовно призована, не изпраща
представител.
Вещото лице К. В. Д., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, не се явява.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
Свидетелят И. А. А., редовно призован, явява се лично.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Т.: Поддържам изложеното в исковата молба, както и изложеното в
допълнителната такава. Оспорвам наведените твърдения в отговора.
Адв. Д.: Оспорваме депозираната исковата молба, както и
допълнителната искова молба. Поддържаме депозирания отговор и
допълнителния отговор на искова молба.
Адв. Т.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него.
Адв. Д.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
него.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1566 от 27.10.2025 година:
Постъпила е искова молба от П. П. И., с ЕГН **********, действащ със
знанието и съгласието на своя баща и законен представител П. И. И., с ЕГН
**********, против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на застрахователя
да заплати в полза на ищеца сумата от 26000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания,
претърпени в следствие от пътнотранспортно произшествие, реализирано на
12.04.2024г., около 18:45 часа, в гр.Варна, на ул.“Генерал Колев“ при
кръстовището с бул.“Сливница“, на пешеходна пътека, причинено по вина на
водача на лек автомобил “Ситроен Джъмпи“ с рег.№*****, чиято отговорност
към момента на инцидента е била застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в
Застрахователна полица №******, валидна до 26.02.2025г., ведно със
законната лихва от 06.12.2024г.-датата на предявяване на извънсъдебната
претенция, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 12.04.2024г., около 18.45ч., в гр.Варна,
на ул.“Генерал Колев“ при кръстовището с бул.“Сливница“, на пешеходна
пътека е настъпило пътно произшествие по вина на водача на л.а.“Ситроен
Джъмпи“, с рег.№***** и ищеца, като велосипедист. Сочи се, че
2
произшествието е настъпило при движение на лекият автомобил по
ул.“Генерал Колев“, в дясна пътна лента, като при предприемане на маневра
завой надясно, преминавайки през пешеходната пътека, автомобила ударил
преминаващия велосипедист-ищеца. В следствие от съприкосновението,
колелото паднало надясно и затиснало десния крак на ищеца. Сочи се, че след
пътното произшествие ищецът, заедно с баща си, посетили МБАЛ “Св.Анна
Варна“, където е поставена диагноза: “травма на дясна колянна става,
съпроводена с болки, оток, ограничени движения в областта на подбедрицата
на десен крак“ и е извършена мека имобилизация на крайника за период от
около четири седмици. Твърди се, че за случая е образувано досъдебно
производство, което е прекратено, тъй като в хода на разследването е
установено, че травматичното увреждане не обуславя средна телесна повреда
по смисъла на НК. Поддържа се, че в резултат на описания инцидент,
малолетният ищец претърпял силни болки за продължителен период от време,
което е довело до нарушаване на обичайния му ритъм на живот, включително,
не е можел да ходи на училище и да се обслужва самостоятелно. Поддържа се
още, че ищеца претърпял и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни
психични изживявания, свързани с нарушен сън, страх от пресичане и каране
на колело. Твърди се, че управлявания от виновният за произшествието водач
лек автомобил, е имал действащ договор за застраховка “Гражданска
отговорност“, сключен с ответника, валиден до 26.02.2025г. Твърди се, че в
изпълнение на чл.380 от КЗ, ищецът е предявил писмена застрахователна
претенция пред ответното дружество с вх.№04-943270 от 06.12.2024г., по
която няма получен отговор.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковите претенции.
Оспорва се настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане, съответно възникването на основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поддържа се, че водача на застрахования
лек автомобил, не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата,
като процесното ПТП се явява случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК.
Поддържа се, че водача не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на пътния инцидент. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е
3
спрял на знак “Стоп“ и потеглил след предно-движещ се автомобил, огледал
се е и е предприел маневра “завой на дясно“ като в този момент пострадалият
велосипедист е навлязъл внезапно на пътното платно, при което водачът не е
имал възможност да реагира и да предотврати настъпването на ПТП,
доколкото велосипедистът е попадал в опасната му зона за спиране. Твърди се,
че дори водача де бе спрял повторно на знак “Стоп“, инцидентът пак е щял да
настъпи, доколкото велосипедистът не е съобразил поведението си с
останалите участници в движението. Поддържа се, че настъпването на
инцидента е в резултат от непредвидима и внезапна поява на велосипедиста
върху пешеходната пътека, веднага след освобождаването й от завиващото
МПС. По изложените съображения ответникът поддържа, че водачът на
застрахования автомобил не е имал реална и своевременна възможност да
възприеме велосипедиста преди момента на удара, поради което не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответния застраховател.
Наред с горното се твърди, недоказаност на механизма на процесното
произшествие, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между
пътния инцидент и настъпилите увреждания. Излага се, че представените по
делото доказателства, в това число и Констативния протокол за ПТП, нямат
установителен характер и не дават безспорна, обективна представа за
инцидента, което препятства установяването на противоправното и виновно
поведението на участниците.
На следващо място се излага становище, че вината за настъпване на
пътното произшествие, се носи изцяло от ищеца, като в условията на
евентуалност се поддържа възражение на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че ищецът с поведението си сам
е поставил здравето си в опасност и е допринесъл за вида и степента на
телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по
пътищата. Твърди се, че пострадалият е нарушил правилата за движение, тъй
като при движението си по пешеходната пътека, не се е движел като
пешеходец, а като велосипедист, с което е нарушена разпоредбата на чл.80,
ал.1, т.4 от ЗДвП. Сочи се, че според визираното в Преходните и
заключителните разпоредби на ЗДвП велосипедът е пътно превозно средство
и като такова то не трябва да се придвижва по пешеходна пътека. Поддържа
се, че ищецът е следвало да слезе от велосипеда и така да премине по
пешеходната пътека, бутайки го. Препотвърждава се тезата, че пострадалият е
4
навлязъл внезапно на пътното платно, без да съобрази поведението си с
останалите участници в движението и без да се убеди, че няма да създаде
опасност за тях и за себе си. Твърди се, че описаното нарушение е довело до
възникването на внезапна опасност за водача на автомобила, препятстваща
своевременна реакция и безопасно спиране. Твърди се, че ако ищецът бе
преминал по пешеходната пътека на собствен ход, бутайки велосипеда си,
интензитетът на удара би бил значително по-лек, поради по-ниската скорост
на пострадалия, липса на допълнителна кинетична енергия и пониската
височина на падане. На следващо място се оспорва наличието на претърпени
неимуществени вреди, техният интензитет и проявление, съответно се
поддържа, че размера на претендираното обезщетение е прекомерен и
необосновано завишен, като не съответства на принципа за справедливост,
прогласен в чл.52 от ЗЗД. Като последица от неоснователността на главния
иск, се оспорва и акцесорната претенция за изплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Евентуално се оспорва началният момент
на забавата, като се поддържа, че съобразно чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил или изплатил в срок, считано от
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106, ал.2 от КЗ. Твърди се, че доколкото от ищеца не е представил
допълнително изисканите от застрахователя доказателства за установяване на
основанието и размера на претенцията, законната лихва за забава се дължи
след изтичането на срока по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ-3 месеца от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция срока или от 06.03.2025г.
В законния срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се
излага становище по доводите на ответната страна, като се оспорват
възраженията за механизма на пътното произшествие и за съпричиняване на
вредоносният резултат. Поддържа се, че водачът на лекия автомобил е бил
длъжен да пропусне преминаващия по пешеходната пътека ищец и защото не
го е сторил, е настъпил вредоносният резултат. Поддържа се, че вода на
автомобила не е изпълнил задълженията по ЗДвП, поради което деянието му
не може да се квалифицира като случайно по смисъла на чл.15 от НК. Оспорва
се като неоснователно възражението за попадане на ищеца в опасната зона за
спиране на водача на лекия автомобил, като се сочи, че трайно е възприето в
съдебната практика, че наличието на пешеходна пътека изключва нейното
5
приложение. Твърди се, че механизма на процесното произшествието е
установен в хода на досъдебното производство, както и че съпричиняване не е
налице, понеже инцидентът е настъпил на пешеходна пътека. Излагат се
доводи, че предявената претенция за неимуществени вреди е съобразена с
вида, характера и тежестта на травмите. Оспорва се като неоснователно
възражението относно началния момент, от който се дължи лихва за забава.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор, с който поддържа вече изложените твърденията и
възраженията в отговора на исковата молба.
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497,
ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че на 12.04.2024г.
около 18:45 часа, в гр.Варна, ул.“Генерал Колев“ на кръстовището с
бул.“Сливница“, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил “Ситроен
Джъмпи“ с рег.№*****, който е извършвал маневра “завой на дясно“ и ищеца,
като велосипедист, движещ се на пешеходна пътека. Също така, че към датата
на ПТП с ответното дружество е съществувало валидно облигационно
правоотношение по застрахователен договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно лек автомобил “Ситроен Джъмпи“. с рег.№*****.
Безспорно е още, че повод на инцидента на 06.12.2024г. пред ответника-
застраховател е депозирана извънсъдебна претенция по реда на чл.380, ал.1 от
КЗ, по която няма плащане.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед предмета на
предявения иск ищеца носи доказателствената тежест за установяване на:
наличието на сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност“
между ответника и увредилото го лице, действащ към датата на ПТП;
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат; вида и размера на претърпените неимуществени вреди, както и
уведомяването на застрахователя по сключения договор за застраховка във
връзка със задължението на пострадалото лице по смисъла начл.498, ал.1, вр.
6
чл.380 от КЗ.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване фактите, на
които основава своите възражения, в т.ч. твърденията за механизма на
реализиране на пътнотранспортното произшествие, съответно липсата на вина
у водача на застрахования автомобил за инцидента, както и възраженията за
прекомерност на търсеното обезщетение и за съпричиняване на вредоносният
резултат.
СЪДЪТ докладва постъпило ДП №116/2024 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 5192/2024г. по описа на
Районна прокуратура Варна.
Адв. Т.: Да се приобщи към делото.
Адв. Д.: Да се приобщи към делото.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети допуснатите писмени
доказателства, представени от страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Постановление за
прекратяване на наказателното производство № 5192/2024 г.; Копие от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица; Копие от Застрахователна
претенция с вх. № 04 – 943 270 от 06.11.2024 г.; Копие от Амбулаторен лист №
2411060184В6 от 19.04.2024 г.; Копие от Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО; Копие от Удостоверение за раждане с Акт за раждане № 1003 от
31.05.2012 г.; Извлечени от Търговския регистър относно актуалното
състояние на ЗК „Лев Инс“ АД към 20.05.2024 г.
ПРИЕМА като доказателства по делото постъпилото ДП №116/2024 г.
по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, пр. пр. №
5192/2024г. по описа на Районна прокуратура Варна.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 33310 / 17.11.2025 г. на
допуснатата съдебномедицинска експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допуснатата съдебномедицинска
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
К. В. Д., 61 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
7
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице К. Д.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
Адв. Т.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Адв. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена със съдебномедицинската, за сумата от 867.10 лева.
Адв. Т.: Не правя възражение.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице К. В.
Д., в размер на 500.00 /петстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд.
РКО – Easy Pаy от 05.11.2025 г./.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна да внесе допълнителен депозит в
размер на 367.10 /триста шестдесет и седем и 0.10/ лева, в десетдневен срок
считано от днес и представи доказателства за това в същия срок.
УКАЗВА на ищцовата страна, че при липса на представени
доказателства, съдът ще постанови осъдително определение по чл. 81 вр. чл.
77 от ГПК.
Адв. Т.: Моля да бъде допуснат до разпит П. И. И., който е баща на
пострадалото лице, доколкото единствено той се грижи за сина си и те двамата
живеят заедно и няма трети лица, които да установят болките и страданията.
Ако не допуснете до разпит бащата на пострадалото лице, то моля да
отложите разпита на свидетелите за следващото по делото съдебно заседание.
Адв. Д.: Нямаме възражения.
8
Адв. Т.: Моля да отложите разпита за свидетелите за следващо съдебно
заседание.
СЪДЪТ намира, че доколкото е налице смесване на процесуалните
качества не е невъзможен и допустим разпита на бащата на пострадалото
лице, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за допускане
до разпит на лицето П. И. И..
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна за следващото
съдебно заседание да ангажира гласни доказателства за търпените болки и
страдания.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ответната страна свидетел, за
установяване на обстоятелства по настъпване на процесния пътен инцидент от
12.04.2024 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето И. А. А., като същият е вписан в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: И. А. А., 41 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Д.:
Свидетелят А.: На 12.04.2024 г. настъпи произшествие. Бях на ул. Ген
Колев и съм на пешеходната пътека, а пред мен има друга кола. Предходната
кола тръгва, а аз след нея леко се пускам. Поглеждам първо наляво за кола.
Докато погледна надясно и върху мен детето с колелото. Детето караше
колелото. Съприкосновението стана с дясната предна част – преден десен
калник, по – към гумата, към задната част на гумата. На велосипеда беше
ударена предната част. Неговата капла като се завърта и тогава го удря в
крака. Аз така си го представих. Вървях с него, за да го съпроводя до тях. Той
искаше да си тръгва. Като цяло настана голяма лудница, защото беше час пик.
9
Отвсякъде почнаха да ме снимат хора, свирят коли в задръстването. Той
плачеше. Беше с още две момчета. Искаше да си тръгва. Даже тръгна, а аз се
намушках в уличката и спрях, и тръгнах след него. Не знаех, че живее съвсем
наблизо, малко по – нагоре. Отидох с него до тях. Позвъни на баща си.
Изчакахме баща му да дойде. Обясних каква е ситуацията. Оставих си
телефона на бащата и отидоха на лекар. Мисля, че каза, че тогава работи
Градска болница. Мисля, че първо отидоха там. Аз чаках пред входа на
паркинга, където живеят в блока, за ди ми звънне и да каже какво е станало.
Не ми се обади. Чаках доста време. Отидох до Градска болница. Нямаше го
там човека. После пак се върнах да чакам пред тях да чакам. Той ми звънна, не
знам колко часа след случката и ми каза, че детето е с фрактура на крака.
Веднага се обадиха от болницата на полицията. Аз по най – бързия начин се
върнах и отидох пред Окръжна болница.
С полицаите пак се върнахме на местопроизшествието, за да
пресъздадем случката. После бях на разпит в КАТ докъм 01:00 часа.
Той направо връхлетя върху колата. Като светкавица ми дойде. И като
коментирахме после, защото той беше с две момчета и те му викат: „Абе П.
как няма да спреш?“. И той вика: „Аз мислех, че ще ме пусне.“. Явно спират
двете момчета, а той продължава. Падна от колелото. Така се завъртя
колелото. Тя каплата му беше крива, което говори, че според няма как да го е
бутал, той го караше. Падна. Аз излязох по най – бързия начин. Вдигнах го.
Имаше и други хора по това време. Беше някаква лудница по това време на
това кръстовище.
Каплата на велосипеда имаше съприкосновение с калника на моя
автомобил, в по – задната част на гумата. На другия ден си направих труда да
снимам къде е било. От вчера търся тази снимка, където се вижда от самата
гума и от каплата черно, но не мога да я намеря. Беше след върха на калника.
По радиуса на дъгата, след най – високата и точка, по към вратата. Още съм
́
със същия автомобил и ако отида да изчистя не знам дали ще се вижда по
същия начин.
На въпросите на адв. Т.:
Свидетелят А.: Поглеждайки надясно не видях момчето. То стана за
секунда. Първата кола минава, а аз съм зад нея. На това кръстовище трябва да
се на пешеходната пътека, за да видиш какво става вляво и вдясно, защото
10
двата ъгъла на къщите, които са, така са разположение. Поглеждам за
автомобил, когато поглеждам надясно и да тръгвам и той в същото време се
нанизва в колата. Автомобилът ми не беше в движение. Съвсем леко отделям,
не е да съм тръгнал с газ на първа. Просто отпускам полусъединител и
придвижвам колата да навляза в кръстовището. При спирането ми заради
предходната кола, аз съм на пешеходната пътека и продължавам да
придвижвам колата.
То става за части от секундата. С погледа ми още докато отпускам и
става случката. Със сигурност караше колелото. И самите деца казаха: „П., как
няма да спреш?“. Другите две са били спрели, а той продължава.
На въпросите на в.л. М.:
Свидетелят А.: Срещу мен нямаше никакъв автомобил. Не може да
дойде кола от дясната ми страна, само от лявата ми страна може да дойде.
На въпросите на адв. Т.:
Свидетелят А.: Аз съм в най – дясната част и искам да се включа в най
– дясната. Пътят е двулентов. Евентуално може да има автомобил до мен.
След като направя десен завой, там също има две ленти.
Ударът става непосредствено на пешеходната пътека, след навлизане на
велосипедиста в пешеходната пътека, т.е. в близост до тротоара.
Адв. Т.: Нямам повече въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. Т.: Към момента нямам други искания.
Адв. Д.: Към момента нямам други искания.
За изготвяне на допуснатите съдебно – автотехническа и съдебно –
психологичната експертизи, както и за изслушване на допуснатите гласни
доказателства, СЪДЪТ намира, че делото следва да се отложи за друга дата и
час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 27.01.2026 година
от 15:30 часа, за която дата и час, страните и вещото лице Й. М. се считат за
редовно уведомени от съдебно заседание.
11
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Р. Г..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
10:50часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12