Р Е Ш Е Н И
Е
№ /30.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова
мл.с. Насуф
Исмал
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1025 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 28225/18.05.2020г. на „Енерго - Про
Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Таурс -Г, чрез пълномощника адв. В.М.,
срещу решение № 1689 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело № 17333/2019г. на
Варненския районен съд, Х-ти състав, с което е прието за установено, че Г.П.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на въззивното дружество сумата от 2389,36
лв., начислена с фактура от дата 16.10.2019г., за период на потребление от
13.11.2017г. до 12.11.2018г., по партида с кл. номер ********** и аб. номер
**********, за адрес на потребление в гр. Варна, ул. „Яребична" 7, бл. 31,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ. При извършена проверка е установено,
че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което не
се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на
направените съдебно -деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
-деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от Г.П.Я. срещу „Енерго- Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 2389,36 лв., начислена с фактура от дата 16.10.2019г., за период
на потребление от 13.11.2017г. до 12.11.2018г., по партида с кл. номер
********** и аб. номер **********.
Ищецът
твърди, че н е потребител на ел. енергия с кл. номер ********** и аб. номер
********** и на 12.11.2018г. е извършена проверка на СТИ на адреса
на потребление. Оспорва съставения протокол от 12.11.2018г.
по съдържание и форма. Твърди се, че ищецът не е манипулирал СТИ, не е ползвал
енергията, която е начислена за периода от 13.11.2017г. до 12.11.2018г. Сочи
се, че ПИКЕЕ са отменени и липсва ред за извършване на корекционна процедура.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който
се оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че е налице правно
основание за възникването на оспорваното материално право – предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца. Не се спори, че между
страните е налице валидно договорно отношение. Сочи се, че разпоредбите на ОУ
имат обвързваща сила между страните. След извършена проверка е съставен КП,
като е установено, че потребената ел. енергия в регистър 1.8.3. не е
визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната.
Извършена е СТЕ в БИМ – Варна. Издадено е становище за начисляване на ел.
енергия, на осн. чл. 50 ПИКЕЕ.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е титуляр по
партида на обект, находящ се на адрес на потребление в гр. Варна, ул.
„Яребична”, вх. 7, ап. 31, по силата на договорни отношения за доставка на
електрическа енергия с ответното дружество.
От констативен
протокол № 1105229 от 12.11.2018г. се установява, че на посочената дата
длъжностни лица на „Електроразпределение - Север” АД са извършили техническа
проверка на СТИ на адрес в гр. Варна, ул. „Яребична”, вх. 7, ап. 31. Отразени са показания на демонтирания
електромер, включително за регистър 1.8.3. – 012553. Обективирано е, че
протоколът е подписан от служители на „Електроразпределение Север” АД и двама
свидетели.
От констативния протокол № 2333/07.10.2019г.,
издаден от БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел
– гр. Варна се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия през тарифа
Т.3 – 012553,2 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия.
Със становище, изготвено на 14.10.2019г. от
специалист “Енергиен контрол”, е одобрено начисляване на допълнително
количество ел. енергия от 12553 квт.ч. за периода от 13.11.2017г. до
12.11.2018г., на осн. софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
В резултат на корекцията на абоната е
начислена сумата от 2389,36 лв., за която е издадена фактура № ********** от
16.10.2019г.
От заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира,
като обективно и компетентно дадено, се изяснява, че процесното СТИ е минало
през метрологична проверка през 2015г., като годността му изтича през 2021г.
Показанието от 12553 кв.ч. прочетено в Т3 не е визуализирано на дисплея на
измервателния уред. Т.е. консумираната енергия не се отчита правилно и не се
измерва правилно. Наличието на показания в регистър 1.8.3. се дължи на
неправомерна софтуерна манипулация.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и
потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при
редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ.
Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична
експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на
скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития
регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по скрития регистър
1.8.3., доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел.
енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на
сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на
проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по
двете визуализирани тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че
разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение №
13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ,
бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/,
регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването
на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 12.11.2018г.
Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване
на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и
тяхното документиране.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от 2389,36 лева,
претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 13.11.2017г. до 12.11.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е между
потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството
е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 17.06.2020г., а именно 285 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1689 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело № 17333/2019г. на Варненския
районен съд, Х-ти състав, с което е прието за установено, че Г.П.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, не дължи на въззивното дружество сумата от 2389,36 лв., начислена
с фактура от дата 16.10.2019г., за период на потребление от 13.11.2017г. до
12.11.2018г., по партида с кл. номер ********** и аб. номер **********, за
адрес на потребление в гр. Варна, ул. „Яребична" 7, бл. 31, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на Г.П.Я., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 285
лв.
/двеста осемдесет и пет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: