Протокол по дело №1248/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1331
Дата: 23 септември 2022 г. (в сила от 23 септември 2022 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20223100501248
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1331
гр. Варна, 23.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно
гражданско дело № 20223100501248 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:57 часа се явиха:
Въззивникът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , редовно призован, не
изпраща представител.
Въззиваемият С. И. Х., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от особен представител К. Р. , редовно упълномощена и
приета от съда от днес.
СЪДЪТ докладва постъпило писмено становище, изходящо от
въззивника „Йеттел България“ ЕАД с вх. № 19393/17.08.2022 г., ведно със
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Изразено е становище да бъде даден ход на делото в отсъствие на
представител на въззивника.
Поддържа се въззивната жалба.
Изразено е становище по отговора на въззивната жалба.
Отправено е искане по съществото на спора.
Адв. Р.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2523 от 05.07.2022 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 27724/26.04.2022 г. , от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
(с предходно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, срещу Решение № 947/06.04.2022 г., постановено по гр. д. №
11042/2021 г., на ВРС, XLVIII с., в частта с която са отхвърлени
предявените обективно кумулативно съединени искове за приемане за
установено, че С. И. Х., ЕГН **********, с местожителство в ********,
дължи: - разликата над присъдените 12.59 лв. до претендираните 117.03
лв. , представляваща дължими лизингови вноски за отчетен период
20.04.2019 г. – 19.09.2019 г., дължими по Договор за лизинг от 15.03.2018 г., -
сумата 62.46 лв., неустойка, на осн. р. IV, т. 4 от Допълнително
споразумение от 15.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, обективирана във фактура № **********/20.09.2019 г.
и – сумата 45.74 лв., представляваща разлика между цената на устройство
NOKIA 5 Black, без отстъпка и преференциалната лизингова цена,
обективирана във фактура № **********/20.09.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1
ГПК, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
6794/2021 г., на ВРС, XLVIII с.
Въззивникът счита решението в атакуваната му част за неправилно,
несъобразено с доказателствения материал по делото и заключението на
вещото лице по ССЕ, както и с фактическите твърдения на ищеца и
константната съдебна практика. По отношение на отхвърлените лизингови
вноски за разликата над 12.59 лв. до 117.03 лв. намира, че е налице пълен
противовес между приетото от съда за безспорно обстоятелство за наличието
на задължение по процесния договор за лизинг и неговата изискуемост и
установеното в обжалваното решение. Счита, че претенцията за дължимите и
неплатени лизингови вноски напълно съответства на заключението по ССЕ,
като намира за нелогичен изводът на ВРС, че искът се явява основателен само
за една лизингова вноска. Подчертава, че не фактурите, в които са начислени
2
лизинговите вноски, а Договорът за лизинг се явява основание за тяхното
плащане, като те са изискуеми поради изтичане срока на договора на
15.02.2020 г.. В тази връзка сочи като ирелевантно обстоятелството, че
фактурите обхващат отчетен период 20.04.2019 г. – 19.09.2019 г., но дори да
се приеме, че лизинговите вноски са дължими единствено за този период, то
съдът е следвало да ги присъди за пет месеца. По отношение отхвърлената
неустойка от 62.46 лв. посочва, че в договора е предвидено, че тя не може да
надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и като
такава тя не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Посочва, че тя е била
предварително определяема и базата за нейното изчисление е стандартния
месечен абонамент, който е индивидуално договорен и избран от
потребителя. Относно претенцията за разликата в цената на мобилното
устройство сочи, че потребителят е бил запознат с тези стойности при
сключване на допълнителното споразумение. Потребителят е получил
устройството на преференциална цена, много под пазарната като не е
изпълнил задълженията си по споразумението и не е върнал устройството, се
е обогатил неоснователно. Подчертава, че при определяне размера на
претендираната сума е отчетен периодът, през който С. Х. е изпълнявала
задълженията си. Моли за отмяна на първостепенния акт в обжалваните части
и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна С. И.
Х., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в който
оспорва доводите изложени във въззивната жалба и счита същата за
неоснователна. Сочи, че постановеното решение не страда от твърдяните
пороци, поради което отправя искане за оставянето му в сила.
Адв. Р.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам
доказателствени искания.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД констатира, че с постъпила
молба вх. № 16982 от 14.07.2022г. въззивната страна е изпълнила вмененото
задължение да представи доказателства за внасяне на депозит за особения
представител в размер на определените 100 лева, поради което на особения
представител следва да бъде издаден ордер за възнаграждението.
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
3
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева,
представляващи внесения депозит и издава разходен касов ордер /изд. и
получен в съдебно заседание от адв. К. Ж. Р. РКО за 100 лв. по вн. б. от
12.07.2022 г./.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Р.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми окръжни съдии, моля да
постановите първоинстанционния акт. Считам, че същият е правилен. Моля
да отхвърлите изцяло депозираната въззивна жалба, тъй като същата е
необоснована и неоснователна. В тази връзка моля да е Вашият съдебен акт.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4