О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №97
гр.Пловдив,
16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 18/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от «Агенция за събиране
на вземания» ЕАД гр.София, чрез юрисконсулт М.Р. срещу определение №13749/09.12.2019г. по гр.д. № 18958/2019г.
на РС Пловдив, V гр.с., с което е върната исковата молба на «Агенция за събиране
на вземания» ЕАД против Х.Н.Ш. да
заплати на ищеца сумата от 2153,43 лв.- предсрочно изискуема главница за периода от
20.10.2018 г. до 20.11.2020 г. по Договор за издаване и ползване на кредитна
карта от 11.11.2016 г., договорна лихва в размер от 1028,82 лв. за периода от
20.10.2018г. до 20.11.2020г. и сумата от
160,13 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.10.2018г. до 21.10.2019г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 22.10.2019г. до изплащане на вземането и е прекратено
производството по това дело по отношение на предявения при условията на
евентуалност искове.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че обективното
съединяване на искове е допустимо. Иска
се отмяна на обжалвания съдебен акт.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в
срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Условията за допустимост на
съединяването на няколко иска от ищеца срещу ответника в една искова молба са
ясно законодателно визирани в чл.210 от ГПК и те са и двата иска да са подсъдни
на същия съд и да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
В хипотезата на установителния иск по чл.422 от ГПК и осъдителния иск за същото
вземане, тези условия безспорно са налице в казуса. В Т.Р. № 4/2013г. от
18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК в т.11б ясно е записано, че е допустимо
в производството по иска по чл.422 от ГПК да се приема за съвместно разглеждане
друг иск на ищеца – чл.210 ал.1 от ГПК. В мотивите на това решение се сочи, че иска по
чл.422 от ГПК се разглежда по
правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за
отклонение във връзка с предмета на делото /глава 15 на ГПК/ не е изрично
изключено от законодателя. Тоест в казуса се прилага чл.210 от ГПК и условията
за обективно съединяване на исковете са налице. Посоченото от РС Пловдив
Решение № 135/26.09.2018 г. по т.д. № 230/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. е в
противоречие с Т.Р. № 4/2013г. от
18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК в т.11б и не следва да се прилага. В обратната насока е Определение № 387/24.07.2017г.
по т.д. №1369/2017г. на ВКС, І т.о.
Както вече се посочи условията
за допустимост на съединяването на няколко иска от ищеца срещу ответника в една
искова молба са ясно законодателно визирани в чл.210 от ГПК и между тези изисквания не попада посоченото
от РС Пловдив изискване основанията на двата иска да са различни. Такова
изискване закона в чл.210 от ГПК не поставя. Не е вярно и виждането, че при
едно и също основание на установителния иск по чл.422 от ГПК и осъдителния иск
в условията на евентуалност предмета на делото е един и същ, т.е. налице е
недопустимо съединяване на исковете.
Първо предмета на делото според нашето право се дефинира като „претендираното
или отричано от ищеца право, чието правно естество обективно следва от
основанието и петитума на иска въз основа на правната норма“ /БГПП, 9 издание,
л.210/. От това доктринерно виждане за понятието предмет на делото съдът не
вижда основание да се отклонява. При което следва извода, че нов /различен/
предмет на делото е налице и когато се промени само петитума на иска без да се
променя основанието. Нещо също ясно прието в теорията „Както множество петитуми
при същото основание, така и множеството основания при същия петитум водят до
множество предмети на делото“ / БГПП, 9 издание, л.211/.
Тоест при промяна само на петитума и едно и също основание имаме различен
предмет на делото, различен иск, който подлежи на обективно съединяване, ако са
налице основанията на чл.210 от ГПК. Като повод за евентуално обективно
съединяване на искове теорията сочи хипотезите при които „Въз осонва на един и
същи факт се предявява едно главно и едно евентуално искане“ /пак там стр.434/.
Тоест когато на едно и също основание имаме два различни петитума имаме два
различни иска и два различни предмета на делото, при което се прилагат нормите
на глава 15 от ГПК отклонение във връзка с предмета на делото и се следи дали
са налице основанията на чл.210 от ГПК за подобно съединяване на исковете.
Второ объркването в казуса идва от
прекалено буквалното прилагане на мотивите на т.11б от Т.Р. № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК, в което като условие за обективно съединяване
на евентуален осъдителен иск е посочено въвеждането на друго основание на иска.
Това обаче е посочено само като един пример за обективно съединяване на искове,
а не като условие за допустимостта на това съединяване на искове. Тоест това ТР
нито се е произнасяло по тълкуването на съдържанието на чл.210 от ГПК, нито е
добавяло нови основания за допустимост на обективното съединяване на исковете,
като резултат от подобно тълкуване. Напротив ВКС е приел, че е допустимо
прилагането на чл.210 от ГПК, без изобщо да вземе отношение по въпросите какви
са основанията за допустимост на обективното съединяване на искове. Такъв
въпрос в това тълкувателно решение не е поставян и такова тълкуване на закона
ВКС не е правило.
Трето ако съдът счита, че не са налице
условията на чл.210 от ГПК за обективно съединяване на два вече предявени иска,
то закона ясно отразен в чл.210 ал.2 от ГПК го задължава не да прекратява
производството и да връща исковата молба като недопустима, а да постанови
исковете да се разделят, но да се разгледат. Това е така, защото условията за
допустимост на обективно съединяване на исковете не са едно и също като условията
за допустимост на исковете.
Ето защо обжалванато определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне на РС Пловдив, за продължаване на съдопроизводствените действия по това дело.
Мотивиран така съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
№13749/09.12.2019г. по гр.д. № 18958/2019г. на РС Пловдив, V гр.с. и ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.