№ 30262
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110161864 по описа за 2023 година
Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните е
предявела срещу „С. Ч.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от
19 137 лв. без ДДС (22 964.40 лв. с ДДС), представляваща обезщетение за ползване от
ответното дружество без основание на недвижим имот – имот № .........., идентичен с бивш
имот № .......... по карта на възстановената собственост, с идентификатор 03678.87.10,
находящ се в землището на село ..............., представляващ стопански двор с площ от 37 596
кв.м, в местността „Г.“, при съседи: имот № ........., пътна мрежа на община Р., от двете
страни – имот № ........... – канал на ............; имот №........... – машинна станция на „А....“
ЕООД и имот № ......-полски път на община Р., за периода от 21.03.2018г. до 22.03.2023 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.11.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с влязло в сила на 21.03.2018г. решение от 13.02.2018г. по гр.д.
№4/2015г. на Окръжен съд – Монтана, е бил признат за собственик по отношение на
ответното дружество на имот № .........., идентичен с бивш имот № .......... по карта на
възстановената собственост, находящ се в землището на село ..............., представляващ
стопански двор с площ от 37 596 кв.м, в местността „Г.“, при съседи: имот № ........., пътна
мрежа на община Р., от двете страни – имот № ........... – канал на ............; имот №........... –
машинна станция на „А....“ ЕООД и имот № ......-полски път на община Р.. Поддържа, че със
същото решение ответникът е бил осъден и да предаде владението на процесния имот, във
връзка с което е бил издаден и изпълнителен лист. Сочи, че между страните били
провеждани множество срещи, при които ответникът е бил уведомен, че следва да заплати
на Държавата обезщетение за периода от време, през който ищецът не е можел да ползва
имота си и във връзка с това дори е било изготвено споразумение. Изтъква, че от страна на
ответника изрично е заявено, че е в период на преговори с областния управител на Видин за
закупуване на процесния имот и поради това все още представител на дружеството не е
подписал споразумението за уреждане на отношенията му с Държавата. Въпреки това и до
настоящия момент се сочи, че подобно споразумение не е било подписано между страните.
Излагат се и твърдения, че размерът на претендираното обезщетение е определен въз основа
на оценка, изготвена от независим оценител. В исковата молба се твърди, че със Заповед №
РД26-3/22.03.2023г. на областния управител на област Видин, издадена на основание чл.32,
ал. 1 ЗА, вр с чл. 17, ал. 2 ЗДС, е отнето правото на управление на Министерството на
земеделието и храните върху процесния поземлен имот, поради което и именно до тази дата
– 22.03.2023г. се претендира заплащане на обезщетение за ползване. Моли се искът да бъде
1
уважен, като в полза на държавата бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответника „С. Ч.“ ЕООД е подаден отговор на
исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Изрично се заявява, че ответното
дружество не оспорва, че с влязло в сила решение спрямо „С. Ч.“ ЕООД Държавата е била
призната за собственик на процесния имот и дружеството е било осъдено да предаде
владението върху имота. Признава се и обстоятелството, че управлението на имота е било
отнето с изрична заповед от 22.03.2023г от Министерството на земеделието и храните, като
именно ответното дружество е заявило желание да го закупи. В отговора на исковата молба
се излагат и подробни твърдения относно начина, по който ответникът е придобил
процесния имот преди образуване на гр.д.№4/2015г. по описа на Окръжен съд – Монтана, и
действията, които са били предприети по извършване на строително-монтажни работи във
връзка с изграждане на Фотоволтаична електрическа централа и одобряване на ПУП за
промяна на отреждането на имота от такъв за „стопански двор“ на такъв „за производствени
и складови дейности. С оглед изложеното се подчертава, че след влизане в сила на решение
от 13.02.2018г. по гр.д.№4/2015г. на Окръжен съд – Монтана, от името на ответното
дружество е предявен иск срещу Държавата за заплащане на стойността на извършените в
имота подобрения. Подчертава се, че така предявеният иск за заплащане на подобренията е
бил оттеглен след като ответникът е придобил право на собственост върху спорния имот с
договор за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна собственост от
15.11.2023г., срещу което от представителя на Държавата не е направено възражение.
Предвид изложените твърдения от името на ответника се релевира възражение за изтекла по
отношение на исковата претенция давност, както и възражение относно идентичността на
имота така както е описан в решение от 13.02.2018г. по гр.д.№4/2015г. на Окръжен съд –
Монтана и начина, по който е индивидуализиран в Акта за държавна собственост, в който
било посочено, че същият е с начин на предназначение – „електроенергийно производство“,
а не „стопански двор“. Сочи се, че именно поради липса на идентичност между имота,
предмет на гр.д.№4/2015г. на Окръжен съд – Монтана и имота, предмет на договор за
покупко-продажба от 15.11.2023г, ищеца не е упражнил правата си по издадения
изпълнителен лист. Възразява се и срещу представената по делото оценка на независим
оценител, доколкото същата не представлявала годно доказателствено средство за
определяне на размера на задължението. Ето защо се моли искът да бъде отхвърлен, като в
полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.
По доказателствената тежест
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е да докаже, че е бил
собственик през исковия период период на процесния имот - имот № .........., идентичен с
бивш имот № .......... по карта на възстановената собственост, с идентификатор 03678.87.10,
находящ се в землището на село ..............., представляващ стопански двор с площ от 37 596
кв.м, в местността „Г.“,,, че ответникът са упражнявали фактическа власт върху него през
това време, както и размера на ползата, от която е бил лишен, а в тежест на ответника е да
установи, че е имал годно правно основание за ползване на вещта, респ. че е погасил
задължението си за плащане на обезщетение.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Безспорни между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК са
обстоятелствата, че ищецът е признат за собственик на процесния имот по отношение на
ответника с влязло на 21.03.2018г. съдебно решение по гр.д.№4/2015г. на Окръжен съд –
Монтана, че на 22.03.2023г. е било отнето правото на управление на имота от ищеца, както
2
и че ответникът е имал изградена в процесния имот фотоволтаична централа, с която е
оперирал през исковия период.
По доказателствата:
Страните са представили към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 162 ГПК и установената практика (решение
№ 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2019г., на ВКС, III г.о, решение № 211/14.12.2023г. по гр.д.
№937/2023г., на ВКС, IV г.о., решение № 109/27.04.2015г. по гр.д.№4396/2014г., на ВКС, III
г.о, решене № 10/09.02.2022 по гр.д.№ 1921/2021г, на ВКС III г.о), съгласно която при
необходимост от използване на специални знания при решаване на даден фактически
въпрос, съдът е длъжен служебно да назначи експертиза на разноски на заинтересованата
страна, настоящият състав счита, че следва да бъде допусната съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за размера на средния пазарен наем на процесния
имоти, а именно имот № .........., идентичен с бивш имот № .......... по карта на
възстановената собственост, с идентификатор 03678.87.10, находящ се в землището на село
...............,, за периода от 21.03.2018г. до 22.03.2023г., като в случая не се вземат предвид
изградената в имота фотоволтаична централа.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г. от
14.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза със задача да се даде
заключение за размера на средния пазарен наем на процесния имоти, а именно имот №
.........., идентичен с бивш имот № .......... по карта на възстановената собственост, с
идентификатор 03678.87.10, находящ се в землището на село ..............., за периода от
21.03.2018г. до 22.03.2023г., като в случая не се вземат предвид изградената в имота
фотоволтаична централа, при депозит в размер на 300 лева, който да се внесе от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Софийски районен съд,
като в същия срок се представи и доказателство за внасянето му.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. В. Х., която да бъде уведомена за поставените задачи
след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване е обстоятелствата, че ищецът е признат за собственик на процесния имот по
отношение на ответника с влязло на 21.03.2018г. съдебно решение по гр.д.№4/2015г. на
Окръжен съд – Монтана, че на 22.03.2023г. е било отнето правото на управление на имота
от ищеца, както и че ответникът е имал изградена в процесния имот фотоволтаична
централа, с която е оперирал през исковия период.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговорите на
исковата молба и приложенията към тях.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4