Присъда по дело №360/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 7
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 3 март 2020 г.)
Съдия: Евгени Ангелов Божидаров
Дело: 20191450200360
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

Номер

 

Година

2020

Град

МЕЗДРА

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

ІІІ-ти наказателен

Състав

 

 

 

 

 

На

четиринадесети  февруари

 

Година

2020

В публично заседание в следния състав:

Председател

ЕВГЕНИ БОЖИДАРОВ

 

Съдебни заседатели

 

 

Секретар

ВК….

 

Прокурор                                                                     

 

 

Като разгледа докладваното от

Съдия БОЖИДАРОВ

 

НЧХ

Дело №

360

по описа за

2019

година.

 

ВЪЗ  ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата А.Д.Т., ЕГН:**********, родена  на *** година  в гр. Враца, българка, българска гражданка,  разведена, средно образование,  живуща ***, не осъждана, за ВИНОВНА в това, че  на 18.07.2019 година, около 19,40 часа  в с. Брусен, общ. Мездра  е причинила лека телесна повреда на   Ф.М.М. ***, изразена  във временно  разстройство на здравето, не опасно за живота, като умишлено я бутнала в гръб, в резултат на което М. пада на земята и получава  охлузвания и кръвонасядане  в областта на лява подбедрица и ляво коляно, както и оток в областта на дясна подбедрица, поради което Т.  от обективна и субективна страна е  осъществила състав на престъпление по чл. 130 ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 305 ал.3 пр.3 НПК  А.Д.Т.  от наказателна отговорност за деянието по чл. 130 ал.1 НК  и на основание чл. 78а НК  й налага административно наказание  ГЛОБА  в размер на 1000 / ХИЛЯДА/ лева.

   ОСЪЖДА   А.  Д.  Т.   да заплати на  Ф.М.М.   сумата от 1000 /ХИЛЯДА/ лева, ведно със законната лихва  от момента на увреждането  до окончателното й изплащане, представляваща  причинени от  деянието по чл. 130 ал.1 НК  неимуществени вреди, като предявеният иск над този размер  се  ОТХВЪРЛЯ  като недоказан.

ОСЪЖДА  А.Д.Т. да заплати в полза на  ВСС сумата от 50.00 /петдесет / лева , представляваща такса върху уважения размер на гражданският иск  за деянието по чл. 130 ал.1 НК.

ОСЪЖДА А.Д.  Т.    да заплати на  Ф.М.М.  сумата от 555.00 лева, представляваща  направени разноски по делото – такса за завеждане, СМЕ и адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА А.Д.Т.   да заплати  в полза на ВСС сумата от 10.00 лева, представляваща направени разноски от съда за явяване на свидетел.

Присъдата  се обяви на  страните  и  същата подлежи  на  обжалване  в 15-дневен срок от днес пред ВрОС, чрез РС-Мездра.

 

 

 

                                         

                                         Районен съдия:

 

                                                                            

                                                                                              

Съдържание на мотивите

                           МОТИВИ към Присъда №7 от 14.02.2020 г.

                         по НЧХД № 360/2019  година на РС-Мездра

 

 

Предявено е на 01.10.2019 г. частно  обвинение от тъжителката Ф.М.М. *** ,  срещу  А.Д.Т. ***, за извършено от Т. *** , престъпление по чл.130 ал.1 НК изразено в причинена лека телесна повреда на М. в резултат на рязко бутане в гърба , при което М. пада на земята и получава контузни рани на двете подбедрици и подкожен кръвоизлив с охлузване на лявото коляно и подбедрица .

Предявен е граждански иск от частния  тъжител М.  срещу подсъдимата Т. за причинени от деянието  неимуществени вреди в размер на 3000 лева , ведно със законната лихва върху тази сума  от датата на  деянието  18.07.2019  г. , като се претендира и  възстановяване  на направени разноски.

Искът е приет за съвместно разглеждане и в качеството на граждански     ищец е конституирана на основание чл. 84 ал.1 НПК пострадалата М. .

 В с.з. същата се явява лично и с  адв. Г.З. *** . Поддържа се частното обвинение което тъжителя  и повереника намират за доказано, поради което следва да   бъде санкциониран. Изразяват становище за основателност и доказаност на гр.иск в пълен обем, поради което   следва да бъде цялостно  уважен.

Подсъдимата не се признава за виновна.  Дава обяснения, като отрича съпричастност към деянието.  Сочи, че с пострадалата М. били във влошени съседски отношения ,поради което на инкриминираната дата и време била безпричинно нападната от М. , след което с цел да се предпази я бутнала с ръка и М. паднала на земята..

Защитникът адв. Т.П.  излага анализ на събраните доказателства и извежда  от тях  установени противоречия  в доказателствената съвкупност , но по същество намира доказателства в подкрепа на обвинителната теза ,поради което счита деянието за маловажно по смисъла на чл.9 ал.2 НК и пледира за алтернатива при налагане на минимално наказание, а относно размерът на предявеният гр.иск го намира за завишен .

 Събрани са писмени  и гласни  доказателства.  Изготвена е СМЕ.

 Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

Тъжителката Ф.М.М. и подсъдимата А.Д.Т. ***. Отношенията между двете били влошени от дълги години . На 18.07.2019 г. около 19,40 часа М. се прибирала към домът си ,като се движела по ул.“Хан Аспарух“ в селото . В района на дом № 8 се разминала с подсъдимата А.Т. . В момента на разминаването след като Т. се озовала в гръб със  М. внезапно се обърнала и блъснала силно с ръце в областта на рамената отзад М. . От силният удар М. паднала на земята и получила охлузвания и кръвонасядане в областта на лява подбедрица и ляво коляно ,както и оток в областта на дясна подбедрица .

Фактическата обстановка съдът установява въз основа  обясненията  на подсъдимата , и то само в частта с която не отрича извършено бутане на пострадалата с последващо от това падане на земята . Очевидец на станалото е свидетел В.Ц., която седяла на пейка пред домът си по време на инцидента. Тя свидетелства как  подсъдимата и пострадалата се разминали ,след което Т. се обърнала озовавайки се в гръб на М. и рязко и без повод я хванала за раменете с ръце ,след което я бутнала напред в резултат на което М. паднала на земята . След като се изправила видяла кръв по коленете на М. .Твърди ,че не е имало отправяне на обиди .

Показания е дал и свид.П.М. . Пред него пострадалата се оплакала ,че подсъдимата я „бишнала“ и показала ожуленото си коляно . М. не е очевидец на деянието , но установяват състоянието на пострадалата след инцидента ,както и влошени отношения между М. и Т. .

За такива отношения свидетелства и разпитаната М.Т. с пояснение , че подсъдимата А.Т. е в лоши отношения със всички в селото. Свид. Т. по време на инцидента се намира в домът си , който е в непосредствена близост до мястото където било извършено деянието  , при което чула скандал навън и излязла на терасата .  Сочи , че това станало около 19,30 часа .Видяла М. да лежи в канавка до оградата и плачела , а до нея се намирала подсъдимата А.Т. . Свид.Т. се обадила на тел.112 и извикала полиция . В тази насока са и показанията на свид. И.Т. ,както и показанията на свид.Г. Н. и Г. И. , пред който М. споделила за скандала с подсъдимата и причинените от това телесни увреждания .

Приложена е справка № 105830-264/18.10.2019 г. на  Дирекция “Национална система 112“- РЦ-Монтана , установяващ свид.М.Т. като подала сигнал за скандал в с.Брусен на 18.07.2019 г. с постъпило обаждане в 19,24 часа . Справката е в подкрепа на заявеното от свид.Т. ,което обвързано с показанията на очевидеца В.Ц. дава основание  тези показания да бъдат кредитирани като правдоподобни .

На място пристигнали служители на РУ-Мездра . От показанията на полицаите Н. и М. се установя ,че не са очевидци на станалото , но имат преки впечатления от състоянието на М. след падането . Тези свидетели сочат , че провели разговор с очевидци, който заявили ,че М. била блъсната от Т. . Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свид.Ц. , косвено от показанията на свид М.Т. и свид. И.Т.  и от  изнесеното в тъжбата от самата пострадала , поради което съдът кредитира като правдоподобни показанията на свидетел Ц. като единствен очевидец  , на свидетелите Т. и Т. , който  възприели финалният етап на конфликта , в резултат на което  приема заявеното от подсъдимата в обясненията си като защитна теза относно твърдението ,че бутнала с ръка М. за да се предпази от нейни удари .

Прието е от съда и заключението на СМЕ , което  обективно  доказва   установена лека телесна  повреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК изразена в охлузвания и кръвонасядане в областта на лява подбедрица и ляво коляно на тъжителката  ,както и оток в областта на дясна подбедрица ,които увреждания причинили на М. временно разстройство на здравето ,не опасно за живота с оздравителен период около две седмици при липса на усложнения. Експертизата отговаря и на механизма на уврежданията ,които могат да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време посочени от пострадалата . Заключението подкрепя изложените в тъжбата факти и показанията на очевидеца -свид.В.Ц.

Съвкупността на доказателства установява , че обстоятелствата изложени в тъжбата отговарят на действително настъпилите събития . Подсъдимата А.Д.Т. от обективна и субективна страна е извършила престъпление по чл.130 ал.1 НК , като на 18.07.2019 г. в с.Брусен , общ.Мездра , около 19,40 часа е причинила лека телесна повреда на Ф.М.М. ,изразена във временно разстройство на здравето , не опасно за живота, като умишлено я бутнала в гръб ,в резултат на което М. пада на земята и получава  охлузвания и кръвонасядане в областта на лява подбедрица и ляво коляно ,както и оток в областта на дясна  подбедрица .

Деянието е извършено виновно, с евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.2 НК – подсъдимата   е съзнавала обществен опасният му  характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е допускала тяхното настъпване,като е съзнавала,че в резултат на бутането в гърба на пострадалата ще последва падане на земята от което има вероятност да получи телесни увреждания .

Причина и мотив за действията съдът намира в негативното отношение на подсъдимата към пострадалата породено от влошени съседски отношения от битово естество .

    За престъплението по чл.130 ал.1 НК се предвижда  наказание “Лишаване от свобода“ до две години или пробация . Подсъдимата не е осъждана . По отношение на нея  не е прилагана Глава VІІІ, Раздел ІV НК . От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Налице са лимитативно изброените задължителни предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – основание по чл. 305 ал.5 пр.3 НК вр.чл. 78а ал.1 от НК,при което се налага глоба от 1000 до 5000 лв.       Размерът на наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца ,наличие на доходи малко над МРЗ за страната, семейно положение и положителни характеристични данни по местоживеене и месторабота   .  Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция.

    Съдът уважи  предявения граждански иск като основателен и доказан до размер от 1000 лв. Доказана е причинно следствената връзка между деянието и причинената от него неимуществена вреда като болка и страдание от причинените леки телесни увреждания  с възстановителен период около две седмици по данни от изготвената СМЕ . Уваженият размер на иска от 1000 лв  значително под претендираният от 3000 лв  съответства на причинените увреждания и последващата болка и страдания в резултат на тях , което съпоставено и с относително краткият период на възстановяване  съдът го намира по размер за  справедлив с цел обезщетяване .Върху уваженият размер се дължи и претендирана законна лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане . Над уваженият размер от 1000 лева гражданският иск се явява недоказан , поради което не бе уважен . 

Съгласно Закона за  държавните такси се дължи  от подсъдимата  и 4% такса върху уважения размер на иска, но не по-малко от 50 лв , която сума бе възложена в тежест на подсъдимата да ги заплати в полза на ВСС .

В тежест на подсъдимата бяха възложени на основание чл.189 ал.3 НПК и направените разноски по делото от пострадалата общо в размер на 550 лв представляващи  такса по завеждане на делото , платен адвокатски хонорар на повереник  и разходи по СМЕ с внесен предварително депозит  .

По делото са  направени от РС-Мездра и разноски в размер на 10 лв. за явяване на свидетел  , които също се дължат от подсъдимата  и следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на направилият разходите ВСС като първостепенен разпоредител с бюджетни средства на съдебната власт  , поради което бяха възложени в нейна тежест като виновно лице , съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

 

 

                                                                       Районен съдия: