МОТИВИ
към Присъда №7 от 14.02.2020 г.
по НЧХД №
360/2019 година на РС-Мездра
Предявено
е на 01.10.2019 г. частно обвинение от
тъжителката Ф.М.М. *** , срещу А.Д.Т.
***, за извършено от
Т. *** , престъпление по чл.130 ал.1 НК изразено в причинена лека телесна
повреда на М. в резултат на рязко бутане в гърба , при което М. пада на земята
и получава контузни рани на двете подбедрици
и подкожен кръвоизлив с охлузване на лявото коляно и подбедрица
.
Предявен е граждански иск от частния тъжител М.
срещу подсъдимата Т. за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 3000 лева ,
ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на деянието 18.07.2019
г. , като се претендира и
възстановяване на направени
разноски.
Искът
е приет за съвместно разглеждане и в качеството на граждански ищец е конституирана на основание чл. 84
ал.1 НПК пострадалата М. .
В
с.з. същата се явява лично и с адв. Г.З. *** . Поддържа се частното обвинение което
тъжителя и повереника
намират за доказано, поради което следва да
бъде санкциониран. Изразяват становище за основателност и доказаност на гр.иск в пълен обем, поради което следва да бъде цялостно уважен.
Подсъдимата
не се признава за виновна. Дава
обяснения, като отрича съпричастност към деянието. Сочи, че с пострадалата М. били във влошени
съседски отношения ,поради което на инкриминираната дата и време била
безпричинно нападната от М. , след което с цел да се предпази я бутнала с ръка
и М. паднала на земята..
Защитникът
адв. Т.П.
излага анализ на събраните доказателства и извежда от тях установени противоречия в доказателствената
съвкупност , но по същество намира доказателства в подкрепа на обвинителната
теза ,поради което счита деянието за маловажно по смисъла на чл.9 ал.2 НК и
пледира за алтернатива при налагане на минимално наказание, а относно размерът
на предявеният гр.иск го намира за завишен .
Събрани
са писмени и гласни доказателства. Изготвена е СМЕ.
Съдът,
след като обсъди събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,
както и доводите на страните в
процеса, приема за установено следното:
Тъжителката
Ф.М.М. и подсъдимата А.Д.Т. ***. Отношенията между
двете били влошени от дълги години . На 18.07.2019 г. около 19,40 часа М. се
прибирала към домът си ,като се движела по ул.“Хан Аспарух“ в селото . В района
на дом № 8 се разминала с подсъдимата А.Т. . В момента на разминаването след
като Т. се озовала в гръб със М.
внезапно се обърнала и блъснала силно с ръце в областта на рамената отзад М. .
От силният удар М. паднала на земята и получила охлузвания и кръвонасядане в областта на лява подбедрица
и ляво коляно ,както и оток в областта на дясна подбедрица
.
Фактическата
обстановка съдът установява въз основа
обясненията на подсъдимата , и то
само в частта с която не отрича извършено бутане на пострадалата с последващо от това падане на земята . Очевидец на станалото
е свидетел В.Ц., която седяла на пейка пред домът си по време на инцидента. Тя
свидетелства как подсъдимата и
пострадалата се разминали ,след което Т. се обърнала озовавайки се в гръб на М.
и рязко и без повод я хванала за раменете с ръце ,след което я бутнала напред в
резултат на което М. паднала на земята . След като се изправила видяла кръв по
коленете на М. .Твърди ,че не е имало отправяне на обиди .
Показания
е дал и свид.П.М. . Пред него пострадалата се
оплакала ,че подсъдимата я „бишнала“ и показала
ожуленото си коляно . М. не е очевидец на деянието , но установяват състоянието
на пострадалата след инцидента ,както и влошени отношения между М. и Т. .
За
такива отношения свидетелства и разпитаната М.Т. с пояснение , че подсъдимата А.Т.
е в лоши отношения със всички в селото. Свид. Т. по
време на инцидента се намира в домът си , който е в непосредствена близост до
мястото където било извършено деянието ,
при което чула скандал навън и излязла на терасата . Сочи , че това станало около 19,30 часа
.Видяла М. да лежи в канавка до оградата и плачела , а до нея се намирала
подсъдимата А.Т. . Свид.Т. се обадила на тел.112 и
извикала полиция . В тази насока са и показанията на свид.
И.Т. ,както и показанията на свид.Г. Н. и Г. И. , пред който М. споделила за
скандала с подсъдимата и причинените от това телесни увреждания .
Приложена
е справка № 105830-264/18.10.2019 г. на
Дирекция “Национална система 112“- РЦ-Монтана , установяващ свид.М.Т. като подала сигнал за скандал в с.Брусен на
18.07.2019 г. с постъпило обаждане в 19,24 часа . Справката е в подкрепа на
заявеното от свид.Т. ,което обвързано с показанията
на очевидеца В.Ц. дава основание тези
показания да бъдат кредитирани като правдоподобни .
На
място пристигнали служители на РУ-Мездра . От показанията на полицаите Н. и М.
се установя ,че не са очевидци на станалото , но имат преки впечатления от
състоянието на М. след падането . Тези свидетели сочат , че провели разговор с
очевидци, който заявили ,че М. била блъсната от Т. . Това обстоятелство се
потвърждава от показанията на свид.Ц. , косвено от
показанията на свид М.Т. и свид.
И.Т. и от изнесеното в тъжбата от самата пострадала ,
поради което съдът кредитира като правдоподобни показанията на свидетел Ц. като
единствен очевидец , на свидетелите Т. и
Т. , който възприели финалният етап на
конфликта , в резултат на което приема
заявеното от подсъдимата в обясненията си като защитна теза относно твърдението
,че бутнала с ръка М. за да се предпази от нейни удари .
Прието
е от съда и заключението на СМЕ , което
обективно доказва установена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК изразена
в охлузвания и кръвонасядане в областта на лява подбедрица и ляво коляно на тъжителката ,както и оток в областта на дясна подбедрица ,които увреждания причинили на М. временно
разстройство на здравето ,не опасно за живота с оздравителен период около две
седмици при липса на усложнения. Експертизата отговаря и на механизма на
уврежданията ,които могат да бъдат получени от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и време посочени от пострадалата .
Заключението подкрепя изложените в тъжбата факти и показанията на очевидеца -свид.В.Ц.
Съвкупността
на доказателства установява , че обстоятелствата изложени в тъжбата отговарят
на действително настъпилите събития . Подсъдимата А.Д.Т. от обективна и
субективна страна е извършила престъпление по чл.130 ал.1 НК , като на
18.07.2019 г. в с.Брусен , общ.Мездра , около 19,40 часа е причинила лека
телесна повреда на Ф.М.М. ,изразена във временно разстройство
на здравето , не опасно за живота, като умишлено я бутнала в гръб ,в резултат
на което М. пада на земята и получава
охлузвания и кръвонасядане в областта на лява подбедрица и ляво коляно ,както и оток в областта на
дясна подбедрица
.
Деянието
е извършено виновно, с евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.2 НК – подсъдимата е съзнавала обществен опасният му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е допускала тяхното
настъпване,като е съзнавала,че в резултат на бутането в гърба на пострадалата
ще последва падане на земята от което има вероятност да получи телесни
увреждания .
Причина
и мотив за действията съдът намира в негативното отношение на подсъдимата към
пострадалата породено от влошени съседски отношения от битово естество .
За престъплението
по чл.130 ал.1 НК се предвижда наказание
“Лишаване от свобода“ до две години или пробация .
Подсъдимата не е осъждана . По отношение на нея
не е прилагана Глава VІІІ, Раздел ІV НК . От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Налице са лимитативно
изброените задължителни предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – основание по чл. 305 ал.5
пр.3 НК вр.чл. 78а ал.1 от НК,при което се налага глоба
от 1000 до 5000 лв. Размерът на
наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца
,наличие на доходи малко над МРЗ за страната, семейно положение и положителни
характеристични данни по местоживеене и месторабота .
Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства мотивираха
съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева ,която е достатъчна по размер да постигне
целите на наказанието по чл.12 ЗАНН
свързани с личната,генералната и специалната превенция.
Съдът
уважи предявения граждански иск като
основателен и доказан до размер от 1000 лв. Доказана е причинно следствената
връзка между деянието и причинената от него неимуществена вреда като болка и
страдание от причинените леки телесни увреждания с възстановителен период около две седмици по
данни от изготвената СМЕ . Уваженият размер на иска от 1000 лв значително под претендираният
от 3000 лв
съответства на причинените увреждания и последващата
болка и страдания в резултат на тях , което съпоставено и с относително краткият
период на възстановяване съдът го намира
по размер за справедлив с цел
обезщетяване .Върху уваженият размер се дължи и претендирана
законна лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане . Над
уваженият размер от 1000 лева гражданският иск се явява недоказан , поради
което не бе уважен .
Съгласно Закона за държавните
такси се дължи от подсъдимата и 4% такса върху уважения размер на иска, но
не по-малко от 50 лв , която сума бе възложена в
тежест на подсъдимата да ги заплати в полза на ВСС .
В тежест на подсъдимата бяха възложени на основание чл.189 ал.3 НПК и
направените разноски по делото от пострадалата общо в размер на 550 лв представляващи
такса по завеждане на делото , платен адвокатски хонорар на повереник и разходи
по СМЕ с внесен предварително депозит .
По делото са направени от
РС-Мездра и разноски в размер на 10 лв. за явяване на свидетел , които също се дължат от подсъдимата и следва да бъдат заплатени в полза на
държавата по сметка на направилият разходите ВСС като първостепенен
разпоредител с бюджетни средства на съдебната власт , поради което бяха възложени в нейна тежест
като виновно лице , съгласно чл. 189 ал.3 НПК.
Воден
от изложените мотиви , съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: