Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 746 по описа за 2019 година, прецени:
Делото е образувано по предявен от Н.Л.З. срещу
Агенция „П.и.“ гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 45 и 49 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и за
имуществени вреди в размер на 14 432 лева, настъпили вследствие ПТП,
причинено от падане на бетонен къс от мост върху лек автомобил, в който
ищецът е бил пътник.
Ищецът
Н.Л.З. излага, че на 25.01.2016 г. около
10:30 ч. на автомагистрала „Хемус“ в участъка пътен възел с. Яна, като пътник в
движещ се в посока София л.а. „Фолксваген Пасат“ рег. № *****, пострадал при
ПТП, вследствие падане на бетонен къс от мост. Вследствие ПТП, ищецът получил
травма на главата и лицето, счупване на долната челюст на две места, счупване
коронката на 12-ти и частично на 13 зъб, травма в гръдната област. В исковата
молба се твърди и за получена от ищеца тежка психична и емоционална травма,
силен стрес, което довело до негативна промяна в живота му.
Въз
основа на така изложените обстоятелства, ищецът Н.Л.З. прави искане до съда да осъди ответника
Агенция „П.и.“ гр. София да му заплати следните суми:
1.
Сума от 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до пълното изплащане на претендираните
суми.
2.
Сума от 14 432 лева за причинени имуществени вреди.
Ответникът
Агенция „П.и.“ гр. София прави следните възражения: за настъпване на вредите от
случайно събитие, с твърдение за невъзможност да бъдат предвидени ПТП и
последвалите вреди; оспорване задължението на ответника да поддържа пътя и
причинната връзка между противоправно бездействие и настъпилите вреди; възражение
за недоказаност на изпадането на пострадалия в стресово състояние; възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът
е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на 25.01.2016
г. 10:25 ч. на автомагистрала „Хемус“ при преминаване под моста на пътен възел
Яна на л.а. „Фолксваген Пасат“ рег. № *****, управляван от Й.С.И., парче бетон
се е откъснало от конструкцията на моста и е паднало върху автомобила. При падането
парчето бетон влязло в купето на автомобила и наранило ищеца Н.Л.З., който бил
пътник на предната дясна седалка на автомобила.
Механизмът на ПТП се установява от писмените
доказателства, приобщени към делото от досъдебното производство, и от
изготвената съдебно-автотехническа експертиза. Според заключението на вещото
лице, основано на цитираните писмени доказателства, непосредстевно преди и по
време на произшествието автомобилът се е движил със скорост около 110-120 км/ч.
Парче бетон се е откъснало от надлеза на пътен възел с. Яна на около 31 метра
преди началото на надлеза, като през това време автомобилът продължил
движението си до момента, в който парчето бетон паднало върху предното
панорамно стъкло на автомобила, преминало през него и паднало върху ищеца.
Според заключението на вещото лице по автотехническата експертиза (отговор на
трета задача л. 303), при установената скорост на движение на автомобила
опасната зона за спиране е била 119 метра. Тъй като парчето бетон се е
откъснало от надлеза, когато автомобилът е бил на разстояние 31 метра преди
надлеза, изчисленията на вещото лице доказват, че водачът не е могъл да
предотврати удара чрез аварийна употреба на спирачки. Според отговорите на
вещото лице в съдебно заседание (протокол от с.з. 30.01.2020 г. стр. 2, л.
314), водачът не е могъл да предотврати удара и чрез извършване на маневра, тъй
като не е имал техническа възможност да направи това своевременно и безопасно.
Причините за откъсването на парче бетон от надлеза са
установени от изготвената съдебно-техническа експертиза. Според отговора на
първи въпрос (л. 293), причината за разрушаването на частта от моста е лошото
състояние на тротоарната конзола , което, съчетано с климатичните условия на
зимния сезон и използването на хлориди при снегопочистването предизвиква
износване на бетоновото покритие на армировката и развитие на корозия на
стоманените пръти.
Получените травматични увреждания на ищеца се
установяват от приложената по делото медицинска документация и
съдебно-медицинската експертиза. От тези доказателства е видно, че вследствие
удара пострадалият е претърпял счупване на долната челюст на две места
(счупване на кондиларния израстък на долната челюст вляво и на тялото й – л.
277) и счупване на 12 и частично на 13 зъб и разклащане на 21 зъб. Причинена е
и контузия на дясната лопатка на гърба вдясно и хематом в дясна гръдна половина
и дясно подребрие (СМЕ стр. 1). От документацията за лечение от специалист по
дентална медицина се установява нарушение на долночелюстния контур поради
неправилно зарастване на фрагментите (л. 278). При прегледа от специалист по
дентална медицина се установяват и други счупени зъби (14, 11, 21, 22), без да
се установява причинна връзка между тяхното увреждане и произшествието.
От съдебно-медицинската експертиза и приложената
медицинска документация се установява, че пострадалият е получил
посттравматично стресово разстройство, установено след преглед при
психиатър-невролог на 16.02.2016 г. Последиците върху емоционалното и психично
състояние на ищеца се установяват и от събраните по делото гласни
доказателства. Според показанията на св. Й.С.И., непосредстевно след
произшествието ищецът изпитвал силни болки, не е можел да спи и 3-4 месеца след
инцидента не е можел да говори и да се храни нормално. Състоянието му довело до
потиснатост, чувство на срам от външния му вид, ограничаване на контактите с
други хора (л. 289).
Задължението на ответника Агенция „П.и.“ да поддържа
пътното съоръжение в изправно състояние произтича от разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от Закона за пътищата и
чл. 48 т. 1 от ППЗП. Съоръжението преминава над автомагистрала „Хемус“ и е
част от републикански път Е-79 – участък Ботевград – Горни Богров, съгласно
действащия към датата на произшествието Списък на републиканските пътища, приет
с Решение № 945 от 01.12.2004 г. на МС (отм.). От писмените доказателства по
делото – становище на директора на ОПУ София от 24.10.2014 г. (л. 31) се
установява, че през 2014 г. е възникнала необходимост от цялостна рехабилитация
на пътното платно на съоръжението, която да включва и ремонт на тротоарните
блокове. Няма доказателства за изпълнението на такъв ремонт от датата на
цитираната констатация до датата на
произшествието. Ответникът в отговора си (л. 168) признава факта, че ремонт на
конструкцията на надлеза над АМ „Хемус“ при пътен възел Яна не е бил извършван.
Неизпълнението на задължението на ответника за поддържане на пътното съоръжение
е в причинна връзка с частичното разрушаване на конструкцията на съоръжението и
откъсването и падането на бетонно парче върху автомобила, в който ищецът З. е
бил пътник. Поради това съдът приема, че вредите, претърпени от ищеца, са
причинени от противоправно бездействие на служители на ответника АПИ във връзка
със задължението на ответника да поддържа пътното съоръжение на мястото на
произшествието.
При определяне размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди съдът следва да вземе предвид характера и интензивността на
телесните увреждания на ищеца, продължителността на неговото възстановяване,
възможността за пълно възстановяване и претърпените от него болки, страдания и
емоционални и психически последици. Описаните травматични увреждания са
причинили затруднения в дъвченето и говоренето на ищеца продължително време, а
лечението и възстановяването му е било съпроводено със силни болки и страдания.
Констатиран е и посттравматичен стрес, който бил последван от значителен
емоционален и психически дискомфорт. Следва да се отчете и обстоятелството, че
произшествието, освен че е причинило телесни увреждания, непосредстевно е
застрашило живота на пострадалия – ударът е попаднал в главата на ищеца, като
единствено случайността е предотвратила по-тежки телесни увреждания или смърт. Горните
обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е пълният предявен размер от 60 000
лева. Искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта му за
неимуществените вреди е основателен в пълния му размер.
Искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта му за
имуществените вреди е частично основателен. Съдът приема за доказани и в
причинна връзка с увреждането разходите, свързани с оперативното лечение на
долната челюст в размер на 3658 лева (фактура л. 84), разход за избор на екип в
УМБАЛСМ „Пирогов“ в размер на 450 лева, разход за медикаменти – 9,30 лева,
разходи за домашен преглед от психиатър – 20 лева и разход за издаване на
месицинско удостоверение – 65 лева (СМЕ л. 288). Ищецът е представил фактура за
извършени дентални дейности, издадена от „АИПДП – ИП д-р А. Горанов“ ЕООД, с
обща стойност на услугите 10 230 лева л. 149). От тази сума следва да се
извади стойността на лечение на 37 зъб – 450 лева, тъй като увреждането на този
зъб не е било причинено от произшествието, видно от заключението на СМЕ. Следва
да се извади и стойността на почистване на зъбен камък – 90 лева, тъй като тази
услуга няма връзка с увреждането от произшествието. Останалата част от
разходите в размер на 9690 лева се приемат от съда като извършени в причинна
връзка с уврежданията, получени при произшествието. Общият размер на разходите
за лечение и възстановяване на ищеца е 13 807,30 лева. Следва искът с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта му за имуществените
вреди, да бъде уважен до този размер. В останалата част до пълния предявен
размер от 14 432 лева искът следва да се отхвърли.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 1960 лева., а в полза на съда държавна такса (извън платената от
ищеца ДТ от 1000 лева) в размер на 1952,29 лева. Адвокатско възнаграждение не следва
да се присъжда, тъй като не са представени доказателства за заплащането му,
нито се твърди, че е предоставена безплатна правна защита по чл. 38 от ЗА.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Агенция „П.и.“ гр. София, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. София 1606 бул. „*****, адрес за призоваване: гр. Софияа бул. „*****да
заплати на Н.Л.З. , ЕГН **********, адрес: *** сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 13 807,30 лева (тринадесет хиляди осемстотин и
седем лева и тридесет стотинки) обезщетение за имуществени вреди, причинени от
телесни увреждания, настъпили при ПТП на 25.01.2016 г., причинено от откъсване
и падане на бетонна част от пътно съоръжение, част от републиканската пътна
мрежа - надлез на пътен възел Яна над автомагистрала „Хемус“, върху л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *****.
Осъжда Агенция „П.и.“ гр. София да заплати на Н.Л.З. законна лихва
върху сумата от 60 000 лева от датата на увреждането – 25.01.2016 г. до
окончателното изплащане, и законна лихва върху сумата от 13 807,30 лева от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от Н.Л.З. срещу Агенция „П.и.“ гр. София
иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта му имуществените
вреди над сумата от 13807,30 лева до предявения в тази част размер от
14 432 лева, като неоснователен.
Осъжда Агенция „П.и.“ гр. София да
заплати на Н.Л.З. разноски в размер на 1960 лева, а в полза на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1952,29 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: