Решение по дело №1381/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1178
Дата: 5 октомври 2022 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20227050701381
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№_________

 

гр. Варна_____________2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                               Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретаря А. Д., като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 1381 на Административен съд - Варна по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на В.А.В. ***, против мълчалив отказ на Директора на ТП на НОИ – Варна, по заявление вх. № 1020-03-3/13.05.2022 г. В хода на съдебното производство е установено, че е налице произнасяне на Директора на ТП на НОИ – Варна с решение № 1020-03-3-1 от 27.05.2022 г., с което е отказан достъп до обществена информация в частта, с което се иска предоставяне на заповед за назначаване на Д. И., на длъжност „специалист“ в отдел „Административен“ в ТП – Варна на НОИ, приела подадени от заявителя документи на 11.04.2022 г. Предвид нормата на чл. 58 ал.3 от АПК и заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя производството е с предмет оспорване на решение № 1020-03-3-1 от 27.05.2022 г., в частта на постановения изричен отказ.

Жалбоподателят сочи, че на 11.04.2022 г. е подал документи в ТП на НОИ – Варна, които били приети на входа на сградата и отнесени за обработка от лице представило се за специалист в отдел „Административен“ – г-жа И.. Тези действия озадачили В., поради което същия депозирал искане по реда на ЗДОИ. Счита, че оспорения акт е незаконосъобразен.  В уточняваща молба В. сочи, че административното обслужване е обществена дейност, в резултат на възложени задължения, които работодателя е наложил с изисквания към всеки служител, под формата на служебна характеристика.  В уточняваща молба от 25.07.2022 г. жалбоподателя поддържа, че при липса на мълчалив отказ, на обжалване подлежи изричния такъв. В с.з. процесуалния представител на В. сочи, че оспорения отказ е немотивиран. Единствено е посочено, че исканата информация съдържа лични данни за лицето, но от друга страна искания документ е можело да бъде предоставен със заличени лични данни, не е проведена и процедурата по чл. 29 от ЗДОИ, да се отправи покана към заявителя да уточни как иска да му бъде предоставена информацията, на хартиен носител или по ел. път. Моли да се отмени решението в частта на постановения отказ и да се присъдят сторените по делото разноски. В депозирана писмена защита адв. Д. сочи, че ако ответника бе провел процедура по чл. 29 от ЗДОИ, щеше да установи, че заявителя не желая чрез получаване на исканата информация да узнае личните данни на лицето за което се отнася, а само да се запознае с документ, удостоверяващ, че лицето представило се за служител на ТП на НОИ Варна в действителност заема длъжността  и упражнява служебно правоотношение.

Ответната страна – Директора на ТП – Варна на НОИ, чрез юрисконсулт Л. оспорва жалбата. Поддържа, че целта на ЗДОИ е заявителя да си състави мнение за изпълнението на функциите на съответния административен орган или длъжностно лице. Счита, че решението в оспорената част е законосъобразно, тъй като исканата информация не е обществена. Моли да се отхвърли жалбата. Моли да се остави без уважение искането за присъждане на разноски, като в евентуалност поддържа, че същото е прекомерно.

Административният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за установено следното:

От В.В. е депозирано заявление вх. № 1020-03-3 на 13.05.2022 г.  до Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е посочено, че на 11.04.2022 г. е депозирал документи в ТП – Варна, които са били приети и обработени от г-жа И.. Моли да се предостави заповед за назначаване и длъжностна характеристика на И..

Издадено е Решение рег. №  1020-03-3-1 от 27.05.2022 г от Директора на ТП – Варна на НОИ, с което  е разрешен/предоставен достъп до обществена информация – длъжностна характеристика на Д. И., на длъжност „специалист“, в отдел „Административен“ в ТП – Варна на НОИ. Със същото решение е отказан достъп до обществена информация в частта с която се иска предоставяне на заповед за назначаване на Д. И., на длъжност „специалист“, в отдел „Административен“ в ТП – Варна на НОИ.  За да постанови отказа ответника приел, че исканата информация не е служебна обществена информация. Исканата информация касае лични данни за лицето, а не данни за самата длъжност. На осн. чл. 2, ал.5 от ЗДОИ приложението на този закон е изключено по отношение на информация, съдържаща лични данни. Заповедта за назначение касае единствено лицето, назначено на длъжността и възникналите правоотношения между него и органа по назначаването, не представлява обществена информация, а засяга лични данни. По изложените доводи е постановен отказ да се предостави заповедта за назначаване на И..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото не са представени доказателства за датата на съобщаване на решение № 1020-03-3-1 от 27.05.2022 г.,  поради което съдът приема, че жалбата е подадена  в срока по чл. 40, ал.1 от ЗДОИ, вр. чл. 149, ал.1 от АПК против акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице което има правен интерес от оспорването, поради това, че част от исканата информация не е предоставена, това обуславя допустимост на жалбата.

Издаденото решение в оспорената му част, с която е отказан достъп до обществена информация по заявлението на оспорващия, проверено на основание чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, съдът приема за законосъобразно.

Заявителят  е лице, което има право на достъп до обществена информация. Същият е сезирал директора на ТП- Варна на НОИ. Последният  има качеството на задължен субект от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ като териториално поделение на държавен орган, което се ръководи и представлява от директор. Законодателят с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е предвидил, че решение за предоставяне или отказ за предоставяне на обществена информация, вземат органите или изрично определени от тях лица. Актът е издаден от компетентен орган.

В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – изпълнена е процедурата и са спазени сроковете по раздел ІІ на глава ІІІ на ЗДОИ. Законосъобразна е и формата на оспорения акт. По аргумент от чл. 34, респективно чл. 38 от ЗДОИ, компетентният административен орган се произнася по искане за достъп до обществена информация с акт в писмена форма - решение, който следва да съдържа определени реквизити. Съгласно чл. 38 от ЗДОИ в решението за отказ се сочат правното и фактическо основание за издаването му. Решението в оспорената му част съдържа изложение на онези отрицателни материалноправни предпоставки, които според преценката на органа са предвидени в приложимата норма като пречки за предоставяне на достъп до обществена информация и представляват фактически основания на издадения отказ.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл. 29 от ЗДОИ. Съгласно сочената норма в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация.  В депозираното заявление В. ясно е посочил каква точно информация иска, поради което съдът приема, че не е налице неяснота относно заявеното искане и не е допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорения акт. По наведените доводи, че жалбоподателя желае да се запознае с документ, удостоверяващ, че лицето представило се за служител на ТП на НОИ- Варна в действителност заема длъжността и упражнява служебно правоотношение следва да се посочи, че с решението е предоставен достъп до длъжностната характеристика на И., като ответника недвусмислено е заявил, че същата е служител на ТП на НОИ – Варна, ясно е посочил длъжността й, както и отдела в който работи.

По материалната законосъобразност на акта, съдът прецени следното:

За да е налице задължение за предоставяне определена информация тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, т.е. свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. С разпоредбата на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ е дадено законово определение на понятията "официална" и "служебна" информация. Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи и на органите на местно самоуправление при осъществяване на техните правомощия - чл. 10 ЗДОИ. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации чл. 11 ЗДОИ.

Със заявление за достъп до обществена информация вх. № 1020-03-3 на 13.05.2022 г. е поискано предоставяне на заповед за назначаване на И., на длъжност „специалист“ в отдел „Административен“ на ТП – Варна на НОИ. Ответника е приел, че исканата информация попада в приложното поле на чл. 2 ал.5 от ЗДОИ, съгласно който законът не се прилага за достъпа до лични данни.

Съгласно §1 т.2 от ДР на ЗДОИ "Лични данни" е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). Според Общия регламент за защита на данните лични данни е всяка информация, която се отнася до идентифицирано или идентифицируемо физическо лице. Процедурите за събиране, достъп и другите форми на обработване на лични данни са уредени в Общия регламент за защита на данните.

В случая на жалбоподателя е предоставен достъп до длъжностната характеристика на И., на длъжност „специалист“ в отдел „Административен“, като е отказано предоставяне на заповедта за назначаване на лицето. Съгласно чл. 11 от Закона за държавния служител, акта за назначаване съдържа - наименованието му, наименованието на органа, който го е издал;  правното основание за назначаването; трите имена на назначаваното лице;  наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя; длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна заплата; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Исканата от заявителя заповед съдържа конкретна информация относно правния статут на лицето заемащо длъжността „специалист“ в ТП – Варна на НОИ. Информацията не е такава, която да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. Данните обективирани в исканата заповед не притежава характера на информация, свързана с обществения живот, представляват лични данни по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗДОИ, поради което правилно ответника е отказал предоставянето й. /В тази насока и решение на ВАС, постановено по адм.д. № 13513/2018 г./

От изложеното следва, че процесното решение в оспорената част е постановено в съответствие с изискванията на чл. 146, т.1 – 5 от АПК, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд- Варна, двадесет и втори състав

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  В.А.В. ***, против решение № 1020-03-3-1 от 27.05.2022 г., на Директора на ТП – Варна на НОИ, в частта с което  е отказан достъп до обществена информация в частта, с което се иска предоставяне на заповед за назначаване на Д. И., на длъжност „специалист“ в отдел „Административен“ в ТП – Варна на НОИ, приела подадени от заявителя документи на 11.04.2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: