№ 7978
гр. София, 30.0..2..
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № **********.. по
описа за 2023 година
И. К. Д. е предявил срещу „...“ ЕООД иск за признаване за установено, че клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за паричен заем № ...
г., е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 10,..ева, представляваща недължимо платена сума по Договор за
паричен заем № ... г., ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № ... г., по
силата на който получил в заем сумата от 50 лв., при еднократно погасяване в срок до
28.12.2021 г. Било уговорено, че ГПР е в размер на ..%, лихвеният процент е 39,.. а лихвата
по договора се равнява на 0,27 лева. В договора било посочено, че кредитополучателят
дължи такса за бързо разглеждане в размер на 10,..ева. Ищецът сочи, че заплатил всички
суми по договора. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. 22
ЗПК поради грешно посочване на размера на ГПР. Счита, че посоченият ГПР не съответства
на действително прилагания, което е заблуждаваща търговска практика и е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. ..К. Изтъква, че на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК
клаузата е нищожна, като по същество е нарушен чл. 1..т. 19 ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който намира предявения иск за неоснователен. Намира, че липсват доказателства за
наличие на правоотношение между страните, както и за извършено от ищеца плащане.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
1
условията на пълно и главно доказване сключването между страните на Договор за паричен
заем № ... г. с посоченото съдържание, по който ответникът му е предоставил в заем сумата
от 50 лв.; твърдяната нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане
и че е платил процесната сума.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна клауза,
предвиждаща такса за експресно разглеждане, че клаузата е индивидуално уговорена, както
и че е било налице основанието за плащането ѝ.
От Договор за кредит № ... г. се установява, че ответното дружество е предоставило в
заем на ищеца сума в размер на 50 лева за срок от 5 дни, който следвало да се върне на
28.12.2021 г. Видно от представения договор кредитът е предоставен при лихвен процент от
39,.. и ГПР от .. %. В договора е предвидено заплащането на допълнителна сума от 10,..ева,
представляваща такса за бързо разглеждане.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните
от ответника ...ови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2 ЗЗП.
В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална защита на
потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно. Преценката за това
дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата
легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП. Посоченото общо
определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в
транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита
правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия жИ.т. Тези
характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е
винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или
професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това,
дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор,
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен
отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в
редица решения на СЕС. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което
при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности,
както е в настоящия случай.
Съдът е допуснал по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която е
посочила, че по делото е представен Договор № ... г., сключен от „..“ ЕООД като кредитор
/предходно наименование на ответника „...“ ЕООД/ и кредитополучателя И. К. Д. със срок
на кредита 5 дни и падежна дата 28.12.2021 г. Отпусната сума е от 50 лева главница.
Извършено е еднократно плащане по кредита на 23.12.2021 г. Получената от кредитора е
сума в размер на 60,..ева, отчетена като пълно погасяване на задължението, е разпределена
както следва: главница - 50 лева, договорна лихва - 0 лева /не е начислена лихва, тъй като
2
плащането е в деня на усвояване/, такса за експресно разглеждане кредита -10,..в.
Експертизата представя изчисление на ЕПР по процесния договор за кредит в два варианта:
при приложения съгласно процесния Договор № ... г. погасителен план и включени в
изчислението начисления по договора за главница и лихва, експертизата изчислява ГПР в
размер на ..7 %; при приложения съгласно процесния договор и анексът към него
погасителен план и включени в изчислението всички начисления по договора - главница,
лихва и такса бързо разглеждане, експертизата изчислява ГПР в размер на 1..2*106
процента.
В исковата молба се релевира нищожност на клаузата, предвиждаща такса за бързо
разглеждане от договора, определена в размер на 10,..ева. Според приетото в ТР № 1/2020 г.
от 27.0..22 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за наличието на нищожни клаузи.
Както бе посочено, ищецът е физическо лице и като такова има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
специалния закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 1..ЗП), като
примерно изброява редица типични случаи. Определената такса представлява допълнително
задължение, несвързани пряко с договора. Договорено е възнаграждението за допълнителни
услуги да е дължимо независимо дали последните са предоставени, т. е. заплаща се
хипотетичното предоставяне на услуга. Необосновано е предвиждането на допълнително
задължение за бързо разглеждане, тъй като по този начин се договоря допълнително
възнаграждение за кредитодателя, което би трябвало да се включва в предоставяната от него
услуга. Наличието на подобни клаузи води до значително неравновесие в правата на
длъжника и на кредитора по договора (т.е. на потребителя на кредита и на търговеца), а
следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 1..т. 5 ЗЗП, която норма
е приложима на основание чл. 2..К. Неравноправните клаузи са нищожни (чл. 1..ал. 1 ЗЗП), а
за наличие на основание за нищожност, както бе посочено, съдът следи служебно.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор,
сключен с ищеца, по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и този,
който би се получил, при включване на размера на за бързо разглеждане в размера му.
Съгласно чл. 19, ал. ..К ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.
Очевидно е, че при новоформирания ГПР, същият би надвишил законовоопределения горен
праг, поради което договорът е в протИ.речие с посочената законова норма. Ал. 5 от същия
текст гласи, че клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. ..е считат за нищожни.
В конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР. Тези пропуски в
3
договора се явяват протИ.речия с императивни норми на ЗПК. С оглед многократно
завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. ..К,
съдът счита, че вземането, определено като такса за бързо разглеждане, е именно онова
вземане, което води до нарушаване на тази норма на ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че
още към момента на подписване на договора клаузата, с която се предвижда такса за бързо
разглеждане, не е взета предвид при отразяване на ГПР, като по този начин се заобикаля
закона. Ето защо съдът счита, че следва да се приеме, че клаузата, представляваща такса за
бързо разглеждане, се явява нищожна и поради протИ.речие с императивни законови
разпоредби на ЗПК.
С оглед на изложеното предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
Предявен е и иск за връщане на недължимо платената сума. Разпоредбата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е получил нещо без основание, да го
върне. На връщане подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат
следните факти: размерът на обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата
страна, поради получаването на нещо без основание и причинна връзка между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Изложеното е достатъчно за извод, че
процесната сума не се дължи и че предявеният иск е основателен поради нищожност поради
притИ.речие със закона на клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане на договора.
Следва да се обърне внимание, че недействителността на тази клауза не влече след себе си
нищожност на целия договор. Съобразявайки изводите на ССчЕ съдът намира, че платената
сума в размер на 10,..ева е била недължима и подлежи на възстановяване от ответника.
С оглед изложеното искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен
размер.
При този изход на спора право на разноски имат ищецът, който е претендирал следните
разноски: 100 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза. Претендира се
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА в общ размер на 1680 лева, което
следва да се намали до ..лева с ДДС с оглед направеното възражение за прекомерност,
фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА поради неравноправност клаузата, предвиждаща такса
за бързо разглеждане от Договор за кредит № ... г. по предявения от И. К. Д., ЕГН
**********, срещу „...“ ЕООД, ЕИК .... иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК .... да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 10,..ева, представляваща недължимо заплатена сума по
4
Договор за кредит № ... г., ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до окончателно
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на
..лева.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК ..458, да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ 177..04, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на ..лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5