Решение по дело №237/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 24
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Петър Петков Монев
Дело: 20213200200237
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. гр. Д. , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на първи юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Атанас М. Каменски

Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора Радослав Георгиев Бухчев (ОП-Д.)
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Частно наказателно дело №
20213200200237 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16
ал.І от ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд-гр.Д.
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, относно прилагането
на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от
„LPD“ в гр.В., Република А., засягащо българският гражданин Г.Д., роден на
17.04.1969г., с последен известен адрес – с.Б., обл.Д., ул.“Т..
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. пледира за отказ за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция, поради
непредставяне от съдебните власти на Р А. на изискуемото Удостоверение по
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета.
По отношение на Г.Д. производството се води по реда на чл.269
ал.ІІІ т.1 от НПК.
Процесуалният представител на Г.Д. в лицето на адв.Г.Д.С. от АК-
гр.Д., редовно назначена за служебен защитник по производството оспорва
фактическото и правно основание за признаване на чуждото решение и
пледира да бъде постановен отказ за признаването му, поради непредставяне
1
на изискуемото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета.
След като се запозна с представените по делото доказателства, съдът
съобрази следното:
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изменено с
Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана
като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на
несъдебен чуждестранен орган за налагане на финансова санкция.
Представеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е непълно, доколкото не е преведено на български език,
като освен това в същото липсва попълване в частта относно обобщеното
представяне на фактическото положение и обстоятелствата по извършване на
нарушението, и вида и правната му квалификация, както и пълни данни /на
български език/ по отношение на санкционираното лице.Във връзка с
посочената непълнота и доколкото съобразно чл.5 ал.ІІ от ЗПИИРКОРНФС
удостоверението изпратено до компетентен орган в Република България,
следва да е придружено с превод на български език, е изискано от издаващия
орган отстраняване на непълнотата и пълен превод на удостоверението,
включително и попълване на всички реквизити на последния визиран
акт.Въпреки положените усилия от страна на съда, пълен превод на
удостоверението не е постъпил, съответно в него липсва описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вида и правната му
квалификация.При дефицит на такъв съществен реквизит в Удостоверението
като посочване на фактическото положение и описание на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението и правната му квалификация, не би
могло да се направи каквато и да е съпоставка дали то съответства на
приложеното решение за налагане на финансова санкция.Неотстраняването на
тази непълнота, включително и липсата на превод на български език на
удостоверението, е основание съдът да откаже признаване на финансовата
санкция на основание чл.35 т.1 от ЗПИИРКОРНФС във втората му хипотеза, а
именно поради непълнота на удостоверението.
2
По гореизложените съображения и на основание чл.35 т.1 във вр. с
чл.16 ал.VІІ т.2 от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд,
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ Решение - административен акт за
нарушение и за налагане на финансова санкция №VStV/920301157383/2020,
издадено от „LPD“-гр.В., Република А., постановено на 20.10.2020г., влязло в
сила на 05.11.2020г., с което на българският гражданин Г.Д., роден на
17.04.1969г., с последен известен адрес – с.Б., обл.Д., ул.“Т. е наложена
финансова санкция в общ размер на 81,00 евро, тъй като представеното
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции е непълно.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ незабавно на основание чл.38 ал.І т.2 от
ЗПИИРКОРНФС компетентните органи на издаващата държава, както и
копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България и на засегнатото лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд-гр.Варна в 7-дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І от ЗПИИРКОРНФС, за
разглеждане на постъпило в Окръжен съдгр.Д. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от „LPD“ в
гр.В., Република А., засягащо българският гражданин Г.Д., роден на ********* с последен
известен адрес – с.Б. обл.Д., ул.“Т.“. В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. пледира за
отказ за признаване на решението за налагане на финансовата санкция, поради непредставяне от
съдебните власти на Р А. на изискуемото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета. По отношение на Г.Д. производството се води по реда на чл.269 ал.ІІІ т.1
от НПК. Процесуалният представител на Г.Д. в лицето на адв.Г.Д. С. от АК-гр.Д., редовно
назначена за 1 служебен защитник по производството оспорва фактическото и правно основание
за признаване на чуждото решение и пледира да бъде постановен отказ за признаването му, поради
непредставяне на изискуемото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета. След като се запозна с представените по делото доказателства, съдът съобрази следното:
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изменено с Рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на решение на несъдебен чуждестранен орган за налагане на финансова санкция.
Представеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изменено с
Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции е непълно, доколкото не е преведено на български език , като
освен това в същото липсва попълване в частта относно обобщеното представяне на фактическото
положение и обстоятелствата по извършване на нарушението, и вида и правната му квалификация,
както и пълни данни /на български език/ по отношение на санкционираното лице.Във връзка с
посочената непълнота и доколкото съобразно чл.5 ал.ІІ от ЗПИИРКОРНФС удостоверението
изпратено до компетентен орган в Република България, следва да е придружено с превод на
български език, е изискано от издаващия орган отстраняване на непълнотата и пълен превод на
удостоверението, включително и попълване на всички реквизити на последния визиран
акт.Въпреки положените усилия от страна на съда, пълен превод на удостоверението не е
постъпил, съответно в него липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, вида и правната му квалификация.При дефицит на такъв съществен реквизит в
Удостоверението като посочване на фактическото положение и описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и правната му квалификация, не би могло да се направи каквато и
да е съпоставка дали то съответства на приложеното решение за налагане на финансова
санкция.Неотстраняването на тази непълнота, включително и липсата на превод на български език
на удостоверението, е основание съдът да откаже признаване на финансовата 2 санкция на
основание чл.35 т.1 от ЗПИИРКОРНФС във втората му хипотеза, а именно поради непълнота на
удостоверението. По гореизложените съображения и на основание чл.35 т.1 във вр. с чл.16 ал.VІІ
т.2 от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд,
1