Решение по дело №1441/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260193
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 26 юни 2021 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20201630101441
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

№. 260193 / 11.5.2021 г.

Р Е. Ш Е. Н И. Е.

 11.05.2021 година

  град Монтана

 

                                В   И. М. Е. Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД -. МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание н. дванадесети април през две хиляди двадесет и. първа година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и. в присъствието н. прокурора….…..…, к. разгледа докладваното от съдията  МЛАДЕНОВА  гр.д.№. 1441 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Предявените искови претенции С. с. правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ (отм.) във вр. с. чл.45 ЗЗД и. чл.86 от ЗЗД

Ищецът З. К. ". А. Е.. 0. със седалище и. а. н. управление град С.. б. А. №. 1., представлявана от Д. Т. -. И.. д. и. Н. Г. -. Главен И.. д. против М..Д., ЕГН xxxxxxxxxx и. а.: xxx. Предявените искове С. за заплащане н. сумата от 282,12 лева – главница и. 120,60 лева – мораторна лихва и. С. с. правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ (отм.) във вр. с. чл.45 ЗЗД и. чл.86 от ЗЗД. Ищецът твърди в исковата молба, че н. 19.10.2014 г. в гр.Монтана, н. а. ж. б. п. в. е. н. П. к. в. н. а. „. 4. Д. с. р. С. 8. С. М.. Д. извършил маневра „движение н. заден хоД. без да се увери, че пътят зад него е. свободен и. ударил паркирания л. В. с. р.  М. 6. А. к. му нанесъл материални щети. Към момента н. настъпване н. процесното ПТП за л.а.„. 4. Д. с. р. С. 8. С. е. имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ н. автомобилистите по З. полица. Поддържа, че в качеството си н. застраховател по застраховка ,,Гражданска отговорност“ е. заплатил н. увреденото лице И. Г. Г. застрахователно обезщетение в размер н. 282,12 лв. по образувана щета №. 14410010083 Заявява, че видно от Протокол за ПТП №. 1404532 от 19.10.2014 г. към момента за процесното застрахователно събитие в. М..М.. е. бил под въздействието н. алкохол -. вписан талон за кръвна проба №. 0449166. С. оглед гореизложеното и. н. основание чл.274, ал.1, т.1, предложение 1 от Кодекса за застраховането (отм.), за ЗК,,У. А. възниква регресно право за възстановяване от страна н. застрахования н. платеното от нейна страна застрахователно обезщетение, тъй к. при настъпване н. пътнотранспортното произшествие, същият е. управлявал моторното превозно средство след употреба н. алкохол в кръвта, над допустимата по закон норма. Твърди, че съобразно законовата дефиниция н. чл.5 ЗДвП, правото н. управление н. МПС след употреба н. алкохол н. пътно превозно средство е. ограничено в концентрация по – голяма или най – малкото равна н. посочената в този закон, а именно над 0,5 н. хиляда.

Ищецът твърди, че след изплащане н. застрахователно обезщетение и. н. основание чл.274, ал.1, т.1, предложение 1 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗК ,,У. А. е. предявила претенция към водача М..Д., чието виновно и. противоправно поведение е. довело до причиняване н. имуществени вреди н. лицето И. Г. Г.. Поддържа също, че до настоящия момент ответникът не е. възстановил изплатеното обезщетение. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с. което да осъди М..Д., да му заплати: н. основание чл.274, ал.1, т.1 от К3 (отм.) главница в размер н. 282,12 лева, представляваща платено обезщетение претърпени имуществени вреди от П. ведно със законната лихва от предявяване н. настоящата искова молба до окончателното изплащане н. сумата;  мораторна лихва, възлизаща н. сумата от 120,60 лева върху главницата за периода от 20.12.2014 г., както и. направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът М..Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с. а.: xxx е. представил писмен отговор н. исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и. неоснователност н. исковите претенции. Поддържа, че исковете за главница и. за мораторна лихва С. недопустими. Предявени С. след изтичане н. давностните срокове и. по тях не може да се търси съдебна защита. Твърди също така, че искът за лихва за забава е. неоснователен и. оспорва същият по размер. Заявява, че не е. получил  писмо изх.№. 6041 от 19.11.2014 г. и. писмо изх.№. 4683 от 22.11.2017 г.. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с. което да отхвърли исковете к. неоснователни, погасени по давност, предявени след изтичане н. давностните срокове за предявяването им, както и. да му бъдат заплатени разноските по делото.

Доказателствата по делото С. писмени.

Съдът, след к. прецени събраните по делото доказателства и. доводите н. страните по свое убеждение и. при условията н. чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е. установено от събраните по делото доказателства, че н. 19.10.2014 г. в град Монтана, н. а. ж. б. п. в. е. н. П. к. в. н. а. „. 4. Д. с. р. С. 8. С. М.. Д. извършил маневра „движение н. заден хоД. без да се увери, че пътят зад него е. свободен и. ударил паркирания л. В. с. р.  М. 6. А. к. му нанесъл материални щети. Към момента н. настъпване н. процесното ПТП за л.а.„. 4. Д. с. р. С. 8. С. е. имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ н. автомобилистите по З. полица. Ищецът, в качеството си н. застраховател по застраховка ,,Гражданска отговорност“ е. заплатил н. увреденото лице И. Г. Г. застрахователно обезщетение в размер н. 282,12 лв. по образувана щета №. 14410010083. Видно от Протокол за ПТП №. 1404532 от 19.10.2014 г. към момента за процесното застрахователно събитие в. М..М.. е. бил под въздействието н. алкохол. С. регресна покана от 22.11.2017 година ответникът е. бил уведомен за задължението си.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства.

Съгласно чл.274 ал.1 от КЗ с. плащането н. застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата н. застрахования срещу причинителя н. вредата.

Съдът намира, че С. налице условията за уважаване н. исковата претенция. От представените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че виновен за настъпилото ПТП е. ответникът по делото. Установено е. и. това, че н. основание сключена застраховка „ГО” и. н. застрахователно събитие, в ". А.  е. образувана преписка по щета 14410010083. Настъпилите имуществени вреди С. в размер н. 282,12 лева и. тази сума е. изплатена н. И. Г. Г., к. собственик н. пострадалия а.. По делото е. установено, че и. след регресна покана, отправена до ответника, последният не е. изпълнил задължението си за плащане.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати н. ищеца сумата от 282,12 лева, представляваща изплатено обезщетение за причинените от ответника вреди н. И. Г. Г., собственик н. увреденото МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2019 година до окончателното й изплащане. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението н. ответника за погасяване н. вземането по давност. Съгласно разпоредбата н. чл.378, ал.6 от КЗ регресните и. суброгационни искове н. застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" се погасяват в срок от 5 години, считано от датата н. извършеното плащане н. застрахователното обезщетение н. третото увредено лице. В случая ищецът ЗК У. А. е. извършила плащането към третото увредено лице н. 27.10.2014 година, а исковата молба е. входирана в Районен съд -. София н. 07.03.2019 година, тоест преди изтичането н. петгодишния давностен срок.

Неоснователно е. и. възражението н. ответника, че не е. получил регресните покани. От събраните по делото писмени доказателства, в частност приложените н. лист 22, 23 и. 24 от делото покана и. обратна разписка, се установява, че ответникът е. получил регресната покана за плащане н. 24.11.2017 година и. е. бил уведомен за задължението си. Въпреки това същият не е. осъществил изплащане н. дължимата сума. Ето защо съдът намира, че същият е. изпаднал в забава, поради което и. дължи обезщетение за забавено плащане н. сумата от 282,12 лева. Това обезщетение се дължи за периода две седмици след получаване н. втората регресна покана, а именно 08.12.2017 година до постъпване н. исковата молба в съда. Ищецът е. заявил тази искова претенция в размер от 120,60 лева. Съдът намира, че този иск е. частично основателен – до размер н. сумата от 35,57 лева. Съдът изчисли с. помощта н. програма „Calkulatur.BG” размера н. мораторната лихва върху главницата от 120,60 лева за процесния период и. се получи размер от 35,57 лева. Ето защо този иск следва да бъде уважен в посочения размер, к. за разликата над уважения до заявения размер от 120,60 лева, искът следва да бъде отхвърлен к. неоснователен.

Съобразно този изход н. делото ответникът следва да бъде осъден да заплати н. ищеца по делото съразмерно с. уважената част от исковете сумата от 118,33 лева. Съразмерно с. отхвърлената част от исковите претенции ищецът следва да заплати н. ответника сумата от 63,34 лева -. реализирани в производството разноски.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

 

По горните съображения съдът 

 

                     Р    Е.    Ш    И. :

 

ОСЪЖДА М..Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати н. З. К. ". А. Е.. 0. със седалище и. а. н. управление град С.. б. А. №. 1., представлявана от Д. Т. -. И.. д. и. Н. Г. -. Главен И.. д. сумата от 282,12 лева, представляваща платено обезщетение за причинени н. И. Г. Г. имуществени вреди от П. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2019 година до окончателното й изплащане, както и. сумата от 118,33 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА М..Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати н. З. К. ". А. Е.. 0. със седалище и. а. н. управление град С.. б. А. №. 1., представлявана от Д. Т. -. И.. д. и. Н. Г. -. Главен И.. д. сумата от 35,57 лева,  представляваща мораторна лихва за периода от 08.12.2017 година до 07.03.2019 година, к. отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 120,60 лева , к. неоснователен.

ОСЪЖДА З. К. ". А. Е.. 0. със седалище и. а. н. управление град С.. б. А. №. 1., представлявана от Д. Т. -. И.. д. и. Н. Г. -. Главен И.. д. да заплати н.  М..Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 63,34 лева -. реализирани в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи н. въззивно обжалване п. Окръжен съд -. Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.                                                                                                                              

                                                

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :