№ 24
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502581 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на молба от „Електроразпределение Север"
АД, подадена чрез адв. Л. М., с която са отправени искания за допълване и изменение в
частта за разноските на Решение № 1224/17.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2581/2021 г.
по описа на Окръжен съд - гр. Варна, с което е обезсилено Решение № 526/28.04.2022 по
в.гр. дело № 2581/21 г. по описа на ВОС, в частта, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че С. Р. А., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк. „Чайка" №
54, вх. Б, ап. 28 не дължи на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, „Варна
Тауърс-Е" за разликата над сумата от 4 997.86 лева до пълния предявен размер от 5777,86
/пет хиляди лева седемстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ лв.,
представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период
02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница"
№ 8, ап. 7 с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена
фактура № **********/10.11.2020г., на основание чл. 124 от ГПК и е прекратено
производството по делото в посочената част, поради отказ от иска, на основание чл. 233 от
ГПК.
Молителят претендира на основание чл. 250 от ГПК да бъде постановен
допълнителен диспозитив, с който решението да бъде обезсилено в частта, с която в полза
на въззивника са присъдени съдебно-деловодни разноски в производството пред първа и
въззивна инстанции за разликата над сумата от 1593 лева до определения с решението
размер от 1841.61 лева, а в условията на евентуалност се претендира изменение на съдебния
акт в посочения смисъл на основание чл.248, ал. 1 от ГПК. На следващо място страната
отправя искане на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК за допълване на съдебното решение по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК с присъждане на съдебно-деловодни разноски в нейна полза в
общ размер на 376, 65 лева за двете съдебни инстанции, пропорционално с частта от
1
исковата претенция, по отношение на която е извършен отказа. Формулира искане и за
допълване на решението по реда на чл. 248 от ГПК с присъждане на извършените разноски
за осъществената защита по касационната жалба на насрещната страна на стойност 1506
лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор от С. Радослав А., чрез адв. В. Г., с
който изразя становище за основателност на исканията на молителя касаещи
разпределението на отговорността за разноски пред първа и въззивна съдебни инстанции,
като формулира петитум за тяхното уважаване. Противопоставя се срещу молбата за
допълване на съдебния акт с присъждане на разноски за касационното производство по
съображения, че касационната жалба на насрещната страна не е разгледана по същество, а за
да бъдат дължими разноски същата е следвало да бъде допустима.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата основателна по следните
съображения:
Въззивното производство по делото е образувано въз основа на подадена от С. Р. А.,
чрез процесуален представител адв. В. Г., въззивна жалба срещу Решение
№262218/09.07.2021г. по гр.д. №15848/2020г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателя срещу „Електроразпределение Север” АД иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 5777,86 лева, представляваща стойност на ел.
енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен №
********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/10.11.2020г., както и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от
1164 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство по делото
съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
С Решение № 526/28.04.2022 по в.гр. дело № 2581/21 г. по описа на ВОС е отменен
изцяло обжалвания първоинстанционен акт, като вместо него е приел за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесната сума от
5777,86 лева, представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал
период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул.
„Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/10.11.2020г.
По отношение на отговорността за разноски между страните съставът на ВОС се е
произнесъл като е осъдил „Електроразпределение Север” АД да заплати на С. Р. А. сумата
от 1841.61 лева, представляваща извършените съдебно-деловодни разноски в
производството пред първа и въззивна инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
След постановяване на решението е постъпилата молба с вх. № 7350/13.09.2022 г. с
правно основание чл. 233 от ГПК, с която се претендира прекратяване на производството за
горницата над сумата от 4997.86 лева до първоначално предявения размер от 5 777.86 лева.
Срещу въззивния съдебен акт е подадена касационна жалба от Електроразпределение
Север” АД. С Определение № 50328/30.09.2022 г. по гр. дело № 2991/2022 г. по описа на
ВКС, III г.о. е прекратено касационното производство пред ВКС и делото е върнато на ВОС
за произнасяне по молба вх. № 11509/16.05.2022 г. като са дадени указания относно
компетентността на администриращият съд да се произнесе по молбата за отказ от иск,
преди делото да бъде изпратено на касационната инстанция.
С оглед задължителния характер на посочените указания на Върховния касационен
съд, с Решение № 1224/17.10.2022 г. по делото съставът на ВОС е обезсилил Решение №
2
526/28.04.2022 по в.гр. дело № 2581/21 г. по описа на ВОС, в частта, с която е прието за
установено в отношенията между страните, че С. Р. А., ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
жк. „Чайка“ № 54, вх. Б, ап. 28 не дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс-Е” за разликата над сумата от 4 997.86 лева до пълния предявен
размер от 5777,86 лева , представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за
минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/10.11.2020г., на основание чл. 124 от ГПК, като е
прекратил производството по делото в посочената част, поради отказ от иска, на основание
чл. 233 от ГПК.
По отношение на молбата, в частта, с която се иска редуциране на присъдените в
полза на въззивника разноски съобразно с обезсилената част от решението следва да се
посочи, че същата намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, тъй
като това е единственият приложим ред за изменение или допълване в частта за разноските
на неоттегляемо съдебно решение от постановилия го съдебен състав.
По същество между страните няма спор, че с оглед обезсилването на въззивния
съдебен акт в частта над 4 997.86 лева до пълния предявен размер от 5 777,86 лева,
присъдените в полза на въззивника разноски следва да бъдат редуцирани съразмерно с
частта от претенцията, по отношение на която е извършен отказа. Така присъдената сума от
1841.61 лева следва да бъде намалена до стойността от 1593 лева.
Респективно, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК въззиваемият има право на
репариране на извършените от него съдебно-деловодни разходи съобразно прекратената
част от претенцията. Основателността на неговото искане е призната от насрещната страна с
отговора на молбата, инциирала настоящото производство, като не е налице спор и относно
дължимия размер на същите, възлизащ на 157, 14 лева за първоинстанционното
производство и 219.51 лева за въззивното, или общо 376.65 лева за двете.
По отношение на молбата за допълване на съдебното решение с присъждане на
разноски за касационното производство:
Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на
страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран
срещу нея съдебен процес. В случаите, когато образуваното срещу нея производство е
прекратено, законодателят й дава право да иска да бъде възмездена от ищеца, без да
конкретизира основанието за прекратяване на производството. Прекратяване по смисъла на
чл. 78, ал. 4 ГПК е налице, когато съдът се десезира от правния спор по волята на ищеца или
поради недопустимост на иска, или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на
сезиращата молба.
Това означава, че и при оставяне на касационната жалба без разглеждане и
прекратяване на касационното производство, поради неговата недопустимост, съдът е
задължен да се произнесе по отговорността за деловодните разноски, направени от страните,
щом същите са своевременно претендирани.
С оглед десезирането на съда за разликата над сумата от 4 997.86 лева касационната
жалба на въззиваемото дружество е станала недопустима, поради необжалваемост на
въззивното решение. Промяната на цената на иска е обусловена единствено от
3
процесуалното поведение на ищеца и извършения от него частичен отказ от иска, поради
което той следва да понесе отговорността за извършените от жалбоподателя разноски във
връзка с образуване и защита в рамките на касационното производство. Това е така, защото
извършеното процесуално действие по десеизране на съда след постановяване на
въззивното решение се явява единствената причина за прекратяване на касационното
производство и връщане на касационната жалба, преди извършването на проверката за
допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК. Касаторът е извършил
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1506 лева, от които адвокатско
възнаграждение на стойност 1476 с вкл. ДДС и 30 лева заплатена държавна такса, като с
оглед липсата на възражение за тяхната прекомерност от насрещната страна, същите са
дължими изцяло.
Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че в случай на произнасяне на
касационния съд по молбата за отказ от иска, заявена след постановяване на въззивното
решение, разноските в посочените размери отново биха били дължими на същото
основание, но същите биха подлежали на присъждане с акта на ВКС за обезсилване на
въззивното съдебно решение.
На основание чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът намира, че следва служебно да допусне
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1224/17.10.2022 г.
по делото, тъй като същият не отговаря на формираната правораздавателна воля на
съдебния състав. При извършения отказ от иска производството по делото е прекратено за
разликата над сумата от 4 997.86 лева, като е обезсилено единствено въззивното решение в
частта, с която е прието за установено между страните, че ищеца не дължи на ответника
сумата до размера от 5777,86 лева, без да бъде обезсилено в частта, с която се отменя
първоинстанционният съдебен акт в тази част, както и да бъде обезсилен последният - в
частта, съдържаща произнасяне до първоначално предявения пълен размер на претенцията.
Посоченото представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по
реда на чл. 247 от ГПК.
С оглед прекратяване на производството в посочената част подадената касационна
жалба вх. № 13833/10.06.2022 г. от „Енерго-Про Продажби“, чрез адв. Л. М., срещу Решение
№ 526/28.04.2022 г. по в.гр.дело № 2581/2021 г. по описа на ВОС е недопустима, тъй като
цената на иска след десезирането на съда е под минималния предел, предвиден в чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК, поради което същата следва да бъде върната.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, в частта му относно разноските Решение №
1224/17.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2581/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр.
Варна, като намалява присъдените в полза на С. Р. А., ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
жк. „Чайка“ № 54, вх. Б, ап. 28 разноски на стойност от 1841.61 лева до размера от 1593
/хиляда петстотин деветдесет и три/ лева.
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, в частта му за разноските Решение №
1224/17.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2581/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр.
Варна, като:
4
ОСЪЖДА С. Р. А., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк. „Чайка“ № 54, вх. Б, ап.
28 да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” сумата от
376.65 /триста седемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща
извършените съдебно-деловодни разноски в производството пред първа и въззивна
инстанции, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, в частта му за разноските Решение №
1224/17.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2581/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр.
Варна, като:
ОСЪЖДА С. Р. А., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк. „Чайка“ № 54, вх. Б, ап.
28 да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” сумата от
1506 /хиляда петстотин и шест/ лева, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски пред касационната инстанция по гр. дело № 2991/2022 г. по описа на ВКС, III г.о.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
1224/17.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2581/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр.
Варна, като допълва същия, както следва:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 526/28.04.2022 по в.гр. дело № 2581/21 г. по описа на
ВОС, в частта, с която е отменено Решение №262218/09.07.2021г. по гр.д. №15848/2020г. на
ВРС, с което е отхвърлен предявеният от С. Р. А., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк.
„Чайка“ № 54, вх. Б, ап. 28 срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс-Е” иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника разликата над сумата от 4
997.86 лева до пълния предявен размер от 5777,86 /пет хиляди лева седемстотин
седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ лв. , представляваща стойност на
ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/10.11.2020г.,
на основание чл. 124 от ГПК, поради отказ от иска, на основание чл. 233 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Решение №262218/09.07.2021г. по гр.д. №15848/2020г. на ВРС, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Р. А., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк.
„Чайка“ № 54, вх. Б, ап. 28 срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс-Е” иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника разликата над сумата от 4
997.86 лева до пълния предявен размер от 5777,86 /пет хиляди лева седемстотин
седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ лв. , представляваща стойност на
ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/10.11.2020г.,
на основание чл. 124 от ГПК, поради отказ от иска, на основание чл. 233 от ГПК.
ВРЪЩА касационна жалба вх. № 13833/10.06.2022 г. от „Енерго-Про Продажби“,
чрез адв. Л. М., срещу Решение № 526/28.04.2022 г. по в.гр.дело № 2581/2021 г. по описа на
ВОС, на основание чл. 286, ал. 3 от ГПК.
5
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6