Решение по адм. дело №642/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на И. М. В., чрез пълномощника – адв. П., срещу Решение № 1012-12-104#1 от 15.05.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-2749-5/29.03.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателят е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане оспореното Решение да бъде отменено.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.09.2023 г. жалб. В. подала заявление с вх. №610-419 в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Пещера за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, като към него приложила заповед №23001 от 28.08.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ с „Фама 86“ ЕООД - гр. Пещера.

По подаденото заявление с били извършени проверки в информационната система на НОИ на данните, подадени съгласно изискванията на Наредба Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и за самоосигуряващите се лица във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Било констатирано, че за лицето е подадено уведомление за сключен и прекратен трудов договор от периода 12.07.2022г. – 27.07.2023г., на длъжност „склададжия“ и основно трудово възнаграждение 710 лв. Уведомление за прекратяване на трудовия договор, считано от 01.09.2022г. е подадено на 22.11.2022г., като на 30.03.2023г. е подадено уведомление за заличаване на уведомлението за прекратяване.

В хода на проверката е установено е, че за лицето не са подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2022 г. и м. юли 2023 г. от „Ц. Строй 2020“ ЕООД, гр. Самоков. Подадени са данни от „Ц. Строй 2020“ ЕООД по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код вид осигурен „01“ - работници и служители за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. (вкл.).

В тази връзка било изпратено искане изх. №1019-12-5113#2 от 01.11.2023 г. до ТП на НОИ София - област за извършване на проверка на осигурителя „Цанко Строй 2020“ ЕООД, гр. Самоков, относно упражняваната от жалбоподателката трудова дейност и коректност на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, и на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО с разпореждане №12100-2749-3 от 01.11.2023 г. производството било спряно до приключване на проверката.

Жалб. В. е подала предходно заявление с вх. №121-00-2272-1 от 14.09.2022 г. за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, след прекратяване на трудов договор с „Цанко Строй 2020“ ЕООД, гр. Самоков. По подаденото заявление е постановено разпореждане за отказ предвид констатациите от извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ - София окръг на „Цанко Строй 2020“ ЕООД, гр. Самоков, обективирани в констативен протокол №КВ-5-22-01251338 от 12.12.2022 г.

Контролните органи установили, че по данни от Търговския регистър, управител и едноличен собственик на капитала на „Цанко Строй 2020“ ЕООД, гр. Самоков, е Ц. К. М., като седалището на дружеството е в гр. Самоков, [улица]. След проверка на място на посочения адрес е констатирано, че същият се намира в ромската махала на гр. Самоков и контакт със собственик или представител на „Цанко Строй 2020“ ЕООД, гр. Самоков не е осъществен. В къщата на [улица]живеел С. М. със семейството си, който посочил, че „за първи път чува фирма „Цанко Строй 2020“ ЕООД и не познава собственика Цанко Крумов М.“.

Била извършена повторна проверка от контролните органи при ТП на НОИ - София-окръг, обективирана в констативен протокол №КВ-5-22-01323660 от 16.03.2023 г. При същата е констатирано, че собственикът на „Цанко Строй 2020“ ЕООД, гр. Самоков - Ц. К. М. е с адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес в гр. Дупница, обл. Кюстендил, [улица]. На посочения адрес в гр. Самоков живее семейство Миланови, които не познават г-н Михайлов.

Съгласно писмо с изх. №24-00-1962/04.01.2023 г. на ТД на НАП – София, дружеството няма регистрирани фискални устройства, няма данни за търговски обекти, както и съгласно данни от Апис - Регистър, фирма ЕООД „Цанко Строй 2020“, гр. Самоков, е регистрирана и вписана в Търговския регистър на 01.04.2022 г. Установено е, че има данни за подадени уведомления по чл. 62 от КТ за три лица. Липсват подадени декларации образец №1 и образец №6 в ТД на НАП и други доказателства за упражнявана стопанска дейност от дружеството.

При проверка на данните в информационната система на НОИ и Регистър на осигурените лица е установено, че има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО само за жалб. В. за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. За другите две лица, за които има подадени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КСО няма подадени Декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“. Липсват данни за преведени осигурителни вноски за ДОО за периода от м. юни 2022 г. до м. декември 2023 г.

Предвид установеното при проверката, обективирано в констативен протокол №КВ-5- 22-01490832 от 04.01.2024 г. относно осигурителя „Цанко Строй 2020“ ЕООД, гр. Самоков, от контролните органи е направено заключение, че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон от 21.04.2022г. / датата на регистрирането му в ТР / до датата на проверката, и не е имало необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение. Въз основа на тези констатации, ТП на НОИ – София окръг, на основание чл. 108, ал.1, т.3 от КСО издали задължителни предписания № ЗД-1-22-01553306/23.01.2024г., с които дружеството е задължено да заличи подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО по отношение на жалбоподателката. Данните били заличени на 15.03.2024г. на основание чл.4, ал.10, т.4 от Наредба Н-13.

Контролните органи извършили преценка на правото на ПОБ по отношение на процесното заявление, като с разпореждане №121-00-2749-5 от 29.03.2024 г. е отказано отпускането на парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 10 от КСО с мотива, че жалбоподателката няма осигуряване във фонд безработица за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осемнадесет месечният период е от 28.02.2022 г. до 27.08.2023 г. (вкл.). При извършена проверка от контролните органи на НОИ в осигурителя „Цанко Строй 2020“ ЕООД, гр. Самоков, е установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид дейност и че жалб. В. не е осигурено лице по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, вр. чл. 10 от КСО. Дружеството без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларации обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за жалб. В. за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023 г. (вкл.), заличени служебно във връзка с влезли в сила задължителни предписания №ЗД-1-22-01490836 от 04.01.2024 г. на ТД на НОИ - София - окръг. Подадените по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни са заличени във връзка с установеното при извършена проверка от контролните органи на НОИ с Констативен протокол №КВ-5-22- 01490832 от 04.01.2024 г. В осемнадесет месечния период лицето е осигурено в „Биовет“ АД от 28.02.2022 г. до 10.07.2022 г. (вкл.) за 4 месеца и 13 дни и във „Фама 86“ ЕООД от 27.07.2023г. до 27.08.2023 г. (вкл.) за 1 месеца и 1 ден. През осемнадесет месечния период лицето има 5 месеца и 14 дни в осигуряване за фонд „Безработица“. По представените документи и данните в регистрите на НОИ, жалб. В. не отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1 от КСО, поради което няма право на ПОБ.

В оспореното Решение е посочено, че осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и продължава до прекратяването й (чл. 10 от КСО). Едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено, е да осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на осигуряване за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Ответника посочил, че от събраните по преписката доказателства се установява по безспорен начин, че жалб. В. не е осъществявала трудова дейност при осигурителя „Цанков Строй 2020“ ЕООД – гр. Самоков, съответно за нея не възниква основание за осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, респ. не е придобила качеството на осигурено лице за периода 01.01.-30.06.2023г.

Въз основа на тези аргументи, с оспореното Решение ответника е потвърдил разпореждане № 121-00-2749-5/29.03.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателят е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

По делото са представени фишове за заплати, от името на „Цанков Строй“ ЕООД – гр. Самоков по отношение на жалбоподателката за периода м.юли 2022 – м. юли 2023г., разчетно – платежни ведомости, отчетни форми за не/явяването на работа, графици за работно време, длъжностна характеристика, договор за наем на недвижим имот, стокови разписки; ведомости за заплати, издадени от „Фама 86“ ЕООД, трудова книжка на жалбоподателката.

Видно от справка от ТД на НАП – София област, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО по отношение на жалб. В. са заличени от НОИ, подадени на 13.03.2024г., промяна на данните в НАП на 14.03.2024г.

Пред съда св. А. посочва, че познава жалбоподателката. През 2022-2023 г. срещала жалб. В. до жилището си в гр. Пещера, [улица]. Помещението, в което работела последната се намирало на [улица] представлявало по-голяма стая в приземен етаж. Там св. А. виждала жалб. В. да отключва и заключва помещението, да предава материали – стериопори, мрежи за изолация. Жалб. Вранчена й споделила, че държи склада и отговаря за него, приемала и предавала материали.

С цел установяване на обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото е допуснато и изслушано заключението на съдебно-почеркова експертиза, прието и неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно, от което еднозначно се установява, че подписът за „Работодател“ в трудов договор №3 от 12.07.2022год., сключен между „Цанко строй 2020“ ЕООД и И. М. В. не е положен от Ц. К. М.; Подписите за „работодател/управител“ настр.13-15 от трудовата книжка №1441 на И. М. В. с бланков номер серия Щ №290040 не са положени от Ц. К. М.; Подписите за „Управител“ в разплащателните ведомости на „Цанко строй 2020“ ЕООД за м.юли и м. август 2022год. не са положени от Ц. К. М..

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.117 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесното решение е от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, касаещо отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното Решение.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение – Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването му. С решението Директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането на ръководителя по осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Пазарджик, като допълнително е изложил мотиви по съществото на спора.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В обстоятелствената част на решението се съдържат възприетите от административния орган фактически данни и са посочени относимите правни норми, които обосновават взетото решение. В достатъчна степен на яснота са индивидуализирани както предмета, така и адресата на произнасяне, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на административен акт.

Материалното право на парично обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а от КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3/ не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Легалното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният.

В конкретната хипотеза липсва сключен трудов договор с „Цанко Строй“ ЕООД, тъй като подписите върху него, трудовата книжка на жалбоподателката и горепосочените разчетно-платежни ведомости не са подписани от неговия управител. По делото не са налице данни какъв е реалният обем на продукцията на „Цанко Строй“ ЕООД как и дали същата е реализирана на пазара именно от същите. В представените разчетно-платежни ведомости и фишове за заплати липсват подписи на жалбоподателката, на определеното за това място, както на касиер и счетоводител. В този смисъл, недоказани остават твърденията, че дружеството е осъществявало дейност, съответно жалбоподателят е полагал труд в полза на осигурителя, като е изпълнявал дейност като „склададжия“. В процесния период липсват подадени справки - декларации по ЗДДС от страна на „Цанко Строй 2020“ ЕООД, а представените платежни ведомости и др. не установяват по категоричен начин реалното изпълнение на трудова дейност от жалбоподателя в полза на дружеството. Освен това по делото са представени и са влезли в сила задължителни предписания, издадени от НОИ, ТП-София окръг, въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за жалбоподателя са заличени за периода от 01.2023г. до м. 06.2023г. вкл. Горепосочените доказателства, сами по себе, и разглеждани в контекста на събрания в хода на делото доказателствен материал, не свидетелстват по безспорен начин за реализиране на търговска дейност от дружеството, като се отчете и обстоятелството, че „Цанко Строй 2020“ ЕООД няма регистрирани фискални устройства, няма данни за търговски обекти, няма подадени декларации образец №1 и образец №6 в ТД на НАП и други доказателства за упражнявана стопанска дейност. Дали и каква точно трудова дейност е упражнявала жалбоподателката в помещението на [улица] гр. Пещера не може да бъде установено единствено от показанията на разпитаната по делото свидетелка, тъй като следва да са налице други доказателствени източници, които да ги подкрепят, каквито в случая не са налице.

Съгласно константната съдебна практика на ВАС, дори да се приеме, че е налице сключен трудов договор, това обстоятелство не е достатъчно за възникването на осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. В този смисъл Решение № 4739 от 7.05.2022 г., постановено по адм.д. № 274/2022 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение.

В Решение № 4739/17.05.2022г., постановено по адм.дело № 274/2022г. на ВАС е посочено, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният.

Предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период.

По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 200 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя, както и 400 лева – депозит за вещото лице.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. М. В., чрез пълномощника – адв. П., срещу Решение № 1012-12-104#1 от 15.05.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА И. М. В., да заплати на ТП на НОИ – гр. Пазарджик сумата от 600 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО, вр. чл. 117, ал. 1 , т. 2, б. „б“ от КСО.