№ 2
гр. Тополовград, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20242320200049 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издадения против него електронен фиш серия
К № 9222070 от 22.05.2024 г., издаден от ОДМВР-Хасково е
незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалноправните и
процесуалноправните норми, като пълномощника в съдебно заседание
посочва, че не е изяснена фактическата обстановка предвид това, че не е ясно
каква е посоката на движение на засечения автомобил, тъй като е налице
противоречие в приложените в преписката писмени доказателства по-
специално издадения електронен фиш и отбелязването в протокола за
използване на АТСС, както и липсват доказателства за правоспособността на
контролните органи и по-специално доказателства за преминал курс на
допълнително обучение, а и не е установено по безспорен и категоричен
начин, че се касае за „населено място“ по смисъла на разпоредбите на ЗДвП.
Поради което се претендира да бъде отменен издадения електронен
фиш като незаконосъобразен. Претендират се и направените по делото
разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, но процесуалния му
1
представител се явява лично и поддържа жалбата, като в съдебно заседание
подробно доразвива съображенията си относно незаконосъобразността на
обжалвания електронен фиш.
АНО не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат
становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 22.05.2024 г., в 13:08 часа в с.Княжево, общ.Тополовград,
обл.Хасково, на ул.*********“, при ограничение на скоростта в населено
място 50 км./ч, АТСС насочен в посока гр.Тополовград, с толеранс минус 3
км. е заснело МПС – лек автомобил, марка „***********“ с рег. № *********,
за което е установена стойност на скоростта 83 км./ч. и съответно превишение
33 км./ч. Автомобила е собственост на Х. Л. С. от гр.С., видно от приложената
справка за регистрация на автомобила. Съответно издаден е електронен фиш
за налагане на глоба серия К с № 9222070 в който е записано, че е извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена „глоба“ на нарушителя в размер на 400 лева. Към
преписката са приложени: протокол за използване на АТСС, снимков материал
на последното, както и на автомобила, протокол за проверка на АТСС, справка
за регистрация на автомобила и справка за нарушител/водач.
По искане на съда е изпратено от ОПУ-Хасково към АПИ писмо в което
е предоставена информация, че посочените JPS-координати отговарят на път
II-76 км 3+000 и същия е част от Републиканската пътна мрежа, попадащ в
границите на населено място с.Княжево, за което има монтирани пътни знаци
Д11-начало на населеното място, съответно на км 2+796 дясно и км 3+572
ляво.
По искане на пълномощника на жалбоподателя са представени от
Община Тополовград съответно писмо-отговор на подадена молба от
процесуалния представител на жалбоподателя и приложени към него извадка-
копие от ПУП на с.Княжево, извадка на изображение от Google посочващи
точното местоположение на GPS-координатите и съответно декларация от
данъчно задължено лице Д.Х.К.. От всички тези писмени доказателства се
установява, че процесните GPS-координати съвпадат с ул.*********“ в
с.Княжево. Видно от ПУП на селото част от пътния участък на път II-
2
76/Княжево- Тополовград-Българска поляна/ и част от път III-761/Княжево-
Устрем- Радовец/ от Републиканската пътна мрежа попада в строителните
граници на селото и този участък от о.т.1 към о.т.25 представлява част от
ул.*********“, която е и главната улица на селото и съответно имотите
попадащи в регулацията са отредени за жилищно строителство.
По искане на пълномощника на жалбоподателя са представени и
удостоверение за одобрен тип средства за измерване с технически
характеристики от което е видно, че максималното разстояние за най-добро
заснемане на камерата е до 150 м., а интервала на дистанцията за измерване е
до 600 м., както и заповед на МВР от 02.12.2021 г., в която са определени
съответните контролни органи по ЗДвП по структури и в която е записано, че
при осъществяване на дейностите по контрол по чл.165, ал.1, т.1, т.2 и т.11 от
ЗДвП полицейските органи да използват одобрени технически средства и
системи за измерване и контрол след провеждане на специализирано обучение
и изпит.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
документи издадени в съответната форма и ред и не са оспорени от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли изцяло
като обжалвания електронен фиш се потвърди като напълно законосъобразен.
По безспорен начин по делото се установява, че от обективна и
субективна страна жалбоподателя е осъществил нарушението за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност.
От приложените писмени доказателства и с оглед предоставената
информация в писмо с вх.№ 1322/31.10.2024 г. на ОПУ-Хасково, както и с
оглед установеното в изпратените от Община Тополовград писмени
доказателства, съдът намира, че в действителност се доказва извършено
нарушение за скорост, като автомобила собственост на жалбоподателя се е
движил със скорост с 33 км/ч над допустимата, касае се за населено място тъй
3
като в писмото и в документите на общината изрично е посочено, че JPS-
координатите и местонахождението на заснетото превозно средство попада в
обхвата на населеното място – с.Княжево и съобразно разпоредбата на чл.21
ал.1 от ЗДвП максимално допустимата скорост в населено място без да е
необходимо да има поставен знак В26 е 50 км/ч. От приложените към
преписката документи безспорно се установява и това, че АТСС е изправно,
спазени са всички правила за неговото поставяне, отчитане, както и правилата
за заснемане. Спазени са всички изисквания на разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП, тъй като електронния фиш е издаден законосъобразно в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, наложена е глоба в размер, определен за
съответното нарушение, електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното и заплащане.
За това съдът намира, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП и с оглед разпоредбата на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, съгласно която
за превишаване на скоростта от 31 до 40 км./ч , се налага глоба 400 лева
правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
С оглед на изложеното като напълно законосъобразен и правилно
издаден обжалвания ЕФ следва да се потвърди.
Съдът не възприема направените от пълномощника на жалбоподателя
възражения относно факта, че не се касае за населено място по смисъла на §6
т.49 от ДР на ЗДвП, тъй като от приложените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че посочените JPS-координати
попадат в границите на населено място с.Княжево и има монтирани знаци
начало и край на населеното място в които попада и заснетото МПС. Също
така безспорно е установено и къде точно се намира ул.*********“ посочена
като място на извършване на нарушението, която се установява, че е и
главната улица на селото. Също така от представените от общината извадка от
ПУП и декларация се установява, че се касае за застроена със сгради
територия в регулацията на селото и имотите попадащи там са отредени за
4
жилищно строителство. Т.е. безспорно от доказателствата по делото се
установява, че мястото където е заснет автомобила с оглед посочените JPS-
координати е „населено място“ по смисъла на горепосочената разпоредба и се
опровергават напълно възраженията на пълномощника на жалбоподателя.
Съдът не възприема и другото възражение на пълномощника, че не е
доказано и установено по безспорен начин посоката на движение на
автомобила, а АНО е този който следва да докаже по безспорен начин това.
Действително в електронния фиш който е издаден е записано, че АТСС е
насочен в посока гр.Тополовград, т.е. засича движещите се от гр.Тополовград
МПС-та, а в протокола за използване на техническото средство от 22.05.2024 г.
е записано посока на движение на контролираните МПС-та „към
гр.Тополовград“. В същото време обаче , в същия този протокол за използване
в следващата графа „посока за задействане“ е написано „приближаващи“, т.е
тези превозни средства които приближават поставеното АТСС. От снимковия
материал който също е приложен към преписката съвсем ясно се вижда, че
процесния автомобил е заснет в неговата предна част, а не в неговата задна
част, т.е. той е бил приближаващ се към АТСС за да бъде заснета предната му
част, а не отдалечаващ се, защото в противен случай ще бъде заснета задната
му част което е доказателство, че процесния автомобил се е движил в посока
от гр.Тополовград така както е било насочено самото АТСС и така както е
записано и в графата „посока за задействане“ в протокола за използване на
АТСС.Също така на снимковия материал в графата локация на записа след
установените + 86 км/ч изрично е записано (Приближаващ) и разстоянието от
124 м , което е в рамките на допустимото съгласно приложеното по искане на
пълномощника на жалбоподателя удостоверение за одобрен тип средство за
измерване.Единствено в случая е сгрешено отбелязването в протокола за
използване на АТСС, направено собственоръчно от служителя Д.Д. съобразно
подписа по-долу в графата „посока на движение на контролираните МПС-та“,
което обаче е ясно, че е техническа грешка при изписването и се опровергава
от другите две приложени към преписката доказателства, а именно снимковия
материал,който отразява записа в техническото средство без човешка намеса
и отбелязването в същия този протокол в графата „посока за задействане“ и
именно тези доказателства потвърждават и правилно отразеното в
обжалвания електронен фиш и то е, че действително са били заснемани
приближаващите към камерата МПС-та движещи се в посока от
5
гр.Тополовград. Това разминаване и тази техническа грешка, която се
опровергава от събраните по делото доказателства по безспорен начин и явно
е очевидна грешка при собственоръчното изписване и попълване на протокола
– Приложение към чл.10, ал.1 в никакъв случай не е съществено и не може да
обуслови извода, че не е извършено от обективна и субективна страна
нарушението и че издадения електронен фиш е незаконосъобразен.
Относно третото възражение което се посочва от пълномощника на
жалбоподателя съдът също намира, че то е неоснователно и не води до
незаконосъобразност на обжалвания фиш. Действително към делото е
приложена заповед на МВР в която е записано, че при извършване на
контролната си дейност по чл.165 от ЗДвП съответните полицейски органи
трябва да използват технически средства одобрени по реда на Закона за
измерванията след провеждане на специализирано обучение и по делото не са
представени документи за такова от АНО. В случая обаче съдът не счита, че
непредставянето на такова доказателство за специализирано обучение е
нарушение на процесуалните правила от страна на АНО и с непредставянето
на такова доказателство АНО не е изпълнил задължението си да докаже по
безспорен и категоричен начин извършването на процесното нарушение. Това
дали са налице или не доказателства за проведено специализирано обучение
на съответните контролни органи не е елемент от фактическия състав в случая
и неможе да влияе на изводите за законосъобразност на обжалвания акт. По
принцип електронния фиш е акт, който се издава в отсъствието на контролен
орган и това кой е поставил самото АТСС, кой е настроил самото му действие
и работата в конкретния ден и час не е съществен елемент от предмета на
производството и не е в задължението на АНО да доказва наличието или не на
специализирано обучение на служителите си, които по принцип работят с
технически средства. Достатъчно е да се докаже извършване на
административното нарушение , което в случая е безспорно установено, както
и че са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно издаването и
съдържанието на електронния фиш, а те както се посочи по-горе са спазени
изцяло от АНО.Освен това по делото не се установиха факти и обстоятелства
от които да се направи извод,че не са спазени и разпоредбите и на специалния
подзаконов акт , регламентиращ контролната дейност с АТСС , а именно
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тази Наредба е
6
издадена от Министъра на вътрешните работи и в нея подробно са уредени
условията и реда за използване на АТСС, като в нея няма поставено такова
задължително изискване за специализирано обучение за да бъде
законосъобразно използването на техническите средства. Поставянето на
такова изискване/и то не е записано като задължително,видно от т.5.3. за
разлика от другите две точки 5.1. и 5.2./ е във вътрешноведомствен акт и това
дали АНО е доказал или не спазването на това изискване може да доведе
евентуално до ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителите за
неизпълнение на заповедта/което не е относимо към предмета на делото/,но в
никакъв случай не води до незаконосъобразност на
административнонаказателното производство, нито пък от липсата на такова
доказателство може да се прави извода за неспазване условията и реда за
използване на АТСС и от там да се извежда незаконосъобразно вменена
административнонаказателна отговорност на нарушителя/жалбоподателя/.
С оглед на гореизложените подробни съображения и доводи съдът
счита, че възраженията на пълномощника на жалбоподателя са изцяло
неоснователни и не дават основание да се направи извода, че обжалвания
електронен фиш е незаконосъобразен, напротив последния е издаден в
съответствие с материалноправните и процесуалноправни норми и следва да
се потвърди като напълно законосъобразен .
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 9222070 от 22.05.2024 г., издаден от
ОДМВР-Хасково, с който на Х. Л. С. с ЕГН ********** от гр.С., *********, е
наложено наказание: „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл.189 ал.4
във вр. с чл.182 ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7