О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ..........
гр. Варна,
16.07.2020г.
Варненският
районен съд, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито съдебно
заседание, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2520 по описа за 2020г.
на ВРС, 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искове на И.К..
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.181, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД
срещу Министерство на вътрешните работи, гр.София, като този ответник се
поддържа изрично и въпреки указанията на съда, с уточняваща молба на ищеца по
делото (л.44-45).
При служебната проверка по чл.130 ГПК съдът намира следното:
Ответникът Министерство на външните работи гр. София не е надлежно
пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове за заплащане на
допълнително възнаграждение за храна и лихва за забава. Защото надлежният
ответник по искове за възнаграждение и обезщетения, свързани с изпълнението на
служебните правоотношения на служителя е съответната служба, учреждение или
поделение, в което служителят е назначен и полага труда си, независимо от
органа по назначението. Правилото на чл. 61, ал.2 от КТ, че когато трудовият
договор се сключва с по – горестоящия спрямо работодателя орган, трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, е
приложимо по аналогия при действието на Закона за държавния служител, когато
трудовото правоотношение възниква от акт на компетентен за назначението орган,
който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се
осъществява в рамките на друго учреждение (Решение №11/27.01.2016г. по
гр.д.№ 3330/2015г. на ВКС, ГО и цитираната в него съдебна практика).
Съобразно ТР 1/2010г. на ОСГК на ВКС, в т.ч. и в мотивите на същото,
въпросът относно надлежния ответник касае допустимостта на производството.
С оглед на изложеното и като взе предвид, че съобразно твърденията в
исковата молба и представените доказателства ищцата осъществява служебните
задължения в рамките на ОД на МВР, съдът намира, че производството срещу
Министерството на вътрешните работи на Република България следва да бъде прекратено
като недопустимо.
Отдено съдът е изпълнил и задължението си да даде указания относно
сочения от ищеца ответник, като той е поддържан изцяло с уточняващата молба.
Воден от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството гр.д. №
2520 по
описа за 2020г. на ВРС, 9-ти с-в, на осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………