№ 16873
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110170911 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД вр. чл.
87, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ЕУРОПА БУЛИЪН“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „ГРОУВ ГЛОБАЛ КОНСУЛТ“
ЕООД, ЕИК *********, с която се иска от съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 7200 лв., представляваща платен на отпаднало основание аванс по договор за
консултантска услуга, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 28.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът „ЕУРОПА БУЛИЪН“ ЕООД, ЕИК *********, твърди, че с ответника са
сключили договор за консултантски услуги, свързан с подбор на персонал според
изискванията на клиента, по предоставени от последния инструкции и всякаква
допълнителна информация. Поддържа се, че ответникът се е задължил да изпрати на ищеца
автобиографиите на одобрените кандидати по имейл, а ищецът се е задължил да информира
ответника дали тези кандидати са част от базата им данни в рамките на 3 работни дни. Също
така ответникът се е задължил да гарантира за всички предложени кандидати, като направи
оценка на същите по време на срещите с тях и потвърди, че данните, декларирани в CV,
отговарят на изискванията на ищеца. Ответникът следвало да проведе селекция на
кандидатите и да представи на ищеца документите на препоръчаните кандидати в 4-
седмичен срок от датата на подписване на договора между страните. Сочи, че в т. 4.1 било
предвидено заплащането на консултантски хонорар, дължим само и единствено, ако ищецът
1
назначи предложен от агенцията - ответник кандидат. Навежда твърдения, че след
подписване на процесния договор, на 07.08.2024 г., е платил авансово на ответника сумата в
размер на 7200 лв. като ангажимент за сериозност, като след намиране и одобряване на
подходящи кандидати от нейната стойност щели да бъдат приспаднати хонорарите за всеки
конкретен нает кандидат до нейното изчерпване. След извършеното плащане ответникът не
бил намерил и представил на ищеца нито един потенциален кандидат за служител, който да
отговаря на поставените изисквания, с оглед което ищецът намерил сам необходимите му
служители и така запълнил вакантните си позиции. Тъй като ответникът не изпълнил
задълженията си по договора за консултантски услуги, ищецът му изпратил уведомление за
прекратяване на договора на електронната му поща. След разваляне на договора, авансово
платената сума от 7 200 лв. се явявала платена на отпаднало основание, поради което
ответника дължал нейното връщане на ищеца. С оглед изложеното моли за уважаване на
иска. Претендира присъждане на разноски по делото.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ГРОУВ ГЛОБАЛ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК
*********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Й. А., с който оспорва иска, по
основание и размер. Не оспорва, че между страните е възникнало облигационно отношение,
въз основа на сключен на 06.08.2024 г. договор за консултантски услуги, по силата на който
ответникът, в качеството си на изпълнител, се е задължил да извършва действия по
предоставяне на консултантски услуги, свързани с подбор на персонал по изисквания на
дружеството ищец. Не оспорва, че на 07.08.2024 г. е получил авансово възнаграждение в
размер на 7200 лв., заплатено от ищеца по банков път. Поддържа, че е изпълнил всички
задължения, предвидени в договора, като е осъществил подбор и изпратил автобиографиите
на подходящите кандидати до ищеца. Твърди, че от над 30 броя автобиографии ищецът е
одобрил повече от половината, като ответникът е организирал 18 бр. интервюта. Поддържа,
че от своя страна, ищецът е изразил желание да наеме поне петима от предложените
кандидати на трудово правоотношение. Излага, че причината да не бъдат сключени
въпросните трудови договори е отказът от страна на кандидатите, доколкото последните не
са одобрили предложената от ищеца оферта за работа. Ответникът поддържа, че не следва да
носи отговорност относно отказа на кандидатите да сключат договори с ищцовото
дружество, доколкото не определя условията на труд. Посочва, че при изпълнение на
договора ищецът не е правил възражения за лошо изпълнение, неточно или непълно
изпълнение. Добавя, че ищецът многократно е отказвал да проведе интервюта с предложени
от ответника кандидати, поради липса на свободно време, тъй като негови служители са
били в отпуск. Оспорва процесният договор да е бил надлежно развален с отправеното
едностранно волеизявление от ищеца. Заявява, че ищецът не му дал срок за изпълнение,
нито е посочил в какво се изразява лошото изпълнение на задълженията, вменени на
ответника с договора. Поддържа, че ищецът е оттеглил едностранно поръчката, като за
свършената работа се полагало заплащане на възнаграждение, съобразно извършената
работа и разходите по нейното изпълнение. Твърди, че от заплатеното възнаграждение
2
следва да бъдат приспаднати разходите за време, труд и средства. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
Моли за допускане на свидетелски показания, чрез разпита на един свидетел, при
режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата около изпълнението на процесния
договор и извършените от ответника разходи, направени в изпълнение на договора.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи от фактическа и правна страна
следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска, съдът е възложил да докаже: 1.валидно
възникнало между страните правоотношения по сключен договор за консултантски услуги,
свързани с подбор на персонал, според изискванията на клиента, предоставените от
последния инструкции и всякаква допълнителна информация; 2. по който ищецът е
изпълнил задължението си да направи авансово плащане в посочения размер; 3. надлежно
разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на ответника, предвидени в
договора.
В тежест на ответника по иска, при установяване на горните факти от страна на ищеца,
е възложено да докаже точно изпълнение по договора, респективно – че е възстановил
процесната сума.
Между страните няма спор, че помежду им е възникнало облигационно
правоотношение, въз основа на сключен на 06.08.2024 г. договор за консултантски услуги, по
силата на който ответникът, в качеството си на изпълнител, се е задължил да извършва
действия по предоставяне на консултантски услуги, свързани с подбор на персонал по
изисквания на дружеството-ищец. На 07.08.2024 г. ответникът получил авансово
възнаграждение в размер на 7200 лв. с ДДС, заплатено от ищеца по банков път. Тези
обстоятелства са обявени от съда за безспорни, с приетия окончателен доклад по делото.
По делото са приети множество писмени доказателства, представени и от двете страни,
които са относими към релевантните за иска, факти и обстоятелства.
Видно от Договора за консултантска услуга от 06.08.2024 г., ищеца в производството, в
качеството си на Клиент е възложил на ответника, в качеството му на Изпълнител, който
срещу възнаграждение приел да предостави консултантски услуги, свързани с подбор на
персонал, сп. изискванията на Клиента. В изпълнение на договора, Изпълнителя следвало да
изпраща автобиографиите на одобрените кандидати по имейл на Клиента, а последния да
информира Изпълнителя дали тези кандидати са част от базата им данни в рамките на 3
работни дни. Изпълнителят се задължил също да гарантира за всички предложени от него
кандидати, като направи оценка на същите по време на лична среща с тях, и след
верифициране на информацията от CV-го на кандидатите. По искане на Клиента,
Изпълнителя се задължил да тества специфични познания и умения на кандидатите, както и
да им представи тест или въпросник за попълване, като изпрати отговорите на Възложителя.
Изпълнителят се задължил да информира по всяко време Клиента за изпълнението на
3
договора, както и да представи документите на препоръчаните кандидати до 4 седмици след
подписване на договора, в т.ч. да обсъди препоръките на Клиента за всеки препоръчан
кандидат и in fine да организира срещи между Клиента и препоръчаните кандидати.
Изпълнителят се задължил също да информира останалите кандидати относно резултата,
след получаване на писмена информация от Клиента за избрания кандидат, да пази
конфиденциалността на информацията за Клиента и да осигури подмяна на кандидат при
условията на т.5 от Договора.
От своя страна, Клиентът се задължил да предостави нужната на Изпълнителя
информация за своята компания и специфично описание на позицията/-иите, и профила на
кандидатите, да обмисли предложения от Изпълнителя кандидат, както и да даде своето
решение за него в рамките на 5 работни дни; да осигури на Изпълнителя информация за
дните и времето за провеждане на интервюта и за решението си относно всеки кандидат до 5
р.д. след провеждане на интервютата. В чл.4 от договора, страните уговорили условията на
плащане, като съгл. т.1 възнаграждението, което се дължи на Изпълнителя за търсене на
специфицираните съгл. Договора позиции, е в размер на: за служител – 1 БРЗ на кандидата
без ДДС, но не по-малко от 2000 лв.; за ръководител-екип и изпълнителен директор/член
на борда на Директорите – след договаряне и подписване на Анекс. В т.2 уговорили, че
договореното възнаграждение се дължи на Изпълнителя до третия работен ден след
представяне на фактура, а фактурата ще бъде издадена не по-късно от 3 работни дни, след
потвърждение от Клиента за наличие на избран кандидат. Възнаграждението следвало да се
преведе на изпълнителя, по посочена в договора банкова сметка. Клиентът се задължил да
плати консултантския хонорар, описан в т.4.1. „в случай, че наеме кандидат, предложен от
Изпълнителя“, а в случай, че в срок от 1 година от подписване на договора, клиентът наемел
кандидат, предложен от изпълнителя, който първоначално е отхвърлил, изпълнителя щял да
му дължи 10 % от годишното брутно възнаграждение за този кандидат, независимо от
формата на наемане.
В т.6 страните уговорили условия, във връзка със срока на договора и неговото
прекратяване. Съгласно т.6.1. договорът се сключвал за 12 календарни месеца, с възможност
за автоматично подновяване със същата продължителност и при същите условия, освен ако
някоя от страните не заяви, че желае друго. В т.6.2., страните се уговорили, че всяка от тях
има право да прекрати договора едностранно с 30 дневно писмено предизвестие до другата
страна.
На 06.08.2024 г., Изпълнителят издал проформа фактура за сумата от 7 200 лв. с ДДС, в
основанието на която вписал „консултантски услуги по подбор на персонал“, а на следващия
ден, 07.08.2024 г., Клиентът превел авансово възнаграждението, в полза на изпълнителя.
По делото е прието като доказателство Уведомление от 27.09.2024 г. /на л.20/
отправено от страна на Изпълнителя „Гроув Глобал Консулт“ ЕООД до Клиента „Еуропа
Булиън“ ЕООД, в което последния изрично е заявил на Изпълнителя, че „прекратява
едностранно договора от 06.08.2024 г., поради незадоволителни резултати“ като
поискал да се издаде кредитно известие за сумата от 7200 лв. и същата да бъде възстановена
4
на Клиента по посочената банкова сметка. Няма данни дали и кога е получено това
уведомление от Изпълнителя.
Приет е като доказателство още, имейл от 08.10.2024 г., в който ищеца е отправил до
ответника по негови думи „покана за доброволно изпълнение“, като го поканил в 7 дневен
срок от получаването й да преведе обратно недължимо изплатената сума от 7200 лв., като в
противен случай, го предупредил, че ще се обърне към компетентния съд и ще образува
изпълнително производство, което ще натовари ответника с допълнителни разноски. В
доказателствата по делото се намира и имейл, който е препратен от дружеството-ищец до
неговия процесуален представител адв. К., в който поясняват, че „препращаме
изпратената до длъжника ПДИ, ведно с приложенията към нея, на 08.10.2024 г.
Поканата е изпратена преди изтичане на срока на предизвестието за прекратяване,
изпратено от наша страна.“ За периода от сключването на договора до неговото
едностранно прекратяване от страна на Възложителя, между страните е разменена и чат
кореспонденция, по приложението Viber /приложена на л.38-59, представена от ответника и
приета като неоспорена от ищеца/, от която се установява, че още на 07.08.2024 г.
Изпълнителя е започнал дейности по подбор на персонал за Клиента си, като е започнал да
изпраща СV- та и да организира срещи между подбрани от него кандидати и Клиента, като
работодател. Видно от кореспонденцията, Клиента е предоставял много малко възможни
часове за срещи с предложените му кандидати, което затруднявало процеса по подбор и
евентуалното им одобряване за сключване на договор.
Въпреки тези затруднения и невъзможността за организиране на много срещи през м.
август 2024 г., поради използване на отпуск от страна на служителите на Клиента, все пак
последния одобрил няколко кандидати, изпратени му от Изпълнителя, на които изразил
желание да предложи договор. До 11.09.2024 г. страните провеждали интензивна
кореспонденция и обсъждали отделни насочени от Изпълнителя кандидати за работа.
Видно и от показанията на разпитаната като св. Н. П. Ч. /служител на ответното
дружество/ на същата е било възложено да набира служители за „Еуропа Булиън“, през 2024
г., около август-септември. В изпълнение на възложената работа, свидетелката споделя, че
тя и нейния екип са използвали различни джоб бордове и канали, където са публикували
обяви за работа, правили са директен хед хънтинг, като са търсили проактивни кандидати
директно в социалните мрежи, но обикновено се свързвали с кандидатите по телефон, в
т.ч. чрез използване на камери. Свидетелката Ч. споделя още, че „в интерес на истината, в
онзи период изпращахме може би средно около 30-40 кандидати“, а от управителя на
фирмата – изпълнител получавали информация, че някой от насочените се харесват и са
стигнали до етап интервю. Не си спомня обаче някой да е бил назначен на работа.
По делото също липсват доказателства за реално сключени договори с кандидати,
предложени от фирмата- изпълнител, настоящ ответник.
Други доказателства, които да са относими към релевантните по делото факти и
обстоятелства, за които съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, не са
представени.
5
От правна страна, по иска с правно основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД, съдът
достигна до следните изводи:
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, е
длъжен да го върне. В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е да докаже, че 1.
между страните е сключен договор; 2. в изпълнение на който ищецът е престирал парична
сума, в претендирания по делото размер, както и 3. че процесният договор е развален. Във
връзка с твърденията на ищеца за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, в
негова тежест бе да докаже съдържанието на задълженията на ответника, за които твърди
наличие на виновно неизпълнение, т.е. че са били налице предпоставките за разваляне на
договора, факта, че срокът за неговото изпълнение, съгласно уговореното в договора, е
изтекъл, евентуално, че към този момент изпълнението вече е било безполезно за ищеца ;
отправянето от ищеца до ответника на изявление за разваляне на договора.
При съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, в т.ч.
приложените на хартиен носител, текстови съобщения от Viber, част от провежданата между
страните електронна кореспонденция, по време на изпълнение на договора, която не е
спорно, че е разменена между представители на двете страни по делото, съдът приема, че
ищеца не установи при условията на пълно и главно доказване възложените му в тежест
предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което същия се явява неоснователен.
Това е така, на първо място поради неустановяване на виновно неизпълнение от страна
на ответното дружество на възложената работа по предоставяне на консултантски услуги по
подбор на персонал за ответника. Напротив, от приетите множество доказателства се
установява, че ответника в краткия период на съществуване на договора от 06.08.2024 г., е
осъществявал дейности, насочени именно към подбор на подходящи за позициите на
ответника, кандидати, организирал е срещи между кандидатите и ответника, изпращал е
автобиографии на потенциални кандидати, публикувал е обяви в различни платформи за
наемане на работа. От показанията на разпитаната свидетелка Ч. също се потвърждава
ангажираността и заетостта на служителите на ответното дружество с дейностите по
подбора на персонал за ищцовото дружество, които дейности са осъществени през периода
м. август до м. септември 2024 г. Окончателното сключване на трудов договор между ищеца
и представените му кандидати, е действие, извън сферата на влияние и въздействие на
ответника, и няма как това крайно действие да бъде поставено като условие за заплащане на
извършената от ответника, работа. Възнаграждението по договора се дължи за цялостното
предоставяне на консултантски услуги, свързани с подбора на персонал, съгласно
изискванията на клиента и съобразно неговите инструкции и предоставена информация, а не
само при сключен трудов договор между кандидат, изпратен от ответника, и ищеца.
Обратното тълкуване би довело според настоящия състав на съда до липса на един от
основните елементи на договора за изработка /частен случай на който се явява и процесния
договор за консултантски услуги/, а именно липса на валидно уговорено дължимо
възнаграждение /задължителна предпоставка за валидността на възмездните договори/,
което се дължи на изпълнителя от възложителя, при изпълнение на уговорената работа.
6
Съгласно чл.258 от ЗЗД „с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение“. Разпоредбата на чл.264 от ЗЗД сочи, че „поръчващият е
длъжен да приеме извършената, съгласно договора работа, както и да заплати
възнаграждението за приетата работа /чл.266 от ЗЗД/.
Практиката на ВКС е константна по отношение на тълкуването на договорите и
необходимостта от изясняване действителната воля на контрагентите, чрез тълкуване на
отделните уговорки при спазване на обективните критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД.
Съдът не следва да подменя волята на страните, а да тълкува договорните клаузи поотделно
и във връзка една с друга, в смисъла, произтичащ от договора, като изхожда от неговата цел,
обичаите в практиката и добросъвестността /в този см. Решение № 60169 от 28.01.2022 г. на
ВКС по т. д. № 2012/2020 г., I т. о., ТК; Решение № 74 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. №
1698/2018 г., II т. о., ТК и др./.
С оглед изложеното и при извършване на тълкуване на разпоредбите на договора за
консултантски услуги от 06.08.2024 г., сключен между страните, касаещи уговореното
възнаграждение, съдът приема, че на ответника се дължи възнаграждение за извършване
на всички необходими действия, чрез предоставяне на консултантски услуги, свързани с
подбор на персонал, сп. изискванията на Клиента, предоставените от него инструкции и
допълнителна информация, съгл. чл.2.1. от договора, определящ предмета му, вкл.
действията по т.2.2. и т.3.1. сочещи задълженията на изпълнителя по договора, а не
единствено и само, в случай, че Клиента наеме кандидат, предложен от Изпълнителя.
Действителната воля на страните се извежда и от т.3.2., б.“г“, изр. второ, сп. която
разпоредба на договора, Клиентът ще дължи възнаграждение, независимо от формата на
наемане, дори за кандидат, насочен от ответника, който е нает от ищеца в рамките на една
година от подписване на договора за консултантски услуги, след като е бил първоначално
отхвърлен от Клиента. Последното идва да покаже, че страните са уговорили възмездност на
положения от консултанта труд и престиран краен резултат /подбор и насочване на
кандидати за обявени от клиента свободни позиции, по предварително обявени
критерии и изисквания /, като възнаграждението се дължи независимо от факта на наемане
на някой от кандидатите на трудов или друг вид, договор. Окончателното решение за
сключване или не на трудов договор, следва да се вземе от трети лица /в случая ищцовото
дружество- Клиент и насочените от ответника кандидати за съответната позиция/ и е
независимо от волята на ответника. Ето защо, липсата на сключени договори, в резултат на
извършената от ответника консултантска дейност, не следва и не може да бъде вменено във
вина на Изпълнителя по договора за консултантски услуги, още по-малко този финален
резултат да се квалифицира като „виновно неизпълнение“ на задълженията на ответника по
сключения с ищеца, договор.
В конкретния случай се установява безспорно, че ответното дружество е извършвало
възложените му с договора дейности, според указанията на възложителя /ищеца/, като в
нито един момент последния не е възразил за неправилно лошо или непълно изпълнение по
7
договора, което води до извод, че за ответника е възникнало право да претендира заплащане
на извършената от него работа, след като същата е била приета без забележки от ищеца.
От разменената между страните вайбър кореспонденция /представена от ответника и
неоспорена от ищеца/, не се установява, Клиента /настоящ ищец/ да е имал забележки, във
връзка с качеството на изпълняваната работа, а дори напротив, същия е одобрил значителна
част от предложените му кандидати, като дори е изразил готовност с някой от тях да сключи
трудов договор. Въпреки, че до такива договори не се е стигнало, това не би могло да се
вмени във вина на ответника, още по-малко да бъде условие за липсата на плащане на
извършените дейности по предоставените вече консултантските услуги, за които е сключен
договора от 06.08.2024 г.
По делото няма доказателства авансово преведената от ищеца сума на ответника от
7 200 лв., за кои и какви по вид дейности по договора, е заплатена. Както се посочи по-горе,
единствено в чл.4, т.1, б.“а“ от договора се сочи, че възнаграждението което се дължи „за
търсене на специфицираните позиции, в частност за „служител“ възлиза на 1 брутна
заплата на кандидата без ДДС, но не по-малко от 2000 лв.“. Прави впечатление, че в тази
разпоредба на договора, възнаграждение е уговорено „за търсене на кандидат за
специфицирана позиция“, а не за нает кандидат.
На следващо място, договорът е сключен за 12 месеца, с възможност за автоматично
продължаване при същите условия, а ищеца е предприел неговото предсрочно прекратяване
още преди изтичане на 2 месеца от сключването му, който срок предвид спецификата на
възложената работа, е твърде кратък, за да се установи лошо или некачествено изпълнение,
което да е условие за разваляне на договора, поради неизпълнение, а и такова не се
констатира от доказателствата по делото.
Предвид това, съдът приема, че прекратяването на договора е предприето от ищеца, въз
основа на чл.6.2., предвиждащ възможност за всяка от страните да може да го прекрати
едностранно с 30 дневно писмено предизвестие, а не чрез изявление за разваляне на
договора, поради неизпълнение.
Дори самия ищец, към дата 30.10.2024 г., откогато датира имейла до адв. К. /на л.19/, е
посочил ясно, че прекратяването на договора между страните, е резултат от неговото
едностранно отправено волеизявление за прекратяване, съгл. предвидената в договора
възможност за предсрочното му прекратяване с 30 -дневно писмено предизвестие до другата
страна, а не поради виновно неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения по
договора.
В заключение следва да се приеме, че от страна на ответното дружество /изпълнител по
договора за консултантски услуги/ не е допуснато соченото от ищеца виновно неизпълнение,
респ. че в правната сфера на последния не е възникнало субективното потестативно право
едностранно да преустанови договорната обвързаност, като развали договора по смисъла на
нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, поради което и отправеното до ответника уведомление от
27.09.2025 г., не е породила целеното с него правно действие.
8
Следователно, след прекратяване на договора, което се установи, че не е по вина на
Изпълнителя, за Възложителя не възниква право да иска връщане на платеното
възнаграждение по договора. Напротив, основателно се явява възражението на ответника,
заявено с ОИМ, че му се полага заплащане на дължимото възнаграждение, равняващо се на
изплатения аванс, за вече извършените дейности по договора за консултантски услуги, след
като ищецът е предприел едностранно прекратяване на договора, без виновно поведение от
страна на Изпълнителя. Трайно установената съдебна практика, изразена и в ППлВС №
1/1979 г., е в смисъл, че на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД - може да се
претендира връщане на авансово платена сума, въз основа на договор, развален поради
неизпълнение. В същия смисъл са и последващите решения на ВКС, като Решение № 138 от
07.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 375/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 139 от 25.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 678/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 311 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1126/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т.
о., ТК и др.
Изводът който се налага е, че заплатената от ищеца авансово сума по договора за
консултантски услуги от 06.08.2024 г., в размер на 7200 лв. с ДДС /действието на който
договор, съдът прие да не е прекратено с обратна сила/, не се явява недължимо платена,
което, от своя страна, обуславя отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. трето ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция, право на разноски има само
ответникът „ГРОУВ ГЛОБАЛ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********. Последния представя
Списък по чл.80 от ГПК, видно от който извършените от него разноски в производството
възлизат на 1000 лв., представляващи заплатено от ответника адвокатско възнаграждение на
адвоката, който го е представлявал в производството. От приложената към договора за
правна защита и съдействие, разписка от 26.05.2025 г. се установява реалното заплащане на
уговореното възнаграждение. В производството не е заявено възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК, поради което и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат изцяло сторените от
него съдебни разноски в размер от 1000 лв.
Така мотивиран, Софийския районен съд, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения „ЕУРОПА БУЛИЪН“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
„ГРОУВ ГЛОБАЛ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200 лв., представляваща платен на
отпаднало основание аванс по договор за консултантска услуга от 06.08.2024 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.11.2024 г., до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, „ЕУРОПА БУЛИЪН“ ЕООД, ЕИК
9
*********да заплати на „ГРОУВ ГЛОБАЛ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
1000,00 лева, представляваща сторените в настоящото исково производство от ответника,
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10