О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221 19.02.2016г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, Търговско отделение,
в закрито
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Окръжен
съдия : Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 301 по описа за 2015 година, за да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140 вр.чл. 146, ал.
1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.Б.,
гражданин на Ирландия, роден на *** год., чрез упълномощения адвокат Д., против
„Бора 2002“ ООД със седалище и адрес на управление София, ул.“Л.Каравелов“ №5А,
с ЕИК *********, представлявано от управителя Боян Бонев, и „Добринище ски“ ЕАД
в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие,
ул.“Чайка“ №1, представлявано от изпълнителния директор Румен Димитров, за установяване по отношение на ответниците
несъществуване на вземането на „Бора 2002“ ООД от „Добринище ски“ ЕАД в размер
на 107 451,21 лв., включено в списък на приетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен
отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му и неупражняването на права.
Постъпили са отговори от „Бора 2002“ ООД и „Добринище
ски“ ЕАД в н.
Преписи от отговорите са били връчени на ищеца с
указание за възможността за подаване на допълнителна искова молба. В срока по
чл.372 от ГПК е постъпила такава, подадена от адв.Д., като пълномощник на
ищеца.
В срока по чл.373 от ГПК са подадени допълнителни
отговори от ответниците.
При това положение, с оглед осъществената двойна
размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Съдът
намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото на осн. чл.374, вр.чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът
твърди в исковата си молба, че с решение №352/06.11.2014 год. по т..№293/2014
год. е открито производство по несъстоятелност на „Добринище ски“ ЕАД. Заявява
се, че на 03.04.2015 год. синдикът на дружеството е обявил списък на приетите
вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ, списък на приетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ
и списък на неприетите вземания по чл.688
ал.1 от ТЗ. Според ищеца, синдикът необосновано и неправилно е включил в
списъка по чл.688 ал.1 от ТЗ вземане на „Бора 2002“ ООД в размер на 107 451,21
лв., произтичащо от споразумение от 17.11.2011 год., както и в списъка по
чл.288 ал.3 от ТЗ вземане в неконкретизиран размер, представляващо законна
лихва върху главницата от 92 069,59 лв. Ищецът твърди, че на 14.04.2015
год., в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ, подал писмено възражение заедно с друг
кредитор „Лежър инвест“ ЕООД вх.№6969/16.04.2015 год., с което оспорил горните
списъци. С определение №650/28.05.2015 год. по т.д.№293/2014 год. на БОС
вземанията на кредитора били изцяло приети.
Ищецът твърди, че всички представени към
молбата за предявяване на вземания от „Бора 2002“ ООД документи са
неавтетнични, с недостоверно съдържание и недостоверна дата частни фиктивни,
подправени и неверни документи. Излага подробни мотиви за свързаност на „Бора
2002“ ЕООД с длъжника и свързаните му лица Боян Бонев, Пепа Ингилизова, „Сънсет
ризорт“ АД, „Агродивелъп“ ЕООД и пр. Твърди, че свързаните лица се уговарят във
вреда на кредиторите си и като такива имат възможност бързо и лесно да сключват
фиктивни сделки. Заявява, че споразумението от 17.11.2011 год. представлява
именно фиктивна сделка между свързани лица, сключена с цел включване на „Бора
2002“ ООД в производството по несъстоятелност като кредитор. Заявява се, че
съдържанието на споразумението е недомислено и от него излиза, че „Бора 2002“
ООД дължи суми на „Добринище ски“ ЕАД, а не обратното. Твърдението за
фиктивност се обосновава с недомисленото съдържание на споразумението и
обстоятелството, че представител и едноличен собственик на капитала на двете
дружества е било едно и също лице – Боян Бонев. Заявява се, че всички,
приложени към молбата за предявяване на вземания документи, са неавтентични, с
недостоверно съдържание и недостоверна дата части фиктивни, подправени и
неверни документи, които се оспорват от ищеца.
Постъпил е отговор на исковата молба от
„Бора 2002“ ООД чрез упълномощените адвокати Г. и Н.. Заявява се, че вземането
на „Бора 2002“ ООД произтича от неплатени фактури, издадени от „Бора 2002“ ООД
по сделки с „Добринище ски“ ЕАД. Твърди се, че по 87 фактури по нотариални
сделки „Добринище ски“ АД в н. дължи на „Бора 2002“ ООД сума в общ размер от 3
082 069,58 лв., от които на 19.07.2007 год. е платена сумата от
2 990 000 лв. по банков път и остават дължими 92 069,58 лв.,
който остатък и до момента не е платен.
Твърди се, че на 17.11.2011 год. е било подписано споразумение между
ответниците, с което страните са уговорили краен срок на плащането на остатъка
от дължимата сума, а именно 17.03.2013 год. Заявява се, че при подписването на
това споразумение е била допусната фактическа грешка в т.“б“, която не влияе
нито на действителността, нито на автентичността на споразумението, тъй като
със същото не се поемат допълнителни финансови задължения, а се уговаря
единствено краен падеж за изплащането на сумата, която се дължи на основание
издадените фактури. Ответникът заявява, че направеното оспорване е
неоснователно и недопустимо, тъй като процесното споразумение е с достоверна
дата по отношение на ищеца – той не е трето лице по см.на разпоредбата на
чл.181 ал.1 от ГПК, доколкото, макар и неучаствало в съставянето на документа
лице, не е такова, което да черпи права от някой от издателите и би могло да
бъде увредено от антидатиране на документа.
Заявява се, че изложените от ищеца
твърдения срещу съществуването на приетото от синдика и съда вземане са
неоснователни, тъй като с поредица от решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, ВКС приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнал
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименования на страните, време и място на издаване. Отразяването на фактурата
в счетоводството на ответника-купувач, включването ѝ в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване. Ответникът заявява, че в
конкретния случай фактурите са осчетоводени и при двете страни. Поради
обстоятелството, че предмет на продажбите са гори, не е начисляван ДДС и не е
ползван данъчен кредит. Заявява се, че продавачът по сделките е декларирал през
2008 год. в ГДД за 2007 год. получената сума от 2 990 000 лв. и
съответно е платил корпоративен данък
върху нея.
В отговора се изразява становище за
невярност на твърдението за свързаност на сочените от ищеца лица, както и за
неотносимост на горните обстоятелства към установителния иск по чл.694 от ТЗ,
тъй като единствено в хипотезите на преферентните искове по чл.645, 646 и 647
от ТЗ свързаността на лицата е елемент от атакуваните сделки.
Заявява се, че сочените в исковата молба
лица не са свързани лица по см.на §1 от ДР на ТЗ.
Заявява се, че всички, представени от „Бора
2002“ ООД документи – споразумение, фактури и банкови документи, са истински –
автентични и верни. Твърди се в отговора, че за да приеме процесното вземане за
основателно, синдикът се е позовал не само на представените от кредитора
договори, но и на счетоводните книги на
длъжника, от които е видно, че вземането на „Бора 2002“ ООД е осчетоводено в
пълния му размер.
Постъпил е отговор и от длъжника в
производството по несъстоятелност „Добринище ски“ ЕАД, с който се признава
съществуването на вземането на „Бора 2002“ ООД в размер на 107 451,21 лв.,
от които 92 069,58 лв. главница и 15 381,63 лв. законна лихва върху
главницата от падежа на задължението – 17.03.2013 год. до датата на решението
по чл.630 от ТЗ – 06.11.2014 год. Заявява се, че вземането произтича от неплатени
фактури, издадени от „Бора 2002“ ООД по сделки с „Добринище ски“ ЕАД (общо 87
броя), по които са дължими 3 082 069,58 лв. От тях, на 19.07.2007
год. е била изплатена сумата от 2 990 000 лв. и остават дължими
92 069,58 лв. Според ответника, гореописаните факти са видни от
споразумението, подписано на 17.11.2011 год., с което страните са уговорили
краен срок за плащане на остатъка – 17.03.2013 год. Заявява се, че при
подписването на това споразумение е била допусната фактическа грешка в т.“б“,
която не влияе нито на действителността, нито на автентичността на
споразумението, тъй като със същото не се поемат допълнителни финансови
задължения, а се уговаря единствено краен падеж за изплащането на сумата, която
се дължи на основание издадените фактури. Ответникът твърди, че вземането е
било отразено своевременно в счетоводството му.
Заявява, че не е налице свързаност по
см.на §1 от ДР на ТЗ между него и другите лица, сочени от ищеца. Счита, че
качеството свързаност може да бъде релевирано само в случаите на предявени
преферентни искове по ТЗ.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа
твърдението си, че е налице свързаност между двамата ответници.
Заявява се, че за първи път едва с отговорите
на исковата молба се представят фактурите, въз основа на които се твърди
възникване на вземането. Твърди се, че тези документи не са били представени
нито на синдика, нито на съда, поради което проучване на достоверността,
истинността и произхода на вземането не е правено изобщо. Заявява се, че
непредставените до момента нотариални актове за сделки би следвало да бъдат
основание за възникване на вземането на „Бора 2002“ ООД, а не сгрешеното
споразумение, което според ищеца е съставено едва през 2015 год., носи
недостоверна дата, а фактурите са неистински. Твърди се, че нито един от
ответниците не описва вземането, ведно с посочване на източника му,
включително, коя фактура на кой нотариален акт съответства. Заявява, че ако
фактурите съществуват, не е ясно кои от тях са погасени чрез частичното плащане
и кои - не, тъй като са от различни
дати, падежи, произход и пр. Заявява се, че не е възможно всички фактури да се
приемат за едно вземане, няма как и да се изчислят и лихви за забава, защото
такива не се дължат от сключване на споразумението, а от друг момент. Твърди
се, че при сборуване на представените фактури не се получава сборът, сочен от
ответниците.
Ищецът се противопоставя на приемането
на споразумението като доказателство и заявява, че е неавтентичен, неверен
частен документ, с недостоверна дата, изготвен за нуждите на производството и
то с грешки. Твърди се, че представените фактури и споразумение не са
подписвани от представителите на двете дружества, поради което тези документи
са неавтентични и с невярно съдържание. Твърди се, че никой от документите не е
заверен от процесуалните представители на ответниците. Твърди се, че сумите по
тях не са дължими. Заявява се, че заплатеният от „Бора 2002“ ООД корпоративен
данък не може да се отнесе към процесните суми и може да бъде платен по
всякакъв повод. Твърди се, че във финансовите отчети на „Добринище ски“ АД не
са посочени никакви задължения към свързани лица, от което ищецът прави извод,
че твърденията и претенциите са неоснователни.
Излагат се доводи за погасяване на
вземането по давност, със съображения, че дори и фактурите да са били издадени
през 2007 година, претенциите са депозирани в производството по несъстоятелност
през 2014 – 2015 год., към който момент давността е била изтекла.
Постъпил е отговор на допълнителната
искова молба от „Добринище ски“ ЕАД в н. Заявява се отново, че длъжникът не е
свързано лице с изброените в молбата трети лица. Твърди се, че така посочените
лица не са „свързани лица“ по смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Заявява се, че
процесното вземане в размер на 107 451,21 лв. съществува, произтича от 87
фактури по сделки с „Доблринище ски“ ЕАД и представлява неплатен остатък по тях
в размер на 92 069,58 лв. и лихва за забава. Твърди се, че споразумението
от 17.11.2011 год. е автентичен и верен документ с достоверна дата. Заявява се,
че аритметичният сбор на вземанията по фактурите е 3 082 069,58 лв.
Твърди се, че плащанията по фактурите са отразени към „Доставчици“ в баланс,
заверен от дипломиран експерт-счетоводител без резерва, което свидетелства за
достоверното имуществено състояние на дружеството и за спазване на всички
Национални стандарти за финансови отчети. Заявява се, че ищецът необосновано търси
доказателства за процесното задължение в раздел „задължения към свързани лица“.
Ответникът твърди, че „Бора 2002“ ООД и „Добринище ски“ АД никога не са били
свързани лица, ето защо плащанията са отразени в раздел „Краткосрочни пасиви“ в
статия на баланса „Задължения към доставчици и клиенти“. Поради горното, в
счетоводния баланс, представен от ищеца, задълженията са в размер на
106 000 лв., в тях влиза и остатъка от 92 069,58 лв.
Изразява становище, че погасителната
давност не е изтекла, а трето за правоотношението лице не може да се позовава
на давността.
Постъпил е писмен отговор на
допълнителната искова молба от „Бора 2002“ ООД, в който се заявява, че всички
доводи относно несъществуване на вземането са неоснователни. Потвърждава се, че
вземането произтича от неплатени фактури, издадени от „Бора 2002“ ООД по сделки
с „Добринище ски“ АД, на обща стойност 3 082 069,58 лв., от които са
били платени на 19.07.2007 год. 2 990 000 лв. и се дължи остатък от
92 069,58 лв. Заявява се, че понеже плащането е било извършено с
еднократен банков превод, страните са подписали споразумение от 17.11.2011
год., с което са уговорили краен срок за плащането на остатъка, а именно
17.03.2013 год. Всички фактури, по твърдение на ответника, са били издадени на
основание нотариални актове за продажба на земи и във всяка фактура е описан
нотариалния акт, по който е била издадена. Поради общото плащане и на основание
чл.76 от ЗЗД, погасяване е извършено от най-старото задължение към последното.
Поради това, неплатени са фактури с №№ 086/31.07.2007 год. на стойност
49 900 лв. и 087/31.07.2007 год. на стойност 45 953 лв. С превода на
2 990 000 лв. са били платени задълженията по фактури от №1 до №85,
както и 3 783,41 лв. частично от фактура №86/31.07.2007 год. Остатъкът от
фактура №86/31.07.2007 год. от 46 116,59 лв. и фактура №87/31.07.2007 год.
в размер на 45 953 лв. образуват неплатеното задължение от 92 069,59
лв. Ответникът твърди, че основанието на вземането е частично неплащане на
фактура №086/31.07.2007 год., издадена на основание нот.акт №146, том V,
рег.№7233, дело №848/31.07.2007 год. на нотариус под №161 на НК и пълно
неплащане на фактура №087/31.07.2007 год., издадена на основание нот.акт №149, том
V, рег.№7242, дело №850/31.07.2007 год. на нотариус под №161 на НК.
Заявява се, че всички представени от
„Бора 2002“ ООД документи (споразумение, фактури и банкови документи) са
истински – автентични и верни.
Предявеният иск има своето правно
основание в чл.694 ал.1от ТЗ, за
установяване несъществуването на прието вземане на кредитора „Бора 2002“ ООД в
производството по несъстоятелност на „Добринище ски“ ЕАД.
Налице са предпоставките за допустимост
на предявения от друг кредитор на несъстоятелността отрицателен установителен
иск по чл.694 ал.1 от ТЗ: синдикът е
приел вземането на кредитора „Бора 2002“ ООД в размер на 107451,21 лв.;
кредиторът-ищец е направил писмено възражение по чл. 690, ал.
1 ТЗ пред съда по несъстоятелността срещу приетото от синдика
вземане; искът е предявен в седмодневен срок от обявяване на определението на
съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал.
4 ТЗ в Търговския регистър; предмет на иска е приетото от синдика
вземане.
Предявената претенция следва да бъде
разгледана по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по
търговски спорове“, от настоящия съд, като съд по несъстоятелността.
На ищеца следва да се укаже да представи
четливо пълномощно на подателя на исковата молба адв.Д. за представителство по
настоящото дело, заверено по реда на ЗА, тъй като страниците на съдържащото се
по делото копие са нечетливи в горната си част поради прегъване на оригинала.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. С оглед
въведените твърдения и оспорвания и предмета на делото, ищецът следва да докаже
твърденията си за привидност на споразумението, на което ответниците се
позовават, а ответниците – че съществува вземането по споразумението,
възникнало от формални сделки за покупко-продажба, и размера на вземанията,
включително за лихви.
Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, с
изключение на нот.акт №136/2005 год., публикация, електронна кореспонденция и
справка по лице за „Добринище ски“ АД, като неотносими към спора.
Ответникът „Бора 2002“ ООД е представил
доказателства с отговора си, които следва да се приемат като относими към
предмета на спора. Същото се отнася и за документите, представени с отговора на
ответника „Добринище ски“ АД.
С допълнителната искова молба се оспорват
фактурите, банковото извлечение, извлечението от счетоводните книги и
споразумението от 17.11.2011 год., като неверни, неавтентични, неистински и с
недостоверна дата. Твърди се, че споразумението и фактурите не са подписани от
лицата, представляващи дружеството. Оспорените фактури и споразумение са частни
диспозитивни документи, поради което се ползват само с формална, не и
материална доказателствена сила. Горното
означава, че в резултат на оспорването им може да бъде открито единствено
производство за проверка на тяхната автентичност (авторство). Откриване на такова производство по отношение
на фактурите е безсмислено, поради аргумента на ищеца, че те не били подписани
от представляващите дружеството – от съдържанието им се установява, че друго
лице е техен съставител. Ответниците са заявили, че ще се ползват от оспореното
споразумение, ето защо следва да бъде открито производство по чл.193 от ГПК,
като тежестта за доказване на неговата истинност (автентичност) се носи от
представилите го ответници.
С допълнителната искова молба ищецът е
представил счетоводни документи, с които се е снабдил от НАП. Като относими и
допустими следва да бъдат приобщени към делото.
По приемането на писмените
доказателства, представени от ответниците с отговорите на допълнителната искова
молба, съдът ще се произнесе в съдебното заседание след изслушването на
страните.
С оглед разпределената доказателствена
тежест, искането на ответниците за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде уважено, като на вещото лице се поставят въпросите, формулирани
от тях в отговорите им, както и въпросите на съда: 1.Счетоводните книги на
„Добринище ски“ АД редовно ли са водени към 2007 год. и към настоящия момент?
2. Намерило ли е счетоводно отражение при ответниците „Бора 2002“ и „Добринище
ски“ АД споразумението от 17.11.2011 год“. На ищеца следва да бъде дадена
възможност да постави въпроси в седмичен срок от съобщението.
Ответниците следва да бъдат задължени да
представят нотариалните актове, по повод на които са съставени представяните от
тях фактури.
Останалите доказателствени искания,
формулирани от ищеца в допълнителната искова молба, следва да се оставят без
уважение като неотносими към предмета на спора.
Мотивиран от горното, на основание
чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане предявеният от П.Б., гражданин на Ирландия, роден на *** год., чрез
упълномощения адвокат Д., против „Бора 2002“ ООД със седалище и адрес на
управление София, ул.“Л.Каравелов“ №5А, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Боян Бонев, и „Добринище ски“ ЕАД в несъстоятелност, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Чайка“ №1,
представлявано от изпълнителния директор Румен Димитров, за установяване по отношение на ответниците
несъществуване на вземането на „Бора 2002“ ООД от „Добринище ски“ ЕАД в размер
на 107 451,21 лв., включено в списък на приетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ.
УКАЗВА
на ищеца в седмичен срок от
съобщението да представи четливо пълномощно на подателя на исковата молба адв.Д.
за представителство по настоящото дело, заверено по реда на ЗА, в противен
случай производството ще бъде прекратено.
ДОКЛАДВА
на страните т.дело №301/2015 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени
доказателства, с изключение на нот.акт №136, том VІ, рег.№4679, дело №1136/2005
год., справка от ИКАР по партидата на втория ответник, публикация, копия от
електронна кореспонденция.
НЕ
ПРИЕМА нот.акт №136, том VІ, рег.№4679, дело №1136/2005 год., справка от
ИКАР по партидата на втория ответник, публикация, копия от електронна
кореспонденция.
ПРИЕМА представените от ответниците с отговорите им писмени
доказателства.
ОТКРИВА производство по чл.193 ал.2 от ГПК за оспорване автентичността на споразумение от 17.11.2011 год., сключено
между „Бора 2002“ ООД и „Добринище ски“ АД, като УКАЗВА на представилата го страна – ответниците, че те носят
тежестта да докажат неговата автентичност.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците да представят
нотариалните актове, по повод на които са съставени представяните от тях
фактури, в седмичен срок от съобщението, с преписи за връчване на ищеца.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да се изготви от в.л.Георги Дочев и да отговори на въпросите,
поставени от ответниците в отговорите на исковата молба (л.107 и л.213), както
и на въпросите на съда: 1.Счетоводните книги на „Добринище ски“ АД редовно ли
са водени към 2007 год. и към настоящия момент? 2. Намерило ли е счетоводно
отражение при ответниците „Бора 2002“ и „Добринище ски“ АД споразумението от
17.11.2011 год.“
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за експертизата в размер на 300
лв., платим от ответниците в седмичен срок от връчване на съобщението.
ДАВА
възможност на ищеца да формулира
въпроси към експертизата в седмичен срок от съобщението, с преписи за
ответниците, като в случай, че бъдат поставени въпроси, заедно с тях да се
представи документ за внесен предварителен депозит в размер на 200 лв. по
набирателната сметка на съда.
ОБЯВЯВА
на страните, че по приемане на
представените с допълнителните отговори писмени доказателства ще се произнесе в
съдебното заседание след изслушването им.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите
доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.04.2016 г. от 14.30
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, като на ищеца заедно с него да се връчат и
отговорите на допълнителната искова молба.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: