Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.10.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд, гражданско отделение, на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов, гражданско дело № 19082
по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***,
*****, сграда 6, с която претендира да бъде
прието за установено по отношение
на А.А.Д., ЕГН: ********** с адрес
***, че съществува
присъденото с издадена по ч.гр.д. №
12140/2018г.
на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от: 270,37 лева –
незаплатена цена за далекосъобщителни услуги по Договор
за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 14.04.2016г. и допълнително споразумение към него от 25.06.2016г. за период 15.06.2016г. до
14.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението -
09.08.2018г. до окончателното изплащане, като и да бъде осъден ответника да
му заплати сумата от 387,60 лева – сбор от месечни лизингови вноски по договори
за лизинг от 25.06.2016г. на мобилни устройства „Самсунг
А5“ и „Алкател“ дължими за падежи в период от 11/2016г. - 05/2018г.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Между
ищецът и ответникът били сключени горепосочения договори за доставка на мобилни телекомуникационни услуги и предоставяне на лизинг
на устройство. По тези договори ищецът бил изрядна страна, а ответникът не
заплатил дължимото възнаграждение за ползваните услуги за периода 15.06.2016г. до
14.11.2016г. и уговорени
лизингови вноски за предоставените мобилни устройства, за които са издадени
фактури на дати от 15.07.
до 15.09.2016г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В
проведеното по делото на 26.09.2019г. открито съдебно заседание представител на
ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез
процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено
решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от
съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки
– ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото
по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово
отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично
изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно
заседание.
Съдът
намира, че от приложените към исковата молба
и приети по делото писмени доказателства – ч.гр.д.
№ 12140/2018г. на ВРС; Договор за мобилни услуги от 14.04.2016г. с приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни лица
от дата 14.04.2016г.; декларация съгласие от 14.04.2016г.; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 25.06.2016г.; договор за лизинг от
25.06.2016г.; запис на заповед за сумата от
301.07 лв.от 25.06.2016г.; приложение
на ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 25.06.2016г.; декларация за съгласие
от 25.06.2016г.; договор за мобилни услуги
от 25.06.2016г.; общи условия
на договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър; договор за лизинг
от 25.06.2016г.; запис на заповед за
сумата от 144,67 лв. от 25.06.2016г.; декларация за съгласие
от 25.06.2016г.; копие на приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 25.06.2016г.; № ***** от
15.07.2016г.; № 7***** от 15.08.2016г.; № ***** от 15.09.2016г.; № ***** от
15.10.2016г.; № *****от 15.11.2016г.; общи условия на
,,Т.Б.“ ЕАД, се установява
съобразно изискването на чл. 239 ал.
1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на исковете
с правно основание 422 вр. чл.
415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД вр; чл. 342 – 347 ТЗ.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според доказателствата за реалното им извършване
- вносни
бележки за държавни такси и адвокатско възнаграждение, са в общ размер от 255лв. Следва да
се присъди и пълния размер на разноските в заповедното производство в размер на
205 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между
страните „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, *****, сграда 6 и А.А.Д., ЕГН: ********** с адрес ***, че съществува присъденото
с издадена по ч.гр.д. № 12140/2018г. на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане ДО РАЗМЕР на сумите
от: 270,37 лева –
незаплатена цена за далекосъобщителни услуги по Договор
за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 14.04.2016г. и допълнително споразумение към него от 25.06.2016г. за период 15.06.2016г. до
14.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението -
09.08.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ А.А.Д.,
ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, *****, сграда 6 сумата от 387,60 лева – сбор от месечни лизингови вноски по договори за
лизинг от 25.06.2016г. на мобилни устройства „Самсунг
А5“ и „Алкател“ дължими за падежи в период от 11/2016г. - 05/2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК А.А.Д., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
*****, сграда 6 сумата от 255 лева,
представляващи разноски по настоящото дело и 385 лева разноски по ч.гр.д. № 14736/2018г. по описа на ВРС.
Решението
на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: