№ 96
гр. Айтос, 11.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100122 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
На 04.11.2024 г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подало пред Софийски районен съд
искова молба срещу Ю. Ю. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1221,95 лв. – регресен иск на
застрахователя за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на увредно от М. лице.
С Определение № 46566 от 15.11.2024 г. по гр. д. № 65375/2024 г. на
Софийски районен съд делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на
Районен съд – Бургас. Мотивите на съда са, че ответникът е застраховано лице
по застраховката и поради това попада в обхвата на чл. 113 ГПК, за която
подсъдност съдът следи служебно.
С Определение № 198 от 09.01.2025 г. по гр. д. № 135/2025 г. на Районен
съд – Бургас делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд
– Айтос. Съдът е приел, че изводите на Софийски районен съд за
приложението на чл. 113 ГПК са правилни, но настоящият адрес на ответника
не е в съдебния район на Районен съд – Бургас, а в съдебния район на Районен
съд – Айтос.
Според настоящия съд отговорността по чл. 500 КЗ е регресна, основана
на непозволено увреждане, т.е. извъндоговорна. След като не е породена от
застрахователен договор, ответникът няма как да има качеството потребител
по застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ. Той не черпи права и
не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Поради това и
същият не попада в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо спрямо
предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК и съдът
не може служебно да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност.
Според настоящия състав Софийски районен съд е следвало да връчи
1
препис от исковата молба за отговор на ответника, който единствен може да
направи възражение за местна неподсъдност.
По посочения въпрос е налице противоречива практика на съдилищата,
но настоящият съд споделя изложеното по-горе мнение, застъпено и в
Определение № 758 от 21.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1748/2021 г. на Окръжен
съд – Стара Загора, Определение № 1892 от 3.12.2021 г. по в. ч. гр. д. №
2083/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, Определение № 536 от 20.09.2024 г. по
в. ч. гр. д. № 596/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, Определение № 313 от
21.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1037/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград,
Определение № 2051 от 14.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1107/2024 г. на Окръжен
съд – Бургас, Определение № 1683 от 26.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1114/2023
г. на Окръжен съд – Бургас и много други.
Предвид изложеното, настоящият съд намира за нужно да повдигне спор
за подсъдност по чл. 122 ГПК пред горестоящия съд на двете съдилища –
Окръжен съд – Бургас.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 122/2025 г. на Районен съд – Айтос.
ПОВДИГА спор за подсъдност с Районен съд – Бургас пред Окръжен съд
– Бургас.
Делото да се изпрати на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2