О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 392 27.02.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 27.02.2020 г.
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА
в.ч.гр.д.№ 452 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от И.Д.Л. ***, чрез пълномощника й адв.Е.И. ***, срещу
Определение № 14283/16.12.2020 г. по гр.д.№ 16680/2019 г. по описа на РС
Пловдив, с което на осн.чл.130 ГПК производството е прекратено като
недопустимо. В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания
съдебен акт и се иска неговата отмяна.
Съдът,
като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намери следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да се
разгледа по същество.
Районният съд е бил
сезиран с искова молба от жалбоподателя, с исковата молба на жалбоподателя , с
която е предявен иск против „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, гр.София
за прогласяване нищожността на договор за кредит от 05.01.2018 г. и евентуално
съединени искове за прогласяване на недействителността на клаузата по чл.4,
ал.2 от договора за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона- чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и противоречаща на закона-
чл.11, т.9 и т.10 ЗПК . Ищецът е изложил подробни доводи в подкрепа на
становището си за недействителност на договора и на неустойката.
В отговора на исковата
молба ответникът е възразил за недопустимост на така предявените установителни
искове поради липса на правен интерес за ищеца предвид обстоятелството, че
задълженията по договора са изпълнени- отпуснатият кредит е изцяло погасен от
длъжника.
По това възражение е
взето становище от ищеца с молба от 12.12.2019 г., в която мотивира допустимост
на исковете, позовавайки се на постановките на т.2 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК
на ВКС. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на
установителен иск, тъй като конкретното засягане на правната му сфера изисква
защита чрез установяване на правото със сила напресъдено нещо, от с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени
от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото материално право има нужда
при възникналия правен спор.
С обжалваното определение
съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от така предявените
установителни искове, тъй като е изпълнил задълженията си по договора и
разполага с друг път на защита- осъдителен иск за връщане на заплатените без
правно основание суми. С тези съображения е прекратил производството на
осн.чл.130 ГПК.
Настоящият въззивен
състав не споделя изложеното в обжалваното определение становище.
За ищеца, като страна по процесния
договор, е налице правен интерес от прогласяване
на неговата нищожност, респ.на нищожност на негови клаузи, който интерес е дефинитивно
обусловен от установяването със сила на пресъдено нещо на липсата на валидно
поето с нищожния договор задължение и от произтичащата от чл. 34 ЗЗД двустранна реституция на насрещните
престации. Предявяването
на самостоятелен иск снабдява ищеца, в случай на
уважаване претенцията му, със сила на пресъдено нещо относно действителността
на договора, респ.клаузата,
приложимо и в други хипотези на спор между страните, основан на приложението й. Поради това и правен интерес от
предявяването му не би могъл да бъде отречен единствено и само с оглед възможността
да бъде предявен и друг иск между същите страни, произтичащ от недействителността, но без формиране сила
на пресъдено нещо относно нея. Право на ищеца е да прецени чрез какъв иск
и в какъв обем да защити накърненото си от правния спор право.
Поради това определението,
с което производството е прекратено на осн.чл.130 ГПК като недопустимо, следва
да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С горните съображения,
Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 14283/16.12.2019
г. по гр.д.№ 16680/2019 г. по описа на РС Пловдив.
ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………
ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………..
2. ……………….