Решение по дело №1207/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 91
Дата: 8 януари 2024 г. (в сила от 21 декември 2024 г.)
Съдия: Анна Димова
Дело: 20234110101207
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Велико Търново, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110101207 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. П. П. срещу К. В.
П.. Ищецът развива съображения, че заедно с ответницата - негова майка, са
наследници по закон на П. А. П., починал на 23.01.2020 година - негов баща и неин
съпруг. Твърди, че в наследство са останали следните недвижими имоти:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.506.238.8.6, представляващ
гараж, находящ се в град Велико Търново, ***, ет. 0, с площ 16.600 кв.м. и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор10447.506.238.8.1, представляващ
жилище, находящ се в град Велико Търново, ***, ет. 1, с площ 110 кв.м., ведно с мазе
от 8 кв.м. и западна таванска стая с площ от 33 кв.м. Посочва, че имотите са придобити
по време на брака, сключен между П. А. П. и ответницата, респективно - всеки един от
тях е притежавал по ½ ид. част при прекратяване на брака със смъртта на П. П..
Твърди, че след смъртта на последния, майка му е представила пред нотариус и е
обявено, и вписано завещание в Служба по вписванията - град Велико Търново,
съгласно което баща му е завещал всичкото движимо и недвижимо имущество, пари и
ценности, включително и описаните в исковата молба недвижими имоти, на
ответницата. Навежда доводи, че завещанието не е написано ръкописно от баща му,
респективно - той не е негов автор и не отразява неговата последна воля, като твърди,
че при изготвяне на завещанието баща му не е могъл да ръководи действията и
1
постъпките си, тъй като в началото на 2005 година страдал от мозъчен инсулт, т.е. че
завещанието страда от пороци, които го правят нищожно /чл. 42, б. Б, вр. чл. 25 ЗН/ и
унищожаемо /чл. 43, ал. 1, б. А ЗН/. Твърди, че на основание чл. 29 ЗН разполага със
запазена част, която в конкретния случай е ½ ид.ч., която е накърнена, поради което
предявява претенция за намаляване на завещателното разпореждане, в случай, че
завещанието се окаже действително, като същото да бъде намалено до размера на
запазената му част. Направено е искане да бъде постановено решение, с което след
като бъде прогласена нищожността на завещание от 25.11.2005 година, направено от
П. А. П. в полза на К. В. П., поради неспазена форма при изготвянето му, в условията
на евентуалност същото се прогласи унищожаемо поради обстоятелството, че към
датата на съставянето му завещателят не е могъл да ръководи действията и постъпките
си; в условията на евентуалност, в случай, че завещанието е действително, да се
намали завещателното разпореждане, на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 ЗН,
извършено от наследодателя П. А. П. в полза на К. В. П., като му бъде възстановена
запазената част, в качеството му на наследник по закон на П. А. П., да бъдат допуснати
до делба подробно описаните недвижими имоти, находящи се в град Велико Търново,
при права - за А. П. П.¼ ид.ч и за К. В. П. – ¾ ид.ч. Направено е искане да бъдат
присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и допълнителен
такъв. Процесуалният представил на ответницата развива съображения за
недопустимост на иска по чл. 43, ал. 1, б. А ЗН, както и за неоснователност на исковете
по чл. 42, б. Б и чл. 30 ЗН. Посочва, че разполагаемата част от наследството е 1/3 ид.ч.,
но при извършване на преценката дали е накърнена запазената част следва да се вземе
предвид извършеното от наследодателя в полза на ищеца дарение, направено с НА №
190, том I, рег. № 2398, дело № 167, от 2017 година на пом.-нотариус по заместване
Емма-Ганка Инджова при нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ. Направено е
искане предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, а и видно от приложеното заверено копие
на НА № 102, том 1, дело 220 от 1991 година на великотърновски нотариус Д. Раднева
/л. 9/, П. А. П. и К. В. П., са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в
град Велико Търново, а именно: апартамент на сутеренния етаж от сграда в град
Велико Търново, **, целият от 110 кв.м., заедно с гараж от 16.60 кв.м. и изба от 8.40
кв.м., находящи се в източната част на избения етаж на сградата, както и западната
таванска складова площ от 33 кв.м. в същата сграда, ведно с 32.4176 % ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху парцел 513, кв. Акация на град Велико
Търново. Съгласно приложените заверени копия на Схеми на самостоятелен обект в
сграда № № 15-371537 и 15-371023 и двете от 08.05.2020 година на СГКК – град
2
Велико Търново /л. 7 и 8/ процесните имоти представляват: 1. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10447.506.238.8.1 по КККР на град Велико Търново, находящ
се град Велико Търново, ***, на ет. 1, в сграда с идентификатор 10447.506.238.8, с
предназначение: жилищна – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 10447.506.238, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ 110.00 кв.м., ведно с изба с площ 8.40 кв.м. в източната
част на избения етаж, западната таванска складова площ от 33.00 кв.м. и съответните
на застроената площ ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: 10447.506.238.8.4,
10447.506.238.8.5, 10447.506.238.8.6 и над обекта: 10447.506.238.8.2 и 2. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10447.506.238.8.6 по КККР на град Велико Търново,
находящ се град Велико Търново, ***, на ет. 0 в сграда с идентификатор
10447.506.238.8, с предназначение: жилищна – многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.506.238, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж, с площ 16.600 кв.м. и съответните на застроената площ
ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 10447.506.238.8.5; под обекта: няма; над обекта: 10447.506.238.8.1. По
делото е приложено и Удостоверение за данъчна оценка, изх. № ********** от
24.04.2023 година на Община Велико Търново.
Страните по делото не оспорват, а и от приложеното заверено копие на
Саморъчно завещание от 25.11.2005 година /л. 10 и 11/ се установява, че П. А. П. е
завещал на съпругата си К. В. П.: 1. Цялото си движимо и недвижимо имущество,
пари, влогове, ценности и други които ще се открият към деня на неговата смърт; и 2.
Недвижим имот, намиращ се в град Велико Търново, *** – апартамент на сутеренния
етаж, целият от 110 кв.м., заедно с гараж от 16.60 кв.м., изба от 8.40 кв.м. и таванска
складова площ от 33.00 кв.м. Завещанието е вписано в Служба по вписванията –
Велико Търново на 14.04.2020 година.
По делото са представени заверени копия на НА за дарение на недвижим имот
№ 3393, том II, рег. № 2167, дело № 2685 от 2006 година на нотариус Т. Братванова,
рег. № 283 при НК на РБ и Декларация за отказ от право на ползване на недвижим
имот, рег. № 5483 от 20.09.2018 година на нотариус П. Кънчевски, рег. № 580 при НК
на РБ, с който П. А. П. е дарил на К. А. П. описания в него недвижим имот, както и НА
за дарение на недвижим имот № 190, том I, рег. № 2398, дело № 167, от 2017 година на
пом.-нотариус по заместване Емма-Ганка Инджова при нотариус Д. Денчев, рег. № 145
при НК на РБ /л. 51/ , с който П. А. П. е дарил на сина си А. П. П. подробно описания в
него недвижим имот.
Не е спорно по делото, а и от приложеното заверено копие на Удостоверение за
наследници, изх. № 94АА-635-1 от 27.01.2020 година на Община Велико Търново /л. 6/
3
се установява, че П. А. П. е починал на 23.01.2020 година и е оставил за наследници по
закон съпругата си К. В. П. и сина си А. П. П. – страни по делото.
От приложеното заверено копие на НА № 133, том I, рег. № 2622, дело № 124 от
2023 година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при ННК на РБ /л. 73-74/ се
установява, че К. В. П. е дарила на внука си П. А. П. ¾ ид.ч. от подробно описаните в
исковата молба недвижими имоти, предмет на делото, като си е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху тях.
По делото са представени и заверени копия на Саморъчно завещание от
20.08.2018 година и НА №№ 181, 182, 183 и 184 от 27.07.2020 година /л. 86-110/, от
които се установява, че със саморъчно завещание от 20.08.2018 година П. А. П. е
завещал на съпругата си К. В. П. недвижим имот, находящ се в село Хотница, община
Велико Търново по Решение № 2-Х от 27.12.1994 година за възстановяване на правото
на собственост върху земеделски земи, както и че К. В. П. е продала на К. А. П. и на П.
А. П. земеделски земи в землището на село Хотница, община Велико Търново.
Приложени са и множество документи от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – град
Велико Търново, от които се установява, че на 15.03.2007 година П. А. П. е получил
„Мозъчен инфаркт“, но видно от епикризата във връзка със заболяването му /л. 55/, в
резултат на лечението значително е стабилизирано състоянието му, със самостоятелна
походка, пареза на крайниците не се установява, приема храна и течностите
задоволително. Последният многократно е лекуван в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, като
видно от епикризата от 05.02.2015 година, при описване на обективното му състояние
е посочено, че на зададените въпроси отговаря адекватно, ориентиран за време и място
и собствена личност.
От заключението на изготвената по делото Съдебно-графическа експертиза /л.
122-138/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че
ръкописният текст на приложеното по делото саморъчно завещание от 25.11.2005
година е изпълнен (изписан) от П. А. П., както и че подписът, положен за „Завещател“
е положен от П. А. П..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В производството по
допускане на съдебна делба следва да се установи съсобственост между страните по
делото върху процесния имот, както и каква е частта на всеки съделител в него.
В случая по делото ищецът основава исковата си претенция за делба на
описаните в исковата молба недвижими имоти на твърдения, че саморъчното
завещание от 25.11.2005 година, с което П. А. П. се е разпоредил с имуществото си за
4
след смъртта му в полза на съпругата си К. В. П., е нищожно на основание чл. 42, б.
„б“, във връзка с чл. 25 ЗН, в условията на евентуалност, че същото е унищожаемо на
основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН и в условията на евентуалност, ако се приеме, че
процесното завещание е валидно, че със същото се накърнява запазената му част от
наследството на общия наследодател на страните, поради което завещателното
разпореждане следва да бъде намалено, като бъде възстановена запазената му част.
Във връзка с направеното възражение с правно основание чл. 42, б. „б“, във
връзка с чл. 25 ЗН по делото е допусната съдебно-графическа експертиза. От
заключението, изготвено по нея, което не е оспорено от страните по делото, безспорно
се установява, че ръкописният текст на приложеното по делото саморъчно завещание
от 25.11.2005 година е изпълнен (изписан) от П. А. П., както и че подписът, положен за
„Завещател“ е положен от П. А. П.. В този смисъл възражението за нищожност на
саморъчното завещание от 25.11.2005 година се явява неоснователно.
Настоящият съдебен състав приема, че и възражението с правно основание чл.
43, ал. 1, б. „а“ ЗН е неоснователно. По делото липсват каквито и да е доказателства, че
към датата на съставяне на саморъчното завещание 25.11.2005 година П. А. П. не е
могъл да ръководи действията и постъпките си, респективно – че не е бил способен да
завещава. Напротив от медицинската документация, приложена по делото, безспорно
се установява, че действително на 15.03.2007 година наследодателят на страните е
получил „Мозъчен инфаркт“, но видно от епикризата във връзка със заболяването му
/л. 55/, в резултат на лечението значително е стабилизирано състоянието му, същият е
със самостоятелна походка, пареза на крайниците не се установява, приема храна и
течностите задоволително, а в последваща епикризата от 05.02.2015 година, издадена
от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ е отразено обективното му състояние - на зададените
въпроси отговаря адекватно, ориентиран за време и място и собствена личност.
По отношение на възражението с правно основание чл. 30, ал. 1, във връзка с чл.
29, ал. 1 ЗН следва да се има предвид следното. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1
ЗН, наследник, с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в
негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Т.е., съгласно
закона, наследодателят може да се разпорежда с имуществото си както намери за
добре, но ако след смъртта му се окаже, че той е извършил безвъзмездни
разпореждания - завещания и дарения, така че наследниците с право на запазена част
не могат да получат гарантираната им от закона част от наследството, то за тях е
налице възможността, предвидена в чл. 30 ЗН - да искат намаляване на извършените
завещания и дарения до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част.
С иска, респективно - възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН се цели да бъде
5
възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с извършените от
наследодателя дарения или завещания. Субективно потестативно право да се иска
намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН наследници със запазена част - низходящи, родители и
съпруг. В случая ищецът по делото е син на наследодателя П. А. П. /чл. 5, ал. 1 ЗН/,
поради което е носител на правото на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Същият е предявен срещу
лице, което също е наследник по закон на наследодателя, призован към наследяване –
неговата съпруга /чл. 9, ал. 1 ЗН/, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.
30, ал. 2 ЗН не е необходимо наследникът със запазена част да е приел наследството по
опис. В чл. 29, ал. 3, изр. 2 и 3 ЗН, са посочени запазените и разполагаемите части на
наследниците когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг - запазената част
на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като в тия случаи разполагаемата
част при едно дете е 1/3 от наследството, т.е. запазената част на ищеца, съответно и на
ответницата, е 1/3 от наследството на наследодателя.
В случая по делото не е спорно между страните, че саморъчното завещание от
25.11.2005 година, направено от П. А. П. в полза на съпругата си К. В. П. е
универсално, доколкото с последното завещателят се е разпоредил за след смъртта си
със цялото си имущество – движимо и недвижимо. С универсалното завещание
завещателят се разпорежда с цялото си имущество, респективно - с дробна част от него
и придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е направено, докато
завещателни разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни и
придават качеството на заветник /или кредитор на наследството/ на лицето, в полза на
което са направени. Това лице по волята на завещателя има право да получи
конкретно имущество. От дадените в чл. 16, ал. 1 и ал. 2 ЗН легални определения на
понятията „общо завещателно разпореждане” и „завет” е видно, че разграничителният
критерий е обхватът на разпореденото със завещанието имущество. Константна е
съдебната практика на ВКС /например Решение № 184/2013г. по гр. д. № 1438/2013г.
на ІІ г.о., Решение № 268/2012г. по гр. д. № 410/2011г. на І г.о. и много други/, според
която законът не поставя изискване при съставяне на универсалното завещание
завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, но и
обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретно имущество, също
не е достатъчно да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН, тъй като
няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да
бъде обективирано и чрез посочване на отделни предмети от него, които счита, че
формират съвкупността. При преценка относно характера на завещателното
разпореждане в случаите, когато същото съдържа изброяване на конкретно имущество,
следва да се тълкуване общата воля на завещателя. В разглеждания случай
завещанието е универсално, тъй като има за предмет цялото имущество на завещателя
към момента на неговата смърт – движимо и недвижимо, като се съдържа и пояснение,
6
чрез посочването и на недвижимите имоти, предмет на настоящото дело. Освен това
следва да се има предвид и че приложеното по делото последващо завещание от
20.08.2018 година, направено от наследодателя в полза на ответницата, също не
променя характера на завещанието, доколкото със същото не се отменя предишното.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗН завещанието може да бъде отменено изрично с
ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя
изцяло или отчасти предишните си разпореждания, а съгласно чл. 39 ЗН,
последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези
разпоредби в него, които са несъвместими с новите. В случая по делото, с
последващото завещание нито се отменя изрично по-раншното – това от 25.11.2005
година, нито съдържа разпоредби, които са несъвместими. Със същото се допълва
самото разпорежадене с изрично допълнително изброяване, нерад с предходното.
Доколкото в случая по делото процесното завещание е универсално, при иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН не се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй
като с него наследодателят се е разпоредил с всичките си имуществени права и
задължения. В този случай, ищецът, доказвайки накърняването на запазената си част,
следва да установи, че е от кръга на наследниците по чл. 29 ЗН, а ответникът, при
такъв иск, е длъжен да докаже, че е налице достатъчно имущество или че ищецът
следва да прихване направените в негова полза завети и дарения /ако има такива/,
които покриват запазената част от наследството, както и да посочи цялото имущество
на наследодателя при откриване на наследството, но само в случаите на частно
завещателно разпореждане, което се намалява по правилото на чл. 31 ЗН.
Универсалните завещания се намаляват пропорционално в дробна част, до размера на
запазената част, без да се прави наследствена маса по чл. 31 ЗН. В този смисъл е
константната практика на ВКС /Например Решение № 385 от 18.04.2012 година по
гр.д. № 1538/2010 година на I г.о. на ВКС, Решение № 580 от 02.08.2010 година по
гр.д. № 1315/2009 година на I г.о. на ВКС и много други/.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
възражението на ищеца, че със саморъчното завещание от 25.11.2005 година,
направено от П. А. П. в полза на К. В. П., е накърнена запазената му част от
наследството, останало от баща му, е основателно, поради което следва да бъде
възстановена запазената му част, която е 1/3 част от наследството.
В случая не е спорно, а и от приложените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че по време на брака си П. А. П. и К. В. П. са придобили в
режим на СИО процесните недвижими имоти, подробно описани по-горе, както и че П.
А. П. е починал на 23.01.2020 година, поради което със смъртта му се прекратява
съпружеската имуществена общност. С оглед възстановяването в поза на ищеца на
запазената му част от наследството на П. А. П., следва да се приеме, че същият е
придобил по наследство 1/3 /запазената част/ от ½ ид.ч. /частта на наследодателя, след
7
смъртта му/ от описаните в исковата молба недвижими имоти, т.е. 1/6 ид.ч. от
описаните по-горе недвижими имоти.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на
ответницата, че доколкото с НА № 133, том I, рег. № 2622, дело № 124 от 2023 година
на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при ННК на РБ /л. 73-74/ последната е дарила на
внука си П. А. П. ¾ ид.ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти,
производството по делото следва да продължи с неговото участие. Изрично в мотивите
на т. 3 от ТР № 3 от 2013 г. от 19.12.2013 г. по ТД № 3/2013 г. на ОСГК, ВКС приема,
че макар прехвърлянето на дела да променя носителя на правото на собственост,
според установеното в чл. 226, ал. 1 ГПК процесуално правило, делото продължава
своя ход между първоначалните страни, като по реда на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК
приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на всички
съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако подобно съгласие не
бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните
съделители - прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на
приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон.
Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство
представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на
иска за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от
тях дял, включително и когато исковата молба е вписана. Конституирането на
приобретателя наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят
участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му
легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното
право и съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното решение във всички случаи ще
съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по
въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им
права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на
приобретателя. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите
между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на
всеки съделител. Ако приобретателят замести своя праводател със съгласието на
всички съделители, то с решението по допускане на делбата ще бъде признато
неговото право да участва при извършването на делбата. Ако обаче съгласие за
заместване не бъде постигнато, какъвто е и настоящият случай, с решението по
допускане на делбата ще бъде признато правото на прехвърлителя да участва във
втората фаза на делбеното производство и силата на пресъдено нещо ще обвърже както
участващите в делбеното производство, така и приобретателя, вкл. и в отношенията
помежду им по тези въпроси.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че
възникналата между А. П. П. и К. В. П. съсобственост върху делбените имот следва да
8
бъде прекратена по съдебен ред, като делбата бъде допусната, при съобразяване на
правилото, че правата на съделителите в общия имот следва да се отразят чрез
обикновени дроби с общ знаменател, при права на страните, както следва: за ищеца А.
П. П. – 1/6 ид.ч. и за ответницата К. В. П. – 5/6 ид.ч.
Следва да се има предвид, че по аргумент от разпоредбата на чл. 355 ГПК съдът
не дължи произнасяне по разноските в първата фаза на делбеното производство.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА по направеното от А. П. П. от *, с ЕГН ********** против К. В.
П. от *, с ЕГН ********** възражение с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН,
завещателното разпореждане, извършеното от наследодателя П. А. П., с ЕГН
**********, б.ж. на град Велико Търново, починал на 23.01.2020 година, направено
със Саморъчно завещание от 25.11.2005 година в полза на К. В. П. от *, с ЕГН, в
размер на 1/3 част.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А. П. П. от *, с ЕГН ********** от
наследството на П. А. П., с ЕГН **********, б.ж. на град Велико Търново, починал на
23.01.2020 година в размер 1/3.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между А. П. П. от *, с ЕГН
********** и К. В. П. от *, с ЕГН ********** на следните недвижими имоти,
находящи се в град Велико Търново, *, а именно:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.506.238.8.1
/едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, нула, шест, точка, две, три, осем, точка,
осем, точка, едно/ по КККР на град Велико Търново, находящ се град Велико Търново,
***, на ет. 1 в сграда с идентификатор 10447.506.238.8, с предназначение: жилищна –
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
10447.506.238, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ,
с площ 110.00 кв.м. /сто и десет квадратни метра/, ведно с ИЗБА с площ 8.40 кв.м.
/осем цяло и четиридесет стотни квадратни метра/ в източната част на избения етаж,
ЗАПАДНАТА ТАВАНСКА СКЛАДОВА ПЛОЩ от 33.00 кв.м. /тридесет и три
квадратни метра/ и съответните на застроената площ ид.ч. от общите части на сградата
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта:
10447.506.238.8.4, 10447.506.238.8.5, 10447.506.238.8.6 и над обекта: 10447.506.238.8.2
и
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.506.238.8.6
/едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, нула, шест, точка, две, три, осем, точка,
осем, точка, шест/, по КККР на град Велико Търново, находящ се град Велико
9
Търново, ***, на ет. 0 в сграда с идентификатор 10447.506.238.8, с предназначение:
жилищна – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.506.238, с предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ, с
площ 16.600 кв.м. /шестнадесет цяло и шестстотин хилядни квадратни метра/ и
съответните на застроената площ ид.ч. от общите части на сградата при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10447.506.238.8.5; под обекта: няма;
над обекта: 10447.506.238.8.1,
ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ, както следва: 1/6 ид.ч. за А. П. П. и 5/6 ид.ч. за
К. В. П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10