РЕШЕНИЕ
№ 2860
гр. Варна, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110113620 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. С. А. срещу „*“ ЕАД и
„*“ ЕООД искове както следва:
Срещу „Кредисимо“ ЕАД
-на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД / противоречие със закона/ - за прогласяване за
нищожен на Договор за паричен кредит */*г. сключен между „*“ ЕАД / кредитор/ и А. С. А. /
кредитополучател/
Срещу „**“ ЕООД
-на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД / поради накърняване на добрите нрави/ за
прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 21.01.2020г.
сключен между А. С. А. и „**“ ЕООД
В исковата молба и уточнителните молби се поддържа, че ищецът е сключил с „*“
ЕАД договор за потребителски кредит */*г. за сумата от 1400 лв. при ГПР 48,20% и ГЛП
40,00%.
В чл.4 от договора за кредит било предвидено ищецът да сключи с „**“ ЕООД
договор за поръчителство срещу възнаграждение от 1524,48 лв. за обезпечение на договора
за кредит.
Намира договора за кредит за нищожен като противоречащ на закона, тъй като е
нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК като в договора липсват условия за прилагане
на посочения лихвен процент, за който не е ясно фиксиран ли е или променлив. Не е посочен
размера на вънаградителната лихва, както и погасителния план не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК / каква част е за главница, за лихва, за гарант от посочената вноска/.
Посочва, че в договора не е посочена методика за определяне на ГПР вкл. не е ясно дали
възнаграждението за поръчителство и застрахователната премия се включват в ГПР. Счита,
че е заобиколено изискването на чл.19, ал.4 ЗПК като възнаграждението за поръчителство е
следвало да се включва в ГПР, като доколкото това не е сторено, потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора.
Намира договора за поръчителство за нищожен като противоречащ на добрите нрави
поради нееквивалентност на престациите. Счита, че калузата на чл. 4 от договора за кредит е
недействителна и не поражда задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя.
Намира, че срещу заплащането на възнаграждение по договора за поръчителство ищцата не
получава нищо в замяна, а било необходимо сключването му, за да бъде отпуснат кредита.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът „*“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в
който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Излага, че
погасителния план отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, като съдържа
информация за ГПР , както и размера на главницата и лихвата при съобразяване, че
последната е уговорена като фиксирана. Твърди, че договорът за поръчителство е договор за
поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД, като вземанията по договора са в полза на „**“ ЕООД, а
„*“ ЕАД не е страна по него. Посочва, че свързаността на ответниците сама по себе си не
води до оскъпяването му. Твърди, че сключването на договора за поръчителство не е условие
за сключване на договора за кредит, което е посочено в последния. Счита, че
възнаграждението по договора за поръчителство не е следвало да се включва в ГПР. изрично
излага, че намира вземането по договора за кредит за действително дори да се установи, че
договора за поръчителство е нищожен. Иска отхвърляне на претенцията.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „**“ ЕООД е депозирал отговор на исковата
молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Излага, че е
сключил договор за поръчителство с „*“ ЕАД обезпечаващо задълженията по договор за
кредит между „*“ ЕАД и ищцата, като е уговорено възнаграждение намаляващо
пропорционално с намаляване на задължението по кредита. Посочва, че извършената
дейност по обезпечение извършва по занятие и тя не е забранена от закона. Излага
механизма на сключване на договора за кредит и този по предоставяне на поръчителство,
като сочи, че първо се сключва този за кредит, а договора за поръчителство се сключва в ел.
среда независима от „*“ ЕАД в следващ момент, като клиента сам избира какво обезпечение
да предостави и дали да предостави такова. Акцентира, че клиентът избира дали да
предостави обезпечение, предвид което възнаграждението на поръчителя не следва да се
включва в ГПР по договора за кредит. Доколкото договора за поръчителство се сключва след
сключване на договора за кредит „*“ ЕАД не може да знае какво възнаграждение ще се
дължи на поръчителя и последното не попада в хипотезата на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, за да
е общ разход по кредита и да следва да се включи в ГПР.
В срока по чл.211 ГПК ответникът “*“ ЕАД депозира насрещен иск срещу А. С. А.,
в условията на евентуалност при уважаване на предявения иск за нищожност на договора за
кредит, А. А. да бъде осъден да плати на „*“ ЕАД сумата от 1400 лв.- главница по
потребителски кредит 22173543/25.01.2020 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 07.02.2025г. до окончателното плащане
на главницата.
Излага се, че по договора за кредит ответникът по насрещния иск не е извършвал
никакви плащания. Доколкото с предявяване на претенцията ищецът по главния иск оспорва
задълженията по договора за кредит, дружеството счита, че има интерес от насрещен иск.
Излага, че ако се приеме, договорът за кредит е недействителен на осн. чл.23 ЗПК
кредитополучателя дължи да върне чистата стойност на кредита – 1400 лв., тъй като по
договора не са извършвани плащания.
В предоставения срок за отговор ищецът/ ответникът по насрещния иск не е
депозирал такъв.
С молба преди проведеното по делото о.с.з. ищецът изрично признава, че е усвоил
сумата от 1400 лв. по договора за кредит и не е извършвал плащания по договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
С доклада по делото е отделено за безспорно, че са сключени Договор за паричен
кредит */*г. сключен между „*“ ЕАД / кредитор/ и А. А. / кредитополучател/ и договор за
предоставяне на поръчителство от 25.01.2020г. сключен между А. А. и „**“ ЕООД;
възнаграждението на поръчителя по кредита не е включвано в ГПР; възнаграждението по
договора за поръчителство е 1524,48 лв. В о.с.з. е отделено за безспорно, че ищецът е усвоил
заемна сума от 1400 лв. по договора за кредит и по същия не са правени плащания.
В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и
конкретните му параметри, но в чл. 6 е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита
съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от
договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план. По силата на
договора, ответникът в качеството на заемодател е предоставил в полза на ищеца като
2
заемополучател сума в размер на 1400 лв. Последният се е задължил да върне заетата сума
на 16 месечни вноски. Лихвеният процент е бил определен на 40,00%, като ГПР, посочен в
договора е 48,20%. Общият размер на плащанията е определен на 1828,96 лева.
Установява се също така, че в чл. 4 от Договора, заемателят се е задължил да
предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в
срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2. Договор за предоставяне на поръчителство
с одобрено от заемодателя лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
същата дата 25.01.2020 г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – "Ай тръст"
ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че
потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като
последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 1400 лева след
предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на
поръчителство. В буква "В" е предвидено, че поръчителят е получил от "*" АД предложение
за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с "*" АД, по силата на който
да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което
потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора (лист 8) се
установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 1524,48 лева
за периода на действие на договора за кредит от 16 месеца. Уговорено е възнаграждението
да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния
план по него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД -В тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с ответника,
че клаузата е нищожна, поради противоречие със закона – чл.16 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
чл.19 ЗПК, както и че е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискванията на чл. 16 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19 ЗПК, както и че е
неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 48.20%. Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя с
ответника "**" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съдът приема, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
В същото време, съгласно договора за предоставяне на гаранция, заемодателят е овластен да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства.
Съдът счита, че сключването на договора за поръчителство не зависи от волята на
кредитополучателя, защото, за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо
лице - гарант или да предостави банкова гаранция. Видно от Общите условия, "банковата
гаранция" представлява безусловно и неотменимо изявление на банка да заплати на *всички
задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден,
3
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на *за заплащане
на тези задължения. На практика такава възможност кредитополучателят няма как да има,
тъй като в случай, че има такава банка, той би получил кредит от нея и не би се наложило да
я ползва като гарант. Затова и за да получи кредита в кратък срок, кредитополучателят е бил
принуден да сключи договор за поръчителство.
Отделно от това обезпечението на кредита с банкова гаранция или договор за
поръчителство цели да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът
му би надхвърлил законоустановения.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е
посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер
на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата
на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази
методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; налице е невярна информация относно общите разходи по
кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 6 § 1 Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да
го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 22 ЗПК и влече недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за
прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № */*г, сключен
между ищеца и ответника *ЕАД е основателен и следва да бъде уважен.
По насрещния иск от *ЕАД
По насрещния иск с по чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца
по насрещния иск е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) че сумата е била
предоставена, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че
падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорът за кредит, сключен с ответника е
недействителен по смисъла на ЗПК. На осн. чл.23 ЗПК кредитополучателя дължи да върне
само чистата получена сума в случая 1400 лв. – главница, за която сума иска следва да се
уважи. Ответникът по насрещния иск изрично е признал получаването на сумата, както и че
не е заплащал суми по договора за кредит, с оглед на което насрещния иск следва да се
уважи.
По иска, насочен срещу ответника "***" ЕООД:
По иска по чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД- В тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с ответника
„Ай Тръст“ ЕООД, че е налице нееквивалентност на престациите по договора.
В тежест на „**“ ЕООД е да докаже, че е налице еквивалентност на престациите по
договора и има причина страните да се задължат по договора за поръчителство.
При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
4
собственик на капитана на дружеството-поръчител “**“ ЕООД е именно кредиторът на
ищцата - „*“ ЕАД. Предвид това, с поемането от страна на длъжника на задължението по
договора за предоставяне на поръчителство да заплати в полза на гаранта възнаграждение,
реално облагодетелстван се явява единствено кредиторът на потребителя, доколкото на
практика първият обезпечава задължението сам пред себе си.
Посоченото съдът намира, че води до извод за категорична нееквивалентност на
престациите по договора за поръчителство, доколкото е налице неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се
обогатява без реално да предоставя нещо в замяна. При изложените съображения, съдът
приема, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство по същество накърнява
добрите нрави, предвид очевидната нееквивалентност на престациите.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника "**" ЕООД
искова претенция за прогласяване нищожността на сключения Договор за предоставяне на
поръчителство от *г., на основание противоречие с добрите нрави се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена като такава.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът "*" ЕАД дължи
на ищеца разноски за държавна такса в размер на 73,15 лева.
Ответникът "**" ЕООД дължи на ищеца, с оглед изхода на спора разноски за
държавна такса в размер на 60,98 лева.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят разноски за
предоставената безплатна правна помощ.
Съдът счита че в случая са неотносими твърденията на ответниците за недължимост
на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна, поради липса на
предпоставка по чл.38, ал.1 ЗАдв, доколкото видно от договора за правна защита –л.25 гръб
ищецът е заплатил сума за адвокатско възнаграждение и се претендира реално заплатено
такова, а не за оказана безплатна правна помощ.
Относно размера на възнаграждение, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че
то следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се
счита обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от
24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. и при съобразяване, че
ответниците са направили възражения за определяне на възнаграждение под минималните
размери по наредбата с молби от 09.07.2025г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да се
определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната
фактическа и правна сложност на делото. При такова съобразяване приема, че дължимото
възнаграждение е в размер на 300 лева по осъщественото процесуално представителство по
иска срещу ответника "*" ЕАД и 300 лева по осъщественото процесуално представителство
по исковете срещу ответника "**" ЕООД. За да определи този размер съдът отчита, че е
проведено само едно открито съдебно заседание, както и че спора не се характеризира с
правна и/или фактическа сложност, събрани са само писмени доказателства и спора е бил
само по правото.
Ответникът "*" ЕАД следва да плати на ищеца сумата от 373,15лв.- разноски, а
ответникът "**" ЕООД – 360,98 лв.
*А. дължи разноски на „*“ ЕАД, с оглед изхода на спора по насрещния иск. Ищецът
по насрещния иск е доказал заплащането на 56 лв. – държавна такса, а съдът му определя
справедливо юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., т.е. общо 156 лв. платими от А. в
полза на ищеца по насрещния иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните А. С. А. с ЕГН **********, адрес: гр.
* и "*" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * сключения между тях
Договор за потребителски кредит № */*г. за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1
5
ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните А. С. А. с ЕГН **********, адрес: гр.
** и "**" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * сключения между тях
Договор за предоставяне на поръчителство от *г. за нищожен, като противоречащ на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА, А. С. А. с ЕГН **********, адрес: гр. * да заплати на "*" ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. *, на осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1400 лв.- главница / чиста отпусната сума/ по потребителски кредит */*г., сключен
между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск –
07.02.2025г. до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "*" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *“, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А. с ЕГН **********, адрес: гр. * сумата от
373,15лв., представляваща заплатените съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "**" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр. * ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А. с ЕГН **********, адрес: гр. * сумата от
360,98 лв.- представляваща заплатените съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. С. А. с ЕГН **********, адрес: гр. *
ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *“ сумата от
156,00 лв.- представляваща заплатените съдебни разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6