№ 933
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110157483 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
„Д. е предявило срещу „З. осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 320.47 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
нанесени вреди на лек автомобил марка „О., причинени от настъпило на 14.09.2016 г. пътно-
транспортно произшествие в гр. В. по вина на водача на МПС „М., застраховано със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗАД „О., както и за сумата
97.66 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 06.10.2018 г. – 06.10.2021 г.
Ищецът претендира и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане, както и разноските, сторени в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на притежавания от него автомобил марка „О. са причинени щети в
резултат на виновното поведение на водача на МПС „М., застраховано със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗАД „О.. Твърди се, че претендираните
вреди са на стойност 320.47 лв. и въпреки отправената до ответното дружество покана,
плащане не е последвало. Поради изложеното се моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът „З. признава исковете.
Ищецът е поискал постановяване на решение при признание на исковете по реда на
чл. 237 ГПК с молба с вх. № 7398/ 17.01.2022 г., а ответникът със становище с вх. № 1095/
05.01.2022 г. също е поискал постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
1
доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът е признал иска, налице е искане на ищеца за
постановяване на решение по този ред, като същевременно признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него.
Ето защо, искът следва да бъде уважен, без да се сочат мотиви за това.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
съобразно размера на уважените претенции.
В случая безспорно е, че ответникът е дал повод за образуване на делото, тъй като не
е изпълнил доброволно задължението след отправена покана от страна на ищеца.
Ответникът е направил искане разноските в полза на ищеца да бъдат намалени до
минимума, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, което искане е
основателно. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира 100 лв.
държавна такса по делото и 200 лв. юрисконсултско. От представените писмени
доказателства по делото се установява, че ищецът е внесъл държавна такса в размер на 50
лв., а с оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото съдът счита, че следва да
бъде присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът няма право на разноски при този изход на спора.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С. да заплати на „Д.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от
320.47 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек
автомобил марка „О., причинени от настъпило на 14.09.2016 г. пътно-транспортно
произшествие в гр. В. по вина на водача на МПС „М., застраховано със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗАД „О., ведно със законната лихва от
06.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от
97.66 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.10.2018
г. до 06.10.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 150 лв.,
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2