№ 636
гр. С., 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20251110111698 по описа за 2025 година
Производството е исково по молбата на „Т**********“ ЕАД, ЕИК:
**********, представляван от изпълнителния директор, гр.С**********
спрямо М. В. Б., ЕГН ********** и Н. В. Б., ЕГН ********** с адреси в С.,
чрез особен представител адв. В., че дължат на „Т**********“ обща сума от в
размер на 1 193,96 лв., от които 965.67 лв. - главница за периода от 05.2021г.
до 04.2023г., сумата от 191.33 лв. - лихва за периода 15.09.2022г. до
03.10.2024г., а за дялово разпределение - 29.27 лв. - главница за периода от
9.2021г, до 04.2023г., 7.69 лв. - лихва за периода 15.11.2021г. до 03.10.2024г.
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, като сумите се търсят поравно от
всеки един от ответниците, а именно:
от М. В. Б., ЕГН ********** сумата от 482,83 лв. - главница за периода
от 05.2021г. до 04.2023г., 95,66 лв. - лихва за периода 15.09.2022г. до
03.10.2024г., за дялово разпределение - 14,63 лв. за главница за периода от
9.2021г. до 04.2023г. и от 3,84 лв. - лихва за периода 15.11.2021г. до
03.10.2024г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението – 11.11.2024г. до окончателното изплащане на сумите
и от
Н. В. Б., ЕГН ********** - 482,84 лв. - главница за периода от 05.2021г.
1
до 04.2023г., сумата от 95,67 лв. - лихва за периода 15.09.2022г. до
03.10.2024г., за дялово разпределение сума от 14,64 лв. за главница за периода
от 9.2021г. до 04.2023г и 3,85 лв. - лихва за периода 15.11.2021 г, до
03.10.2024г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението – 11.11.2024г. до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 36717
/20.11.2024г. по ч.гр.дело № 67550/ 2024г. по описа на СРС.
Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с дружеството „Т**********“ ЕООД, което дружество е
конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на
основА.е чл. 219, ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение за осъждане на ответниците да
заплатят исковите суми като се ангажират доказателства и се претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответниците чрез
назначения им особен представител, с който се оспорват исковете като се
твърди, че те не са потребители на ТЕ, не са носители на вещни права спрямо
имота, оспорват се претенциите по основА.е и размер като се оспорват
извършените доставки и техните стойности. Навежда се давност.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
искА.ята и твърденията на стрА.те и събрА.те по делото доказателства намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
2
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От Договор за дарение на недвижим имот със запазено право на
ползване с № 129, рег. № 7618 дело с № 319/2007г. се установява, че през юни
на 2007г. ответниците чрез дарение от своя баща Владимир са придобили при
равни квоти – по ½ за всеки един от тях ПС спрямо исковия имот. Установява
се обаче, че вещен ползвател пожизнено спрямо имота е техния баща
Владимир.
Не се спори, че вещното право на ползване е преустановено с
настъпилата смърт на ползвателя от датата 08.05.2013г.и това е видно от
служебна справка на съда от НБД.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от стрА.те, се установява, че през процесния период имотът с
партида с № 356433 при ищеца е със сключен договор за монтаж на
измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с ползвана
топлоенергия през исковия период. Не е имало отоплителни тела в имота като
сградата е била без ТЕ за БГВ. Сумите, които се търсят от ответниците са за
сградна инсталация и е в размер по данни на експерта от 958.28 лева.
Отчитане на ТЕ в абонатната станция става чрез топломер, а отчетената
енергия след приспадане на технологичните разходи става между
потребителите по ЗЕ. Този топломер през исковия период е преминал през
комплексни проверки с отразяване за съответствие.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия
период общо неплатената сума е била в размер на 1193.96 лева, от която за
главница за ТЕ стойността е от 965.67 лева за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г., мораторната лихва е от 191.33 лева за периода от 15.09.2021г. до
03.10.2024г. и за главница за стойност на услугата за дялово разпределение от
29.27 лева за периода от 01.09.2021г и до 30.04.2023г. както и за лихва от 7.69
лева за периода от 15.11.2021г. до 03.10.2024г.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
3
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет стрА.цата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Счетоводните вписвА.я на ищеца, данните по издадените фактури за
прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените
общи фактури и заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и
публикуването на месечните дължими суми на интернет стрА.цата на ищеца.
Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от ГПК на 11.11.2024г. и за сумите
за ТЕ, които са начислени като прогнозни за периода до изравняването –
04.2023г. всички вземА.я са извън срока за погасяването им с давност и ерго
са дължими.
Или при горните факти съдът намира исковете за основателни спрямо
М. и Н. като носители на ПС спрямо исковия имот за периода след смъртта на
техния баща – май 2013г. при равни квоти според волята на техния дарител –
по ½ от ПС спрямо имота или за сумата от по 482,83 лв. за главница за ТЕ.
Останалите суми, а именно за мораторна лихва върху главницата за ТЕ и
за стойност на услугата за дялово разпределение се дължат като основателни
така, както са заявени - сумата от 95,67 лв. - лихва за периода 15.09.2022г. до
03.10.2024г., за дялово разпределение сума от 14,64 лв. за главница за периода
от 9.2021г. до 04.2023г
Искът за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение
от по 3.85 лева за всеки един от ответниците е неоснователна. Липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а
по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата в общ размер на 7.69 лева се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответниците следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част или сумата от 1425.76 лева, която е
4
редуциран сбор държавна такса по гр.дело с № 67550/2024г, и гр.дело с №
11698/ 2025г по описа на СРС в общ размер на 150 лева, от по 400 лева за
възнаграждения на вещи лица и от 410 лева за възнаграждение за особен
представител, както и от по 25 лева за възнаграждение на юрисконсулт.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т**********“ ЕАД,
ЕИК: **********, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.********** че М. В. Б., ЕГН ********** и Н.
В. Б., ЕГН ********** с адреси в С., чрез особен представител адв. В.
дължат на „Т**********“ сума в размер на 965.67 лв. за главница за
топлоенергия за имот с аб. № 356433 с адрес в С., ж.к. Х********** за
периода от 05.2021г. до 04.2023г., сумата от 191.33 лв. - лихва върху
главницата за периода 15.09.2022г. до 03.10.2024г., за дялово разпределение
сума в размер на 29.27 лв. за главница за периода от 9.2021г, до 04.2023г.
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението – 11.11.2024г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 7.69 лв. за лихва върху главницата за стойност на услугата за
дялово разпределение за периода от 15.11.2021г. до 03.10.2024г., от които М.
В. Б., ЕГН ********** дължи сумата от 482,83 лв. за главница за периода от
05.2021г. до 04.2023г., 95,66 лв. за лихва върху главницата за ТЕ за периода
15.09.2022г. до 03.10.2024г., сумата от 14.63 лева за стойност на услугата за
дялово разпределение ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението – 11.11.2024г. до окончателното изплащане
на сумите и Н. В. Б., ЕГН ********** дължи сумата от 482,84 лв. за главница
за стойност на топлоенергия за периода от 05.2021г. до 04.2023г., сумата от
95,67 лв. за лихва върху главницата за периода 15.09.2022г. до 03.10.2024г., за
дялово разпределение сума от 14,64 лв. за главница за периода от 9.2021г. до
04.2023г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението – 11.11.2024г. до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 36717
/20.11.2024г. по ч.гр.дело № 67550/ 2024г. по описа на СРС и
5
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН ********** и Н. В. Б., ЕГН ********** с
адреси в С., чрез особен представител адв. В. да заплатят на „Т**********“
ЕАД, ЕИК: **********, представлявано от изпълнителния директор, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„********** на основА.е чл.78, ал.
1 от ГПК и ТР 4/2013 сумата от 1425.76 лева – съдебно-деловодни разноски
по гр.дело № 11698/ 2025г. и по ч.гр.дело № 67550/ 2024г. по описа на СРС –
по ½ за всеки един от тях.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т**********“ ЕООД, ЕИК ********* и може да се обжалва пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6