№ 13
гр. Смолян, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100687 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения от ищцата * отрицателен установителен
иск с правната квалификация на чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на нея, че не дължи на ответника "*" АД сумата от
8 000,00 лева , представляваща главница по договор за издаване на кредитна
карта с чип от 17.11.2008г., поради погасяване на вземането по давност на
основание чл.110 от ЗЗД.
Твърди, че с покана от 09.01.2013г. целият кредит е обявен за предсрочно
изискуем от ответната банка.
През 2016г. чрез "*" ЕООД по силата на договор, сключен с "*" АД като
възложител и "*" като изпълнител е възложено събирането на просрочени
изискуеми вземания на клиенти на възложителя, като ищцата била
,уведомена с покана в 14-дневен срок от получаването й да заплати
доброволно задължението си в размер на 64 242,67 лева.
Вземането за главница в размер на 8000,00 лева по договора за кредит е
погасено с петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД., като на основание чл.114,
ал.1 от ЗЗД давностният срок по чл.110 от ЗЗД е изтекъл на 21.09.2012г.
1
На основание чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях
давността да не е изтекла.
Ищцата сочи, че извършените частични плащания не са прекъсвали
давността, тъй като дори да се приеме като признание, то е до размер на
платеното.
В съдебно заседание ищцата *, редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Исковата претенция се поддържа с писмена
молба от адвокат *.
За ответника „*“ АД, редовно призована, не се явява представител в
съдебно заседание. В писмена молба, внесена чрез юриск.*, иска се оспорва,
като не се излагат конкретни възражения. В случая, че предявеният иск бъде
уважен, се прави възражение за присъждане на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ищцата в минималния му предвиден размер.
В срока по ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, писмените молби на
страните и като обсъди наличните по делото писмени доказателства, установи
следното от фактическа и правна страна:
Ведно с исковата молба се заверено копие от покана, подписана за
управител на „*“ АД, * и специалист „Проблемни активи и провизиране“ до
* , в която се сочи, че основание сключен договор за издаване на кредитна
карта №*г. „*“ АД й е издала кредитна карта с чип и предоставила банков
кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 8000 лева и
поради неизпълнение на задълженията й за погасяване на предоставения
овърдрафт в определения в договора и Общите условия на Банката срокове
се формира задължение в общ размер на 24170,99 лева, в това число
просрочени задължения 1 6 170,99 лева. Поканена е в 7-дневен срок от
получаване на поканата да погаси доброволно всички просрочени
задължения в пълен размер. След изтичане на срока, ще счита кредитът ще
се счита за изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети действия
по принудително изпълнение.
С оглед изложеното в исковата молба и представената покана налице
е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, какъвто е
2
заявен.
В тежест на ответника по иска е да докаже пълно и главно
правопораждащите правото му факти и изискуемостта на принадлежащото му
вземане - да докаже, че е проявил активност за събиране на вземането си, като
е предприемал своевременни действия, прекъсвал/спирал е течението на
давността.
С оглед въведеното от ищеца основание за недължимост на сумите –
погасителна давност, в негова тежест е да докаже, че от изискуемостта на
задълженият, е изтекъл определения в закона период от време /пет години по
чл. 110 от ЗЗД, /, обуславящ погасяването на вземанията по давност.
Между страните не е спорно възникналото валидно договорно
правоотношение по сключен между * и "*" АД договор за издаване на
кредитна карта с чип от 17.11.2008г., по силата на който на ищцата е
предоставен банков кредит в размер на 8000,00лева.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания по договора са
погасени по давност.
От ответната страна не е постъпил отговор на исковата молба, а в
молбата, внесена а съдебното заседание, с която се оспорва иска, не се
излагат каквито и да било конкретни възражения. Нито ответната страна
претендира налично задължение към датата на приключване на устните
състезания по настоящото производство. Не се оспорват обаче, твърденията в
исковата молба, че договорно правоотношение с ищцата е възникнало и е по
вид такова, каквото се твърди за предоставен кредит овърдрафт в размер на
8000 лева. Не се оспорва и изпратената покана на ищцата за погасяване на
вземането и обявяване на кредита за предсрочно изискуем при изтичане на
срока за доброволно изпълнение с поканата от 09.01.2013г., както се твърди
от ищцата.
Както се посочи по- горе ответникът по предявения отрицателен
установителен иск следва да установи правопораждащите правото му факти и
изискуемостта на принадлежащото му вземане - да докаже, че е проявил
активност за събиране на вземането си, като е предприемал своевременни
действия, прекъсвал/спирал е течението на давността. За последното
ответникът не ангажира никакви доказателства. Не излага и никакви
конкретни възражения, че е предприел действия по изпълнението, че
3
давността е била прекъсната. Съгласно разпоредбата на чл.116 от ЗЗД
давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Липсват доказателства за предприети от кредитора действия по
изпълнението.
Предявяването на отрицателния установителен иск не представлява и
признание по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, тъй като ищцовото
волеизявление е по същността си е отрицание на вземането, а не признаването
му. Видно и към датата на даване ход на устните състезания по делото
15.12.2021г. ответната страна не ангажира доказателства за предприети
действия по изпълнението по отношение на вземането по договора за кредит.
Предвид изложеното, предявеният иск подлежи на уважаване.
С оглед изхода на делото, ще следва ответникът да бъде осъден да заплати
по сметка на РС- Смолян държавна такса по предявения иск в размер на
320,00 лева.
Ще следва ответната страна да бъде осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на адвокат * * – вписана в Адвокатска колегия – *, в размер
на 680,00 лева съобразно представения списък на разноските, като размера на
адвокатското възнаграждение не надвишава предвидения такъв по Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между *, ЕГН**********,
с адрес гр.*, и „*“ АД, ЕИК*, седалище и адрес на управление *, че ищцата *
на дължи на ответника "*" АД сумата в размер на 8 000,00 лева по сключен
между тях договор за издаване на кредитна карта от 17.11.2008г.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК*, да заплати държавна такса в размер на 320,00
сметка на Районен съд- Смолян.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК*, да заплати на адвокат * *- вписана в Адвокатска
4
колегия – *, с адрес гр.*, *, адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр.дело №*. по описа на РС- Смолян в
размер на 680,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5