№ 786
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120202167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. С. П.
с ЕГН ********** от гр.К., ул.... против наказателно постановление №21-0769-005717 от
03.05.2022г издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор ПП-Бургас, с което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
Недоволен от това наказателно постановление е останал жалбоподателят. Счита
същото за незаконосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е
било извършено при несъставомерност от субективна страна. Посочва, че е
незаконосъобразно. Моли да бъде отменено. Претендират се разноски.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично.не се
представлява. Поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Ну претендира разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован се явява като представител
ЮК. Счита жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди НП. Не се претендират
разноски.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице
посочено в наказателното постановление като нарушител пред териториално и материално
компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните причини:
1
На 30.12.2021г, около 12,40 часа свидетелите Д.К. и Н. К. и двамата като младши
автоконтрольори в сектор ПП–Бургас спрели за проверка лек автомобил марка „Волво“ с
рег.№... на ул.... до магазин „М.“ в посока ул.“К.“ управляван от собственикът му–
жалбоподателят П.. Оказало се, че автомобилът бил с прекратена регистрация на основание
чл.143 ал.15 от ЗДвП. Собственикът му като преобритател по договор за покупко-продажба
на МПС с рег.№11562/19.08.2021г на нотариус №2087 в района на РС-Враца в
законоустановения 30 дневен срок не е регистрирал МПС в службата по регистрация на
постоянния си адрес. В този случай жалбоподателят управлявал собственото си МПС, което
не било регистрирано по надлежния ред. Актосъставителят К. съставил срещу
жалбоподателя П. акт за установяване на административно нарушение №024828 на
30.12.2021г (лист 8 от делото). Нарушителят подписал акта без възражения и получил
екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Преписката била изпратена по компетентност на РП-Бургас. С постановление от
21.04.2022г прокурор от РП-Бургас отказал да образува наказателното производство за
престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като счел, че деянието е несъставомерно от
субективна страна. В хода на проверката било установено, че срещу П. не била издадена
ЗППАМ, тъй като се касаело за хипотезата на чл.143 ал.11 от ЗДвП.
На 03.05.2022г като взел предвид акта, постановлението на прокурора и останалите
писмени доказателства административнонаказващият орган –началникът група в ОДМВР,
сектор ПП-Бургас издал атакуваното наказателно постановление №21-0769-005717 при
идентичност на фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението по
чл.140 ал.1 ЗДвП описано в акта. На основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП
наложил на жалбоподателя Й. наказанието глоба в размер от 200 лева и го лишил от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично доказана въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както актът, така и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. В конкретния
случай нарушението е извършено на 30.12.2021г, а постановлението за прекратяване на
досъдебното производство на 21.04.2022г, а НП е издадено на 03.05.2022г, поради което
следва да се приеме, че всички давностни срокове за реализиране на отговорността на
жалбоподателя са били спазени. Съдът счита, че посоченото нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП е съставомерно от обективна, но не и от субективна страна.
В случая и административнонаказващият орган е изследвал съставомерността на
посоченото административно нарушение от обективна и от субективна страна.
Наказателното преследване не е погасено по давност.
Основното възражение на въззивника се състои в това, че в случая липсата на знание
у наказаното лице, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена
2
регистрация водело до отпадане на административнонаказателната отговорност. В случая
надлежен юридически факт е, че процесното МПС е било с прекратена регистрация от дата
21.10.2021г по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП –по уведомление на „Гаранционен фонд“ без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ Цитираната разпоредба, обаче не урежда
правно задължение на заинтересованото лице само да следи за това дали е извършено
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а задължение е на
надлежните органи да уведомят собственика на ППС за прекратяване на регистрацията. В
делото липсва доказателство собственикът на процесното ППС да е бил уведомен за
прекратената регистрация, напротив констатирано е точно обратното. Следователно,
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143 ал.10 изречение първо от
ЗДвП, с оглед на което, нито собственикът, нито ответникът по жалбата биха могли да знаят
за прекратената регистрация. Оттук се налага изводът, че разглежданото деяние е извършено
без доказана вина, поради което съставът на административно нарушение се явява
неосъществен. Според настоящата инстанция НП е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде безусловно отменено.
С оглед изхода на делото на основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.63д ал.1 от ЗАНН
следва да бъде осъдено ОДМВР-Бургас да заплати в полза на жалбоподателя направените
от него съдебно-деловодни разноски , но тъй като такива не са поискани съдът не следва да
се произнася.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.1 ЗАНН, Бургаският районен
съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0769-005717 от 03.05.2022г издадено от
началник група в ОДМВР, сектор ПП-Бургас, с което на Д. С. П. с ЕГН ********** от гр.К.,
ул.... е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3