О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ IV – 260231 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и седми август, две хиляди и двадесета година,
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА -
ЛЕФТЕРОВА
Секретар ...
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 637 по описа за 2020 година
Производството по
делото е образувано по въззивна жалба на Главна
дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, против Решение №09/02.01.2020г. по
гр.д.№8225/19г. по описа на Бургаски районен съд.
С постановеното
Решение № 160/15.07.20г., първоинстанционното решение е отменено частично. С
решението съдът е приел, че искът е основателен за 1260.79 лева и неоснователен
за 74.42 лева, в която част е отхвърлил иска.
На 16.07.20г. е постъпила молба вх.№12041/16.07.20г.
от въззиваемата страна И.А.Г., с искане за изменение на решението в частта,
относно разноските, присъдени в полза на ищеца. Според молителя, размерът на
възнаграждението следва да бъде определен към датата на сключване на договора
за защита и съдействие – 13.03.20г., при действащата към този момент редакция
на Наредба №1/09.04.2004г. на ВАдвС.
В постъпилия на 14.08.20г. отговор от на Главна дирекция „Гранична полиция“
на МВР – София, се излагат съображения че размерът на възнаграждението следва да се
съобрази с действащата към датата на произнасянето на съда нормативна уредба.
Заявява се становище, че по делото не са представени надлежни доказателства за
заплащане на възнаграждението с ДДС.
Бургаският
окръжен съд, за да се произнесе по молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
По въпроса за разноските, в постановеното решение въззивният съд е приел както следва: „Ищецът е заплатил за първа инстанция 420 лева с ДДС; за въззивна инстанция – 360 лева с ДДС. Направеното от ответника възражения за прекомерност следва да бъде уважено. След изменението на Наредба №1/09.07.2004т. на ВАдв.С, постановено с Решение №5419/08.05.20г. на ВАС, в сила от 15.05.20г., минималният размер на възнаграждението, при цена на иска 1335.21 лева, минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата е 220.11 лева. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност – касае се за спор, идентичен със стотици други, по които твърденията, доказателствата и правните изводи са идентични. Ето защо възнаграждението като прекомерно следва да бъде намалено в размер на 250 лева. Съдът съобразява размера на възнаграждението съобразно Наредба №1/2004г. към датата на произнасянето си по въпроса, независимо дали същото е било заплатено в по-ранен момент“.
Към настоящия момент непроменена остава позицията
на съда, досежно приложимата към настоящия казус редакция на Наредба №1/2004г. по възражението по
чл.78, ал.5 ГПК. Съдът намира, че
меродавният момент е този на произнасянето на съда, към който се съобразява
направеното възражение.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№12041/16.07.20г. на Адв.
С.К., в качеството му на процесуален представител на И.Г., за изменение на
Решение №IV-160/15.07.2020г,
по ВГД №637/20г. по описа в частта, относно разноските, присъдени в полза на
ищеца.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1.
2.