№ 1470
гр. Варна, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Г.
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110106763 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. П. П., ЕГН **********, с адрес:
*********, срещу П. Х. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес:
***************, и Д. Д. Г., ЕГН ********** , с адрес: *********,
осъдителен иск с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на ответниците
да предадат на ищеца отнетото владение върху реална част от поземлен имот
с идентификатор № **********.4307 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от
26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о. *****, която
реална част е с площ от 184 кв.м и граници: от север - поземлен имот №
**********.185, от изток - поземлен имот № **********.3149 и от юг и запад
- останалата част от поземлен имот № **********.4307, като същата реална
част е обозначена в червен щрих на комбинирана скица, изготвена от вещото
лице инж. С. К., приложена на л. 63 от делото.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за дарение
от 26.04.1996 г. е придобил собствеността върху дворно място с площ 1100
кв.м. в ******, представляващо имот пл. № 185 по плана на местността. Сочи,
че дареният му имот е бил с трайно установени на място граници,
материализирани с ограда от мрежа и бетонни колове, в които площта на
имота е била 1260 кв.м. Поддържа, че от сключването на договора той владее
непрекъснато и необезпокоявано имота в тези граници, вкл. обработва
незастроената негова част. Твърди, че владеният от него имот с обща площ
1260 кв.м. включва поземлен имот № **********.185 по действаща КК с
площ 1076 кв.м. и процесната реална част от поземлен имот №
**********.181 (нов **********.4307) с площ 184 кв.м. и посочени граници.
Твърди, че на 17.03.2022 г. неизвестни лица са нарушили владението му, като
1
са навлезли с около 10-12 м в южната част на имота и са съборили оградите в
тази част, като са поставили нова ограда с мрежа и метални колове, отстояща
приблизително на 10-12 м от предишната. Сочи, че така на практика е отнето
владението му върху процесната реална част, продължило повече от 26
години. Поддържа, че посочените действия са извършени по поръчение на
ответниците, който са закупили поземлен имот № **********.181 с договор
за покупко-продажба от 20.10.2020 г.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявения владелчески иск и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. П. С., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата
молба, в който излагат становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорват твърдяното владение на ищеца върху процесната реална част от
собствения им поземлен имот № **********.181, както и неговата
продължителност. Поддържат, че владението върху целия имот им е
предадено при покупката му през 2020 г. и от тогава те упражняват
фактическата власт върху цялата негова площ, вкл. и процесната реална част.
Сочат, че при въвода им във владение на място не е имало изградена ограда,
която да осъществява своята функция по предназначение, а само останки от
такава, които те са премахнали. Отделно считат, че владението на ищеца не е
безспорно доказано, при липса на наведени твърдения самият той лично да е
изградил първоначалната ограда в имота, като израз на желанието му да
демонстрира владение. Намират, че липсва субективния признак на
владението при изложените в исковата молба твърдения оградата в имота да е
била заварена от ищеца. Не оспорват, че след премахване на останките от
ограда в собствения им имот те са построили нова ограда, разположена по
регулационната граница между двама имота. Оспорват обаче това тяхно
поведение да съставлява нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС. В тази връзка
поддържат, че действията им са извършени в рамките на правомощията,
които са включени в притежаваното от тях право на собственост върху
поземлен имот № **********.181, и същите са правомерни.
По изложените аргументи по същество молят за отхвърляне на иска и
претендират разноски по делото.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им
представител адв. К. Ж., поддържат отговора. В депозирана писмена защита
излагат правни доводи, съобразно събрания доказателствен материал.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 172, том
XXXIII, дело № 8931/1996 г. по описа на нотариус О.С. (л. 8) на 26.09.1996 г.
ищецът Д. П. П. е придобил от дядо си Д.Г. дарения му имот, придобит по
давност, а именно: лозе, находящо се в ******* цялото с площ 1100 кв.м.,
представляващо имот с пл. № 185 по плана на *******, при граници на имота:
имот № 180, имот № 181, имот № 3149, имот № 184 и път.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
2
рег. № *****, дело № *** от 2020 г. по описа на нотариус В.Г. (л.9-10)
ответниците П. Х. М. и Д. Д. Г. са закупили от Р.Б.М., при равни квоти от по
½ ид.ч. за всеки от тях, поземлен имот с идентификатор **********.181 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо поземления имот, от 19.06.2015 г., находящ се в гр. Варна, р-н
Аспарухово, *******, *****, с площ 1295 кв.м и съседни поземлени имоти с
идентификатори: **********.9520, **********.3149, **********.185,
**********.180.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза (л. 58 и сл.) се установява, че ПИ
**********.181 е разделен на два поземлени имота с идентификатори
**********.4307 и **********.4308, като процесната реална част изцяло
попада в ПИ **********.4307. Установява се, че между ПИ **********.4307
и съседния му от север ПИ **********.185 има изградена ограда от железни
колове с оградна мрежа, поставена на общата кадастралната граница на двата
имота. Изяснява се също, че ПИ **********.4307 е трасиран, изчистен и
заравнен. Съгласно изготвената от вещото лице комбинирана скица –
приложение № 4 към заключението, процесната реална част с площ от 184
кв.м. от север граничи с ПИ **********.185, от изток – с ПИ
**********.3149, а от юг и запад – с останалата част от ПИ **********.4307.
При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. С. К.
пояснява, че в ПИ **********.4307 е имало дървесна, храстова растителност,
но всичко е премахнато и заравнено, поради което не се виждат и следи от
друга ограда, която да е била навътре в имота. Останки от ограда, дъски и
летви са видни в ПИ **********.185, ситуирани непосредствено след
границата с ПИ **********.4307.
Безспорно е между страните, че наличната ограда между ПИ
**********.185 и ПИ **********.4307 е поставена от ответниците през 2022
г., както и че от тогава те владеят спорната реална част от ПИ
**********.4307 с площ от 184 кв.м.
По делото са допуснати и гласни доказателствени средства чрез разпит
на по двама свидетели при режим на довеждане от всяка страна, за
установяване владението на ищеца и неговото нарушение, респ. за
опровергаване на тези обстоятелства.
Воденият от ищеца св. Д.М. (без родство със страните, ищец по висящо
дело срещу ответниците) разказва, че от 2000 г. е собственик на ПИ
**********.180 и от тогава неговият имот и съседния му от изток ПИ
**********.185 – собственост на ищеца, граничат на юг с процесния ПИ
**********.181 (сега **********.4307), като трите имота са били фактически
отделени чрез изградена по северната граница на ПИ **********.181 ограда с
циментови колове и оградна мрежа с височина ок. 1,70 м. Споделя, че той е
заварил тази ограда на място, като през годините той и ищецът са я укрепвали
и поддържали, всеки откъм неговия имот. Твърди, че оградата е била в добро
съС.ие, без липсващи части, и е изпълнявала предназначението си, като
поддръжката й е била наложителна, понеже до 2020 г. ПИ **********.181 е
бил безстопанствена територия и оградата му от запад е била
компрометирана, като от намиращите се там дере и път са влизали навътре в
имота диви и домашни животни. Твърди, че тази ограда вече я няма, като тя е
3
била разрушена от ответника М. на 17.03.2022 г. Разказва, че на въпросната
дата старата ограда е била съборена с помощта на багер и на нейно място е
поставена нова ограда на ок. 10 м на север, навътре в неговия имот и в този на
ищеца, като са изхвърлени навън всички останки от старата ограда и от
имуществото на ищеца, което се е намирало след оградата в имота му –
някакви блокчета, варели, стари покривни цигли. Споделя, че той е уведомил
ищеца за разрушаването на изградената ограда и навлизането в имота му, като
ищецът е извикал полиция и сам е дошъл на място, но новата ограда вече е
била прокарана. Разказва още, че ищецът не живее поС.но в имота, но го
посещава всеки уикенд и през други почивни дни и отпуски, като се труди
непрекъснато там, вкл. отглежда овошки и зеленчуци, съхранява инвентар.
Ангажираният от ищеца втори св. С.О. (без дала и родство със
страните) споделя, че е приятел и съученик на ищеца. Известно му е, че той
има имот в м-ст *****, който е още от дядо му, като го обработва и се грижи
за него поне през последните 30 години. Споделя, че често е посещавал
имота, последно през 2020 – 2021 г., когато от южната страна на имота е
имало изградена висока ограда с колове и телена мрежа, а зад нея се виждала
празна хавра, обрасла с храсталаци. Описва оградата като здрава и стабилна,
без паднали и полегнали участъци.
От свидетелските показания на водения от ответниците св. С.С. (без
дела и родство със страните) се установява, че същият е приятел на П. М. и на
собственика на ПИ **********.182, с който се познават повече от 10 години.
Свидетелят разказва, че често е посещавал мястото, като преди да бъде
разчистен процесният имот е бил като гора и е имал ограда само на запад
откъм пътя, а не север не може да определи с точност как завършва. Не е
виждал ограда там, а жив плет от храсти и нещо като сметище за битови
отпадъци, разположено на границата с ПИ **********.185. Споделя, че през
м.март 2022 г. е помогнал на ответника М. да почисти и огради собствения му
имот **********.181. Разказва, че имотът е бил предварително трасиран и
впоследствие с помощта на багер и камион е почистен от боклуците, след
което е поставена ограда с метални колове и телена мрежа. Според него не е
имало стара ограда, която да е била премахвана. Разказва, че на място е
дошъл ищецът заедно с полицаи, който разпитвали какво правят в имота, но
след като разбрали, че дейностите са законни, си тръгнали.
Разпитан по инициатива на ответниците е и св. Ц.С. (без дела и родство
със страните). Същата разказва, че от 10 години живее при баща си в къща,
разположена в ПИ **********.182. Твърди, че през тези години съседният
имот **********.181 е бил неподдържан и обрасъл с висока растителност,
храсти и тръни, като е имал ограда само на запад откъм пътя, но и тя е била
паднала. Твърди, че от север не е имало ограда. Известно й е това, понеже се е
разхождала в имота заедно с кучето й. Спомня си, че растителността на север
е достигала до бяла сграда като гараж, разположен откъм пътя в ПИ
**********.180.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен посесорен иск с правно
основание чл. 75 ЗС.
Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените
4
общи положителни процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за
това, като е спазен и преклузивният 6-месечен срок за предявяването на иска.
Според чл. 75 ЗС владението на недвижим имот или на вещно право
върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило
непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко
нарушение.
Следователно основателността на претенцията е обусловена от
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) упражнявана от ищеца непрекъсната фактическа власт върху
процесния имот с намерение за своене (владение); 2.) продължителност на
владението от поне шест месеца; 3.) нарушение на владението чрез действие,
което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца-ищец,
независимо от намерението на последния или на нарушителя; 4.)
нарушението да е извършено от ответника или поддържано от него. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти.
От представените писмени доказателствени средства се установява, че
ищецът е собственик на ПИ **********.185, придобит по дарение от неговия
дядо през 1996 г., който имот граничи на юг с процесния ПИ
**********.4307. От свидетелските показания на св. Д.М. и Ст.О. се доказва,
че от тогава между двата имота е имало изградена на място стара ограда с
циментови колове и оградна мрежа, висока около 1,70 м, която ограда е
поддържана през годините от ищеца и е изпълнявала функциите си по
предназначение, като е препятствала навлизането в имота от южната му
граница. Установява се още, че тази ограда е съборена от ответниците през
м.март 2022 г. и на нейно място е поставена нова ограда, която отстои на
север от старата с ок. 10 м (11,5 м-12 м според експертното заключение).
Отчитайки възможната заинтересованост на посочените свидетели по реда на
чл. 172 ГПК, съдът кредитира техните показания като достоверни, доколкото
са дадени от лица с непосредствени лични впечатления, пресъздадени при
разпита им по последователен и непротиворечив начин, съответен на
останалия доказателствен материал. Не кредитира, от друга страна,
показанията на водените от ответната страна св. Ст. С. и Цв. С.а, според
които между двата имота не е имало ограда преди м.март 2022 г., тъй като в
тази част показанията са нелогични – свидетелите твърдят, че процесният
имот е бил обрасъл и непроходим, като същевременно сочат, че са го
прекосявали от юг до северната му граница.
При така установените обстоятелства относно придобития от ищеца ПИ
**********.185, към площта на който чрез съществуващата на място ограда е
била обособена и част от съседния му от юг ПИ **********.4307, съдът
приема, че установената и упражнявана от ищеца до м.март 2022 г.
фактическа власт върху тази спорна част е била с намерение за своене и
представлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Този извод следва както
от основанието, на което е придобита фактическата власт, така и от
осъществяваните от ищеца дейности в имота, установени от свидетелските
показания на св. Д.М. и Ст.О., демонстриращи субективното негово
отношение, а именно: поддържането и поправянето на оградата,
5
обработването и поддържането на целия ограден имот, вкл. чуждата реална
част. Без правно значение е фактът, че оградата е заварена от ищеца, а не
изградена лично от него.
Няма данни така установеното владение на ищеца да е смущавано или
отнемано в периода преди процесното нарушение. Дори напротив – според
всички свидетелски показания до 2022 г. ПИ **********.181, от който е
производен процесният имот, е бил неподдържан и обрасъл с непроходима
растителност, в т.ч. и в периода след 2020 г., когато ответниците са
придобили собствеността. Следователно владението на ищеца е продължило
повече от шест месеца преди нарушението и владелецът разполага с
материална легитимация за търсената посесорна защита.
Не е спорно, а се установява и от приобщените доказателства, че
ответниците са нарушили владението на ищеца през м. март 2022 г., като са
премахнали съществуващата на място ограда, навлизаща в техния ПИ
**********.4307, и са поставили нова ограда на кадастралната граница между
двата имота. Така на практика е отнета фактическата власт на ищеца върху
спорната реална част, която понастоящем се държи от ответниците.
Обстоятелството, че последните се легитимират като собственици на тази
реална част, е ирелевантно за предявения иск и за квалификацията на
поведението им като нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС.
От гореизложеното следва, че предявеният владелчески иск е
основателен и следва да бъде уважен, като се осъдят ответниците да предадат
на ищеца владението върху процесната реална част.
На основание чл. 361 ГПК решението относно предаването на имота
подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно, което
следва да бъде обективирано в изричен диспозитив.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 2430 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 380 лв.
за депозит за вещо лице и 2000 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за реалното заплащане на което са представени по делото –
договор за правна защита и съдействие от 15.02.2023 г., съдържащ разписка за
получено плащане в брой.
Предвид извода за основателност на предявения иск, разноски на
ответниците не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Х. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес:
***************, и Д. Д. Г., ЕГН ********** , с адрес: *********, да
предадат на Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: *********, отнетото
владение върху реална част от поземлен имот с идентификатор №
**********.4307 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в
6
гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о. *****, която реална част е с площ от 184 кв.м
и граници: от север - поземлен имот № **********.185, от изток - поземлен
имот № **********.3149, от юг и запад - останалата част от поземлен имот №
**********.4307, като същата реална част е обозначена в червен щрих на
комбинирана скица-приложение № 4 към приетото заключение на съдебно-
техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. С. К., която скица е
приложена на л. 63 от делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 75 от ЗС.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
предаването на имота, на основание чл. 361 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Х. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес:
***************, и Д. Д. Г., ЕГН ********** , с адрес: *********, да
заплатят на Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: *********, сумата от 2430
лв. (две хиляди четиристотин и тридесет лева) за сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7