РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Сливен, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230101051 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащането на неустойка по чл. 27, ал. 1 от Договор за кредит № 889695 от
10.10.2022 година, сключен със „Стик кредит“ АД като противоречаща на 2
добрите нрави и сключена при неспазване на императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите,
намиращ правното си основание в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал.1 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответно
дружество е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 889695 от 10.10.2022 година, като се сочат и заплатените от
ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че клаузата по
чл. 27, ал. 1 от процесния договор е нищожна, противоречаща на добрите
нрави и е сключена при неспазване на императивните изисквания на Закона
за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, намиращ
правното си основание в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, като се излагат подробни доводи и съображения за твърдяната
1
недействителност.
От съда се иска да постанови решение, с което да се прогласи
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка по чл. 27,
ал. 1 от Договор за кредит № 889695 от 10.10.2022 година, сключен със „Стик
кредит“ АД като противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване
на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите, намиращ правното си основание в чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Претендират се присъждане на
направените по делото разноски.
От ответната страна „Стик кредит“ АД е представен отговор на исковата
молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на
исковите претенции.
Подадена е насрещна искова молба, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата 1926,21 лева, представляваща оставаща главница по
Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 889695 от
10.10.2022 година и сумата 419,45 лева –договорна лихва върху главницата по
Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 889695 от
10.10.2022 година. Изложени са подробни съображения в подкрепа да
доводите за дължимост на сумите и се иска тяхното присъждане, като се
претендират и разноските по делото.
От страна на И. Г. С. е подаден отговор на насрещната искова молба, с
който се оспорва нейната основателност.
Редовно призованият ищец не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмена молба пълномощникът му моли за уважаване на иска и
отхвърляне на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 889695 от 10.10.2022 година ответното
дружество „СТИК - КРЕДИТ“ АД е предоставило в заем на ищеца И. Г.
Стоянов сумата от 2000 лева, като е уговорена и неустойка.
Срокът за погасяване на кредита бил определен за 12 месеца, при първа
вноска от 10.11.2022 година, при уговорени фиксиран годишен лихвен
процент – 36 % и ГПР – 42,58 %.
2
Общо ищецът заплатил на ответното дружество сумата 364,39 лева, от
която главница по кредита е 73,79 лева по данни от експертното заключение.
Действителният процент на ГПР надвишава значително петкратния размер на
законната лихва за страната, тъй като е уговорено да се върне общо сумата
4222,57 лева, която включва главница, лихва и неустойката по договора.
Неустойката по договора не е включена в ГПР.
По данни от експертното заключение размерът на остатъка от дължимата
от кредитополучателя сума за главница по коментирания договор към
момента на предявяване на насрещният иск – 25.04.2023 година е 1926,21
лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и
експертно заключение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за признаване за установено, че ищецът
не дължи неустойката по договора за потребителски кредит е допустима, а
разгледана по същество е изцяло основателна. Уговорената неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е в изключително
завишен размер спрямо размера на главницата по договора за кредит. Чрез
нейното включване в договора за кредит се нарушават правата на ищеца като
потребител поради което неустойката е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Чрез неустойката се
цели недобросъвестно и несправедливо обогатяване на кредитора. Поради
това исковата претенция за недължимост на сумата, уговорена като
неустойка, следва да се уважи изцяло.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 2000 лева, а е
върнал на ответника - кредитор сумата 364,39 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
3
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в отговора на насрещната искова молба за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за
да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира
неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено,
че той е във фиксиран размер от 36,00 %. Действителният ГПР по процесния
договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има
предвид, че при получен заем в размер на 2000 лева е уговорено да се върне
общо сумата 4222,57 лева, която наред с главница и лихва, включва и
неустойката по договора. При съпоставка на тези суми няма как
действителния ГПР да е посочения в договора. Поради това е надвишен
максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените
съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде взета предвид неговата нищожност.
Насрещната искова молба е допустима и частично основателна. Съгласно
чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е признат за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая между страните не е
спорно, а и се установява от експертното заключение, че ищецът е заплатил
на ответника сумата 364,39 лева, от която главница по кредита е 73,79 лева.
Последната сума следва да се приспадне от получения от ищеца заем в размер
на 2000 лева, поради което на ответното дружество се дължи сумата 1926,21
лева, представляваща непогасения остатък от главницата по кредита. До
посочения размер, който е съответен на търсения иска следва да се уважи,
ведно с претендираната законна лихва. В останалата част насрещната искова
претенция, касаеща изцяло договорната лихва е неоснователна и следва да се
отхвърли.
По правилата на процеса на страните следва да се присъдят
претендираните разноски, които са в размер на 70,00 лева за ищеца и в размер
на 1085,69 лева за ответника /последните съобразно уважения размер на
насрещните искове/. На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
4
адвокатурата сумата 569,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение съобразно уважения и отхвърления размер на исковете и
представен списък на разноски по чл. 80 от ГПК – лист 70.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СТИК-КРЕДИТ“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, че И. Г. С.
с ЕГН: ********** с постоянен адрес: с. *** НЕ ДЪЛЖИ сумата 1743,08
лева, представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 889695 от 10.10.2022 година.
ОСЪЖДА И. Г. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: с. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *** сумата 1926,21 лева /хиляда деветстотин двадесет и
шест лева и двадесет и една стотинки/, представляваща незаплатена част от
главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
889695 от 10.10.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от
25.04.2023 година до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ изцяло насрещната акцесорна искова претенция за лихви,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. С. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: с. *** сумата 70,00 лева /седемдесет лева/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА И. Г. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *** сумата 1085,69 лева /хиляда осемдесет и пет лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК- Пловдив на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата
569,00 лева /петстотин шестдесет и девет лева/ с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка в
„УниКредит Булбанк“, АД с IBAN: *** с титуляр адв. Д. В. М..
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6