Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Враца, 31.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.01.2022г.
/осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАНд № 602 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Регионална дирекция по горите – Берковица, депозирана чрез ** С. К.,
против Решение № 260070 от 26.08.2021г., постановено по АНД № 60 по описа на РС
–Мездра за 2021г., с което е отменено издаденото от касатора НП № 789/08.01.2021г.
В касационната жалба са изложени подробни съображения
за неправилно формирани от решаващия съд изводи, досежно недоказаността на нарушението, за което е наложено съответното
наказание. Твърди се,
че АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими
реквизити, правилно са посочени, както нарушените разпоредби, така и
санкционната такава, а АНО е издал НП след преценка на фактическата обстановка
и безспорна доказаност на нарушението, вината и самоличността на нарушителя.
Изтъква се, че необосновано първостепеният съд не е възприел показанията
на контролния орган, а се е позовал на
показанията на свидетели, които са близки на
наказаното лице. Иска се отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП.
Ответникът по
касационната жалба, Ц.Ц., чрез процесуалния си представител * М.С., в
представени по делото писмено възражение и писмено становище, намира жалбата за
неоснователна, а оспореното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и
отправя искане към съда да го остави в сила. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в касационното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за
основателност на касационната жалба, тъй като
въззивният съд е направил неправилна преценка на събраните доказателства,
поради което прави искане оспореното решение да бъде отменено.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като обсъди доводите на страните, събраните по
делото
доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение №
260070/ 26.08.2021 г., постановено по АНД № 60/2021г. на Районен съд – Мездра,
с което е отменено издаденото от Директора на Регионална дирекция по горите –
Берковица НП № 789/08.01.2021г. С последното на ответника в настоящото
производство – Ц.Ц., за нарушение на чл. 230, ал. 3 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл. 258 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100/сто/ лева, за извършена от него сеч на дървесина с бензиномоторен
трион, без да притежава документ за правоспособност за работа с такъв
инструмент. За да постанови този резултат, съдът е посочил, че от
събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и категоричен начин извършването на
нарушението от наказаното лице.
Касационната инстанция възприема този
извод на първостепенния съд. Обоснован е
изводът, че единствено показанията на
актосъставителя И. сочат съпричастност
на ответника по касация с описаното в АУАН и НП деяние, като те не са
подкрепени от останалите събрани доказателства. Неоснователно се явява
възражението на касатора в касационната му жалба, че контролният орган не би могъл без основание
да състави АУАН именно на посоченото от него лице, тъй като в подкрепа
на неговите твърдения не са представени
никакви доказателства, например няма
докладна от него за осъществената проверка, няма разпечатка от обаждането до телефон 112 с
искане лицето да бъде издирвано, няма сведения от други лица, събрани от контролния орган,
сочещи, че именно Ц. е нарушител. Няма
доказателства, нито твърдение, че след като
не е установил самоличността на нарушителя при извършване на проверката, актосъставителят е действал съобразно разпоредбата на чл.43
ал.3 от ЗАНН, според която това се извършва от най-близката общинска
администрация или поделение на МВР. Показанията на свидетелите П., А. и Т. са непротиворечиви, не се установява да са
заинтересовани от изхода на спора и близки на соченото като нарушител лице. Също
така, представеният като доказателство по делото болничен лист, с диагноза „***“
с предписано домашно-амбулаторно лечение за периода *** на ответника по касация, не е опроверган и дори не е оспорен, което подкрепя
свидетелските показания за невъзможността на лицето да извършва сочената в АУАН дейност на 05.09.2020г. Действително, представената
епикриза касае друг период и друго увреждане на
ответника, но това по никакъв начин
не може да доведе до други изводи, освен направените от въззивния съд.
Касационната инстанция констатира и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при съставянето
на АУАН. Същият не е подписан от
соченото като нарушител лице и не
му е връчен препис. Касае се до две отделни действия, предвидени в административнонаказателната процедура, като всеки
отказ се оформя по съответния ред. В приложения по делото АУАН отказът на
лицето да получи препис от акта е оформен с вписване на данните на един
свидетел, но отказът да подпише актът не е оформен по този начин, с което е
нарушена императивната разпоредба на чл.
43 ал. 2 от ЗАНН. Тези действия на актосъставителя съществено опорочават административнонаказателното производство, тъй
като е нарушено правото на защита на наказаното лице, ограничавайки
възможността му да разбере от фактическа и правна страна нарушението, за което
е привлечен към административнонаказателна отговорност, което е самостоятелно
основание за незаконосъобразност на оспореното
НП.
По изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че НП е незаконосъобразно.
Като е достигнал до същия извод, Районен съд – Мездра е постановил един
правилен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила.
При извършена служебна проверка на решението съгласно изискванията на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящия състав не констатира основания за неговата отмяна,
извън посочените в касационната жалба, които да сочат на невалидност, недопустимост или несъответствие
с материалния закон. Същото е постановено от законен състав, в рамките на
заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.
При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция,
които съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие са в размер на 500 /петстотин/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 260070/26.08.2021г., постановено по
АНД № 60 от 2021г. на Районен съд – Мездра,
с което е отменено издаденото от Директора на Регионална дирекция по горите –
Берковица НП № 789/08.01.2021г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Берковица да заплати на Ц.Д.Ц. *** сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.