№ 38740
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110141852 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕТ "Н-А – А. М.“ и
А. Н. М. срещу "ЮБ" АД, в която се твърди, че на 12.09.2008 г. между ищеца и "Ю И
Е Д Б" АД бил сключен Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения“ –
покупка № BL22736, по силата на който на кредитополучателя бил предоставен кредит
в размер на 86000,00 швейцарски франка за покупката на офис, находящ се в гр. П., ул.
"И В" № 9, както и за други разплащания, свързани с покупката на имота. Съгласно
уговореното между страните в чл. 4 от договора, през първата година, считано от
откриването на заемната сметка, дължимата годишна била фиксирана в размер на 6,25
%, а за всяка следваща година до крайния срок за издължаване на кредита дължимата
лихва включвала сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми – за
швейцарски франкове, обявен от банката, който не подлежал на договаряне и
промените в него ставали задължителни за страните незабавно, и договорна лихвена
надбавка в размер на 0,85 пункта. Било уговорено още, че действащият БЛПМФ не
подлежал на договаряне и промените в него ставали задължителни за страните,
считано от 21-во число след промяната му, както и че банката запазвала правото си по
всяко време на действие на договора да променя приложимата лихва по кредита в
швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране, като
измененията в Тарифата и приложимите лихви влизали в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и били задължителни за страните. Съгласно чл.
9в от договора, кредитополучателят бил запознат и съгласен с обстоятелството, че при
промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
лева или еврото, както и при превалутиране по чл. 9а от договора, можело да се стигне
до повишаване размера на дължимите погасителни вноски, за което
1
кредитополучателят приемал да носи за своя сметка риска от такива промени и бил
съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и
новите лихви. Срокът на така сключения договор бил 240 месеца, като към него били
сключени 4 броя анекси за предоговаряне на отпуснатия кредит. По силата на Анекс №
1 от 12.10.2009 г. страните се споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване
на съществуващите към банката вземания. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Анекс № 3 от
11.04.2011 г., страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на
преоформянето задължения на кредитополучателя и съдлъжниците към банката. По
силата на чл. 2 от същия било постигнато съгласие че
кредитополучателят/съдлъжниците дължали фиксирана годишна лихва в размер на
5,85 % върху дълга за 24-месечния период на облекчено погасяване, след изтичането
на който на всяко 21-во число на месеца се дължала лихва в размер на сбора от
действащия базов лихвен процент – малки фирми – за швейцарски франкове, обявен от
банката, който не подлежал на договаряне, и договорна лихвена надбавка в размер на
1,41 пункта, като съгласно чл. 17 от този анекс евентуалните курсови разлики при
прилагане на служебното и незабавно инкасо по предходните членове, били изцяло за
сметка на съдлъжника. С анекс от 26.02.2019 г. страните постигнали съгласие
задължението по кредита да се изплаща за в бъдеще в български левове, като съгласно
чл. 2 от анекса, считано от превалутирането кредитополучателят дължал на банката
фиксирана лихва в размер на 1 % през първите 24 месеца от срока на издължаване на
кредита, а от 25-я месец до крайния срок на издължаването дължал променлива
годишна лихва, определена като сбор от референтен лихвен процент, намален с
надбавка в размер на 7,50 %. За референтен лихвен процент щял да се ползва базов
лихвен процент – малки фирми – бизнес помещения за лева, обявен от банката, който
не подлежал на договаряне и промените в него ставали задължителни за страните
незабавно. Към момента на сключване на анекса на 26.02.2019 г. референтният лихвен
процент бил в размер на 12,50 %.
Ищецът излага подробни доводи за нищожност на клаузите по чл. 9в, ал. 1 и ал.
2 от процесния договор и на клаузите по чл. 17 от Анекс № 3 от 11.04.20114 г.,
съответно – на клаузите по чл. 4, ал. 2 – ал. 4 от договора и на клаузите по т. 10 от
Анекс № 1 от 12.10.2009 г., на чл. 2, ал. 8 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г. и на чл. 1 и чл.
2, ал. 1 и ал. 2 от Анекс от 26.02.2019 г., като неравноправни и противоречащи на
императивни правни норми. Страната поддържа, че въз основа на оспорените клаузи
се стигнало до значително обогатяване на банката чрез заплащането по кредита от
страна на длъжника на валутни разлики, вследствие изменението на валутния курс и
базовия лихвен процент. Отправено е искане за уважаване на предявените искове за
нищожност на посочените договорни клаузи и за присъждане в полза на ищеца на
сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника "ЮБ" АД за
2
отговор, като с постъпилия в законово установения срок такъв ответното дружество е
оспорило изцяло предявените искови претенции. Поддържа, че ищецът ЕТ "Н-А – А.
М.“ нямал качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП при
подписването на процесния договор, като усвояването на заемните средства изцяло
било свързано с търговската дейност, осъществявана от едноличния търговец. Твърди
по подробно изложени в отговора аргументи, че исковете за прогласяване
нищожността на клаузи от договора за кредит били изцяло неоснователни, тъй като
при сключването му били спазени всички императивни законови изисквания –
клаузите били индивидуално уговорени, длъжниците били надлежно уведомени за
възможните финансови последици от поемането на задължение във швейцарски
франкове, а валутният риск не бил възложен единствено в тежест на
кредитополучателя, както се сочило в исковата молба. Отправено е искане за
отхвърляне в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените разноски в
полза на ответното дружество.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът
намира, че приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
документи следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото.
Основателни са исканията на страните за допускане изготвянето по делото на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от тях задачи,
включително на въпроси № 2, № 4 и № 7 от исковата молба, доколкото последните
също са свързани с релевирани от ищците твърдения по становището им за
нищожност на клаузи от процесния договор за кредит. Без уважение следва да бъде
оставено искането на ответника за допускане на обяснения от ищците по реда на чл.
176 ГПК, тъй като това доказателствено средство няма да способства за изясняване на
правнорелевантни факти и обстоятелства по делото.
На ищцовата страна следва да се дадат указания да заяви изрично твърди ли, че
процесните договорни клаузи противоречат на императивни правни норми, различни
от нормите на ЗЗП, като посочи кои са тези императивните правни норми, доколкото в
петитума на исковата молба е отправено искане за обявяване нищожността на клаузите
като неравноправни, „противоречащи на закона и добрите нрави“, а в
обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за нарушаване само
на императивните правни норми на ЗЗП и на принципа на добросъвестността. Въпреки
констатираното противоречие в исковата молба, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, с цел процесуална икономия.
Съдът, след като констатира, че част от предявените искове са редовни и
допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл.
140, вр. чл. 146 ГПК,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са:
1/ предявени в условията на кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 9в, ал. 1
и ал. 2 от сключения от 12.09.2008 г. между ЕТ "Н-А – А. М.“ и "Ю И Е Д Б" АД
Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения“ – покупка № BL22736, и на
клаузите по чл. 17 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г. към него, съответно – на клаузите по
чл. 4, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от процесния договор и на клаузите по т. 10 от Анекс № 1 от
12.10.2009 г. към договора, на чл. 2, ал. 8 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г. към договора и
на чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Анекс от 26.02.2019 г. към договора, като
неравноправни;
2/ предявени в условията на евентуално съединяване искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 9в, ал. 1 и
ал. 2 от сключения от 12.09.2008 г. между ЕТ "Н-А – А. М.“ и "Ю И Е Д Б" АД
Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения“ – покупка № BL22736, и на
клаузите по чл. 17 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г. към него, съответно – на клаузите по
чл. 4, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от процесния договор и на клаузите по т. 10 от Анекс № 1 от
12.10.2009 г. към договора, на чл. 2, ал. 8 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г. към договора и
на чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Анекс от 26.02.2019 г. към договора, като
противоречащи на императивни правни норми и на добрите нрави.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението в писмена молба с
препис за насрещната страна да заявят изрично твърдят ли, че процесните
договорни клаузи противоречат на императивни правни норми, различни от нормите
на ЗЗП, като в този случай посочат конкретно кои са тези императивни правни
норми.
При неизпълнение на указанията в срок съдът ще пристъпи към действия по
реда на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 4 ГПК.
Не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване следните факти и
обстоятелства по делото:
1/ Сключването между ЕТ "Н-А – А. М.“ и "Ю И Е Д Б" АД на Договор за
банков кредит, Продукт „Бизнес помещения“ – покупка № BL22736 от 12.09.2008 г.,
както и на пет броя анекси към него, включително Анекс № 1 от 12.10.2009 г., Анекс
4
№ 3 от 11.04.2011 г. и Анекс от 26.02.2019 г.;
2/ предоставянето от кредитодателя и усвояването от кредитополучателя на
сумата по кредита в размер на 86000,00 швейцарски франка за покупка на помещение
за офис и за други разплащания, свързани с покупката на имота.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦОВАТА СТРАНА е да докаже:
сключването на процесния договор и анексите към него със съдържание,
идентично с описаното в исковата молба;
притежаването от ищеца ЕТ "Н-А – А. М.“ на качеството „потребител“ по
смисъла на ЗЗП;
наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ищеца ЕТ "Н-А – А. М.“, че не сочи и не представя
доказателства за качеството си на потребител по смисъла на ЗЗП.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
валидността на оспорените от ищците като нищожни клаузи от процесния
договор за кредит и анексите към него като част от съществуващото между
страните кредитно правоотношение;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и към отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА изготвянето по делото на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на задачите, поставени от страните в исковата молба и в отговора на исковата
молба.
5
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в общ размер от
600,00 лева /по 300,00 лева от всяка страна/, който да бъде внесен в едноседмичен
срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.
УКАЗВА на страните, че внесените от тях депозити по сметка на Районен съд
– П. не могат да бъдат изплатени въз основа на разпореждане на Софийски районен
съд, поради което същите подлежат на връщане от Районен съд – П., а в хода на
настоящото производство е необходимо заплащането на депозити по сметка на
Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Л., телефон: **** *** ***, който да бъде
уведомен за възложените му задачи след внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за допускане по делото на
обяснения от ищцовата страна по реда на чл. 176 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 11.11.2025
г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6