№ 15798
гр. С, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110151377 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от В. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к.
„СР“ № 18, вх. А, ет. 9, ап. 42, с ЛК ******, на 23.08.2023г. от МВР-С чрез адвокат ПСП –
САК срещу „БЕДК“ ООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к.
1113, р-н И, ул. "Н" № 25, ет. 5, с която са предявени:
искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД вр чл. 146,ал. 1 ЗЗП за
прогласяване нищожността на Договор за кредит с номер MAX_****** поради
противоречие със закона и добрите нрави и поради заобикаляне на закона;
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сума в размер на 1751,98 лв.,
/предявен първоначално частичен иск за сумата 50 лева/, представляваща общ сбор на
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на исковата молба- 29.08.2024 г. до окончателно
й заплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит
с номер MAX_****** за сумата 1300 лв., връщането на която е уговорено да бъде изпълнено
на 16 вноски при лихвения процент – 40.73% и размер на годишния процент на разходите
(ГПР) – 43.70 %. Посочва, че с чл. 9, ал. 1 от Договора е предвидено заплащането на такса за
бързо разглеждане в размер на 718.08 лв, а с чл. 9, ал. 2 - на такса за „динамично плащане“ в
размер на 1077.12 лв., като двете такси са разсрочени към всяка от погасителните вноски по
кредита. Твърди, че е заплатил на ответника сума в общ размер 3051.98 лв.
Поддържа, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на
чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият е с размер на шрифта по-малък от 12 и в него липсват
1
волеизявленията на страните, като не отговаря и на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и
ЗПК. Поддържа, че договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по
смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК и не е подписан.
Поддържа противоречие на договора с разпоредбите на чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от
ЗПК., като претендира нищожност на клаузите за „такса за бързо разглеждане“ и „такса за
динамично плащане“ на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, т.к. имат за цел да заобиколят
ограничението на чл. 10а ЗПК и изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че реалният
размер на ГПР е многократно надвишаващ законоустановения максимум. Поддържа, че
клаузите са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на
„добрите нрави“, т.к. водят до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договореното съглашение и до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел
извличане на собствена облага на кредитора. Посочва, че уговорената стойност на двете
такси се съизмерва с чистата стойност на отпуснатия заем и надвишава многократно
уговорената по договора договорна лихва.
Поддържа, че договорът е нищожен и тъй като клаузата за заплащане на договорна
лихва накърнява „добрите нрави“, т.к. надвишава трикратния размер на законната лихва.
Поддържа, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност и на целия договор.
Поддържа и че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 19 ЗПК, т.к.
липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно
са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията,
които са използвани при изчисляването. Сочи, че не става ясно какво представлява
разликата между уговорения лихвен процент в размер на 40.73 % и ГПР в размер на 43.70
%. Поддържа, че ответникът в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е включил таксата за
експресно разглеждане и неустойката в размера на ГПР, с включване на които
действителният ГПР би възлизал на повече от 200%.
Поддържа, че посочените клаузи на договора са нищожни, което от своя страна влече
цялостната нищожност на самия договор на основание чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Поддържа, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и 2 от договора нарушават изискванията на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП и излага съображенията си за това.
Счита договорът за нищожен на основание чл. 22 ЗПК и поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК за предоставяне на информация.
Под условие, че договорът бъде приет за валиден, възразява че клаузите са нищожни
поради нарушаване на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради нарушаване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради заобикаляне
на закона, респективно поради неравноправност на основание чл. 146 ЗПК.
Претендира, че на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК дължи само чистата
стойност на кредита, поради което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД претендира да
2
има вземане в пълен размер 1751.98 лв., която сума съставлява разликата между заплатената
по договора сума, възлизаща на 3051.98 лв. и усвоената главница от 1300 лв.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението, че оспорените
клаузи накърняват добрите нрави, както и че чрез последните се заобикаля законът. Сочи, че
в договора е посочен правилно приложимият към него ГПР, както и че същият е изчислен
спрямо посочената в закона методика. Поддържа, че стойността на допълнителните услуги
не следва да се включва в размера на ГПР. Сочи, че клаузите за предоставяне на
допълнителни услуги са индивидуално уговорени, като последните не са предпоставка за
отпускане на кредита. Поддържа, че договорът е изписан на шрифт с размер 12 пункта, като
ищецът го е подписал с обикновен електронен подпис посредством уникален 6-цифрен код.
Сумата по кредита ищецът е получил по предоставена от него банкова сметка, а
задълженията са изпълнявани по погасителния план, заложен в договора. Посочва, че
лихвеният процент е фиксиран и методика за изчисляване на референтен лихвен процент не
е необходима съгласно чл. 11 ал. 1, т. 9 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски. Претендира при присъждане на адвокатско възнаграждение същото да е в
минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между тях е сключен Договор за кредит с номер MAX_******, по силата на
който ответното дружество като кредитодател предоставило на ищеца като
кредитополучател сумата от 1300 лв., която ищецът се задължил да върне ведно с
възнаградителна лихва при лихвения процент – 40.73% на 16 месечни погасителни вноски
от по 105,50 лева всяка с падеж на последната 15.07.2024 г. Посочен в договора е годишен
процент на разходите (ГПР) – 43.70 %. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора при
кандидатстването за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо
разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите
условия, за което дължи сумата 718.08 лв. на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план по Кредита,
заложен в договора.
В чл. 9, ал. 2 е посочено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят
изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.
7.4 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за динамичното плащане по
кредита е в размер на 1077,12 лева и е дължима на равни части през периода на Кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита,
заложен в договора.
Съдържанието на процесния договор за кредит, преценено с оглед предмета, страните
и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за
3
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо
лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването
на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл.
4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени
в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С посочената уредба е въведено императивно
изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.
10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент.
В случая формално в договора е посочен ГПР – 43,70 %., освен цифрово посочване на
ГПР обаче договорът не съдържа взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му и допълнителна информация относно начина на формирането на
посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.
Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора
за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Видно от
твърденията в отговора на исковата молба, а и от съпоставка между размерите на ГПР и
ГЛП, в изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено
възнаградителната лихва, но не и възнагражденията за допълнителни услуги по чл. 9 от
договора – Бързо разглеждане и Динамично плащане. Преценката на съдържанието на тези
услуги обаче води до очевиден извод, че възнаграждението за същите съставлява по своята
същност общ разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК
на съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая преценката на цялостното
4
съдържание на договора, уговорените насрещни престации на кредитора, изначалното
уговаряне на услугите и включването на възнагражденията за тях в месечните погасителни
вноски води до извод, че обвързването на потребителя със заплащането им съставлява
съществена част от основното съдържание на кредитното правоотношение. От друга страна
срещу уговорените такси в общ размер, надвишаващ главницата, на практика е налице липса
на еквивалентна услуга, което води до извод, че възнагражденията за тях съставляват реално
увеличаване на възнаграждението на кредитодателя за изпълнение на основното му
задължение по договора – да предостави на потребителя сума за определен срок.
Предвид изложеното следва извод, че възнагражденията, уговорени за допълнителни
услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ съставляват общ разход по кредита,
който не е включен в изчисления и посочен в договора ГПР и следователно последният не
отговаря на действителния такъв, което води до нарушение на императивното изискване на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като неточното посочване на ГПР е равнозначно
на непосочен ГПР. Макар да е без значение дали с включване на непосочените компоненти
ГПР ще е в рамките на размера по чл. 19,ал. 4 ГПК или ще го надвишава, следва да се
посочи че в случая действителният ГПР очевидно съществено надвишава петкратния
размер на законната лихва. Неточното посочване на ГПР съставлява неизпълнение на
изискването на цитираната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не изпълнява нейната
цел – потребителят да бъде информиран за разходите за кредита и да направи осъзнат избор
да сключи договора с ответника на фона на предлаганите от други финансови институции
условия. В този смисъл е и застъпено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС
(девети състав) /с участието именно на ответното дружество/ разбиране, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. С посоченото решение е разяснено и чл. 10, пар. 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води до връщане от
страна на съответния потребител единствено на предоставената в заем главница.
По изложените мотиви процесният договор за заем е нищожен на основание – чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на действителния
годишен процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на
договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното съдът не дължи произнасяне по останалите наведени от ищеца
възражения за недействителност на договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил на ответника
5
твърдяната сума за погасяване на задължения по нищожния договор.
Не е спорно между страните, поради което и за безспорно с доклада по чл. 146, ал. 1
ГПК е отделено, че ищецът е заплатил на ответника съгласно приложените към исковата
молба вносни документи сума в общ размер 3051,98 лева. Съгласно чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата
стойност на процесния кредит е 1300 лева, поради което за ответника е налице основание да
задържи получената до този размер сума, а разликата до пълния заплатен от ищеца размер -
1751,98 лева дължи да върне.
Следователно искът по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1751,98 лева.
Ответникът дължи и законна лихва върху присъдената сума до размера от 50 лева – от
датата на входиране на исковата молба 29.082024 г., а за разликата над 50 лева до 1751,98
лева – от датата на предявяване на иска за нея – 15.05.2025 г.
По отговорността на страните за разноски:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноските за държавна такса в размер на
195,16 лева.
На адвоката, предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1
ЗАдв. съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително реализираната
от адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С
посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф
3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, с каквато
настоящото не се отличава.
6
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на В. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „СР“ № 18,
вх. А, ет. 9, ап. 42, срещу „БЕДК“ ООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. С, п.к. 1113, р-н И, ул. "Н" № 25, ет. 5 на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК поради
противоречие на закона нищожността на Договор за кредит с номер MAX_******,
сключен между В. С. А., ЕГН: **********, и „БЕДК“ ООД.
ОСЪЖДА „БЕДК“ ООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С,
п.к. 1113, р-н И, ул. "Н" № 25, ет. 5 да заплати на В. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С,
ж.к. „СР“ № 18, вх. А, ет. 9, ап. 42, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата 1751,98
лв. - представляваща недължимо платени суми над чистата стойност на Договор за кредит с
номер MAX_******, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 50 лева считано
от 29.08.2024 г., а върху разликата над 50 лева до пълния размер от 1751,98 лева – считано от
15.05.2025 г. до окончателно заплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БЕДК“ ООД с ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление: гр. С, п.к. 1113, р-н И, ул. "Н" № 25, ет. 5 да заплати на В. С. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ж.к. „СР“ № 18, вх. А, ет. 9, ап. 42, сумата 195,16 лева – разноски
за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „БЕДК“ ООД с ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1113, р-н И, ул. "Н" № 25, ет. 5 да
заплати на адв. ПСП – САК, л. № ****** сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на В. С. А., ЕГН: ********** в производството по
делото
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка при "ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД IBAN: BG45UBBS81551014243060 с титуляр: адв. ПСП.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7