№ 47719
гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110150503 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от *********, ЕГН **********, с
адрес: *********, обективно евентуално съединени установителни искове срещу
ответника *********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
**********, представлявано от **********, за прогласяване нищожността на Договор
за предоставяне на потребителски кредит № *********, сключен на 20.09.2017 г.,
поради противоречието му със закона, и при условията на евентуалност за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *********, сключен на 20.09.2017 г., предвиждаща
задължително предоставяне на обезпечение с дружество, като неравноправна клауза.
С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът е навел
възражение за недопустимост на предявения иск с доводи, че Дружеството – гарант е
самостоятелно юридическо лице и искът за недействителност на договора следва да
бъде предявен именно срещу това дружество. Съдът не споделя възражението за
недопустимост, тъй като е предявен иск за нищожност на договора за кредит и негова
клауза, сключен с настоящия ответник, поради което именно той следва да отговаря по
предявените искове.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл.190 от ГПК да
представи договор кредит, заедно с погасителен план и преддоговорна информация,
както и договора за гаранция следва да бъде уважено.
Следва да се отхвърли искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ******* за снабдяване с информация
относно всички сключени сделки между страните по делото, тъй като тези факти са
неотносими към спора.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
1
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника, в срок до датата на
съдебното заседание, да представи Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ *********, сключен на 20.09.2017 г., заедно с погасителен план и преддоговорна
информация, както и договора за гаранция, сключен с ***********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на документите, за които
е задължен, съдът може на основание чл. 161 ГПК с оглед обстоятелствата по делото
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства, а именно, че сключения между страните договор за
кредит е със соченото в исковата молба съдържание и за обезпечаването му е сключен
договор за гаранция с трето на спора лице срещу възнаграждение в размер на 1000 лв.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.02.2025 г. – 10,00 часа, за които
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът ********* извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за предоставяне на потребителски
кредит № ****************, сключен от разстояние, за сумата от 2000 лв., която сума
следвало да бъде погасен в срок от 6 месеца, заедно с лихва от 49,66 %. Сочи, че в чл.
5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от “***********” в полза на дружеството ответник, във връзка с което
изискване бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и
“***********”. Твърди, че при сключването на договора никъде не било посочено
какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с
кредитора дружество, като една след като усвоил сумата на кредита, установил, че му
е начислена такса за поръчелство в размер на 1000 лв. Сочи, че процесният договор за
кредит не е подписан, нито с квалифициран, нито с обикновен подпис. Поддържа, че
предоставянето на обезпечение е задължително условие за сключването на договора,
2
разходът за сключването му е предварително известен на кредитора, още повече, че
кридитодателят и гарантът са свързани лица, същият е сигурен, поради което следва
да намери отражение при изчисляване на ***** по кредита, като задължителен разход
по кредита. Същевременно при изчисляването на ***** не е включена дължимата
такса за гарант, което представлява задължителен разход по кредита, поради което
счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10, а с включването на таксата
гарант при изчисление на *****, размерът му надвишава максимално предвидения в
чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че клаузата на чл. 5 от договора за
предоставяне на потребителски кредит е нищожна, поради това, че е неравноправна.
При тези си твърдения предявява иск за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит, а при условията на евентуалност на клаузата на чл. 5 от
договора за предоставяне на потребителски кредит.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът *********
оспорва иска с доводи, че договорът за кредит не нищожен на сочените от ищеца
основания. Същият е със съдържанието, визирано в ЗПК, като е посочен лихвеният
процент и *****, изчислен съгласно заложената в ЗПК формула, а дължимата такса за
гаранция не се включва в *****, тъй като предоставянето на гаранция не е
задължително условие за сключване на договора. Твърди, че при кандидатстване за
кредит, кредитополучателят може да избере между опциите да представи поръчител,
избран от него, или гарант, предложен от кредитора, а при избирането на гарант в
лицето на ********, същият е бил уведомен предварително за дължимия разход и е
одобрил сключването на договора при посочените условия със СМС. Счита, че *****
не надвишава максималния законов размер, тъй като разходите по договора за
гаранция не следва да се включват при изчисляването му, доколкото тази услуга не е
задължителен разход по кредита. Счита, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит не е
неравноправна, тъй като ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без
задължение за сключване. Същевременно сочи, че в СЕФ и договора за гаранция са
подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към гаранта,
които ищецът е приел доброволно. Поради изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143
ЗЗП.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
3
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №
****************, обезпечен с договор за гаранция, сключен с “***********”.
В предмета на настоящото дело липсват правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, както и
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД и
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в негова тежест е докаже сключен между страните
Договор за предоставяне на потребителски кредит № **************** със соченото
съдържание, както и, че същият е нищожен поради противоречие със закона.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №
**************** е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
4
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5