Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 02.08.2012г.

 

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав,  в публично заседание на     двадесет и втори юни  две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                     СЪДИЯ: АНЖЕЛИНА Х.

 

при секретаря  В.Х.  като разгледа докладваното от съдия Х. т. дело №4850 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                      Предявени са обективно кумулативно съединени искове на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Б.” ЕООД /в несъстоятелност/ в качеството му на доставчик претендира осъждане на ответника да плати сумата от 73 000 лева – неизплатена главница, дължима по фактура №********** от 20.01.2010г. на обща стойност 93 000 лева с ДДС. Процесната сума е цена   на доставени  стоки, а именно: Бетон В10 – 82 куб.м., Бетон В15 – 44 куб.м. и Бетон В20 – 860 куб.м.  Твърди, че ответникът на 15.02.2010г. е извършил частично плащане по процесната фактура в размер на 20 000 лева, като е останала неизплатена частта в размер на 73 000 лева.  Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да плати горната сума, както и сумата 13 931.85 лева лихви за забава, от които сумата 692.44 лева – лихва за забава върху цялата фактурирана сума от 93 000 лева за периода от 20.01.2010г. до 14.02.2010г.,  а сумата 13 239.41 лева – мораторна лихва върху останалата неплатена част от 73 000 лева за периода 15.02.2010г. до  17.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното  плащане и разноските по делото.

Ответникът не депозира отговор по реда на чл. 367 от ГПК в законоустановения срок, не взема становище, не прави възражения и не сочи доказателства.

 

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Като доказателство по делото е приета фактура №********** от 20.01.2010г. , издадена от „Б.**” ЕООД  за изработка и продажба на стоки- Бетон В10 – 82 куб.м., Бетон В15 – 44 куб.м. и Бетон В20 – 860 куб.м., на обща стойност 93 000 лева с ДДС, с получател „С.К.Т.” ЕООД.  Фактурата е подписана само от представител на ищеца, като няма никакви доказателства същата да е получена и осчетоводена от ответника.

 

От правна страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327   от ТЗ.

 

Съдът е сезиран с иск за плащане на цена за доставена стока, т.е. цена по договор за търговска продажба. Ищецът в качеството му на  продавач /доставчик/ претендира осъждане на ответника –купувач  да му заплати сума, дължима за  получени стоки, фактурирани с фактура №********** от 20.01.2010г. на обща стойност 93 000 лева с ДДС.

В настоящия случай не се доказа по безспорен начин, че е налице валидно търговско правоотношение между „Б.” ЕООД и „С.К.Т.” ЕООД, по силата на което ищцовото дружество да е изработило и доставило на ответното дружество  процесните стоки  на обща стойност 93 000 лева с ДДС.

Няма доказателства както за сключване на договор за продажба между страните, така и за неговото изпълнение.

Договорът за продажба на стоки е неформален договор, съществуването на който може да бъде установено с всякакви доказателствени средства. В конкретния  случай наличието на договор за продажба между страните не се доказва с представената по делото  фактура, тъй като същата не е надлежно приета и подписана от ответника. Подписването на фактурата обективира приемането на извършената услуга и доставянето на процесните стоки от ищеца, от който момент за ответника възниква задължението за заплащане на договорената  цена. Фактурата не е осчетоводена от ответното дружество, като ищецът не ангажира доказателства и за твърдяното частично плащане, поради което съдът не приема, че ответното дружество е приело доставената стока и издадената фактура.

С оглед на гореизложеното, съдът не приема за установено, че  между страните е възникнало валидно търговско правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е изработило и доставило на ответното дружество стоки на обща стойност 93 000 лева с ДДС, поради което искът за плащане на продажна цена е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

 

 

 

По искове на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

Забавата за изпълнение на парично задължение обуславя отговрността на неизправната страна за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Неоснователността на главната претенция води до неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва, както и на претенциите за разноски по делото.

 

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от  „Б.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Б.” №**, ет. * против „С.К.Т.” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „С*”, ул. „Х* г*”, бл. **, вх. *, ап. ** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ за сумата от 73 000 лева – главница по фактура №********** от 20.01.2010г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от  13 931.85 лева лихви за забава, от които сумата 692.44 лева – лихва за забава върху цялата фактурирана сума от 93 000 лева за периода от 20.01.2010г. до 14.02.2010г.,  а сумата 13 239.41 лева – мораторна лихва върху останалата неплатена част от 73 000 лева за периода 15.02.2010г. до  17.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното  плащане и разноските по делото.

 

 

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва с въззивна жалба пред САС  в 2-седмичен срок от съобщаването.

 

 

                                             СЪДИЯ :