№ 73
гр. Трявна, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. И.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело №
20244240100178 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е по чл.34 от ЗС за делба и се намира в първа фаза – по
допускането.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. К. Б. от гр. П. против Д. К.
Б. от гр. Т.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са наследници на
починалите К. Д. Б. и Й. Д. Б. и като такива са съсобственици на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 73403.501.1478.1.1
и на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
73403.501.1478.1.2 – и двата по КК и КР на гр. Т., намиращи се в сграда с
идентификатор 73403.501.1478.1, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 73403.501.1478. Съсобствениците не можели да уредят
доброволно взаимоотношенията си. Претендира се в исковата молба да се
допусне съдебна делба относно описаните по-горе недвижими имоти, при
квоти: по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. В
него се твърди, че по силата на нотариален акт №13, т.I, дело №18/1977 г. по
описа на Районен съд – Дряново ответникът е едноличен собственик на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 73403.501.1478.1.2,
а по наследство и саморъчно завещание вх.№420/07.06.2024 г., акт №40 т.I
дело №237/2024 г. ответникът притежава 5/6 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 73403.501.1478.1.1, а ищецът 1/6.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си
представител адв.Р. заявява, че няма претенции към втория етаж на къщата,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
1
73403.501.1478.1.2, който баща му е дарил на брат му. Моли делбата да бъде
допусната по отношение на първия етаж, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 73403.501.1478.1.1. Прави искане за възстановяване
на запазената част от наследството на майка си, която е накърнена, чрез
направеното от нея завещание в полза на ответника.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.П. прави изрично
възражение за изтекла погасителна давност за евентуално искане за
възстановяване на запазена част, накърнена с дарението, поради което
поддържа становището си, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73403.501.1478.1.2 е еднолична собственост на ответника и същият следва да
се изключи от делбата.
По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73403.501.1478.1.1 заявява, че при съобразяване на извършеното завещание
делбата следва да се допусне при заявените в отговора квоти, а при уважаване
на възражението за възстановяване на запазената част при квоти 5/12 за ищеца
и 7/12 за ответника.
По делото се събраха писмени доказателства и бяха разпитани двама
свидетели.
От съвкупната преценка на приложените доказателства съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото са братя и наследници по закон на родителите си К.
Д. Б., починал на 22.01.2001г. – техен баща и Й. Д. Б., починала на 03.03.2024г.
- тяхна майка.
Родителите им са сключили граждански брак на 18.01.1954г.
По време на брака К. Д. Б. с нотариален акт № 105 от 07.07.1973г. на РС
– Дряново е придобил право на строеж върху държавен имот – парцел ХII в
кв.32 по плана на гр. Т. намиращ се на ул. ****** № *. Въз основа на правото
на строеж, същият е изградил в държавния парцел двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 95 кв.м. по нотариален акт.
С нотариален акт № 13 от 21.01.1977г. К. Д. Б. е дарил на сина си Д. К.
Б. целия втори жилищен етаж от сградата, недовършен към онзи момент.
Ищецът живее в този имот и понастоящем.
След смъртта на К. Д. Б. на 22.01.2001г. ответникът не е предявявал иск
за възстановяване на запазена част от наследството, накърнена с дарението,
като правото му да предяви такъв иск е погасено, поради изтичане на
предвидената в закона петгодишна давност. В периода от 1977г. до настоящия
момент обектът се владее от ответника.
В съдебно заседание ищецът изрично заявява, че няма претенции за
включване в делбата на този имот, поради което същият не следва да се
допуска до делба.
Първият етаж на жилищната сграда е придобит по време на брака в
режим на семейна имуществена общност от родителите на страните на
основание чл.13 от действащия към онзи момент Семеен кодекс, в сила от
22.05.1968г.
2
След смъртта на К. Д. Б., същият е оставил за наследници двамата си
сина и съпругата си при равни дялове от по 1/3. Така съсобствеността в
първия етаж на сградата била при 4/6 идеални части за Й. Д. Б. и по 1/6
идеална част за ищеца и ответника.
Със саморъчно завещание от 22.02.2022г. Й. Д. Б. е завещала цялото си
движимо и недвижимо имущество на ответника Д. К. Б.. Същата е починала
на 03.03.2024г.
Както е посочено в чл.343 от ГПК, в производството за делба съдът
разглежда преюдициални въпроси /по искане на страна/, като един от тях е
намаляване на завещателни разпореждания. Точно такова искане с правно
основание чл. 30, ал.1 от ЗН е направил ищецът и съдът първо ще се
произнесе по него.
Безспорен факт е, че ищецът е наследник с право на запазена част от
наследството на майка си. И тъй като родителят е дарил цялото притежавано
от него имущество на едното си дете, то е безспорно също, че другото дете
/ищецът/ не може да получи своята запазена част. Неговата запазена част се
определя към момента на смъртта на наследодателя, като в наследствената
маса се включват всички движими и недвижими вещи, които е притежавал
към този момент, както и вземанията към трети лица. Запазената част се
определя съгласно чл.29, ал.1 от ЗН, тъй като наследодателят не е оставил
съпруг, а две деца. В този случай запазената част на децата е 2/3 от
имуществото на наследодателя. Тези 2/3 или 4/6 се разпределят по равно
между децата и по този начин всяко има по 2/6 запазена част от наследството.
Но тъй като от процесния имот майката е притежавала 4/6, то частта на ищеца
се образува като 1/3/неговата запазена част/ от 12/18 /частта на майката/ и по
този начин се образува квота от 4/18 ид. ч. от целия завещан имот.
В случая със завещанието майката на страните е осъществила
универсално разпореждане и възстановяването на запазената част следва да се
извърши без съставяне на наследствената маса по чл.31 от ЗН, направо в дроб,
равняваща се на запазената част на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът следва да намали завещанието с размера
на запазената част на ищеца, представляваща 1/3 ид. ч. от наследството,
оставено от Й. Д. Б. или 4/18 от целия имот. Така ищецът, заедно с
наследените от баща си 3/18 идеални части от имота е собственик на 7/18
идеални части от целия имот, а ответникът на 11/18 идеални части от целия
имот.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА завещанието, извършено от Й. Д. Б. с ЕГН: ********** в
полза на Д. К. Б. с ЕГН: ********** с размера на запазената ЕДНА ТРЕТА
идеална част на законния наследник Й. К. Б. с ЕГН: ********** и
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената ЕДНА ТРЕТА идеална част на Йонко К. Б. с
ЕГН: ********** от наследството на майка му, представляващо 4/6 идеални
3
части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
73403.501.1478.1.1 по КК и КР на гр. Т. на основание чл.30, ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1 от ЗН.
ДОПУСКА съдебна делба между Й. К. Б. с ЕГН: ********** и Д. К. Б. с
ЕГН: ********** за следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
73403.501.1478.1.1 по КК и КР на гр. Т., представляващ целия първи етаж на
сграда с идентификатор 73403.501.1478.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 73403.501.1478, находящ се в гр. Т. ул. ****, №* заедно с
прилежащата му 1/2 идеална част от правото на строеж върху поземлен имот
с идентификатор 73403.501.1478 по КК и КР на гр. Т., при квоти 7/ 18
идеални части за Й. К. Б. с ЕГН: ********** и 11/18 идеални части за Д. К. Б. с
ЕГН: **********.
НЕ ДОПУСКА съдебна делба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 73403.501.1478.1.2 по КК и КР на гр. Т. като
приема, че същият е еднолична собственост на Д. К. Б. с ЕГН: **********.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
4