Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3/5.1.2022г.
Гр.Пазарджик 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХIІ състав в открито заседание на петнадесети декември , през две хиляди
двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА ЮРКОВА
НИКОЛИНА
ПОПОВА
при секретаря Д.Георгиева и участието на прокурора С.Янев, като разгледа
докладваното от съдия Попова к.н.а. дело № 943 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на О.Т.Д. в качеството му на ЕТ „ О.Д.“ ЕИК 04010092 със
седалище и адрес на управление : гр.Велинград, ул.“Вела Пеева „ № 31 срещу Решение № 440/ 04.07.2021 г. ,
постановено по АНД № 540 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021
г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 551284-F546769 от 14.12.2020
г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр. Пазарджик към Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, с което на ЕТ „ О.Д.“ ЕИК
04010092 , за нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от Закона за данък върху
добавената стойност, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв.
Поддържа се в касационната жалба , че атакуваният съдебен
акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от ЗАНН. Според жалбоподателя, в случая АУАН
и обжалваното НП са били издадени против ФЛ , а не против ЕТ , които два
субекта за нуждите на ЗДДС били разграничени и имали различна регистрация и
подлежали на различна административно- наказателна отговорност. Излагат се
подробни доводи в тази посока. Твърди се , че АУАН бил съставен на физическо
лице в отсъствие на жалбоподателя , с което било нарушено правото му на защита.
Освен това се поддържа, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,
тъй като в НП като доказателство бил посочен само АУАН , но липсвало описание
на други доказателства. Моли се съда обжалваното съдебно решение да бъде отменено,
като бъде отменено и процесното наказателно постановление.
Ответната Териториална дирекция Пловдив на
Национална агенция за приходите в представени по делото писмени бележки от
процесуалния представител юрк. Т. е на становище, че касационната жалба е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на районния съд.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че
жалбата е неоснователна. Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че
процесното нарушение е фактически осъществено от търговеца.
Касационната жалба е подадена в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Районния съд е бил сезиран с
жалба подадена от ЕТ „ О.Д.“ ЕИК 04010092 със седалище и адрес на управление :
гр.Велинград, ул.“Вела Пеева „ № 31 чрез
собственика и представляващ О.Т.Д. срещу Наказателно постановление № 551284-F546769
от 14.12.2020 г. на Директора на офис за
обслужване гр. Пазарджик към Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите Пловдив, с което на ЕТ „ О.Д.“ ЕИК 04010092 , за нарушение на чл.125,
ал.1 и ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл.179,
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500,00 лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № F546769 от 15.03.2020 г., съставен от Десислава
Йорданова Божкова на длъжност инспектор по приходите. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното : О.Д.
ЕТ ЕИК 04010092, като регистрирано по
ЗДДС лице, не е осигурило подаването на Справка – декларация за ДДС в законоустановения срок до 14.02.2020 г. за данъчен период от 01.01.2020 г. до 31.01.2020
г. Справката – декларация не е била
подадена в офис – Пазарджик при ТД на НП – Пловдив до съставянето на АУАН. Деянието
е квалифицирано, като нарушение на чл. 125 ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС. Акта е връчен
на представляващия собственик на 25.11.2020
г. за което е съставена надлежна разписка. Не са вписани забележки или
възражения от страна на адресата на акта.
Описаните в акта факти, обстоятелствата при
които са проявени и правната квалификация на деянието са изцяло възприети от
административно наказващия орган и възпроизведени в обстоятелствената част на
процесното наказателно постановление, като на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
на О.Д. ЕТ ЕИК 04010092, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв.
В хода на съдебното производство са
представени писмени и гласни доказателства. В качеството на свидетел е бил
разпитан контролния орган, съставил акта за установяване на административно
нарушение. В показанията си, свидетелят е заявил, че поддържа изцяло
констатациите в акта.
За да постанови оспорения в настоящото производство
резултат, първоинстанционния съд е приел, че извършването на процесното
административно нарушение при осъществяване на дейността на търговеца е несъмнено установено. Счетено е,
че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Обсъдено е възражението на жалбоподателя
- търговец за това, че формално извършеното нарушение представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като е намерено, че същото е неоснователно.
Посочено е, че разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС изрично е
предвидено, че е налице задължение за подаване на справка декларация
и информация от отчетните регистри по чл. 124 ал.1 ЗДДС за всеки данъчен период
до 14- то число включително на месеца , следващ данъчния период , за който се
отнася. Според районния съд, при неподаването на справката декларация за
процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава
приходната администрация от възможността на установи дали то наистина развива
или не дейност. Посочено е още, от описа на издадените АУАН и деловодната
програма на съда се установява, че търговецът системно не е изпълнявал
задълженията си, както и че справка – декларация не е била подадена дори
към момента на издаване на АУАН и към
момента на постановяване на решението. Съдът е изложил подробни доводи и във
връзка с възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.40 ал.2 ЗАНН е същото
е прието за неоснователно.
При тези фактически данни съдът
приема , че подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС,
регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли,
като: включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния
данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период. Съответно,
в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е установено правилото, че декларациите по ал. 1 и 2 и
отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят.
Бездействието относно неизпълнение
на задължението за подаване на информация от отчетните регистри е въведено като административно нарушение в разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, според която лице, което, като е длъжно,
не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал.
2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500,00 до 10 000,00
лв.
В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и
възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и
еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Подробни
съображения са изложени по отношение на възможността в случая да се приложи
правилото на чл. 28 от ЗАНН. Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
Закона за данък върху добавената
стойност не релевира в нито една хипотеза понятията „временно“ или „трайно“
преустановяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.
В случая несъмнено, задължението за
подаване на необходимата информация към НАП не е изпълнено от търговеца - жалбоподател , като
бездействието е продължило в един
продължителен период , включително и към
датата на постановяване на първоинстанционното решение / от повече от шестнадесет
месеца.
Изложените от районния съд съображения относно
липсата на нарушение по чл.40 ал.2 , също се споделят напълно от настоящата
инстанция, поради което е излишно да се повтарят. Дори да се приеме , че нарушителят
въобще не е бил поканен за съставянето на АУАН / макар, че има достатъчно
доказателства в обратната посока / , то това не би представлявало съществено
нарушение на процесуалните правила , тъй като впоследствие актът е бил връчен
на жалбоподателя и му е била осигурена възможността да реализира защита си. Липсва
нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН , тъй като дори и да не са описани
доказателствата в НП , това по никакъв начин не е накърнило правото на защита
на административно- наказаното лице , още повече , че се касае до нарушение ,
което е установимо и при справка в официалните регистри на НАП.
Изцяло неоснователно е
възражението на жалбоподателя относно нарушение на разпоредбите определящи
надлежния субект на административно- наказателната отговорност. От правилото,
че административната отговорност е лична - т.е. че се носи само от пълнолетно
физическо лице, което е в състояние да контролира и ръководи своите постъпки,
ЗАНН допуска изключение, като предвижда санкциониране и на еднолични
търговци и юридическите лица. Такава
възможност е дадена в нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която в предвидените
от закона случаи на юридическите лица и ЕТ може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
тяхната дейност. Разликата от гледна точка на ЗАНН е по отношение на субектите,
спрямо които се налагат – с имуществената санкция се наказват юридическите лица
и едноличните търговци, а с глоба се наказват физическите лица. В настоящия
случай, както в АУАН , така и в обжалваното НП , субекта на административно-
наказателната отговорност е посочен по един безспорен начин и това е „ О.Д.“ ЕТ
с посочен ЕИК ********* , представляван от О.Т.Д. и този начин на
описание не оставя каквито и да било съмнения по отношение на субекта на отговорността. Такова съмнение не поражда и
факта, че с оспореното наказателно постановление е наложено административно
наказание „ имуществена санкция“, каквото наказание не се налага на физическо
лице.
Като е достигнал до същите
изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила. С оглед на изхода от спора в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 100,00 лв.
Ето защо, Съдът :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 440/04.07.2021 г.,
постановено по а.н.дело № 540 по описа на Районен съд Пазарджик за
2021 г.
ОСЪЖДА ЕТ „ О.Д.“ ЕИК 04010092 със седалище и адрес на
управление : гр…… представлявано от О.Т.Д. да заплати на НАП сторените по
делото разноски в размер на 100,00 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /п/
ЧЛЕНОВЕ
: 1. /п/
2. /п/