РЕШЕНИЕ
№ 3044 14.11.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На тридесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 5329 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на Х.И.Т. с ЕГН ********** от гр.Б., със съдебен адрес *** – адвокат С.К., против
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република България -
гр.Бургас. С исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение на иска
ищецът моли съда да осъди ответника му заплати сумата от 879,74 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 115,544 часа, положен в периода 01.03.2018г. - 30.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 03.07.2019г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „***“ в ответната дирекция – Второ РУ. Сочи, че е полагал труд на
12-часови смени при сумирано отчитане на работното време, както и че след
преизчисляване на положения от него нощен труд с установения коефициент 1,143 се
получава превишаване с 115,544 часа над установената продължителност на
работното време. Счита тази разлика за извънреден труд, който не му е заплатен.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Счита,
че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен
с посочения коефициент 1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.7 и чл.179 ЗМВР.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи в ОД на МВР –
Бургас на длъжност „***“ Второ РУ - Бургас на ОД на МВР - Бургас и на основание
чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен служител. Безспорно
е също, че в предявения период 01.03.2018г. - 30.06.2019г. ищецът е полагал
труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00
– 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят
също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден
труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените часове труд и съответно
размера на дължимото допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
период 01.03.2018г. - 30.06.2019г. са действали издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от
02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/ 29.07.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от
02.08.2016г. Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.05.2015г. е отменена с
решение № 8585/ 11.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния
административен съд, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г. до обнародването на следващата
Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата ги Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази
Наредба /от 2014г./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за
отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите
две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва подобна изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна
празнота и следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ
и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно третиране и по-неблагоприятно правно
положение на работещите по служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по
трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136
ал.1 и 2 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при
дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично. Следователно приложимият коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалните
продължителности на дневния и на нощния труд
/8:7/.
Въз основа на
фактите, установени от вещото лице по извършената съдебна счетоводна експертиза
съдът приема, че през процесния период ищецът е положил 808 часа нощен труд, за който
ответникът му е заплатил по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени
на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР. При
превръщане на положените часове нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ с установения коефициент от
1,143 се получават 923,544 часа. Разликата между положения и преизчисления
нощен труд от 115,544 часа не е отчетена от работодателя и не е заплатена като
извънреден труд. Дължимото нетно трудово възнаграждение за така получените
часове, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в
претендирания от ищеца размер от общо 879,74 лв. Съдът не кредитира
заключението на вещото лице в останалата част, тъй като излизайки извън
компетентността си, то е дало отговори на правни въпроси относно вида на труда
и на дължимото възнаграждение. В случая не е налице реално положен извънреден
труд, а такъв получен при преизчисляване на нощния труд съобразно правилото на
чл.9 ал.2 от НСОРЗ, за който се дължи заплащане на възнаграждение за извънреден
труд.
При носената доказателствена
тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца установеното
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд.
По изложените
съображения искът е основателен и доказан и ще бъде уважен.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода от подаване на исковата молба на 03.07.2017г. до
окончателното й изплащане.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер
на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважения
иск държавна такса от 50 лв. и направените от съда разноски в размер на 145 лв.
– заплатено възнаграждение на вещо лице, общо сумата от 195 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес ул.“Х. Ботев“ № 46, да
заплати на Х.И.Т. с ЕГН **********
от гр.Б., със съдебен адрес *** – адвокат С.К., сумата от 879,74 лева - неплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд от 115,544 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 808
часа, положен в периода 01.03.2018г. - 30.06.2019г. по служебно правоотношение
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
предявяването на иска на 03.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото съдебни разноски в размер на 300 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес ул.“Х. Ботев“ № 46, да
заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 195 лв. за държавна такса и съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 14.11.2019г. на основание
чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД