МОТИВИ
към присъда № 41/ 03.10.2018г. постановена по НОХД № 287/2018г.по
описа на Районен Съд-Свиленград – 09.10.2018г.
Против подсъдимата Е.П.К.,родена на *** ***,българка,българска
гражданка, живуща ***."Преславска" №3, основно
образование,неомъжена,безработна, ЕГН:**********, неосъждана,е
повдигнато обвинение от РП- Свиленград за извършено от нея престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, за това, че за
времето от месец май 2015 г.до месец април 2018г. включително в гр. Любимец ,след
като е осъдена с Решение № 320/17.12.2012 г. по гр.дело № 709/2012 година на
РС-Свиленград, влязло в сила на 10.01.2013 г.да издържа свой низходящ- сина си
Костадин Михайлов К., роден на *** год. с месечна издръжка в размер на 100 лв.
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни
вноски,а именно: 35 месечни вноски от по 100 лева,всичко на обща стойност 3500
лева- престъпление по чл.183 ал.1 от НК
Подсъдимата
разбира обвинението. Обяснява , че имала други
две деца и не работила никъде, когато работела плащала. Не взела детето
при себе си, защото имала много проблеми. Майката и бащата на мъжа, с когото
живеела не я искали с детето, тя нямала къде да отиде, нямала пари. Нямала
майка, баща и е починал, имала само баба. Родителите на мъжа, с когото живеела
не я искали понеже имала дете, Не работела, защото нямало кой да и гледа
децата. Когато платила издръжката била на работа в Германия.Изразява готовност
да започне работа. Не искала да си има повече проблеми.Разпитан на съдебното
следствие свидетелят Г.В.Х. потвърждава изложеното
от подсъдимата.Показанията му са последователни и безпротиворечиви.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Св.М.К.К. и подс.Е.П.К.
живеели на съпружески начала от 2000 година.От съвместното им съжителство на
16.07. 2002 г.се родил синът им К. М. К..От
месец март 2010г. св.К. и подс.К. не живеели
заедно,като детето останало да живее при баща си.С Решение № 320/17.12.2012 г.
по гр.дело № 709/2012 година на РС-Свиленград, влязло в сила на 10.01.2013
г.подсъдимата била осъдена да заплаща на св.К., като баща и законен
представител на детето им, месечна издръжка в размер на 100 лева,считано от
18.09.2012 г.датата на подаване на исковата молба в съда/ до настъпване на
законни причини за прекратяване или изменение на плащането.След влизане на
решението на съда в сила /10.01.2013 г./ на св.К. бил издаден изпълнителен лист
и образувано изпълнително дело № 21/2013 г. в Съдебно-изпълнителна служба при
РС-Свиленград.Въпреки че била осъдена да плаща издръжка на детето си
подсъдимата не изпълнявала това свое задължение редовно. Първото плащане по
образуваното изпълнително дело подсъдимата извършила през 2015 година,като за
целта изпратила сумата от 500 евро на чинка си Х. Л. ,която на
28.04.2015г.превела сумата от 965 лева по сметка на св.К..Второто плащане
подсъдимата направила на 27.05.2015г.като изпратила на св.К. сумата от 800 евро
в левова равностойност 1560 лева след което престанала да плаща издръжка на
детето си.Едва през 2017 година изпратила по Еконт на
св.К. еднократно сумата от 200 лева и отново спряла да плаща издръжка на детето
си.Преведените пари на обща стойност 2725 лева следва да покрият задълженията
на подсъдимата от месец януари 2013 г.до месец април 2015 година,включително
или общо са били платени 27 месечни вноски за издръжка на детето и.Съобразно
нормата на чл. 76 от ЗЗД, най-обременително за подсъдимата е задължението и,
което като не изпълни, влече след себе си наказателна отговорност (Решение №
484 от 16.10.1980 г. по н. д. № 486/1980 г., I н. о.).
Инкриминирания период от време за който подс.К. дължи издръжка и за който следва да бъде
наказателно отговорна за съзнателно неизпълнение на това свое задължение е от
месец май 2015 година до месец април 2018 г., включително като същата не
изплатила повече от две месечни вноски за детето К. М. К. , а именно: общо 35 месечни вноски от по 100 лева.
Подсъдимата съзнателно не изпълнила задължението си за повече от две месечни
вноски за посочените по-горе период,които се равняват на сумата от 3500 лева.
Описаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства: свидетелски показания, обясненията на
подсъдимата,писмени доказателства-решения на РС-Свиленград,справки от Съдебни
изпълнителна служба при РС-Свиленград , копия от удостоверение за
раждане,разписки,характеристика,ДСМПИС и свидетелство за съдимост.
Предвид събраните се налага извода , че
е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата Е.П.К. *** от
обективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.183 ал.1 от
Наказателния Кодекс за това,че за времето от месец май 2015 г.до месец април
2018г. включително в гр. Любимец след като е осъдена с Решение № 320/17.12.2012
г. по гр.дело № 709/ 2012 година на РС-Свиленград, влязло в сила на 10.01.2013
г.да издържа свой низходящ- сина си К. М.К.,роден на *** год. с месечна издръжка в размер на
100 лв. съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече
месечни вноски,а именно: 35 месечни вноски от по 100 лева,всичко на обща
стойност 3500 лева.
С действията си подсъдимата е
осъществила от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав на визирания
текст. Задължението на подсъдимата произтича от цитираното по-горе съдебно
решение с което е осъдена да плащат издръжка на свой низходящ и съзнателно не е
изпълнявала това свое задължение,като не е платила повече от две месечни
вноски. Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време.От друга страна, съгласно наказателно
правната теория престъплението е формално, което се осъществява чрез
бездействие, каквото е налице и в настоящият случай.
Задължението за издръжка е носимо и по тази причина мястото на извършване на
престъплението по чл.183 от НК е местожителството на кредитора по време на
изпълнение на задължението за плащане на издръжка съгласно разпоредбата на чл.
68, ал.1, б."а" от ЗЗД.В настоящият случая е в гр.Любимец където
живее бащата на детето-св.М.К. който е законен представител на детето Костадин К..
От субективна страна подс.К.
е извършила деянието виновно при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл.
11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.
Подсъдимата е имала представа за всички
обективни елементи на състава на престъплението-съзнавала е, че е осъдена с влязло
в сила съдебно решение да заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез
неговия баща и законен представител ,платила е няколко месечни вноски,но след
2017 година изцяло е спрял плащанията на месечните вноски.Макар и да е била
финансово затруднена,тя все пак е имала възможност за трудова заетост и
съзнание за дължимата парична престация под формата
на издръжка и като не я е плащала, набавяйки средства по какъвто и да е друг
законен начин е предвиждала конкретно настъпването на обществено опасните последици
и е искала тяхното настъпване, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК.
Разпитана
на досъдебното производство подсъдимата се признава за виновна по предявеното и
обвинение,като обяснява,че причината да не плаща издръжка за детето си е
липсата на средства и постоянна работа,а същото така грижата за другите и две
деца които живеели при нея.
Подсъдимата
Е.П.К. е родена на *** ***,българка,българска гражданка,живуща ***,основно разование,неомъжена,безработна,ЕГН:**********, неосъждана.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието, следва да
бъде взето предвид чистото и съдебно минало, като отегчаващи отговорността
обстоятелства не се събраха.
Причини
и условия,способствали за извършването на престъплението, са ниското правосъзнание на подсъдимата и липсата на чувство за
отговорност и родителски дълг.
Фактическата
обстановка по обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по
безспорен и категоричен начин от
събраните по делото
доказателства.Подсъдимата безспорно е съзнавала, че е задължена въз
основа на влязъл в сила съдебен акт да изплаща издръжка на детето.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на разпитания
свидетел, и от обясненията на самата подсъдима, които доказателства като цяло
са еднопосочни относно основният за доказване предмет по делото, предвид на
което и съдът ги кредитира.
Съдът прие, че безспорно се установи извършването на престъплението –и
участието на подсъдимата в него- като извършител
Подсъдимата е имала ясното съзнание, че върши престъпление. Знаел е
добре, че дължи ежемесечна издръжка на детето си, в размера определен от съда,
с който е добре запозната, но въпреки това не е изпълнила задължението си, да
изплати дължимите месечни вноски.
Доказана е осъществена престъпна деятелност описваща признаците от
състава на престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи
наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой
низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК
се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или
наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната
погасителна давност.
Съдебните решения относно
заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на
сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения
относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел
да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална
подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак
на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се
налага и при тълкуването на състава.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183,
ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански
съд, да не е платена за период не по-малко
от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото алиментните задължения
лице.Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато
в определен период от време.
Налице е трайна и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
виж Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о.,
НК, докладчик съдията С. М., съобразно което за реализиране на състава на чл. 183, ал.
1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи, какъвто е конкретния случай; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.
Съгласно чл.143, ал.1 от СК, родителите
са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, както и в
случая и тази издръжка се дължи дори да
съставлява особено затруднение за родителите.
Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и
възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки,
разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава
другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата.
Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при нововъзникнали обстоятелства. От друга страна, веднъж
постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за
изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето
защо за реализиране на състава на чл. 183, ал.
1 НК /респективно на състава на престъпление по чл. 183, ал.
4 НК/ от обективна и субективна страна са без значение: трудовия
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др.
В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на
осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на
съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на
ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за
лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път.
Тези гаранции не са реализирани в
продължение на целия период, през който не е плащала дължимата на детето си
издръжка.
В
конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на
деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на
същата. Като типично формално престъпление същото може да бъде извършено при
единствено възможната форма на вината - пряк умисъл. В интелектуален аспект
подсъдимият е предвиждал извършването му, състоящо се в неизпълнение на
изискуемите парични задължения спрямо детето си, съзнавала е техният общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на
обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените
от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във
волево отношение подсъдимата е искала извършването на деянията като пряко е
целял противоправното си бездействие.
Липсата на доходи у подсъдимата, които да са
получени от нея по легитимен, трудов път не я освобождава от задължението,
както да полага грижи за своето дете, така и да плаща дължимата се за него
издръжка по силата на влязъл в сила съдебен акт, който подсъдимата е длъжна да
изпълнява именно защото е родител- майка на своето дете. Горе изложените
съображения дават отговор ,защо съдът
призна подсъдимата за виновна и наложи
именно наказание „Пробация”, като съвкупност от мерки
за контрол и въздействие без лишаване от свобода.Именно това наказание ще даде възможност на подсъдимата да реализира изрично проявената
готовност да намери работа и да
изпълнява задълженията си произтичащи от влязъл в сила съдебен акт. Настоящия
състав намира , че целите на наказанието –да се поправи и в крайна сметка да намери начин за издръжка
на децата си ще бъдат изпълнени при така
наложеното по вид и параметри наказание.Наказанието не е само възмездие , но при този вид дела с най голяма сериозност стои въпросът , че
преди всичко то е и средство за постигане на определени цели.Възможното друго приложимо наказание , може само да отдалечи изпълнението на
целите или да предизвика възпиращо
въздействие.Пробацията е комплексна наказателна
мярка, която включва мерки за надзор и подкрепа.Осигурява се възможност да се
адаптира към нормален живот и разумно поведение в обществото. Пробацията може да се разглежда и като “правоограничение”,
което е наложено на осъдения от съдебния орган и при неспазване на неговите
разпореждания и на модел, който трябва да следва, зададен му предварително, пробационното наказание може да бъде заменено във всеки
един момент с друго по тежко и неблагоприятно за осъдения. По този начин
заплахата от налаганото на по-тежката наказателна репресия, стимулира извършителите
да се придържат към пробационния режим
По
своята същност пробацията представлява налагане на
строги мерки,ограничаващи,част от правата на осъдения,без той да бъде
настаняван в затворническо заведение и да бъде изолиран изцяло от обществото.
Като безпричинното неизпълнение на една или повече пробационни
мерки води до задължителното налагане на наказанието "лишаване от
свобода". Предназначението на пробацията е да
служи като алтернатива на наказанието "лишаване от свобода", а не
като допълнение към него.
Изнесените характеристики на наказанието «пробация«
сочат за ролята която може да изпълни с
оглед постигане на специалната и генерална превенция на самото наказание. По
време на пренията прокурорът застъпва тезата, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 при превес
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и което наказание да включва задължителните пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК на наказанието „Пробация“,
а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес“„Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“, като периодичността на
подписване и на явяване пред пробационния
служител да бъде два пъти седмично и двете наказания да бъдат с продължителност
около минимума, като счита, че именно това наказание се явява справедливо,
което да изпълни предвиденото от законодателя в чл.36 от НК цели.Защитата, на
подсъдимата релевира
редица доводи ,както за оневиняване , така и алтернативно да бъде приложена разпоредбата на на чл.55, ал.1, т.2, б.”в”, когато и най лекото наказание,
което в случая се явява „Пробация” ще бъде
несъразмерно тежко, с оглед извършеното и се замени същото с „Глоба” в
минимален размер.
Относно доводите по приложението на чл. 55 ал. 1 от НК – Съгласно тази разпоредба,същата
се прилага при изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства ,
когато и най лекото, предвидено в закона
наказание се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми
се предпоставки е предвидено
приложението на съответни опции
изчерпателно посочени.В конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото
наказание ще се окаже несъразмерно тежко.Въпреки и да се откроява значителен
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства , то категорично не са налице
многобройни или изключителни такива ,които да обусловят приложението на чл. 55 от НК.Ето защо този
състав на съда , счете , че не са налице условията на чл. 55 от НК.Действително е различно положението
,когато смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със
значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал
предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление.
Тогава неговото налагане и в най-ниския предел би било едно ненужно репресиране
на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум
наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения,
нашият закон урежда специално тази хипотеза в чл. 55 НК. Под изключително
смекчаващо обстоятелство следва да се разбира такова, което е оказало много и
необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на
деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено
множествено число, за приложението на чл. 55 НК е достатъчно и наличието само
на едно, изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство.А, многобройни
смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които
също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но
именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват
обществената опасност на престъплението.Наличието на изключително или на
многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание вече е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното
престъпление, че законодателят е имал предвид, деяния със значително по-висока
обществена опасност, когато е формулирал санкцията на съответната норма от
Особената част на НК. Съдът намира , че не са налице предвидените в закона
опции, при които е възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на
този текст би било едно неоправдано благоприятно наказателно правно третиране и
проява на прекомерно снизхождение.
Съдът след обстоен и прецизен анализ на събраната доказателствена
съвкупност ,достигна до единствения
правно обоснования извод ,че
подсъдимата е осъществила, както от
обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за което и е повдигнато и предявено обвинение.
Този състав на съда , счете , че
наказанието „пробация” определено при сериозен превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства,
ще изиграе своята роля и ще бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК.
Така
мотивиран съдът осъди подсъдимата на
наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез следните пробационни мерки:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест /
месеца с периодичност 2 /два / пъти
седмично ;
2. задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 7 /седем / месеца ;
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
