№ 30290
гр. София, 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110129981 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на С. С. Х. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която са
предявени искове за прогласяване за нищожна на различни основания на неустоечна клауза
от договор за потребителски кредит, както и частичен иск за връщане на сума, платена по
нищожната клауза. Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013
г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г.
на ВКС, ІV ГО/, съдът приема с оглед на основанията на всеки един от исковете за
прогласяване на нищожност, че същите следва да се разгледат при условията на
евентуалност, като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството
на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото.
От друга страна, съдът намира, че исковата молба е нередовна, доколкото са
изложени фактически твърдения за нищожност на процесната неустоечна клауза и поради
накърняване на добрите нрави, но не е отправено съответно на тези твърдения искане към
съда, което внася неяснота дали е предявен иск за прогласяване нищожност на неустоечната
клауза на това основание. Това налага да бъдат дадени указания до ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Независимо от нередовността на исковата молба съдът намира, че с цел процесуална
икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се допуснат като писмени доказателства.
Ищцовото искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е частично
основателно – само по задача № ІІ. 3., която е допустима, относима и необходима за
изясняване на делото от фактическа страна. Другите две задачи, поставени от ищеца, не са
необходими, защото плащането на неустойката по процесния договор е безспорно по
делото. В предмета на експертизата следва да се включат и поставените от ответника задачи,
които са допустими, относими и необходими, както и служебно поставени от съда задачи.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да предостави документите по т. ІІ
1
от доказателствената част на исковата молба е частично основателно – само по отношение
на Стандартния Европейски формуляр, а за другите документи е неоснователно – една част
от тях /платежни нареждания, разписки, извадка от счетоводните книги/ е достатъчно да
бъдат предоставени на вещото лице в хода на извършване на експертизата, за което е
достатъчно да бъдат дадени указания по чл. 161 ГПК до ответника, а процесният договор с
погасителния план са представени от самия ищец, поради което повторното им представяне
от ответника не е необходимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение изрично да посочи дали прави искане за прогласяване нищожност на
процесната неустоечна клауза поради накърняване на добрите нрави. При неизпълнение на
указанията в срок съдът ще приеме, че такъв иск не е предявен.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 22.12.2022 г. от 09:40 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в 1-седмичен срок от
връчването на препис от настоящото определение да представи по делото заверен препис от
Стандартния Европейски формуляр към Договор за паричен заем № 585209/26.10.2021 г.
ведно с препис за ищеца, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на задължението в срок
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника на
основание чл. 190 ГПК да представи другите документи, посочени в т. ІІ от
доказателствената част на исковата молба.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по задача № ІІІ. 3., посочена в исковата
молба, и по задачите, поставени в отговора на исковата молба, като вещото лице следва да
отговори и на следните въпроси: „Какви компоненти са включени в посочения в Договор за
паричен заем № 585209/26.10.2021 г. ГПР?“ и „Какъв е действителният размер на ГПР по
Договор за паричен заем № 585209/26.10.2021 г. съгласно формулата в ЗПК, ако се вземе
предвид и неустойката по чл. 6.2.?“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за съдебно-счетоводна експертиза
по задачи № ІІІ. 1. и ІІІ. 2., посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 300 лв. /по 150 лв. от всяка страна/,
вносим в 1-седмичен срок от връчването на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
Магдалена Запрянова Маджарова, със специалност: счетоводство и контрол, която ДА СЕ
ПРИЗОВЕ незабавно за откритото заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, както и че
2
следва да представи заключението най-малко 1 седмица преди датата на откритото
заседание.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички
поискани от вещото лице документи, като в противен случа съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове от С. С. Х. срещу
„Сити Кеш“ ООД, както следва: искове за признаване за установено, че клаузата за
неустойка по чл. 6.2. от Договор за паричен заем № 585209/26.10.2021 г., е нищожна, както
следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП –
нищожност поради неравноправност; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД – нищожност поради противоречие на закона, както и кумулативно съединен с тях
частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер на 123.75 лв., представляващо
недължимо платена сума по неустоечната клауза, ведно със законната лихва от 06.06.2022 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
585209/26.10.2021 г. за сумата от 300 лв., дължима на 3 месечни погасителни вноски, като
размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Сочи, че съгласно договора е следвало
да заплати неустойка в размер на 123.75 лв. за непредоставяне в срок на надлежен
поръчител или друг вид обезпечение на кредитора, която твърди, че е заплатил. Релевира
възражение за нищожност на целия договор поради противоречието му със закона – с
императивни правила, установени в ЗПК, относно: яснотата на договора; шрифта, на който
следва да е написан; документите, които следва да се предоставят на потребителя, както и
поради липса на данни относно ГЛП и ГПР и несъответствие на посочения ГПР с
действително прилагания, който от своя страна е в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира
възражение за нищожност на договора и поради накърняване на добрите нрави, изразяващо
се в изключително висок размер на възнаградителната лихва, включваща в действителност и
неустойката. Поради нищожност на целия договор счита, че дължи връщане само на чистата
стойност на кредита. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП,
която е стандартна и бланкетна, а не индивидуално уговорена – с нея потребителят се
задължава да плати необосновано висока неустойка при неизпълнение на задълженията му,
като тя представлява заблуждаваща търговска практика и не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Сочи, че неустойката по
същността си представлява печалба за кредитора и следва да е включена в ГЛП и ГПР,
което в случая не е сторено, а при включването й се явява надвишен допустимият размер на
3
ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че неустойката на практика обезпечава вредите от това, че
вземането няма да бъде събрано в срок, поради което е налице нарушение на чл. 33, ал. 1
ЗПК. Излага, че клаузата за неустойка накърнява добрите нрави, защото излиза извън
присъщите функции на неустойката и цели единствено неоснователно обогатяване. Твърди,
че неустойката в действителност представлява възнаграждение, дължимо под условие.
Изтъква, че тя е уговорена за неизпълнение на акцесорно задължение за предоставяне на
обезпечение след отпускане на кредита, от което неизпълнение не произтичат вреди, още
повече че кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да извърши оценка
на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключване на
договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава сключването на договора, като
излага, че той е сключен от разстояние и на клиента са изпратени Стандартен Европейски
формуляр, Договора и Общите условия. Оспорва твърденията за наличие на неравноправни
клаузи, защото в договора са ясно посочени параметрите на главницата, възнаградителната
лихва и неустойката при непредоставяне на обезпечение, поради което при сключването му
средният потребител е могъл да направи преценка за икономическите последици от него и
не е налице заблуждаваща търговска практика. Оспорва действителният ГПР да е различен
от посочения в договора, като излага, че размерът му е изчислен по формула съгласно
Приложение № 1 на ЗПК, като единственият разход е ГПЛ, който е уговорен във фиксиран
размер. Излага, че размерът на неустойката не следва да се включва в ГПР и не може да се
приравнява на възнаградителна лихва, защото неустойката няма такава функция и не попада
в общите разходи, като се позовава на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, още повече че ГПР се определя
към момента на сключване на договора, когато неустойката не е била дължима. Счита, че
неустойката не е установена в противоречие с нормите на добросъвестността и не излиза
извън присъщите й санкционна, обезпечителна и обезщетителна функции. Сочи, че
обезпечението на задължението по кредита е съществен елемент при преценка на носения от
кредитора риск при сключване на договора, като в случая кредиторът е поел финансовия
риск от сключването на договор с ищеца, но при условие че той представи надлежно
обезпечение. Излага, че страните са се съгласили, че при неизпълнение на същественото
задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение той следва да заплати
неустойка. Изтъква, че предоставянето на обезпечение зависи изцяло от волята и действията
на длъжника, а в случая чрез действията си след сключване на договора той едностранно е
увеличил носения от кредитора риск. Счита, че ако ищецът изначално е бил наясно, че не
може да предостави исканото обезпечение, той е договарял недобросъвестно в разрез с
нормата на чл. 12 ЗЗД, като при сключването на договора кредиторът не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди тази недобросъвестност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Доказателствената тежест се разпределя по следния начин:
1. по исковете за прогласяване нищожност на неустоечната клауза ищецът следва да
4
докаже: твърдяната неравноправност на клаузата на чл. 6.2. от договора; твърдяното
противоречие със закона; ако предявява нарочен иск за прогласяване нищожност на
клаузата поради накърняване на добрите нрави – твърдяното накърняване на добрите
нрави;
2. по иска за връщане на недължимо платена сума ищецът следва да установени
извършена от него в полза на ответника престация на определено благо – съответната
парична, и получаване на сумата от ответника, а ответникът следва да докаже
наличието на правно основание за получаване на процесната сума, което в случая
предполага да установи наличието на валидно облигационно отношение, възникнало
по силата на Договор за паричен заем № 585209/26.10.2021 г., и включващо в
съдържанието си валидна неустоечна клауза на чл. 6.2., както и че тази клауза е
индивидуално уговорена, като за последното не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за паричен заем № 585209/26.10.2021 г., по който
ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 300 лв., и неговото съдържание;
плащане от ищеца на сумата от 123.75 лв. като неустойка по договора поради
непредоставяне на обезпечение в срок; получаване на сумата от 123.75 лв. от ответника.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5