РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300501293 по описа за 2021 година
Жалба по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.
Обжалвани са действията на ЧСИ И.К. с район на действие ПОС по изп.д.
№129/2021г. по описа на същия ,с което е отказано изменение на постановлението в частта
за разноските,като жалбоподателите считат така издаденото постановление за
незаконосъобразно и молят да се отмени.Иска се спиране на изпълнението.
В срока е постъпило възражение по жалбата от взискателя,с което същия счита
жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е против действията на ЧСИ И. К. относно отказа му да намали разноските
по изпълнително дело,направени от взискателя относно въвод във владение на недвижим
имот.
Видно от представените по делото доказателства става ясно,че с влязло в сила
решение по гр.д.№2302/99г. на ПРС е било постановено решение,с което е било
разпределено реалното ползване на съсобствения между страните недвижим имот,дворно
място,от което взискателя притежава 4/5 ид.части,а длъжниците притежават 1/5 ид.част в
режим на СИО.Действията по извършването на въвод във владение са извършени от ЧСИ и
1
същия с помощта на вещо лице е извършил въвода и разпределението на реалното
ползване.Взискателя е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. за
извършените действия от неговия пълномощник.С настоящата жалба длъжниците считат,че
не се дължи адвокатско възнаграждение,тъй като производството е такова по спорна съдебна
администрация,а не исков процес,поради което счита,че направените разноски от всяка от
страните следва да се понесе от тях,така както е направена.
Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна,поради следното:
Страната,снабдила се с изпълнителен титул и завела изпълнително дело е
взискател,а страната,която понася тежестта на изпълнението е длъжник,поради което в
настоящото производство се дължат разноски от страна на длъжниците,тъй като същите
понасят тежестта на изпълнителното производство.Въпросът е дали заплатените разноски са
прекомерни съобразно чл.7,вр. с чл.10 от НМРАВ или не.
Така заплатеното в размер на 700лв. адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно,тъй като същото касае изпълнението върху недвижим имот и за база на
изчисление на разноските следва да се има предвид данъчната оценка на имота.Такава няма
представена по делото,но цените на имотите в града са ноторно известни на съда,поради
което и счита,че данъчната оценка на имота не е по-малка от 50 000лв.,поради което
платеното адвокатско възнаграждение не надвишава определения минимум в НМРАВ.Това е
така,защото минималната такса за завеждане на изпълнително дело е 200лв.,а делото е с
фактическа и правна сложност,поради което начисленото адвокатско възнаграждение не е
прекомерно.
Следователно,така заплатеното адвокатско възнаграждение се явява съобразено с
НМРАВ,а жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Следва да се остави без уважение и искането за спиране на изпълнението по
изпълнителното дело.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Г. В. с ЕГН-********** и В. Х.
В. с ЕГН-********** и двамата с адрес:гр.***** със съдебен адрес:гр.***** чрез адв.Р.П.
против действията на ЧСИ И. К. с район на действие ПОС по изп.д.№129/2021г. по описа на
същия,касаещи постановление за отказ за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнителното дело
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3