№ 21
гр. Балчик, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.ЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г.ЕВ Административно
наказателно дело № 20233210200020 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена жалба от М. Г. К.,ЕГН**********,от
****,срещу Електронен Фиш за налагане на Глоба за нарушение,установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №**** на Агенция
Пътна инфраструктура,с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена чрез административно наказващия орган и е постъпила в
Районен съд-Балчик с Рег.№447 на 30.01.2023г.
К. твърди в жалбата си,че обжалвания електронен фиш е необоснован,
незаконосъобразен. Жалбоподателят твърди, че вероятно неволно е сгрешен
регистрационния номер на автомобила от него при заплащане на дължимата винетна такса,
поради сходство на буква“О“ и цифрата“0“(нула).
Моли съда да отмени изцяло електронния фиш, като незаконосъобразен.
Редовно призован,жалбоподателят не се явява в с.з.
Представлява се от процесуален представител-адв.Г. А. от АК-В..
От името на своя подзащитен,процесуалният представител поддържа жалбата.
Пледира процесният електронен фиш да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. Не се
претендира направени деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з.от ю.к.С. С..
В съдебно заседание оспорва изцяло жалбата,твърди,че процесният обжалван
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Пледира електронния фиш да бъде потвърден изцяло,претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Представя писмена защита.
Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната
фактическа обстановка :
Жалбоподателят е водач на МПС.
На 13.09.2020г. в 18,12часа, лек автомобил марка „Р.М.” Рег.№В****КР, се движил
извън населено място, по път I-9 км.61+000, в ***, с посока нарастващ километър,включен в
обхвата на платената пътна мрежа.
На същата дата и час,автомобилът,бил засечен електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.При проверката се приема,че собственика и
водач на автомобила е М. Г. К. от гр.В.,като е прието,че същия не е заплатил дължимата
пътна такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. Нарушението е констатирано от техническо
устройство№10431, представляващо част от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш№**** от Агенция Пътна
инфраструктура.
В процесният електронен фиш е прието,че автомобилът бил управляван в нарушение
на разпоредбата на чл.139 ал.5 и 6 във вр.чл.102 ал.2 от ЗДвП,като му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 300 лева.
От справката за собственост е установено,че автомобилът се е управлявал от
жалбоподателя М. Г. К.,поради което срещу него е издаден процесният Електронен фиш .
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Жалбоподателят е уведомен за съставения срещу него
електронен фиш,видно от писмена разписка на 13.01.23год.Жалбата срещу процесния
електронен фиш е подадена в регистратурата на административно-наказващия орган и
входирана с Рег.№НТУ/94-00-1266 на 18.01.2023год.Спазен е четиринадесет дневния
законов срок ,в който жалбата е подадена.
С оглед на това жалбата е процесуално допустима.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
С предявената жалба, г-н М. Г. К. оспорва ЕФ с №**** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за
2
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП). с искане за неговата
отмяна, като излага своите доводи за това
Съдът счита, че жалбата е допустима, а също така и основателна и доказана, като
съобразява следните доказателства и обстоятелства:
От събраните писмени доказателства безспорно се установява. че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил, регистриран в Република България с Рег.. №ТХВ****КР на дата
13.09.2020г. в 18:12 ч. по път 1-9, км.61+000,*** посока нарастващ километър, без да е
заплатил пътна такса по чл.10, ал.1 т.1 от ЗП, поради което е санкциониран с ЕФ за
нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП Участъкът от републикански път 1-9, по който се е
движело посоченото по-горе МПС, управлявано от жалбоподателя, е част от
републиканските пътища на Република България, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура, доколкото пътят попада в обхвата в Приложение №2 към т.2 на
Решение №959 на Министерския съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура -
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП
за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
Деянието е засечено от Електронната система за събиране на пътни такси, на
13.09.2020г. в 18:12ч, когато е създаден доклад от устройство № 10431 (част от електронната
система за събиране на пътни такси), с приложени към него статични изображения във вид
на снимков материал. Административно наказващият орган(AНO) е направил проверка на
регистрирано нарушение в Електронната система за събиране на пътни такси, въз основа на
създадения доклад, като допълнително е извършил справка в същата система за
съществуването на надлежно генерирана и валидна електронна винетка, както и справка в
Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от
Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), като
от последната се установява, че МПС с регистрационен № В****КР е собственост на М. Г.
К..
Видно от приложените но делото писмени доказателства, жалбоподателят е закупил
електронна винетка от терминал за самообслужване. Същият сам е въвеждал данните за
регистрационния номер на собствения си автомобил, като е заплатил дължимата винетна
такса.
Съгласно т.18 от Общите условия за работа с електронната страница на
Национално ТОЛ управление при АПИ за продажба на електронни винетки чрез
електронната страница, мобилното приложение и терминалите за сомообслужване
(публикувани на web.bgtoll.bg), с които потребителите следва да се запознаят и да се
съобразят при закупуването на е-винетка, при посочване на данните на превозното средство,
потребителят носи отговорност за коректно деклариране на неговата категория, държавата
на регистрация, емисионен клас, периода на валидност и регистрационния номер.
Въведените символи трябва да повтарят точно графичното изображение на
регистрационния номер без значение дали символите се въвеждат на кирилица или
3
латиница. А това е така по причина, че регистрационните номера представляват
индентификатори на ПМС, и обслужват целите на администрирането на собствеността,
контрола по пътищата, за нуждите на тол-системата, на застраховането и ред други. Затова и
правилното деклариране на регистрационния номер е императивно въведено в чл. 10а. ал.3
от Закона за пътищата.
Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел за
установено от фактическа страна,че М. К. е закупил електронна винетка от терминал за
самообслужване.
Жалбоподателят сам е въвеждал данните за регистрационния номер на собствения
си автомобил, като е заплатил винетна такса за автомобил със сгрешен регистрационен
номер вместо В****КР. След плащането, четящото устройство на АПИ не може да различи
цифрата „0“ от буквата „О“от регистрационния номер на автомобила,поради което
погрешно разчита регистрационния номер на автомобила.
Според настоящия съдебен състав,жалбоподателят не е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 и чл. 139, ал. 5 и ал. 6
от ЗДвП.
Според чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал. 1
от ЗП. В ал. 6 е посочено, че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1 от
ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 300 лева,
като според чл. 187а, ал. 1 от с.з. при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 36 в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател - от ползвателя.
В случая няма спор, че жалбоподателят е собственик на МПС с Рег. № В **** КР,
както и че се е движел с него по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на
посочените в ЕФ дата, час и място. Единственият спорен въпрос между страните е била ли е
заплатена дължимата винетна такса за автомобила му.
От една страна, от представените от ответника доказателства се установява, че
жалбоподателят е заплатил винетка с период на валидност от 14.02.2020 г. до 13.09.2021 г.,
като в електронната система за пътните такси регистрационният номер на автомобила е
отразен по следния начин: В****КР.
От друга страна обаче, от представените от жалбоподателя заверени копия на
4
електронна винетка и разписка за извършено плащане е видно, че таксата е заплатена за
автомобил с Рег. № В ****КР, а не за автомобил с буквен символ „О“. Регистрационният
номер на ППС е отразен надлежно в електронната винетка и операционната бележка към нея
така, както фигурира по документи, поради което с оглед на извършеното плащане за
съответния вид превозно средство и за съответния период, което не се оспорва, липсва
извършено нарушение от водача от обективна страна.
Жалбоподателят е изпълнил законовите си задължения и неправилно е бил подведен
под административнонаказателна отговорност за посоченото в ЕФ нарушение. Ако
съществува проблем в системата на АПИ, то водачът няма как да носи отговорност за него
като потребител.
Няма спор на страните по фактите, че касаторът е заплатил пътна винетна такса с
период на валидност от 14.02.2020 г. до 13.02.2021 г., като е декларирал рег. № на
автомобила В **** КР. Всъщност спора е първата цифра, която е вписана дали е 0 или е
буквата О. Категорично е било изяснено и това, че при изписването на регистрационния
номер на лекия автомобил, който е бил В **** КР, е въведен буквен символ „О“, вместо да
се изпише цифрата на числото нула „0“, вследствие на което е издадена ел. винетка при
неправилно декларирани данни.
Настоящият състав счита, че дори и формално да запълва обективните признаци на
административно нарушение по чл.179, ал.3 във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДвП, то вмененото
нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Вярно е, че в чл. 5 ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разС.ие е императивно посочено, че
„Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани
данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. В
същото време обаче е вярно и това, че в крайна сметка от формалното нарушение не са
настъпили никакви вредни последици и същото е с явно незначителна обществена
опасност.
Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по
всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида
и стойността на предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност,
морална укоримост на извършеното и т.н., като се отчита същността и целите на
административнонаказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока,
предвид незначителната обществена опасност и характера на засягане на обществените
отношения. По делото безспорно е доказано, че касаторът е заплатил винетна такса за ППС,
но при изписването на регистрационния номер, вместо цифрата „0“ е използвал буквата „О“.
Това е и единствената разлика между регистрационния номер и това, което е било
5
попълнено при закупуване на електронната винетка. В крайна сметка има заплатена винетна
такса и това е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин
лице, което никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило и неволно е изписало
грешно номера на МПС и то на символи, които външно не се различават, при обстоятелства,
които изключват какъвто и да е умисъл за извършване на административно нарушение.
Въпросната грешка е напълно възможна и обяснима поради визуалното сходството между
цифрата "0" и буквата "О". Ето защо – с оглед характера на грешката и ненакърнеността на
фиска – нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради
което реализираната спрямо касатора административнонаказателна отговорност се явява
незаконосъобразна. В тази връзка следва да се подчертае, че, противно на приетото от БРС,
при преценката за маловажност на случая, незначителността на вредните последици се
релевира не само при резултатните, но и при формалните нарушения (арг. чл. 93, т. 9 от ДР
на НК, където законодателят не прави разлика между видовете престъпления). В конкретния
случай наистина е налице формално нарушение, но крайната цел на
административнонаказателната отговорност за това нарушение е да защити фиска от
ощетяване, което настъпва като последица от нарушението. Ето защо липсата на
противоправен резултат от процесното деяние е от значение за прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Като такъв процесният обжалван електронен фиш следва да бъде отменен.
Съдът,след като отмени наказателното постановление,следва и да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В този смисъл са и решения по КАД №№570/2021,572/2021,573/2021 , всичките по
описа на Административен съд - Добрич, касаещи идентични казуси между същите страни.
По въпроса за разноските
В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалният кодекс.
Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
При този изход на спора въззиваемата страна, няма право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят има право и следва да му бъдат присъдени в негова полза на
направените деловодни разноски под форма на адвокатско възнаграждение.Видно от
представените доказателства,заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на
жалбоподателя от адвокат Г. А. от АК-В. е в размер на 250 лева.
Процесуалният представител на въззиваемата страна,ю.к.С. е направи възражение за
6
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът съобрази следните обстоятелства с оглед направено възражение за
прекомерност:
Разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата препраща към НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно разпоредбите на чл.8 ал.1 във вр.чл.7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 от
наредбата.
В конкретния казус наложеното административно наказание е в размер на 300
лева.т.е. материалния интерес е под 1000 лева.Налице е хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата.С оглед на това предвиденото минимално адвокатско възнаграждение е в размер
на 400 лева,съгласно горепосочената разпоредба.
Претендираното за заплащане адвокатско възнаграждение е под минимума на
предвидено в законовия текст на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата.
Жалбоподателят претендира заплащане на деловодни разноски,под формата на
адвокатско възнаграждение за защита от страна на адвокат Г. А.,в размер на 250 лева.
В този смисъл възражението за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение,направено от процесуалният представител на въззиваемата
страна е неоснователно и недоказано.С оглед на това съдът счита,че деловодните
разноски,под формата на адвокатско възнаграждение ,в размер на 250 лева,следва да бъдат
заплатени от възиваемата страна,
Водим от гореизложеното и на основание чл.63ал.2 т.2 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата
№**** на Агенция Пътна инфраструктура,с който за констатирано на 13.09.2020г. в
18,12ч.по път I-9 км.61+000, извън населено място в ***, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа,,при управление на лек автомобил марка
„Р.М.” Рег.№В ****КР, административно нарушение на чл.139, ал.5 и 6, във вр.чл.102, ал.2
от ЗДвП, на М. Г. К., ЕГН**********, от **** е наложено административно наказание Глоба
в размер на 300лв.(триста лева), като незаконосъобразен.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Г. К., ЕГН**********,от ***, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
7
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРУСТРУКТУРА“-*** да заплати в полза на М.
Г. К.,ЕГН**********,от **** деловодни разноски под формата на адвокатско
възнаграждение, в размер на 250 лева(двеста и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8